Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Вероятно не ставам за майка

  • 6 478
  • 172
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19
Преди години ми се отключи много тежка форма на депресия и тревожност, която с много усилие сам-сама успях да овладея- терапия, антидепресанти, спорт, хобита, приятели. Даже записах подобно образование, за да разбера проблема и да помогам на други, тъй като сама се борих с това. Но да не задълбавам в това. Майка ми беше, и е прагматичен, студен човек и аз все се заричах, че няма да съм като нея. Третираше баща ми доста дистанцирано, никога не ни е гледала като малки- или баба, или татко, а като бяхме още деца замина в чужбина да работи и контактите преминаха във финансови и по Скайп. За нея тя е постъпвала ОК, че ни е осигурила, но има и доза егоизъм: гони си кариерата, не се е занимавала с деца (от бебета почти не ни е гледала).

Аз се заричах да не стана като нея, но ето... роди ми се бебе, на няколко месеца е. Нямам търпение, като реве цял ден и аз се изнервям, но не тип “безсилна съм”, а тип: не е за мен тая работа. Преместих се след забременяването при мъжа си и сега започнахме да спорим точно на темата: аз захвърлих всичко за теб, искам си и аз живота. Най-ме е страх, че за да се справям с депресията имах рутина, занимания и план за бъдещето, а с преместването това пропадна. И да, някой ще каже: е, работи в другия град, намери си нови приятели. Реалистично за 2 години нямам нито един нов приятел- дружа с приятелите на мъжа ми и то никой от тях не е звъннал отделно на мен да се видим. Професията ми не е за извън София, или поне не така успешно...

Чудя се до колко е депресията, доколко следродилно хормони... но направо си представях днес как пиша бележка: не е за мен това и бягам. Като съм вкъщи и се грижа за бебето старателно, не е да не ми пука, само да хлипне тичам, все мисля как да му е комфортно. Но ми е най-спокойно като изляза някъде за 2 часа и не мисля за него. Все едно тази отговорност я няма и съм свободен човек, а не зависима от чужд град, живота на мъжа ми, а сега и бебе. Сякаш аз и моите нужди отдавна не сме важни за никого, а аз трябва да си мълча, за да не звуча като лоша майка. Мъжът ми, с когото говоря открито за това, каза че го е страх да не избягам наистина. То и мен ме е страх.

Даже сега седя и гледам бебето по бебефона на всяка минута, притеснявам се и се чудя как хората издържат на това да захвърлят всичко и да се отдадат на детето си, а аз искам да бягам. И после се чувствам гузна, че чувствам това.

Последна редакция: ср, 03 мар 2021, 22:47 от HardSoul

# 1
  • София
  • Мнения: 2 236
Направо си е следродилна депресия. Идва пролет, започни да излизаш с бебето на разходка. Хем ще се разходиш, хем ще се запознаеш с други млади майки и ще си намериш приятелки.

# 2
  • София
  • Мнения: 11 901
По- скоро си егоист. Правилно си се ориентирала, че не е хубаво майчинството за такива хора. От там е и "депресията".

Изнервих се само като те чета. И самият ти пост няма въпрос. По- скоро е като дневниче.

# 3
  • Мнения: 3 326
Според мен си голяма егоистка. Съжалявам, че те прочетох.

# 4
  • София
  • Мнения: 14 554
Аз пък не се изнервих да чета. Имала съм такива моменти, да се чувствам затворена с бебето. Трудно е за жена с бебе да няма приятелки, ако можеш нещо в тази посока да направиш, да намериш майки от форума от твоя град, или в градинките. Знам, че са недолюбвани тези приятелства, но в такива моменти много помагат да не изкукуригаш.

# 5
  • София
  • Мнения: 19 393
Скрит текст:
Преди години ми се отключи много тежка форма на депресия и тревожност, която с много усилие сам-сама успях да овладея- терапия, антидепресанти, спорт, хобита, приятели. Даже записах подобно образование, за да разбера проблема и да помогам на други, тъй като сама се борих с това. Но да не задълбавам в това. Майка ми беше, и е прагматичен, студен човек и аз все се заричах, че няма да съм като нея. Третираше баща ми доста дистанцирано, никога не ни е гледала като малки- или баба, или татко, а като бяхме още деца замина в чужбина да работи и контактите преминаха във финансови и по Скайп. За нея тя е постъпвала ОК, че ни е осигурила, но има и доза егоизъм: гони си кариерата, не се е занимавала с деца (от бебета почти не ни е гледала).

Аз се заричах да не стана като нея, но ето... роди ми се бебе, на няколко месеца е. Нямам търпение, като реве цял ден и аз се изнервям, но не тип “безсилна съм”, а тип: не е за мен тая работа. Преместих се след забременяването при мъжа си и сега започнахме да спорим точно на темата: аз захвърлих всичко за теб, искам си и аз живота. Най-ме е страх, че за да се справям с депресията имах рутина, занимания и план за бъдещето, а с преместването това пропадна. И да, някой ще каже: е, работи в другия град, намери си нови приятели. Реалистично за 2 години нямам нито един нов приятел- дружа с приятелите на мъжа ми и то никой от тях не е звъннал отделно на мен да се видим. Професията ми не е за извън София, или поне не така успешно...

Чудя се до колко е депресията, доколко следродилно хормони... но направо си представях днес как пиша бележка: не е за мен това и бягам. Като съм вкъщи и се грижа за бебето старателно, не е да не ми пука, само да хлипне тичам, все мисля как да му е комфортно.
Но ми е най-спокойно като изляза някъде за 2 часа и не мисля за него. Нищо лошо не виждам в това, напротив. Все едно тази отговорност я няма и съм свободен човек, а не зависима от чужд град, живота на мъжа ми, а сега и бебе. Сякаш аз и моите нужди отдавна не сме важни за никого, а аз трябва да си мълча, за да не звуча като лоша майка. Това, че имаш дете, не означава, че нямаш нужди. Ако някой очаква/изисква това от теб, то този някой не ти е приятел. Мъжът ми, с когото говоря открито за това, каза че го е страх да не избягам наистина. То и мен ме е страх.

Даже сега седя и гледам бебето по бебефона на всяка минута, притеснявам се и се чудя как хората издържат на това да захвърлят всичко и да се отдадат на детето си, а аз искам да бягам. И после се чувствам гузна, че чувствам това.
Затова родителите са двама, а не един. Веднъж така бях изпушила, че накарах мъжа ми да си пусне отпуска, за да може да гледа малкия (беше бебе), а аз отидох на планина за два дни. Много, много добре ми подейства това. Не се чувствай гузна Simple Smile

# 6
  • Мнения: 19
Благодаря и за критиките и на съветите. Може би трябваше да задам въпрос, но не знам какъв. Мъжът ми е добър човек, но е непреклонен по темата да се преместим в София. Той се е усторил в родния си град, близо си е до приятелите и семейството и категорично заяви, че местене не е опция. Аз предложих да работя по 3 дни в СФ и да си идвам, но той си го каза: с това бебе, две години забрави за тия мечти. Каквото и да се случва, тук ще е.
Апартаментът ми стои в СФ и събира паяжини, даже и това ми липсва.

# 7
  • Мнения: 205
Моделът на себичната ти майка и нейното отношение и поведение се повтаря при теб.
Същият случай, но с продължение, е в наше близко семейство.
Не е след родилна депресия. Единственият начин е да намериш добър психо терапевт, за да ти помогне да отстрани щетите, които ти е нанесла майка ти. Също, започни да излизаш с майки, които са много сърдечни към бебетата си и започни да ги имитираш, да тренираш поведение. Всичко е в твоите ръце, колкото по-рано почнеш да отстраняваш празнините ти от твоето детство, толкова по-добре. В противен случай ще бягаш, но пак няма да ти е добре. Прекъсни зададения ти модел, за да не го предадеш и на детенцето. Успех.

# 8
  • Мнения: 18
Като цяло през по-голямата част от човешката история децата не са били на почит, както са сега (и произхождащите от това принцески, мамини синчета). На хората с възможност някой им е гледал детето, а те са се отдавали на своя егоизъм и интимности.
Това не означава, че е добре да се захвърли дете и да се игнорира. Първите няколко години са наистина най-важни за развитието - да се почувства обичано, закриляно, да се развива нормално.
Не всички имат качества и средства да дават правилните внимание и грижи, което смятам, че е нещо присъщо за човешката природа. Не се самобичувайте, а гледайте да си отгледате детето по най-добрия за вас начин, без да се сравнявате с другите.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 8 945
Не си имала майчина любов и опека. А те зареждат много. Като имунитет са за бъдещи проблеми, кризи и депресивни моменти. Може би егоизма ти е инстинкт за самосъхранение. Но едно беззащитно дете има емоционални нужди, тук и сега. Повече трябва да те притеснява, риска от  копиране модела на майка ти.

# 10
  • София
  • Мнения: 6 719
Случва се човек да прегори от такива промени, важното е да не губи комуникация с партньора, който да го "заземява".
Ако смяната е от София към по-малък град не е за всеки, още повече в комбинация със загуба на работа и алтернативи. Обсъдете с бащата вариантите за смяна на града, за да може, когато мине майчинството, да сте социално ангажирана.
В така описаната ситуация и аз не бих се чувствала комфортно.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 419
За мен егоистът в картинката е друг. Не всеки става за малък град, както и не всеки е ОК в голям, но "забрави" докато уж любимия ти човек страда е много куца история.

# 12
  • Мнения: 19
Точно, защото съм прекарала години в психотерапия и знам всички тези неща на теория, но човек сам не може да се терапевтира достатъчно добре. Тези модели са ми до болка ясни, самият механизъм и всичко, затова се чудя как допуснах да се подхлъзна в такава посока. Един вид бях “тук и сега”, анализирах как ще имам вероятно подобни чувства към детето и прочее, но като се случи и съм в шок. Не съм студен човек, котката да не я видя 3 часа и съм се разплаквала, че е избягала. Имаше шанс да родя преждевременно в 6м и такъв ужас изпитах да не загубя детето, а сега още не мога да се привържа към него. И е депресия до голяма степен с тези задушаващи чувств, преминаващи ту в гняв от ситуацията, ту в апатия към всичко, наследствена депресия при това.

Не си имала майчина любов и опека. А те зареждат много. Като имунитет са за бъдещи проблеми, кризи и депресивни моменти. Може би егоизма ти е инстинкт за самосъхранение. Но едно беззащитни дете има емоционални нужди, тук и сега. Повече трябва да те притеснява да не копираш модела на майка си.

# 13
  • Мнения: 146
Според мен не е следродилнА депресия..Аз бях по същия начин в момента ,в който се преместих от един град в друг.
Точно както авторката е писала на ММ познатите не ме търсеха отделно. Бях сама като куче 2г. От сутрин до вечер,а съм много общителен човек.Вече имам много приятели тук.
Но тогава взаимно не се искахме с тях.Все си задавах въпроса “Аз какво правя тук?” Плачех,измъчвах се всеки ден.. Мислих,че решението да напусна големия град ,заради любовта не е било правилно и т.н
Бременността си я изкарах на двора на стълбите сам сама..Роди се детето и казах край, вече 4г.отношенията с околните са ми супер ,и аз и детето имаме приятели.
Направи първата крачка към някой 🤗
И не оставяй детето си никога!

# 14
  • Мнения: 419
HardSoul, не си нито първата, нито последната жена, която се е чувствала по този начин. Всяка жена има различен темперамент и характер и някои жени минават през подобни изпитания на чувствата  спрямо новата си роля на майка и им трябва време да свикнат с промяната в живота си. Мисля, че в случая е важна вътрешната ти устойчивост и доколко тя може да ти помогне да надмогнеш егоцентризма, който ти пречи да приемеш, че вече няма да живееш само за себе си и няма само твоите чувства и живот да са най-важни и изобщо страховете, които изпитваш. Няма как да знаеш дали си лоша майка, детето ти е още бебе, то се нуждае от гушкане, успокояване, хранене, смяна на пелени, за да се чувства комфортно. Отношенията с децата протичат във времето, сега трябва да обгрижваш беззащитно бебе, след време то ще порасне и ще започне да разбира, тогава ще го подкрепяш и общуваш с него и т. н. Няма перфектни майки, не е и гаранция, че ако си била всеотдайна, грижовна майка детето ти ще го оцени един ден, което не означава, че не трябва да се гледа с любов де. Психотерапевтът е полезен, но той не е Бог, както писах по-горе, според мен много важни са устойчивостта в психиката и волята, за да надмогва демоните си човек.

Общи условия

Активация на акаунт