Вероятно не ставам за майка

За мен основният проблем е в изказването на бащата на детето, че ти две години трябва да забравиш за работа или всъщност направо за себе си най-добре.
Депресията, майка ти и т.н. са съвсем второстепенни и удавиха това изказване на мъжа ти. А точно тази му нагласа е в основата на успеха/неуспеха за теб да успееш да откриеш, че дори и вече да си майка, това не е за сметка на другите ти страни.
Говори с мъжа си, че е абсолютно наложително да намерите работещ И за теб вариант, а не такъв само за него.

Подкрепям всяка буква от този пост.

Мисля, че много го мислиш. Почни работа по-рано, мисли за детегледачки. Явно си деен човек, не ти се гледа бебе с години. Не е края на света. Не си единствената, която не е близка с майка си. И аз не съм. Обаче не мисля, че майка ми има вина за моите грешки в живота впоследствие, нито съм се терапевтирала по темата.

И аз с раждането на първото ми дете се преместих от София в по-малък град. Обаче тук пък постигнах много неща, които в София нямаше да ми се получат.

Гледай по-ведро на живота - бебето расте, само след година - две яслите са опция. Животът е пред теб През деня ще си работиш и /или излизаш, вечер си имаш семейство вкъщи. Какво по-хубаво?

Мъжът ти леко закостенял ми се вижда, да не вземе да те натиска да нямаш ясли и гледачки. Дай отпор отсега, че не ставаш за домакиня, иначе ще се влошат нещата. Успех!

И аз мисля, че проблема е в мъжа ти. Бебето е станало бързо, преместване, липса на приятели - не си се настроила към новия живот. Явно обичаш и работата си, което допълнително сипва сол в раната. А мъжа ти не те подкрепя за нищо. Какво означава 2 години няма мърдане - има гледачки, детска ясла от по рано. С такова мислене и след двете години ще ти е трудно да подновиш живота си. Страх го било да не избягаш - вероятно защото няма кой да гледа детето. Той въобще помага/отменя ли те? Както каза Бианка - почвай да го обработваш от сега. Знам, че в София е трудно с ясли/градини, дали не можа от сега да си запазиш място, в случа, че се наложи да се върнеш. Имаш жилище, работа. Вземаш си детето, а мъжа ти да си стои където иска.

И спри да се сравняваш с другите. Бас ловя, че това ти е наложено пак от мъжа ти - еди коя си еди как си, пък ти...

ММ го вижда така: “аз в момента имам работа, а ти не”. Казва ми: “е, сега какво, отиваме в СФ и двамата висваме, докато си намерим работа?” Имам хубави спестявания, но ми стигат да покривам женските си нужди, колкото да не му искам “джобни”. Зависима съм до степен, че без работа в началото, дете в СФ нямам пари да гледам. Моята е частна професия и съответно зависи от много лична инвестиция- време, идеи, срещи с хора от сферата и намиране на клиенти.

Иначе за бавачки не съм намерила, защото засега удрям на камък като питам. Може да си представите, че агенция тук няма, а не знам как се процедира в тоя случай- доверявате се на някоя жена?

Правя паралел с майка ми, защото засега се държа точно като нея. Като имах проблеми и нямаше с кого да споделя исках нежност, а не пари. Съответно сега се опитвам да реша проблемите с бебето като нея: то плаче, аз ще ида да купя нов пробиотик, ново одеалце, пееща играчка. Ще постъпя прагматично, а не като други майки да си кажа: ами бебе, иска да се гушка и толкоз. С мъжа ми същото: преди жените са отивали при мъжа си, живеели са си там, а сега вземат че хванат като майка ми и хукнат да гонят кариера. Каризма пееха “Прощавам ти преди да стана като теб”. Точно това е... цял живот се заричам как никога няма да си оставя децата, а сега баш това назря в мен. А гледам как много хора, като си навият на собствените мечти за кариера и хобита, и захвърлят семейството си, са много по-тъжни после. Най-точно казано... знам кое е редно, просто засега не го чувствам.

Големи драми. И аз не мога да живея без пари, нито да си гледам децата.


Само във филма "50 нюанса сиво" девойките срещат милиардери и повече могат никога да не работят Останалите сме в реалността

+100
Поредният БГ Мачо, дето е най-важен и жена му е негова притурка. Категорично не щял да се мести. Ама и ти авторке, имаш  апартамент в София и да се завреш някъде !

Добре де, ти какво си очаквала от този мъж?
Сещам се за приятелки, дето ми се жалват как добре си живеели преди мъжа и децата. Някои направиха такива жертви - смяна на местижителство уж в името на връзката, по своя инициатива даже и после - ах, ама какво стана! Е?

Звучиш ми много обладана от чувство на вина.
Не мисля, че не ставаш за майка.
Нито пък, че си егоистка.

С толкова много мислене, премисляне, самокритичност и вина, не ще да си някакво чудовище.

Мислила ли си за консултация с психолог, дори и дистанционно?

Чети мненията на Биянка...те са най-адекватни...
ПРестани да се самообвиняваш....аз например съм по-лоша и от майка ми  какво от това...всеки си е с късмета...родителите добри или лоши не са ти виновни за нищо в тоя живот след 18 - тата ти година...
Първата година получаваш цялата си заплата, няма начин да нямаш пари, ако си се осигурявала...не го мисли тоя живот...има лесни деца има и трудни...аз имам две, едното е лесно, другото трудно, сега е бебе няма как да знаеш твоето  какво ще е.
Когато е топло гледай да излизаш, радвай се на природата и когато имаш възможност го запиши на ясла, в провинцията имат повече места, отколкото в София и е по-лесно, а и са по-малко деца, така че ги гледат по-добре..

+ “Жубава жена” <—— филма
Не всеки може да живее “под чехъл”! Пробвай да му искаш на този работещ и контролиращ мъж пари за фонда “и аз съм човек”. Защо ти финансираш тези покупки?!

Много харесвам теми с обрати. Естествено, че сега той е виновен, че тя се е завлякла при него доброволно без да си даде реална оценка на ситуацията. Той е виновен също, че не иска да се мести без да има осигурена работа и дори някакви средства колкото да избутат донякъде. 50 нюанса розово!
И винаги ми е било странно това потупване по рамото - "Не бе, не .. не си лоша майка ... Всички сме били такива ... с налудничави мисли".

Виновен е дотолкова, доколкото отказва да се съобразява с нея, а се съобразява единствено със собствените си желания.

Не си лоша майка.
Просто ти се случват нещата по-бързо, без да си ги приела, осъзнала за себе си. Познато ми е усещането, аз бях по същия начин. Вътрешно усещах, че вървя срещу себе си и в същото време се опитвах да съм перфектната майка, да се съобразявам с всички други (детето, мъжа), но не и със себе си. Това твоето поведение, което описваш, е начин да се съхраниш психически. Ще го преодолееш, трябва да осъзнаеш какво точно желаеш и да го заявиш, следваш. Тогава всичко ще се нареди и ще приемеш детето.
Спомням си, че аз за да компенсирам собственото си аз, се захванах точно преди раждането на детето с второ висше. То се роди и точно тогава трябваше да държа изпити след 1 месец. Е, познай, стана пълна лудница. Нервно, ревящо детенце, по цели ден и нощ се носим, пеем, гушкаме. Помощ нямам, бащата липсва в грижата (страх го е да пипа малко бебе), бабите са работещи. За гледачка не съм и помисляла. И се опитвам в малкото време, в което бебенцето заспива да чета учебниците. Е, така, докато един ден на обяд без да усетя, съм забила глава и съм заспала безпаметно, както съм седнала. Нито бебе съм чула, ни звяр, ни природа. Тотално изключване. И това ми подейства като шамар. Че така не става, 100 неща под 1 мишница, че трябва да избера и правя каквото усещам, за да не страда детето от моята неудовлетвореност и отхвърляне на ситуацията. Впоследствие се случиха много неща, като междувременно се отказах от второто висше и се разделих с бащата. Но вече си позволих да направя връзката с детето и да не се юркам за перфектната майка. Просто да следвам естествените му мужди.

При теб има някаква фиксация "да не си като майка си" и това те обременява допълнително. Не го мисли, няма значение дали ще бъдеш като нея, а какво ще има между теб и бебето. А тази външна неудовлетвореност от ситуацията, позицията, нагласата на мъжа ти е основната причина, трябва нея да изчистиш. И всичко ще си дойде на мястото. Осъзнай какво искаш точно за себе си и го заяви на мъжа си, поговори с него. С малко бебе е трудно, но не невъзможна промяна, стига да го искате и двамата и да сте заедно.

Ай ся! ТЯ трябва да се съобразява с желанията си, ТОЙ не трябва да се съобразява със собствените си..