Вероятно не ставам за майка

Всичко, което пишеш така, но един нормален работен ден е 8-10 часа. След него почивка, време за хоби, за ежедневни задължения. Кога свършва работният ден на майката, чиято работа не може да бъде събрана в тези граници, а често плаче, има нужда от внимание, грижа, игри? Няма ли и за нея малко време за почивка, време за хоби, за ежедневни задължения?
Питам не по темата, а от собствен интерес. Чувала съм "когато бебето спи, спиш и ти", но домакинската работа я има, какво и други ангажименти, даже да не споменаваме допълнителни интереси.

В един момент трябва да спреш да си перфекционист. Вършиш най-важните неща, а останалите - когато успееш. Ползваш помощ за каквото може. Поне аз така правя и затова засега не съм се сринала от умора.

Не съм съгласна, че семейството е като работата, където ходиш щеш -  не щеш. Айде, мъжете как да е - нямат много голям избор, ако желаят деца. При нас, жените не е така - насила хубост не става.

Нормално е да има помощ от мъжа, не съм имал предвид хич да не участва, но няма начин да е на 50%. Или с две думи основните грижи ги поема майката, а авторката не е тръгнала с тази нагласа, за това се стига до това положение.

Срам не срам, докато влезе от вратата мъжа ми и му го мятам в ръцете, че да се изкъпя, а после сядам с кафе в ръка и гледам в точка. Нямаме помощ- ние сме с модерни баби и лели, които са си отгледали децата и не щат да гледат чужди. В общи линии сме си сами с мъжа. Но аз предпочитам да платя на бавачка, че я върви кажи на някоя баба да не ти гледа детето еди си как.

А аз не разбирам, защо мъж ще прави дете, а няма да има желанието да си го гушне, да си поиграе, да го погледа как спи, да го изведе с количката и т.н.
Особено е тежко ако детето е ревливо. Хем ти опъва нервите, хем се притесняваш, че нищо не можеш да направиш, хем те боли, защото и него го боли и плаче. Това е доста затормозяващо.

Никой не очаква строго разделение 50 на 50. Ама таткото да си мисли, че щото ходи на работа, не трябва да пипне нищо вкъщи, е нагло.
Щото много интересно ако е толкова просто и лесно, колкото си го представят бащите, защо тогава след работа не вземат бебето да им е лесно, пък майката да си почива.

100 жени сигурно съм чувала да кажат: да работя ми беше по-лесно. Потвърждавам!

Разпитай за гледачка, в провинцията има повече безработни жени, има такива на които им е приятно да се занимават с деца. Търси решения да си щастлива, а не да си идеална. Никой не оценява, колко усилия си впрегнала, гледай само да ти е по-леко и по-спокойно...

Ами те двете неща нямат нищо общо, че да се сравняват. Колкото по-бързо приемеш факта, че сега животът ти е друг и никога няма да бъде какъвто е бил преди детето, толкова по-добре за теб. Жалба по отминали дни може да ти изиграе много лоша шега.

Ако можеш да намериш и вземеш гледачка - давай. Аз с първото поне имах разни баби и дядовци.

Нищо ти няма, ставаш си за майка и ще си трепач такава.. след 1-2 години. Нормално е да изпушиш с всички тези промени.  И да, има следродилна депресия, по възможност не се бори сама, а със специалист.
Като се постопли времето - навън, да си приказваш с други майки. Не говоря да дириш приятели, а просто контакти, че да видиш и малко да се успокоиш - не си сама с тези усещания. За работата не знам, може ли да се реализираш в по-малкия град след време. Така или инак, сега малчо е на дневен ред, а какво ще реши семейния съвет след година-две никой не знае.
Домашните задължения, в по-голямата част се падат на майката, но, по дяволите, банята няма да я чистиш на 3 дни, прахосмукачка няма пускаш всеки ден - едно ядене и приличен вид на къщата. Ттакото след работа, точно така взема човечето, а ти се отпускаш малко, а после си говорите, не зяпай в една точка. Почивните дни двамата заедно наваксвате с домакинството, ако има нужда. Не е нужно да си идеална.
Човек лека-полека човек се учи да бъде родител, никой е нямал точна представа какво го чака.

Аз пък не разбирам какво значи 50 на 50?Има брояч някакъв ли?
   И въобще ли не сте обсъдили предварително искате ли деца,къде и как ще се живее,планове за кариера,образование и прочие?
   Аз съм от град А,съпругът ми от град В, а живеем в гр.С.Имам две деца и никога не съм смятала ,че някой освен нас двамата, е длъжен да ми ги гледа.Ние сме ги искали,не сме питали бабите .Сеа ,живот  здраве,ще ви предстои да съм баба - ами да ви кажа честно,от сега съм заявила и на дъщеря ми и на зет ми,че децата си ги гледат те. Аз ще помагам,но да не ми вменяват задължения.След две отгледани деца,едното почти , че ми стопява лагерите  с ДО и пубертет,развит бизнес/малкото спеше в столчето в колата и си го разменяхме  някъде по път,в зависимост от това,кой се прибира / , изграден дом, искам време за мене и съпруга ми.Ние имаме своя си живот,нужди,интереси.Понякога просто си лежим на дивана и гледаме филми.
   Та мисълта ми беше - никой на никого не е длъжен.Родителството се учи в крачка,няма ВУЗ за това.Децата ни учат как да се справим.И в никакъв случай не пренебрегвай себе си, интересите, нуждите и желанията си. И всичко това , обсъдено и споделено  като грижи между вас двамата.Един път ти повече,следващия таткото, както се случи. И вземи и си намери дружки - твои, не негови приятели.Ако си активен и социален млад човек ,имаш нужда от своя кръг приятели. Една нещастна майка не е в полза на децата си.
    Времето,което съм прекарала в грижи за бебетата,смяна на памперси,гушкане,гукане,пълзене с децата, не заменям за нищо на света!

Авторке, аз много добре те разбирам. И мисля, че всяка майка (макар и да не си го признава) е имала моменти, в които е искала да избяга или да си изхвърли детето през прозореца (не го приемайте буквално). Но това не значи, че са лоши майки.Майчинството си е доста натоварващо занимание и психически, и физически. Аз лично дълго време отлагах второто дете, защото се ужасявах от мисълта да си остана отново две години в къщи. Даже често казвах на мъжа ми, че за второто дете той ще ползва майчинство. Е, не го ползва той майчинството, но единствената причина за това е, че той е с по-големите доходи. Иначе лично познавам няколко семейства, където бащата ползваше отпуск по майчинство.
На мен това, което ми помогна, за да не се перколясам съвсем и да не се обезлича, докато съм по майчинство е ученето. По време на второто майчинство записах магистратура. Ходенето на лекции беше празник за мен. Имало е моменти, в които съм се ядосвала на мъжа ми, че моят живот коренно се променя, а той  продължава да ходи на работа. Обаче и това минава. Бебето не е бебе цял живот. А докато е бебе, съм си правила малки "бягства"-срещи с приятелки.
Освен това и аз се преместих от голям град в много малък. Трудно е в началото, но се адаптирах. А пък и дете до първи клас много по-лесно се отглежда в малкия град.
Моят съвет е да си намериш някакво занимание само за теб, дали ще е учене, хоби, танци...каквото прецениш, за да усещаш, че правиш и нещо за себе си. Освен това ще намериш и приятелства така. Потърси и гледачка поне за по няколко пъти в седмицата. Все има наоколо някоя енергична жена, пенсионирана учителка и т.н.

П.с. като бях бременна с първото ми дете ми попадна една книга "Танцът на майката" на Хариет Лернер. Тя даде отговор на всички мои страхове и вълнения. Горещо я препоръчвам.

Като Ви чета си мисля, че просто не сте била подготвена за реалността да си родител, не е розово.
В допълнение с промените.
Говорете по телефона с приятелки. Говорете тук.
Според мен е добре и с психолог да се консултирате или семеен терапевт.

Животът не е като по филмите.