Вероятно не ставам за майка

А така, нямам право да си отстоя позицията, когато ме нападат ядно и от 9 кладенеца вода извадихте, че съм егоистка, че чак че нямам депресия. Евала. Няма поименно, то пишат страстно в тая насока едни и същи 4-5 човека. Сега погледнах, тук има хора с регистрации от 2017 с 11-12К коментари, уау (но не в добрия смисъл уау). Има и хора с регистрации от преди 15 години и повече и още пишат и те с десетки хиляди коментари- надявам се на заплата, защото това си е бая време. И докато мога да разбера млади, объркани от първите седмици на майчинството майки, че се чудят с кого да говорят , то на описаните какъв им е случая? Къде съм тръгнала аз с моя смешен стаж в даване на акъл срещу корифеи от междугалактическо ниво. Докато не писах по-рано разцъках и други теми на случаен принцип- едни и същи хора, с едни и същи заядливи коментари. Ами браво, дано сте щастливи. Аз скоро ще се омета от тук и ще си реша проблемите, но помислете вие къде объркахте схемата и защо сте още тук. Явно не е, за да кажете нещо градивно, а да изсипете още жлъч. И да, ако депресията ми беше в кофти фазата си, сега щях да се подтисна и да ида да се обвинявам още. Много хубаво казват някои хора, че като нямаш какво да допринесеш, не носи нищо.

Ау, ау!!
Защо сме тук - защото ни харесва да правим на нищо младите и зелени маминки...
Да, вярно е, че в Семейни отношения пишем едни и същи хора, но това е въпрос на вкус. Не гледам телевизия активно, за да пиша в онези теми, нямам желание да си споделям живота всекидневно, каквито теми има. Не съм млада майка, за да пиша в отчетните.
И не на последно място - имам компютър и възможност в работно време да пиша тук. Е, и?

Депресията си е депресия, но приложи знанията си и към себе си. Като си склонна към такива състояния, защо побърза с дете и преместване.....или обратното, не знам кое първо се е случило. Не си ли чела за следродилна депресия?

HardSoul, най-добре поискай заключване на темата.
Макар да съм от онези попадали в твоята ситуация и най-добронамерено да се изказах, последният ти пост предизвика огромно желание да ти отговоря язвително. Мисля, че ако останалите се почувстват обидени, ще се върнеш едва за темата "Защо детето ми ме мрази".

Вчера се заслушах в това, което споделя съпругата на Дамян Дамянов за себе си и живота им заедно (с автоирония и в позитивен смисъл). “Бях като колчето, към което привързват доматите, за да плододават”.
Та, така.  На такива жени в днешно време може би  им казват жертви, подчинени, отдадени и не знам какви още. Някои сме майки, съпруги, дъщери, работещи жени, намерили баланс без мрънкане и очаквания  мъж(ете) да поемат ако може така повечеко от всичко.
Успех, както и да решиш да се измъкнеш от (по-голямото) прецакване.

Тук се разговаря с някои хора само ако се извиняваш и навеждаш главица пред тяхното мнение. А няма да се върна с тема “защо детето ми мрази”, това беше доста грозно изказване, че даже като пожелание звучеше. Единствено Дренка си обясни позицията без да звучи неудовлетворена от възрастта и живота си. Сполай ви и съсипвайте по-малко теми на жени, които още търсят пътя си, щом на теория сте толкова доволни от своя. Чао.

Не е странно, че сме на страната на детето, все пак сме мами. Ако ти се поставяш на отсрещната страна, не е наша вина.
На теория имаме горчив опит и се опитваме да те предпазим от нашите грешки. На практика се оказа че те обиждаме и съсипваме.
Извинявай!

Боже, колко негативизъм лъха от някои коментари! Тъжна картинка.
Ще пиша от гледна точка на това, че и моето бебе сега е на 2 месеца и имаме трудни моменти. Много е ревливо, първият месец ми мина в спане по 15,20мин. и бях зомби. Нахранен, сух, гушнат-реве та се къса. Само майките на ревливи бебета ще те разберат. И аз имам познати, които ми казват "не го глези, нека реве". Абе, я ела постой 2 дни да те питам ще разсъждаваш ли така?!
Просто с такива бебета мечтата ти е онези 2 часа, в които да се успокои и да пикаеш на спокойствие.
Не мога да повярвам какви щуротии се пишат, че е егоистка. Не, не си, просто стреса е много. Аз например не мога да спя на тиктакащ часовник даже, хващат ме нервите, а с ревящо бебе е оле мале. Не се нарича егоизъм и депресия, а лабилна нервна система.
На моята приятелка бебето не е казало гък за 3 месеца, моето ме подлудяваше с плач от първата седмица. Е, тя твърди, че майчинството е супер спокойния период, ходи на маникюр, фризьор и масажи, а аз едва намирам кога да се среша.
Тъй че, авторке, пропускай постовете за егоизма, вдичко е наред. Не е хубаво да се чувстваш така, но не е края на света. Като бебето се успокои ще си една щастлива майка.

На кого си сърдита точно не знам. Като ти чета коментарите ми се струва, че си родила на майтап, без да обсъдиш какво и как ги виждаш нещата с мъжа ти. Сливи ли имаше в устата преди да забременееш да седнеш и да му кажеш в прав текст, че искаш да родиш и да си работиш в София, а той да гледа детето? А и за другите ти мераци по въпроса. ТИ си решила да родиш, ТИ си решила да се преместиш в по-малък град, ТИ си била наясно още преди да станат тези неща, че всичко ще се промени, как тогава изведнъж ДРУГ е виновен за твоето неудовлетворение? Какво очакваше точно? Че просто ще родиш и всичко по стария начин - София, кариера, аху-иху, детегледачки, а ти ще присъстваш по 1-2 часа да го погушкаш като кученце? Доста фантастични мисли, освен ако не си някоя крупна бизнес дама с неограничени финансови възможности, а явно не си такава. Амбициите ти са в пъти по-големи от възможностите ти в момента. Бленуваш за някакви невъзможни неща. Струва ми се, че ако разполагаше с пари и не беше зависима финансово от мъжа ти, вече да си духнала за София с детето, което ще отглеждат детегледачки. Като цяло не чух нищо за този човек и емоция към него, някак стерилно, студено и пресметливо ми е всичко, за което говориш. Не, не си егоист, че искаш време за себе си и не си лоша майка, но си егоист, че се тръшкаш за отминали неща, които са отминали по твое решение. Колко време ще ходиш като вкиснат лимон, загубена в мисли " а какво можеше да бъде само"? Не стой в миналото, а гледай как да си подобриш бъдещето.

Разбирам те за реакцията ти, защото и аз бях отворила болезнена за мен тема и бързо я заключих, защото някои хора не четат и не се опитват да помогнат със съвет, а скачат злобно и категорично с нападки към отворилия темата, за да излеят личната си неудоволетвореност и злоба точно в твоята тема.
Въпреки всичко тук е едно място, където можеш да си свериш часовника за някои неща. Не по твоя казус!

От мен- остави се на течението временно, не го мисли, обичай си мъжа, гушкай бебо и всичко ще се нареди!

Ян, да не те плаша, но и после са много ревливи, не само в началото. Пробвала ли си с люлеещ се стол. Скъпи са, но ако заспива това са най-добре похарчените пари.

Всяко едно бебе си взима своето внимание,  дори да е най- доброто!
Всяка една майка( и баща)трябва да е наясно, че следващите 2 години ще е в  услуга на бебето и няма да спи, яде, ще ходи с мазни коси и неизряден външен вид.
И това не е страшно.
Страшно е, когато имаш бебе и искаш всичко да е по старо му - сори, колкото по- бързо се разбере, толкова по- леко ще мине.

Да, недоспиването е сериозен стрес. Затова са и бащите- да отменят понякога, за да поспиш. Без сън е по-трудно от без храна.
Но тя вече залитна в други крайности - как трябвало да навежда главица и т.н. И възмущение как така гледането на дете не се дели точно 50:50 и как иска да работи с бебе на 2 месеца. Може, но като самотна майка

И аз не видях думичка за любов към тоя мъж. Когато обичаш и на село ще се чувстваш щастлива, приказвайки си с кокошките. Прочетох по назад коментари, че видиш ли мъжът имал вина. За кое? Че не е навит Принцес да хвърли двумесечно бебе за да работи? И то хайде да беше някоя с успешна кариера, бизнес, а то даже платено майчинство няма в картинката. Истински късметлийки сме в България, че имаме две години майчинство. В западната чужбина къде 3 къде 6 къде 9 месеца и хайде на тръстиката. Незнам лоша или добра майка си, но аз котката си не оставям за три дни седмично, ти искаш да оставяш бебе. Ама аз котката съм си я искала и си я обичам, та...

Първосигнално, никой не приема критики. Дори да са добронамерени. Всяко семейство си има различни подходи и начини на общуване. Начукване на канчето,  при депресия не е правилен подход.
Всеки има страхове и  притеснения, още от бременността. Възрастни жени твърдят, че едва след второ дете са отключили майчинския си инстинкт. Други, като орлици бранят пълнолетните си деца, а те им се "отблагодаряват" с егоизъм.
Но невръстното дете е приоритет, пред личните капризи и колебания. В момента, неговите нужди са основателни и важни.
Авторке, добре е да общуваш с различни майки и съпоставяш моделите на отношение. Моят егоизъм се изпари, още преди бременността. Общувах с жени, с деца, със хронични заболявания. На инат играех с дете, със синдром на Даун. Същото дете, които "перфектните" майки хулеха и игнорираха. А моята, мълчаливо и усмихнато насърчаваше ентусиазма ми за равноправие. Най-добрия ми урок  бе всеотдайността и грижовността на майки на ощетени деца. Всеки ден за тях е борба. А детето им е обичан уникат. За някои, всеки ден е дар и всеки лек-надежда. Съпостави ги с твоята майка, дори и мислено. Замисли се и над позитивните факти. Имаш грижовен, толерантен съпруг и здраво дете. А ако ги изгубиш?

Тя просто не е била сигурна, че иска дете и сега реалността потвърждава съмненията ѝ. И ги доукрасява с "приятните" ефекти от това да си ангажиран с детето и дома 24/7. Не всички жени са родени да бъдат домакини, майки, добри съпруги. Някои са по-студени емоционално, липсва им инстинкт, по-аналитични са или логични, или с приоритет/интереси учене, професия, работа. И това е нормално, различни сме. Въпросът е тя за себе си да си изясни какво що, иначе тук мнения различни и всеки изхожда от собствения си опит.