Ако ще живеят заедно, и двамата трябва взаимно да се съобразяват с желанията си.
- Публикувана: 3 март 2021, 22:35 ч.
- Последно мнение: 6 март 2021, 14:10 ч.
Вероятно не ставам за майка
Аз минавам само да питам вие повечето намерихте някак мъже от града, в който сте, не се наложи да направите никаква промяна и прочее или? Ако трябва да съм откровена, ами да, надявах се че мъж и дете са по-удовлетворителни за жената от кариера и приятели. Оказа се, че не е така и не трябва да се изключва нищо на 100%, за сметка на друго, но преди да го изживея нямаше как да го знам и сега мисля какво да направя, за да не съм тъжна. Тъжна майка- кофти. Аз решение ще намеря, ясно е. Мъча се да измисля как да не е за сметка на семейството ми.
А колкото до 1-та година получаваш 100% от заплатата си, споменах че парите изкарвах от клиенти със собствен бизнес, който тъкмо стартираше. Сега получавам минимума от държавата. Ако измисля вариант как от другия месец да почна да изкарвам по 3К и да давам 1200-1300 заплата за бавачка (толкова са в СФ), то мога да тропам с крак. Засега се опитвам да се успокоя душевно, ясно е че да се върна в СФ не е вариант за идните месеци, по-скоро се опитвам да намеря душевен баланс и други гледни точки и идеи.
Edit: По-добре 3 дни в друг град, отколкото развод или цял живот нападки към партньора, си мисля.
Ай ся! ТЯ трябва да се съобразява с желанията си, ТОЙ не трябва да се съобразява със собствените си..
А колкото до 1-та година получаваш 100% от заплатата си, споменах че парите изкарвах от клиенти със собствен бизнес, който тъкмо стартираше. Сега получавам минимума от държавата. Ако измисля вариант как от другия месец да почна да изкарвам по 3К и да давам 1200-1300 заплата за бавачка (толкова са в СФ), то мога да тропам с крак. Засега се опитвам да се успокоя душевно, ясно е че да се върна в СФ не е вариант за идните месеци, по-скоро се опитвам да намеря душевен баланс и други гледни точки и идеи.
Edit: По-добре 3 дни в друг град, отколкото развод или цял живот нападки към партньора, си мисля.
Виновен е дотолкова, доколкото отказва да се съобразява с нея, а се съобразява единствено със собствените си желания.
Айде сега, виновен бил, и то той, естествено. Кскто и друг път съм споменавала, на жената се пада да си прави добре сметката с кскво се залавя - мъж ли, дете ли, смяна на местожителство ли. Значи, вдигам си аз чукалата, отивам при мъжа си в друг град с идея - неясно ксква и почвам да му се ядосвам, че не успявам да го мръдна от там, където е.
Да си търсиш мъж от града, в който си, за да не правиш ти промени - за мен лично това е силно ограничаващ фактор, и затова ти говоря така - или се адаптираш ти, или се преориентираш, което си е пак жертва.
Да си търсиш мъж от града, в който си, за да не правиш ти промени - за мен лично това е силно ограничаващ фактор, и затова ти говоря така - или се адаптираш ти, или се преориентираш, което си е пак жертва.
Ами ако вариантите са работа 3 дни в друг град и налично семейство или раздяла, мисля, че изборът не е труден. За мен поне.
Но не е казано, че това е единственият вариант. Важно е той да е отворен за възможността да седнат и са намерят работещ за тях двамата вариант, а не да заявява: примири се, две години няма да правиш нищо освен да гледаш детето.
Но не е казано, че това е единственият вариант. Важно е той да е отворен за възможността да седнат и са намерят работещ за тях двамата вариант, а не да заявява: примири се, две години няма да правиш нищо освен да гледаш детето.
"Ако трябва да съм откровена, ами да, надявах се че мъж и дете са по-удовлетворителни за жената от кариера и приятели. "
Да, за мен е така, за теб не е и това си е абсолютно нормално. Само че и ти, и аз сме пълнолетни и отговорни за решенията си. Така че си права, работиш с каквото имаш. Щом го обмисляш, ще го измислиш, няма страшно.
ММ, за справка, е от друга държава, не град. В самото начало заяви, че му е приоритет семейството и заради нас смени две кариерни поприща и две държави, както обеща. Разказвам го, защото ако беше отстъпил от първоначалното си обещание, сега определено нямаше да сме заедно.
Да, за мен е така, за теб не е и това си е абсолютно нормално. Само че и ти, и аз сме пълнолетни и отговорни за решенията си. Така че си права, работиш с каквото имаш. Щом го обмисляш, ще го измислиш, няма страшно.
ММ, за справка, е от друга държава, не град. В самото начало заяви, че му е приоритет семейството и заради нас смени две кариерни поприща и две държави, както обеща. Разказвам го, защото ако беше отстъпил от първоначалното си обещание, сега определено нямаше да сме заедно.
Мъжът и детето не изключват кариерата и приятелите 
Малкото бебе сега е малко, радвай му се. После ще имаш време за всичко, но няма как от 2 месечно да го дадеш на гледачка, още повече щом няма и пари за такава.
Моето най-малко от 8 месечно го гледаше гледачка, но аз имах реална работа, която ме чака. Ако нямах, бих го изгледала поне до годинка и половина.
Малкото бебе сега е малко, радвай му се. После ще имаш време за всичко, но няма как от 2 месечно да го дадеш на гледачка, още повече щом няма и пари за такава. Моето най-малко от 8 месечно го гледаше гледачка, но аз имах реална работа, която ме чака. Ако нямах, бих го изгледала поне до годинка и половина.
Цитат на: HardSoul
Edit: По-добре 3 дни в друг град, отколкото развод или цял живот нападки към партньора, си мисля.
[[/quote
Edit: По-добре 3 дни в друг град, отколкото развод или цял живот нападки към партньора, си мисля.
[[/quote
Да си припомниш Боулби и травмите на привързаността. И какво са 3 дни без майка му за едно бебе. И без емоционална връзка. И да спреш да “предаваш нататък”
Edit: По-добре 3 дни в друг град, отколкото развод или цял живот нападки към партньора, си мисля.
И моята работа е реална, просто не е на договор, а зависи изцяло от мен. Има си това и плюсове и минуси, както виждам сега. Но пък мъжът ми е доста добре финансово и поне битовите неща не ги мисля. Което за много жени е достатъчно, но мен ми се гади като си помисля да ида да му кажа: я ми дай 50 лв за козметичка. Никога не искам да стигам до там. Не защото съм твърде феминистки настроена, а защото знам как тая зависимост ти отнема правата във всеки спор или решение, ако ще мъжът да е много добър.
Да бе, то някой ще те търпи на примък-отмък. Избий си го от главата и мисли как да се позиционираш където си или просто си събери багажа и обратно.
А защо трябва да “търпи” някой? Един вид не е сервилно и остаряло жената да “търпи” да се откаже от себе си, а мъжът “търпи” ако се налага да пътува жената по работа? Хмммм. Не е ли до разбирателство?
Мъжът и детето не изключват кариерата и приятелите Малкото бебе сега е малко, радвай му се. После ще имаш време за всичко, но няма как от 2 месечно да го дадеш на гледачка, още повече щом няма и пари за такава.
Моето най-малко от 8 месечно го гледаше гледачка, но аз имах реална работа, която ме чака. Ако нямах, бих го изгледала поне до годинка и половина.
Малкото бебе сега е малко, радвай му се. После ще имаш време за всичко, но няма как от 2 месечно да го дадеш на гледачка, още повече щом няма и пари за такава. Моето най-малко от 8 месечно го гледаше гледачка, но аз имах реална работа, която ме чака. Ако нямах, бих го изгледала поне до годинка и половина.
Edit: По-добре 3 дни в друг град, отколкото развод или цял живот нападки към партньора, си мисля.
А защо трябва да “търпи” някой? Един вид не е сервилно и остаряло жената да “търпи” да се откаже от себе си, а мъжът “търпи” ако се налага да пътува жената по работа? Хмммм. Не е ли до разбирателство?
Хем темата има крещящо заглавие на самокритика, хем в развоя й и при прочетените киментари фокусът рязко се измени към индиректно сочене на мъжа, пък на майката.
Хубаво, те може да не са цвете, но когато имаш дете, вече е време да си поемеш отговорността, че ти отговаряш за него, че твоето отношение към него е твое и че каквото посееш, обикновено, не винаги, това ще пожънеш.
На детето ти утре няма да му пука, че ти си се държала гадно, щото майка ти едно време... То просто ще чувства липсата ня топлина и капризност, която лъха.
Фокусът се измества в един момент и това е най- нормалното нещо. Не значи да се неглижираш, но трябва да престанеш да си детето на лошата си студена майка, което трябва да бъде обгрижвано, защото сега ти трябва да обгрижваш. Там ти е проблемът, а не че ще станеш като нея. Не можеш да понесеш, че фокусът вече не е върху теб,че не си детето.
Хубаво, те може да не са цвете, но когато имаш дете, вече е време да си поемеш отговорността, че ти отговаряш за него, че твоето отношение към него е твое и че каквото посееш, обикновено, не винаги, това ще пожънеш.
На детето ти утре няма да му пука, че ти си се държала гадно, щото майка ти едно време... То просто ще чувства липсата ня топлина и капризност, която лъха.
Фокусът се измества в един момент и това е най- нормалното нещо. Не значи да се неглижираш, но трябва да престанеш да си детето на лошата си студена майка, което трябва да бъде обгрижвано, защото сега ти трябва да обгрижваш. Там ти е проблемът, а не че ще станеш като нея. Не можеш да понесеш, че фокусът вече не е върху теб,че не си детето.
Две години майчинство минават страшно бързо, докато се обърнеш и заминали. Авторке, ако не се налага да се връщаш по-рано на работа, защо не приемеш, че в момента нещата са такива каквито са и да си гледаш бебето. Не мисля, че 2 години майчинство ще попречат на кариерата и социалния ти живот. От написаното ми се струва, че ти е трудно да свикнеш с грижите около бебето, цялото ти ежедневие се върти около него и от там идват проблемите, настроенията и споровете с мъжа ти. Няма нито да се обезличиш, нито ще забравиш за себе си, много си се фиксирала върху емоционалните си нужди и сякаш искаш всичко да стане сега, възможно най-бързо и малко на тръшкане ми приличат нещата.Бебето ти е още много малко и ако няма основателна причина, за да го оставяш на бавачки какъв е проблемът да си го гледаш, в крайна сметка нали затова си му майка. Няма ли възможност някой да ти помага и да те отменя за по 2-3 часа и ти да си почиваш, да правиш неща, които те разтоварват? Свекърва имаш ли? Не може ли тя са се включва и да помага?