Вероятно не ставам за майка

Босилке, това, което си изясни засега дамата, е че в бг мамма всички са завистливи злобни лелки. Съмнявам се, че и е от полза...

Ти нищо ли не можеш да поискаш от мъжа си ? Сериозно ли ? Имате ли брак ?
Ей тука ти е проблема. Като му нямаш доверие на този човек как ще ти харесва семейството с него ?
Грижиш ли се за детето ? То добре ли е ? Кърмиш ли ?
Да си майка означава да пренебрегнеш себе си и собственият си г@з, заради детето. Ако не го направиш, значи си егоистка.

В определени граници обаче.

Колкото майки, толкова и решения.

Не съвсем. Стани майка и ще разбереш

Проблемът на авторката обаче е, че май не го обича много мъжът й. Към детето няма много чувства, което не е и за учудване, защото чувствата се появават по-късно, с грижата, недоспиването.

Проблемът й обаче е, че вече не е в позиция да прави каквото си иска, а иска да си е по старо му. Някакси детето да се нагоди като стайно разстение към начина й на живот. И вместо да си поеме ролята тя търси на кой да прехвърли вината - на майка й, че не й е дала всичко, което тя иска, на мъжът й, че не й осигурява принцесин живот.

Аз нямам бизнес, но все пак самоосигуряващите се лица не плащат ли осигуровки. Защо няма обезщетение? При това тя сега се води в болничен, не майчинство, то е от 3 месец, доколкото помня.
Hard Soul,
Мъжът ти може да работи през ден само, ако той иска и сам си е шеф. Ако не иска, не можеш да го принудиш. Ако тези неща не сте ги изговорили преди раждането, сега е след дъжд качулка. Намери друг изход от ситуацията. Този явно е затворен, колкото и да не ти харесва.

Виж, не прочетох цялата тема, но въпреки това те разбирам. Явно имаш тежки душевни дупки и багажи от детството, които те дърпат назад така или иначе. После се сдобиваш с мъж, които не те разбира (повечето мъже стават такива, след като половинката им роди, това обаче си е лично мое мнение), напускаш работа, която обичаш, отказваш се от жилището и средата си. Всичко това е много стрес, който се е събрал изведнъж и за кратко време, плюс разбутаните хормони, изобщо не ти завиждам. Според мен обичаш детето си, но не си типичната майка орлица и не си част от стереотипа. Въпросът е дали половинката ти те разбира и дали и двамата сте склонни на компромисен вариант, за да оцелее семейството ви и да има детето ви добра, здравословна среда за израстване.
Не ме разбирай погрешно, аз също съм малко като теб и не се виждам в светлината на всеотдайната майка, за това те разбирам. Проблема по-скоро е, че ти си егоист, също като мен, но за разлика от теб, аз си го признавам. И съм предупредила половинката си овреме. Ти не си го направила и по-лошото е, че си попаднала на непреклонен човек, който също е егоист. Според мен трябва да се опиташ да решиш проблема с мъжа си и после да премислиш живота и бъдещите си планове с чистото съзнание, че няма да си майка орлица. Другото което е, не бъди толкова строга към собствената си майка, защото със сигурност не знаеш цялата история. А по прочетеното съдя, че ако не е била тя, ти надали си щяла да получиш жилището, апартамента и професията си, дето обичаш толкова много. Пълно е с хора, които сигурно ще ти завидят. В крайна сметка, всичко зависи от теб. Само не мисли в грешната посока и си признай някои неща. Като приемеш себе си такава, каквато си, ти олеква много.

Някой по-рано много правилно каза, че тя е изградила във фантазиите си рамка как трябва да изглежда добрата майка, и понеже сега не се побира вътре - страда. Това определение беше право в десятката. На това момиче му е вменявано цял живот, че има лоша майка. И така да е, тя се е вкопчила и фиксирала в мисълта да не е като майка си. Сякаш има изпити за “добри майки”, които трябва да се вземат с пълно шест. На мъжа й сестра му била перфектна майка. Не знам какви са тия критерии и с какви качества точно се получава тая диплома.

Авторката написа това: “ Не защото съм твърде феминистки настроена, а защото знам как тая зависимост ти отнема правата във всеки спор или решение, ако ще мъжът да е много добър.” - от това ме побиха тръпки. Някаква война за надмощие, за това да си “отгоре”. И от двете страни, явно - партньорът й и той звучи като плачещ за психолог, ако ще й натяква, че решенията ще ги взима той, понеже той е платил сметката.

Аз нямах ни най-малко желание да я критикувам за каквото и да е и й се извинявам, ако с тона си съм влязла в кюпа с лошите. Дали е сгрешила като се е преместила, забременяла - няма вече никакво значение и няма да промени как се чувства. Трябва да гледа напред и да разбере, че животът й вече никога няма да е същия. И ако иска сама може да го направи единствено по-добър. Аз категорично ще кажа, че не съм била готова за бебе, защото самата аз бях дете. Със сигурност съм правила много грешки и глупости, перфектна майка и дори добра със сигурност не съм била (според нечии оценки - на бившата свекърва, най-вече 😂), но никога, никога няма да кажа, че съжалявам за пропуснати възможности и сега, ако върнех времето назад, пак така бих постъпила. С времето и тя така ще го почувства.

HardSoul, ти какво мислиш за съветите, които ти дадоха хората тук? Знам, че няма как да отговаряш на всеки особено покрай грижите за мъника, но все пак оставам с впечатление, че няма в теб голямо желание да се опиташ да се приспособиш към ситуацията и да си я направиш възможно най-приятна. Вероятно депресията е причина да не ти се занимава например с това да завържеш нови контакти, да си намираш занимания, които да не те оставят сама с натрапчивите ти мисли, но как го виждаш, ще можеш ли да опиташ? Предвид историята ти си мисля, че е доста важно да се свържеш и със специалист, имаш ли възможност? Като цяло са ти се насъбрали много генерални промени наведнъж и няма как да не ти се отразят на психиката.
Ти каза, че за справянето с депресията си си имала конкретни действия, рутина. Мисля си, че човек като теб все би трябвало да е имал план какво ще се случи, когато се премести в чужд град и то не само относно детето. Не е ли осъществимо за момента?
Може би емоциите ти те карат да опишеш мъжа си в по-черни краски, отколкото е в действителност, но нещо не ми изглежда много приятен. Вие не говорихте ли какво ще стане с теб и кариерата ти, преди да отидеш да живееш при него? В крайна сметка макар и решението да е твое, той те е насърчил ти да не работиш и би трябвало да е наясно, че ще останеш без лични средства. Все пак вие сте семейство и не мисля, че би трябвало да се притесняваш, че ще покрива твои разходи - това е и един вид инвестиция в общото ви дете, особено след като той е толкова против детегледачките и държи ти да го гледаш. Надявам се, че той не е човек, който би те изнудвал и натяквал за това. От това, което прочетох си личи някакво неудовлетворение и несигурност във вашите отношения, които натягат обстановката, та може би е добре да го изчистите.
Абстрахирай се от нападателните коментари, изглежда, че предимно в тях се съсредоточаваш. Не се затваряй и не го взимай за още една причина да си сърдита на света. Надявам се да имаш търпението да си дадеш още време и да опиташ да промениш нещата, а бягството да бъде чак последното решение, ако наистина нищо друго не помогне. Желая ти успех!

Какъв контраст между корицата (заглавието) и съдържанието (темата).

Ти не си жертва на детето си. Само това ще кажа. Желая ти леко майчинство.

Като съвет мога да ти дам само да си прекарваш цялото време навън. Мен стоенето вкъщи също яко ме депресира.
Другото което бих ти дала като съвет е да не четеш мненията на майките. Те също могат ужасно да те подтиснат. Аз от мега социална личност се превърнаха в пълен интроверт, не веднага, но полека лека...и децата порастват, не го мисли толкова живота...

Не изчетох цялата тема, но в един от коментарите писахте, че бебето нито е планирано, нито желано, а "просто" заради цъкането на биологичния ви часовник. Добре, де този въпрос, който поставяте вече пред свършен факт не си ли го зададохте преди това, щото бебето- вашият син или дъщеря, никой не го е питал дали иска да се появява на белия свят  и има нужда най- много от вашата, майчинска обич, и това вие много добре го знаете. "Бебето" не е досадна пречка за осъществяване на вашите лични и професионални амбиции, а най- голямото чудо, което може да сътворите /не ми пука, че може да звучи мелодраматично/. От сърце ви пожелавам да оцените, да се насладите на всеки момент с "бебето" /докато се обърнете и ще е намусен пубер с вечните екзистенциални проблеми/, колкото и уморителни да са останалите екстри. Успех и с таткото! Бебето не е даденост, не ви дължи нищо на крехките си 2 месеца.

То и аз като е ревяло съм се чудила него ли да хвърлям от терасата или аз. Просто сега имаш грижи. Всеки иска да му е спокойно, но се свиква.

Имам познати мъже, които поеха майчинството и по-голямата част от грижите, не съм сигурна дали от самото начало или при няколкомесечно бебе. И в двата случая жените им са много по-добре платени, едната със  собствен бизнес, другата някакъв шеф в голяма компания, и нямаше как да отсъстват дълго, а може би и мъжете са с по-мек характер, грижовни и негонещи кариера. Подозирам, че ако бяха тръгнали да разделят гледането 50/50, с 50% намаление на работните ангажименти на жените, те щяха да загубят работата и да им намалее доходът не с 50%, а със 100, и да трябва да разчита цялото семейство на много по-ниския доход на мъжа, като евентуална смяна на работата или ще е със същата заетост и натовареност, или ще е нещо нископлатени. Много работи, да не кажа повечето, не позволяват подобно намаляване на заетостта, предполагам, че и при мъжа ти не е възможно изведнъж да започне да не работи 3 дни седмично, сигурно делничните дни, и да запази дохода си. Ти, от друга страна, си стартирала някакъв бизнес на 30 и кусур години, имаш спестявания колкото за глезотийки, още с двумесечно бебе си на червено, ама си супер притеснена за великата кариера и как няма да ти се работи доживот след година-две гледане на детето. Нищо, че не изглежда да си си давала особен зор за работа с години преди забременяването , че не си се квалифицирала чак толкова с едва стартиралия бизнес, че да се деквалифицираш и че на практика повечето българки с деца си работят, а не стоят вкъщи с години, за да гледат големи деца. Ами и да бяха разменени ролите, като мъжът нещо си се занимава, а жената да изкарва повечето пари, сигурно щеше да бъде наритан мъжът, ако внезапно реши, че точно с няколкомесечно трябва да следва мечтите си далеч от бебето, нищо че 10 години е дремал преди това, за да маха крачоли 3 дни седмично в гонене на някакъв крайно несигурен доход, застрашавайки по този начин сигурния и значим доход на жената и финансовото оцеляване на семейството.

Дай си апартамента в София под наем. Кротни се малко, детето ти има нужда от теб, като може да бъде записано на ясла, ще използваш парите от наема за платена помощ, докато си стартираш отново работата.

кукумицинка,
В България, мисля, след 6 месец мъжът може да вземе майчинството, преди това- не, а след 1 година и други хора.