Вероятно не ставам за майка

The Catcher, подминах Ви хапливите коментари, за да няма излишно заяждане, но защо пък и аз да не кажа нещо. От вашите писаници личи повече неудовлетвореност от колкото от моите. Намерили сте поле за изява да говорите за “между редовете” и да се въздигате вероятно колко сте повече от другите, а ние дето си държим на личния комфорт сме с грешни приоритети явно. Да, ама не. Животът е един и тази излишна жертвоготовност и подлагане на мъже, деца, шефове, обстоятелства и прочее е абсолютно излишна. За пример давам братовчед, на 50 е и живее с майка си, понеже тя цял живот скача да му сервира манджата като влезе през прага и човека хем нея е взел за прислуга, хем не се сеща да се изнесе. С какво му е сторила услуга? С нищо! А на себе си хептен. Защото както тръгне в началото, така ще си върви. Ако сега го дам някой да го гледа на 100%, никога няма да го гледам. Ако се отдам на 100% после дали ще ми се работи, ще се отделя и прочее? Защото бая майки ми обясняват как след 2 години пауза, че някои и по 3-4-5 като народят няколко едно след друго, грам не могат да се върнат към работа. Навик се създава за 2 месеца, какво остава за навици повтаряни с години. За мен баланс се търси винаги, а не след 2 години. А и на 2 като тичат, пипат, приказват и почват да се градят като хора не е по-лесно. То ако сравняваме сега по-няма да разбере, че ме няма за 1-2 дни, отколкото след време.

П.П. Разговорът наистина не тръгна в очакваната от мен посока. Доста адекватни и разбрани хора писаха и много по-малко тип “убийте я с камъни на площада”.

Една мома много искала да се омъжи, обаче била на два акъла. Да се омъжи или да не се омъжи.

Не излизай от темата сега. Ей, вечно да захапеш, но никога директно. Много е лесно така, като ще ѝ шокаш канчето, поне имай смелостта да си директна и да ѝ кажеш, че нищо не става от нея като майка, защото сама си е виновна. На мен няма нужда нищо да ми казваш. Все тая.

Тя това е решила да си го повтаря, докато се намери кой да поеме отговорност за решенията ѝ. Достатъчно писах по въпроса, ти си експертът по проблема кой какъв е и защо такъв е

Авторке , що така се сърдиш?
   Единственият,който е длъжен да се съобрази с теб и да ти помага на колкото процента искаш е мъжът ти.Първо балансирай себе си и после търси баланс с него.Такова категорично изказване от негова страна,каквото цитираш ,за мен изобщо не е окей.Сега за две години,после за цял живот ще има Забрави.Ако ти се развиваш в своята област,опитваш се да изградиш нещо,не бива да те спира.Трябва да намерите компромис.
   Сега детето е малко, на теб все още ти е нужно време да се "осафериш" както казват бабите.Но има едни основни неща,които градят една връзка, с или без деца.
    Доколкото разбирам от намеците ти, психология ли си учила? Ако е така,прекрасно трябва да знаеш,че никой психолог няма да те кара да мислиш в посока да пренебрегваш себе си в името на........
   Ще те посъветват първо да се изясниш сама себе си,да си определиш приоритетите за определен период от време и т.н.
   И няма нужда да облизваш къщата по два пъти на ден,поне докато детето почне да пълзи.Не стерилната къща прави една майка добре,други неща са важни.

Hard Soul,
ти как точно си представяш живота с бебето до 1 година?

Деца се раждат и отглеждат по доста причини, любовта между двама души е само една от тях. А и тя не е константа.

Авторке, аз съм генерално против 100% отдаване на каквото и да е. Винаги трябва да има нещо, което да те разнообрази. Кой ти е казал, че трябва да си изцяло отдадена на бебето?

Тя така го разбира, защото не вижда начин да работи през ден.

Адресирах само конкретен коментар, но и иначе аз лично не познавам семейство, в което майката и бащата да са по равно в отглеждането. Мъжете приятели ми споделят, че седят по час отгоре в офиса, че да не слушат рев и изведнъж тръгват за риба, на лоооов. Знаете какво казвам, насадено ни е, но светът вече е различен. И от нас зависи как ще се случат нещата, факт. Мъжът ми няма да започне да бачка през ден, за да се развивам и аз. Сиреч, почвам да работя и търся бавачка. Той не е съгласен и с това, но все някъде трябва да се отсръпи.

Бебето е само на няколко месеца доколкото схващам. Спи, лежи, яде и пълни памперса. Сега тежко, ами после като проходи, като вземе да спи по-малко, като почне да търчи и да разширява периметъра...

Ааа, някой ми промени правилата на играта в движение... Мислех, че въпроса идваше от притеснението, че си лоша майка. Сега по прилича на Защо няма справедливост в живота?
Не че ставаш лоша, ако го дириш, ама е друго.

Авторке, не си ли противоречиш? Не беше ли ти тази, която сподели, че никога не си чувствала майчина отдаденост от страна на майка ти и това ти е тежало и те е страх да не се превърнеш в майка като нея, а сега друго казваш - колко е излишна жертвоготовността към мъжа, децата и т. н. Накрая какво излиза, че нямаш право да се сърдиш на майка си и да се оправдаваш чрез нея за вътрешните ти конфликти, защото и тя не ти дължи жертвоготовност или както там ги разбираш за себе си нещата.
Гледай както прецениш за добре детето си, ти си негова майка, хората имат различно мнение и представи за отдадеността, майчинската грижа и подобни. След като си преценила, че добър вариант е да намериш бавачка, а ти да работиш, за да се чувстваш по-добре - направи го. Накрая ще излезне, че беше излишно да споменаваш това, че си изпадала в депресия  преди години и нелюбящата ти майка.

Тези теми във връзка с 8 март ли ги пускате?
Като работата ви е толкова важна, защо не се приберете обратно в София, наемете гледачка и работете? Защо въобще напуснахте апартамента си и  се пренесохте при бащата, да бяхте си останали в къщи. Още не е късно. Отиваш в София, ставаш самотен родител с неделен баща и готово. Вярно няма да делиш грижите с бащата, ама нали е важно да работиш. А сега, как е, не работиш, детето те дразни  и пак си прецакана. Избери си, кое прецакване е по-малко и действай.

Не, сега ще ни увери, че и другите са лоши майки и бащите не струват :/

Нооо психология, нооо нещо.

ХардСоул, щом можеш да извадиш 20 реда за личния си комфорт, излишностите, значи проблем реално нямаш, тъй като явно все пак си в хармония с вижданията си, а темата е формулирана жално жално, за да получиш опровергаване.
Не виждам самокритика аз лично, но може и да греша. Дано.

"Подлагане на деца" е отвратителен израз в светлината на факта, че детето е на няколко месеца. Още от сега се замислила и запресмятала какво щяла да даде, да жертва и подобни. Явно наистина инстинктът липсва, но поне се постарай да не направиш от детето си невротичен, виновен човек.