Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Постоянно внушение и параноя

  • 1 852
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 51
Здравейте мамчета!  Не знам дали темата е за тук, но моля ви помогнете ми. Нещата излизат извън контрол. Имам бебе на 3 месеца и половина, най-кроткото и усмихнато бебе, което съм виждала. От известно време постоянно се страхувам и параноясвам за какво ли не...изсмуквам си от пръстите някакви неща..измислям си че е глътнало игла, стотинка, че не го гледам както трябва, че не правя нещата правилно. Стряскам се и когато хълца или издава някакви си нейни звуци, които за мен са странни. Не мога да се контролирам..всеки ден имам нова параноя.. последно беше, че е глътнала стотинка, тъй като малката беше до телефона ми, а в кейса имаше стотинки (по-рано изпуснах една на леглото и за това). Спокойствието вече е блян за мен. Постоянно съм притеснена и се вглеждам в нея. Моля Ви за съвети.

# 1
  • Несебър
  • Мнения: 340
Ами, тук ще ти се каже "спокойно!", което няма да ти помогне. Обърни се към психолог. Винаги ли си била така или е от скоро? Възможно е да е нещо отключено от хормоналните промени след бременността.

# 2
  • Мнения: 114
Мислех,че съм единствената такава 😃 Аз бях същата. Дори съм звъняла по болници. Веднъж се обадих защото държеше ЗАТВОРЕНО шишенце лакочистител,но аз се притеснявах да не е останало нещо по ръцете й ако преди съм го уливала без да искам. И евентуално ако ги е лапнала и може да й е станало нещо.. абе все такива невъзможни неща. В болницата ми се смееха,че се притеснявам за подобно нещо.. При мен мина с времето.. не съм пила някакви успокойтелни и не съм посещавала психолог. Но ако ще се почувстваш по-спокойна няма нищо лошо да потърсиш някой и да споделиш притесненията си 😊

# 3
  • София
  • Мнения: 18 349
Всеки родител си има своите страхове за детето си, но обикновено са на заден план. Както те посъветва Красимирас, не е лошо професионално мнение.

# 4
  • Мнения: 1 633
Майчините страхове са нормални, но до някаква степен. Ако усещаш, че нещата излизат извън контрол, най-добре разговор с психолог. Иначе майките винаги се притесняваме за нещо. Аз все още го проверявам дали диша докато спи, а ена 1,8г вече.

# 5
  • Мнения: 2 629
Подложена ли си на много стрес, имаш ли поне малко сън. Възможно ли е таткото да помага с бебето, за да починеш малко? Всяка майка има някакви страхове и тревоги. Не е странно да се притесниш, че е глътнало стотинка, при положение, че такава липсва. Вече ако иглите ти стоят прибрани в кутия, да се тревожиш, че е глътнало игла, ми прилича на тревожност, която е малко извън рамките и ти пречи.
На първо време прибери всякакви опасни предмети, които не са за бебе от обсега му. Все още е доста малко и едва ли може да вземе нещо от някъде, но този период тепърва предстои. Телефони, стотинки, лекарства, препарати могат да бъдат спокойно сложени в шкаф нависоко.
Аз имам страх от препарати. Откакто детето ми проходи, до ден днешен всичко, е прибрано в шкаф, до който тя няма никакъв досег. Така съм спокойна.
Почивай си повече и когато се уплаши от нещо, седни, дишай, помисли има ли някакъв шанс въобще да се е случило.

# 6
  • София
  • Мнения: 50 264
Страшно много млади майки минават през това, но рядко си признават, защото се приема зле от роднини, приятели, общество. Гледат ги като откачени и неспособни. Мен не ме притеснява майка, която постоянно бди над детето и е напрегната, а майка, която е твърде спокойна.
В конкретния случай наистина е нужен малко по-голям рационален стремеж за самоконтрол и повече помощ от другите в семейството. Повече сън, добра храна и почивка.

# 7
  • Несебър
  • Мнения: 340
В границите на страната ни продължава да се гледа на психолога като лекуващ кукумицини. Тревогите са нормални, но когато започнат да ти пречат на ежедневието е хубаво да се потърси помощ. Също съм "за" почивката, здравословно хранене, медитация, но ако човек не може да се справи сам, няма нищо лошо и срамно да се съгласува с психолог.

# 8
  • София
  • Мнения: 50 264
Първо човек трябва да си ги поиска, защото никой няма да му ги даде на тепсия. По някакъв странен начини всички около младата майка си гледат живота и не са особено загрижени какво се случва с нея. Всеки гледа себе си, а тя се сдухва и параноясва и сякаш не й стига това, ами и се принуждава да мълчи, за да не получи упреци.

Последна редакция: ср, 03 мар 2021, 10:06 от Andariel

# 9
  • Мнения: 668
Подкрепа от партньора също е много важна. Ако той повтаря, че се тревожи постоянно за глупости и не проявява поне минимални усилия да държи предмети неподходящи за бебето на недостъпни места, тревогите на майката се засилват. Защото очите и трябва да са още по- нащрек за опасности и да следи освен нейните дейности, а и тези на бащата. Още по- зле ако има и някоя баба, която си прави каквото си иска и реши, че е страхотна идея да даде някое сокче на бебето.

# 10
  • Мнения: 4 548
Тези неща са лечими, само че трябва да внимаваш с лекарствата, докато си кърмачка. Иди на психиатър.
Не разчитай да мине ей така, от само себе си.

# 11
  • Мнения: 59
Какъв психиатър моля ви, това са нормални човешки майчински състояния, особено при първо дете. Аз имах чувството, че ще се побъркам през първата година, притеснявах се за какво ли не, въобразявах си разни неща, чувствах се притеснена постоянно, не можех да се отпусна грам и мислих, че от тук нататък ще съм все така... някак си се поуспокоих, когато детето проходи, когато стана по-самостоятелно и комуникацията ни стана по-лесна и разбираема, когато се учовечи както се казва. При мои близки е било същото, всеки казва, че при второто дете всичко върви много по-лежерно. Това е период и ще премине. 

# 12
  • София
  • Мнения: 18 349
Не бързайте да се успокоявате, че е период. При някои родители - да, но при други се развива депресия и други разстройства, за които трябва да се вземат мерки.
Всичко зависи от самия човек. Това, че при някой е било еди как си, не значи, че ще е същото при друг.

# 13
  • Мнения: 59
Не бързайте да се успокоявате, че е период. При някои родители - да, но при други се развива депресия и други разстройства, за които трябва да се вземат мерки.
Всичко зависи от самия човек. Това, че при някой е било еди как си, не значи, че ще е същото при друг.

Разбира се, всичко е индивидуално, но наистина се случва на много много майки, просто никой не говори за това открито. Преди да стана родител, гледах приятелките си, майките в парка и по моловете как си бутат количките, пият кафе, пазаруват си и просто си правят най-обикновените ежедневни нещица и всичко острани си изглежда съвсем нормално. Мислих си, че да станеш майка е в реда на нещата и живота ще си продължи както досега само с плюс едно малко човече, което просто ще си е с нас, даже докато бях бременна и вече ми беше много тежко последните месеци си правих планове как след като родя ще вляза във форма, накупих разни готварски книги, фитнес уреди.. ХА ХА! Та аз първите месеци нямах време да си взема един нормален душ, бях се шашнала тотално, мъжа ми работеше, аз бях по цял ден в къщи с бебе и куче и бях свръх емоционална, само ревях и си въобразявах разни неща, при най най-дребното нещо водих детето на изследвания на своя глава, бях побъркала нашата лична лекарка, постоянно и пращах снимки на пълни памперси, имах ако чарт на компютъра със снимков материал.. в един момент се усетих по-спокойна и спрях да занимавам лекарката и след няколко месеца като я видях на рутинен преглед ми каза, че като не съм и писала толкова време си е помислила, че нещо ми се е случило Grin Индивидуално е, няма лошо човек да потърси помощ ако усети, че не може да се справи сам, но аз вярвам, че можем в повечето случаи да се справяме и сами със себе си. Не знам каква е ситуацията на авторката, дали някой и помага през деня, но е хубаво да се сменя обстановката дори за кратко, да отделя по мъничко време и за себе си, а през останалото време полезна храна, приятна музика на фона на ежедневието и по-малко социални мрежи. Успех

# 14
  • София
  • Мнения: 18 349
Разбира се, че всяка майка е хубаво да има помощ от време навреме, дори и за един душ или вана без да бърза.
Понякога огромните страхове са вредни. Когато си обезопасил периметъра на детето, то е спокойно, нахранено и със сменен памперс, няма причини за безпокойство.

Общи условия

Активация на акаунт