Пари и помощ за тях в семейството

  • 6 451
  • 137
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 923
Добре де, казус:
Преди да срещне половинката всеки разполага с Х сума. Така де, зрели (не недорасли студенти) разумни хора обикновено не живеят на ръба и не харчат всичко изкарано. Та, ако аз имам лична банкова сметка с 1000лв спестени в нея, ставаме семейство с г-н перфектен, който обаче има 10 000лв в неговата лична сметка... тогава какво?
(1) Автоматично жената забогатява с половината от неговите, като прехвърлим двете суми в една обща? И към нея вадим две карти и разплащаме и общи, и лични разходи ли? И всички постъпления отиват там. Но как се "прежалват" от "по-богатия" спестените пари? Ами ако са 50000 вместо 10? Ами ако се разделим какво се случва?
(2) Или втори вариант: всеки остава с неговото си, и отваряме трета сметка където оттук нататък всеки ще вкарва пари... но всичките си приходи или определена договорена сума и съответно пропорционална на дохода ли е тя или поравно без значение дохода?
Изобщо, до много варианти с какви ли не въпроси може да се стигне по темата. И във всяко семейство различно се счита за нормално.
Иначе по темата - разбира се, че трябва да се покриваме един друг. Ако не сме екип защо се правим на семейство?


Била съм в тази ситуация.Парите си останаха негови,въобще и не ми е минавало през ума да искам ,да държа сметка или каквото и да е било.Още в самото начало решихме ,че ще се стараем общите ни месечни раходи да бъдат до определена сума,а остатъка всеки да си заделя или каквото реши.Примерно той взима 5хил,аз 2 хил,решаваме ,че на месец ще се разпростираме до 3000лв като делим 50/50,но не бувално всеки да си плаща неговите си неща,а доста не гласно -в ресторанта той,в магазина аз,той тока,аз водата и други консумативи на близка стойност.
Когато аз съм инициирала някаква скъпа покупка или почивка съм предлагала на базата на мойте доходи/спестявания и никога не съм искала нещо,което не мога да си позволя.
Той е инициирал доста неща,който аз не съм могла да си позволя,съответно той е плащал по-голямат част,аз давам колкото мога да си позволя.
Но както казах,разговора е бил 1 ,никога не сме се карали за пари или някой да е държал сметка на другия,винаги всичко е съобразявано с другия.

# 46
  • София
  • Мнения: 39 117
В този живот палачинката винаги, ама винаги се обръща! Аз съм такъв човек, че ще дам и няма да го направя на въпрос даже. Но мъжът ми е правил скандали не веднъж. Това лято той замина, остави ме без пари, а на всичкото отгоре ми говореше, че го лъжа с парите! Аз си изтеглих заем и се оправих поне финансово. Уж му простих и обидите, въпреки че още ми е болно. Поне да си отвори устата да каже едно: "Извинявай, не бях прав. Ти ме подкрепяш и финансово, доколкото можеш и аз оценявам това."
Но не би. 🥺

# 47
  • Мнения: 115
Не само мъжът в такава ситуация трябва да помага на жена си, но и обратната важи - ако той е в трудно положение, жената трябва да удари едно рамо. Била съм и в тази, и в обратната. Помагали сме си.

+100

Ето един хубав цитат по въпроса. Не посочвам източника, защото в един или друг вариант го има на много места и този източник също е плагиатствал отнякъде, както и аз си го знаех също от десетилетия, но за по-лесно намерих готов словоред  Simple Smile
Цитат
Славянският корен на думата „съпруг/а“ означава „впрегнати заедно“, т.е. мъжът и жената са съвместно „прилепени“, както Библията учи, и че единият не може да тегли ралото без другия, т.е. животът и неговите несгоди трябва да се понасят от двамата заедно и еднакво.

Цитатът казва всичко - бракът не е война да не би единият да се мине и да даде малко повече, а е съюз между двама души да теглят житейския хомот рамо до рамо в добро и зло, радост и скърби, здраве и болести... Та какво остава за някакви си пари?

Ето и още малко вдъхновение по темата:



Успя да ме докоснеш вътрешно, много благодаря. Изключително много съм съгласна. Simple Smile)

# 48
  • Мнения: 215
В този живот палачинката винаги, ама винаги се обръща! Аз съм такъв човек, че ще дам и няма да го направя на въпрос даже. Но мъжът ми е правил скандали не веднъж. Това лято той замина, остави ме без пари, а на всичкото отгоре ми говореше, че го лъжа с парите! Аз си изтеглих заем и се оправих поне финансово. Уж му простих и обидите, въпреки че още ми е болно. Поне да си отвори устата да каже едно: "Извинявай, не бях прав. Ти ме подкрепяш и финансово, доколкото можеш и аз оценявам това."
Но не би. 🥺
Грубиян!
Пращай го по-често да пътува и си намери любовник.

# 49
  • София
  • Мнения: 318
Според мен семейството трябва да се подкрепя в всяка ситуация-ако единия е без работа другия поема нещата и обратно-стига естествено да не е постоянно безработен . Относно деленето на разходите съм съгласна, за да не се чувства никой прецакан-това го наблюдавам при мъжете. И моя е такъв-делим всичко до стотинка, но за мен ресторантите, вниманието и обгрижването трябва да се поемат от мъжа. Понеже чета как се делят разходите-не прочетох как делите големите разходи-ремонтите и обзавеждането на жилището в което живеете? Ние имаме спор в това отношение-и двамата имаме жилища, но неговото е със свекървата " командорин" и се преместихме в моето на спокойствие, обаче той е на мнение, че аз трябва да си поема тези разходи за моето жилище ,аз не съм съгласна-нали сме семейство всеки ползва всичко .Понеже той има 2 развода и сега само "дрънка" ,че ако си тръгнел ,защо да влагал,а то ще си остане за мен-и понякога ми идва да му посоча вратата

# 50
  • Мнения: 41 959
само "дрънка" ,че ако си тръгнел ,защо да влагал,а то ще си остане за мен-и понякога ми идва да му посоча вратата

За мен това е структурно нестабилен брак. Може и да оцелее, ако няма сътресения, но няма здрава основа, а подсигуряване за после...

# 51
  • Мнения: 18 835
От това, което съм видяла, проблемите с разпределението на парите са индикатор за вече дълбоки проблеми другаде във връзката. Стигне ли се до там единият да самостоятелно да прави промени в "обществения договор" на двойката, да придърпва чергичката към себе си или нещо от сорта, процесите по напукването вече са напреднали.

# 52
  • София
  • Мнения: 8 036
Според мен семейството трябва да се подкрепя в всяка ситуация-ако единия е без работа другия поема нещата и обратно-стига естествено да не е постоянно безработен . Относно деленето на разходите съм съгласна, за да не се чувства никой прецакан-това го наблюдавам при мъжете. И моя е такъв-делим всичко до стотинка, но за мен ресторантите, вниманието и обгрижването трябва да се поемат от мъжа. Понеже чета как се делят разходите-не прочетох как делите големите разходи-ремонтите и обзавеждането на жилището в което живеете? Ние имаме спор в това отношение-и двамата имаме жилища, но неговото е със свекървата " командорин" и се преместихме в моето на спокойствие, обаче той е на мнение, че аз трябва да си поема тези разходи за моето жилище ,аз не съм съгласна-нали сме семейство всеки ползва всичко .Понеже той има 2 развода и сега само "дрънка" ,че ако си тръгнел ,защо да влагал,а то ще си остане за мен-и понякога ми идва да му посоча вратата

Деленето до стотинка за мен означава, че има нещо сбъркано или сериозно недоверие между партньорите.
Когато нещата опрат до  имоти, уважавам личната собственост, респ. и лична поддръжка. От друга страна намирам за ненормално да се нанесеш в нечий имот, без да имаш ангажимент към него. В момента живеем в мое жилище, като мебелите и основния ремонт съм ги правила преди брака. Мъжът ми участва в подобренията и текущи поправки с труд и с разходи. В общите имоти участваме горе-долу поравно.

# 53
  • София
  • Мнения: 13 763
Във връзка с казуса - когато започнахме да живеем заедно със съпруга ми в моето жилище, той прехвърли на мое име неговото. По ред причини, които няма да обяснявам. Негова лична логика. Не, че не можеше да обяви всеки един момент сделката за нищожна. Wink
Впоследствие всичко ни е СИО.

# 54
  • Мнения: 18 983
Аз пък като се омъжих първия път, нямах нито спестявания, нито жилище, нито кола Simple Smile Така не ми се е налагало за нищо да се тревожа Simple Smile

# 55
  • Мнения: 215
Абе любовта не трябва да се обременява и опорочава с имотни и финансови отношения.
Като се обичат да са заедно. Разбира се, че който изкарва повече ще плати и почивката, и мебелите и всичко (по принцип би трябвало това да е мъжа).
А ако решат да се разделят поради някаква причина всеки да е свободен да си тръгне и да си продължи живота. И така да е предвидено, че общите жилище, вещи да не са пречка това да се случи.
Защото в един момент от любов започва да заприличва на финансово заробване. Вече не могат да се гледат, живеят като съквартиранти, но не могат и да се разделят.

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 11:57 от Gentleman1

# 56
  • София
  • Мнения: 13 763
Какво значи, че не трябва да се опорочава любовта?
Това със свободата да си тръгнеш лесно важи при хора без особени придобивки, без деца, без общи вложения. След 20-30 г. брак, закупени имоти (някак не върви този, който изкарва повече, да си ги "вземе"), няколко общи деца (които майката не си е донесла зестра от родителите си) и т.н., нещата стоят съвсем различно. Независимо кой колко изкарва в едно семейство, предполага се, че всеки влага в семейството любов, усилия, грижи, всичко от себе си и при една истинска общност между двамата е нелогично всеки да си вземе шапката и гащите и да си тръгне просто така.
Ако става дума за съвместно съжителство без деца и ангажименти на хора със сходни доходи, тогава бива.
Друг е въпросът, че много хора или бъркат привличането с любов, когато създават семейство, или впоследствие не се грижат за любовта си, а я оставят на течението и често я губят с времето.

# 57
  • Мнения: 5 832
А на мен един ми каза, че нямало никога да се ожени, защото имал парцели, които струват над 200 хил евро и да не бил глупав да ги загуби. Ама в същото време искаше да строим къща на единия парцел с общи пари. Изсмях се и му казах, че не знам той глупав ли е, ама аз със сигурност не съм. Аз никога не правя сметки кой платил тока, кой купил хляб и прочие, за мен парите са средство, не цел, но такива нагли изказвания ме предизвикват да обърна рязко другата страна.

# 58
  • Мнения: 18 983
И аз познавам стар ерген, дето не иска жена му да му вземела половината при развода Simple Smile Той не я е намерил жената, но за развод мисли, и това е от години,

# 59
  • Мнения: 215
Ей така се опорочава любовта. Като започнат едни приказки като къщата за мен, парцела за теб, ютията за мен, колата за теб. Е това вече не е любов. Докато се обичат всичко е общо. Като решат да се разделят и от уважение един към друг за времето, прекарано заедно сядат и се разбират човешки, така че да е добре и справедливо и за двамата.

Общи условия

Активация на акаунт