Пари и помощ за тях в семейството

  • 6 458
  • 137
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 039
Българите по принцип страдат от ниска финансова култура.Добре е
пи намерения за общ живот нещата да се изговарят предварително поне в ощи линии.Кой как си представя общото съжителство.За нашето /по-старото/поколение в повечето семейство всичко беше общо,но сега тук чета за някакви странни съжителства,за делене на сметки и други такива.
От друга страна ,наистина има мързеливци и расипници,така ,че е добре да се сложат граници предварително.

# 31
  • Мнения: 7 492
Мен ми е супер нелепо формулирана темата. Когато съм била женена, а също и в сериозна връзка, парите ни са общо. Какво значи " помага"? И двамата харчим от общата сметка. Истината е, че аз печеля много повече. Хич не се оплаквам, хваля се.Blush

# 32
  • Мнения: 102
Всичко е общо. Той е главния източник на доход и винаги е бил. Аз работя повече за удоволствие. Дори преди да подпишем пак така е било. Всеки харчи за каквото прецени, а за по-скъпи неща се съветваме.

# 33
  • Мнения: 1 376
Ох, и аз не мога да го разбера това за помощта. Лично и персонално на мен? А, да един път ми е покривал една кредитна карта, ама парите пак бяха отишли за храна и подобни, така че са пак общи...
Аз съм профуквала всичко за дрънкулки, примерно, после за храна (на диети съм и ям малко). Просто си чакам заплата и не казвам. Но нямам и деца и непогасени задължения и не мисля, че някой ми е длъжен за финансовата неграмотност.

# 34
  • София
  • Мнения: 39 155
Оо, аз се образовах отдавна. Ето, днес пак правих отчет на февруари и бюджет за март.
В момента караме с мои пари, така че въпреки че аз контролирам всичко, знам че не трябва да се отпускам съвсем.
Но пак не мога да го нарека "помощ". Просто е някакъв паричен поток, който идва от мен и отива в бюджета.

# 35
  • Мнения: 970
Добре де, казус:
Преди да срещне половинката всеки разполага с Х сума. Така де, зрели (не недорасли студенти) разумни хора обикновено не живеят на ръба и не харчат всичко изкарано. Та, ако аз имам лична банкова сметка с 1000лв спестени в нея, ставаме семейство с г-н перфектен, който обаче има 10 000лв в неговата лична сметка... тогава какво?
(1) Автоматично жената забогатява с половината от неговите, като прехвърлим двете суми в една обща? И към нея вадим две карти и разплащаме и общи, и лични разходи ли? И всички постъпления отиват там. Но как се "прежалват" от "по-богатия" спестените пари? Ами ако са 50000 вместо 10? Ами ако се разделим какво се случва?
(2) Или втори вариант: всеки остава с неговото си, и отваряме трета сметка където оттук нататък всеки ще вкарва пари... но всичките си приходи или определена договорена сума и съответно пропорционална на дохода ли е тя или поравно без значение дохода?
Изобщо, до много варианти с какви ли не въпроси може да се стигне по темата. И във всяко семейство различно се счита за нормално.
Иначе по темата - разбира се, че трябва да се покриваме един друг. Ако не сме екип защо се правим на семейство?

# 36
  • Мнения: 1 189
Не съм получавала помощ.
Откакто живеем заедно сме партньори и приятели във всяко едно отношение включая и във финансовото. Всичко друго ми е неразбираемо. От 15 годишна работя и си изкарвам парите сама. Никога не съм разчитала на някого за 1 лев. И сега когато родих бях много озадачена как ще се справя с това да съм зависима от някого. Слава Богу не усещам разочарование.

# 37
  • Мнения: 12 953
Привет дами. Бих искала да попитам всички дами които живеят на семейни начила с човека до тях, имат брак или деца. До колко ви помага човека до вас финансово? Имало ли е ситуация в която сте била безработна, в трудно положение, без пари и сте имали нужда от подкрепа за да си стъпите на краката и получавали ли сте такава?
Според вас бихте ли потърсили помощ и как приемате тези неща. До колко според вас мъжа трябва да помага на жена си? Намирам се в такава ситуация и искам да знам, какво е вашето мнение. Благодаря на всички за отговорите. Simple Smile)
Когато има семейство, се подразбира, че всичко е общо. Тоест и успехите, и несгодите. Така че да помага ми се струва неточно - просто двамата се справят с общ проблем и той е, че жената е безработна. Тогава единият осигурява доход. Случва се често, единият да закъса, или другият и ако са заедно и семейство, независимо дали е регистрирано или не, пак са заедно и в тази ситуация.

# 38
  • Мнения: 5 832
А защо някой трябва да има достъп до сметката на другия? Това са спестявания, предполага се, че не се живее от тях. Някой ден с тях ще се купи нещо по-сериозно, или ще ви спасят в трудно положение. Работиш, взимаш заплата все пак. Вече дали тези заплати ще се оставят на едно място, или ще си го организирате по ваш си начин, това е без значение. Аз лично не съм фен на общите сметки, винаги съм си имала лична, до която никой не е имал достъп, както и аз не съм имала до нечия сметка. Навремето баща ми и майка ми си оставяха заплатите в едно чекмедже и майка ми се занимаваше със сметки и пазаруване. А баща ми си отделяше някаква сума за дневните си разходи преди да ги остави. Заедно са над 40 години и никой няма достъп до сметката на другия.
Но пък имам и познато семейство, в което на кафе да седнат заедно и всеки си вади пари за сметката.
Та всяко семейство си напасва нещата според разбиранията си.

# 39
  • Мнения: 9 467
Norry,
Извинявай, но не те разбирам. Ако си работила от 15-год. би трябвало да имаш достатъчно осигуровки за майчинство, от кого зависиш? Ако досега сте имали общ бюджет, защо сега парите са проблем. Аз съм била в майчинство, когато 2 година беше 240 лв. на месец, мъжът ми взимаше 1200 лв., и какво? Разходите се поемаха и толкова, никога не съм се чувствала подпомагана или зависима.

# 40
  • София
  • Мнения: 39 155
Почти всяко лято, откакто сме заедно, имаме деца и т.н. аз не работя, а гледам децата. Той ли ми помага или аз му помагам като гледам децата? Той е в командировки, страната, чужбина, работа, кариера...

# 41
  • Мнения: 1 189
Norry,
Извинявай, но не те разбирам. Ако си работила от 15-год. би трябвало да имаш достатъчно осигуровки за майчинство, от кого зависиш? Ако досега сте имали общ бюджет, защо сега парите са проблем. Аз съм била в майчинство, когато 2 година беше 240 лв. на месец, мъжът ми взимаше 1200 лв., и какво? Разходите се поемаха и толкова, никога не съм се чувствала подпомагана или зависима.


Работила съм, да и взимам майчинство, но все пак то е крайно недостатъчно за да мога да разчитам само на него.
И не, парите не са проблем. Проблем ми беше мисълта, че ще завися от друг, а не от себе си, защото щеше да ми е за пръв път.

# 42
  • Мнения: 42 121
Добре де, казус:
Преди да срещне половинката всеки разполага с Х сума. Така де, зрели (не недорасли студенти) разумни хора обикновено не живеят на ръба и не харчат всичко изкарано. Та, ако аз имам лична банкова сметка с 1000лв спестени в нея, ставаме семейство с г-н перфектен, който обаче има 10 000лв в неговата лична сметка... тогава какво?
(1) Автоматично жената забогатява с половината от неговите, като прехвърлим двете суми в една обща? И към нея вадим две карти и разплащаме и общи, и лични разходи ли? И всички постъпления отиват там. Но как се "прежалват" от "по-богатия" спестените пари? Ами ако са 50000 вместо 10? Ами ако се разделим какво се случва?
(2) Или втори вариант: всеки остава с неговото си, и отваряме трета сметка където оттук нататък всеки ще вкарва пари... но всичките си приходи или определена договорена сума и съответно пропорционална на дохода ли е тя или поравно без значение дохода?

Това са сметки за милионери, ама там се сключват предбрачни договори. В случая ако наистина мислят да бъдат семейство няма да кроят планове как да не се минат при раздялата още преди да са се събрали.
На практика не е нужно този с 10 000 или 100 000 да прехвърля половината на другия. Това е тъпо и безсмислено. Харчат си от своите доходи, този с по-високите от време на време прехвърля пари на другия, а като дойде време да се купуват мебели, да се прави ремонт, да се ходи на почивка плаща той. Но за да бъде така трябва и двамата да вярват и искат да бъдат заедно, а ако почват със задни мисли по-добре да са си отделно наистина.
И най-добре да са с близък социален и материален статус, както и във всичко друго.

Цитат
Проблем ми беше мисълта, че ще завися от друг, а не от себе си, защото щеше да ми е за пръв път.

Това щеше да има смисъл ако той те издържа докато гледаш чуждо дете, ама това бебе не е ли негово? Или той трябва да се чувства зависим, понеже сам да роди и трябва да разчита на теб???  Ама че мисли, имате общо дете и всеки допринася с каквото може и каквото ще направи най-добре. Как беше казал Вазов - богатий с парите, бедний с труда...

# 43
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 347
Единствено като студентка съм си делила всички разходи със съквартирантката ми .И сме си помагали -със заеми,учебници,храна и др...

Но това е нещо много различно от семейство ...

# 44
  • Мнения: 9 467

Работила съм, да и взимам майчинство, но все пак то е крайно недостатъчно за да мога да разчитам само на него.
И не, парите не са проблем. Проблем ми беше мисълта, че ще завися от друг, а не от себе си, защото щеше да ми е за пръв път.

Не знам, колко е голямо детето, но ако е бебе, това е най-лесния период откъм организация и финанси поне за мен. Има разходи, те се поемат от общата каса, кой колкото може. Единия гледа детето, това е основният принос. После става по трудно - някой трябва да взима детето от градина, училище, градински и училищни тържества, балет, футбол и т.н. и същевременно и двамата работят. Това не са само пари, а най-вече време и организация. Е, тук вече си проличава майсторството и разбирането на родителите един към друг.

Общи условия

Активация на акаунт