През първите години на живота си бебето има нужда преди всичко от майка си.
Колкото и бащата да помага...
Колкото и бащата да помага...
- Публикувана: 3 март 2021, 22:35 ч.
- Последно мнение: 6 март 2021, 14:10 ч.
Вероятно не ставам за майка
Заявих заключване на темата отдавна, но за жалост дни след това още е отключена. Няма как да ви изглежда, че съм си давала зор, тъй като не ме познавате. В момента завършвам второ образование, паралелно това е вървяло с работа и в СФ имам не само 1 жилище- реално само от наеми мога да живея доста добре и може да не работя въобще. Парите не са ни проблем, а това че ако аз не изкарвам не ми е комфортно да подавам ръка и да искам. Здрава, права жена съм, а не някоя объркана мома, с една чанта багаж паднала при мъж да я гледа. Мъжът ми е бизнесмен и двмата сме на ниво. Който и от нас да зареже заниманията си, работата и местоживеенето си, ще направи голяма жертва, а ако няма баланс в жертвите, това ще удари по настроението в дома и детето. Това беше темата и моите притеснения, а не кой изкарва повече пари този месец. Очевидно сега е той, но като нищо утре може да съм аз. За мен в модерен свят, ако се пънем че сме постигнали някакво ниво на развитие, деца се гледат и от двамата. Иначе като единият продължи да се развива, а другият метне мечтите в килера за няколко години, рано или късно това ще избухне. Аз не съм жена, която иска да седи майчинство 2 години и с това наистина мисля, че за мен темата се изчерпа. Жалко, че се стигна до груб разговор по-рано.
П.П. С мъжа ми говорихме, аз му обясних че скоро започвам да извършвам дейност и ще трябва да намерим помощ за детето и той не с огромно желание, но все пак ме разбра и се съгласи. Сам каза, че колкото и да не му е кеф, че няма да седя нон-стоп с детето, наистина и той не би седнал 2 години в нас.
П.П. С мъжа ми говорихме, аз му обясних че скоро започвам да извършвам дейност и ще трябва да намерим помощ за детето и той не с огромно желание, но все пак ме разбра и се съгласи. Сам каза, че колкото и да не му е кеф, че няма да седя нон-стоп с детето, наистина и той не би седнал 2 години в нас.
Имам познати мъже, които поеха майчинството и по-голямата част от грижите, не съм сигурна дали от самото начало или при няколкомесечно бебе. И в двата случая жените им са много по-добре платени, едната със собствен бизнес, другата някакъв шеф в голяма компания, и нямаше как да отсъстват дълго, а може би и мъжете са с по-мек характер, грижовни и негонещи кариера. Подозирам, че ако бяха тръгнали да разделят гледането 50/50, с 50% намаление на работните ангажименти на жените, те щяха да загубят работата и да им намалее доходът не с 50%, а със 100, и да трябва да разчита цялото семейство на много по-ниския доход на мъжа, като евентуална смяна на работата или ще е със същата заетост и натовареност, или ще е нещо нископлатени. Много работи, да не кажа повечето, не позволяват подобно намаляване на заетостта, предполагам, че и при мъжа ти не е възможно изведнъж да започне да не работи 3 дни седмично, сигурно делничните дни, и да запази дохода си. Ти, от друга страна, си стартирала някакъв бизнес на 30 и кусур години, имаш спестявания колкото за глезотийки, още с двумесечно бебе си на червено, ама си супер притеснена за великата кариера и как няма да ти се работи доживот след година-две гледане на детето. Нищо, че не изглежда да си си давала особен зор за работа с години преди забременяването , че не си се квалифицирала чак толкова с едва стартиралия бизнес, че да се деквалифицираш и че на практика повечето българки с деца си работят, а не стоят вкъщи с години, за да гледат големи деца. Ами и да бяха разменени ролите, като мъжът нещо си се занимава, а жената да изкарва повечето пари, сигурно щеше да бъде наритан мъжът, ако внезапно реши, че точно с няколкомесечно трябва да следва мечтите си далеч от бебето, нищо че 10 години е дремал преди това, за да маха крачоли 3 дни седмично в гонене на някакъв крайно несигурен доход, застрашавайки по този начин сигурния и значим доход на жената и финансовото оцеляване на семейството.
Дай си апартамента в София под наем. Кротни се малко, детето ти има нужда от теб, като може да бъде записано на ясла, ще използваш парите от наема за платена помощ, докато си стартираш отново работата.
Дай си апартамента в София под наем. Кротни се малко, детето ти има нужда от теб, като може да бъде записано на ясла, ще използваш парите от наема за платена помощ, докато си стартираш отново работата.
Хардсоул, аз наистина не разбрах какво те притеснява теб. В първите страници мислех, че е едно, сега се обърках. В крайна сметка ще се повторя, има много формати на семейства, всеки е щастлив със своите си избори и разбирания. С двумесечно бебе няма смисъл да страдаш за 2-те години майчинство, защото реално майчинството не е 2 години, а цял живот. Просто в един момент физически детето не е зависимо от теб. Как ще стигнете до този момент си е ваша работа и ничия друга. Успех.
Незнам, някакво самоцелно учене, занимайница, имоти и пр., финансирани от лошата майка. Тя поне е работила и пари е изкарвала, ти само цоцаш наготово, правиш си веселото и разнообразното и в един момент малко да останеш на заден план и да ти отнемат веселото, и ти става криво. Сега не че ти се работи толкова, ама да не гледаш детето. През цялото време са приказки все едно си жертвала 10 години от живота си да го гледаш това дете, а то завчера си се прибрала от родилното и още спи по цял ден, когато не яде и не е наакано, а мъжът ти, който работи, се включва 30/70% според теб в гледането, което на теб ти е единственият ангажимент.
Заявих заключване на темата отдавна, но за жалост дни след това още е отключена.
Скрит текст:
Няма как да ви изглежда, че съм си давала зор, тъй като не ме познавате. В момента завършвам второ образование, паралелно това е вървяло с работа и в СФ имам не само 1 жилище- реално само от наеми мога да живея доста добре и може да не работя въобще. Парите не са ни проблем, а това че ако аз не изкарвам не ми е комфортно да подавам ръка и да искам. Здрава, права жена съм, а не някоя объркана мома, с една чанта багаж паднала при мъж да я гледа. Мъжът ми е бизнесмен и двмата сме на ниво. Който и от нас да зареже заниманията си, работата и местоживеенето си, ще направи голяма жертва, а ако няма баланс в жертвите, това ще удари по настроението в дома и детето. Това беше темата и моите притеснения, а не кой изкарва повече пари този месец. Очевидно сега е той, но като нищо утре може да съм аз. За мен в модерен свят, ако се пънем че сме постигнали някакво ниво на развитие, деца се гледат и от двамата. Иначе като единият продължи да се развива, а другият метне мечтите в килера за няколко години, рано или късно това ще избухне. Аз не съм жена, която иска да седи майчинство 2 години и с това наистина мисля, че за мен темата се изчерпа. Жалко, че се стигна до груб разговор по-рано.
П.П. С мъжа ми говорихме, аз му обясних че скоро започвам да извършвам дейност и ще трябва да намерим помощ за детето и той не с огромно желание, но все пак ме разбра и се съгласи. Сам каза, че колкото и да не му е кеф, че няма да седя нон-стоп с детето, наистина и той не би седнал 2 години в нас.
П.П. С мъжа ми говорихме, аз му обясних че скоро започвам да извършвам дейност и ще трябва да намерим помощ за детето и той не с огромно желание, но все пак ме разбра и се съгласи. Сам каза, че колкото и да не му е кеф, че няма да седя нон-стоп с детето, наистина и той не би седнал 2 години в нас.
Имам познати мъже, които поеха майчинството и по-голямата част от грижите, не съм сигурна дали от самото начало или при няколкомесечно бебе. И в двата случая жените им са много по-добре платени, едната със собствен бизнес, другата някакъв шеф в голяма компания, и нямаше как да отсъстват дълго, а може би и мъжете са с по-мек характер, грижовни и негонещи кариера. Подозирам, че ако бяха тръгнали да разделят гледането 50/50, с 50% намаление на работните ангажименти на жените, те щяха да загубят работата и да им намалее доходът не с 50%, а със 100, и да трябва да разчита цялото семейство на много по-ниския доход на мъжа, като евентуална смяна на работата или ще е със същата заетост и натовареност, или ще е нещо нископлатени. Много работи, да не кажа повечето, не позволяват подобно намаляване на заетостта, предполагам, че и при мъжа ти не е възможно изведнъж да започне да не работи 3 дни седмично, сигурно делничните дни, и да запази дохода си. Ти, от друга страна, си стартирала някакъв бизнес на 30 и кусур години, имаш спестявания колкото за глезотийки, още с двумесечно бебе си на червено, ама си супер притеснена за великата кариера и как няма да ти се работи доживот след година-две гледане на детето. Нищо, че не изглежда да си си давала особен зор за работа с години преди забременяването , че не си се квалифицирала чак толкова с едва стартиралия бизнес, че да се деквалифицираш и че на практика повечето българки с деца си работят, а не стоят вкъщи с години, за да гледат големи деца. Ами и да бяха разменени ролите, като мъжът нещо си се занимава, а жената да изкарва повечето пари, сигурно щеше да бъде наритан мъжът, ако внезапно реши, че точно с няколкомесечно трябва да следва мечтите си далеч от бебето, нищо че 10 години е дремал преди това, за да маха крачоли 3 дни седмично в гонене на някакъв крайно несигурен доход, застрашавайки по този начин сигурния и значим доход на жената и финансовото оцеляване на семейството.
Дай си апартамента в София под наем. Кротни се малко, детето ти има нужда от теб, като може да бъде записано на ясла, ще използваш парите от наема за платена помощ, докато си стартираш отново работата.
Дай си апартамента в София под наем. Кротни се малко, детето ти има нужда от теб, като може да бъде записано на ясла, ще използваш парите от наема за платена помощ, докато си стартираш отново работата.
Темата има класически развой. Влиза се с три реда сълзи и сополи, нещата се представят по един начин и когато отговорите не се харесат на авторката, започва да обяснява как всъщност животът ѝ хич не е труден. Мен лично не ме интересува кое е истината, защото не е на моята глава, ама подобна форумна биполярност винаги ми е била странна с какво точно помага на авторите.
Заявих заключване на темата отдавна
Заключвам.