несподелената любов

  • 13 207
  • 402
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 350
Мненията до тук са доста осъдителни спрямо изпитващия несподелена любов.. Мания било, глупост било, его било.. Явно не сте я изпитвали наистина, за да разбирате колко било, или не сте толкова чувстителни и считате, че при всички минава ей така. Или не са ви давали фалшиви надежди, за да ви измамят накрая и "ама ти нещо не си разбрал/а". Има хора и "хора".

Всъщност, е една от най-болезнените емоции, които може да изпита човек. Буквално може да те убие, да те срине, да ти направи целия живот нататък безсмислен. Аз бях пред самоубийство и сега, 4 години по-късно, даже и обвързана и щастлива, още ме боде и ще боли цял живот. Не ми беше дадено обяснение защо, не постъпи с мен както трябва да направи един истински мъж, когато не вижда бъдещето си с дадена жена. Жените очаквали... жените това - жените онова.. Не знам злоба ли беше, комплекси ли, болест ли се прикриваше.. Но аз съм жертвата тук, аз пострадах и не приемам на преживели подобен ад да ни се набива канчето, че едва ли не ние сме си виновните. С какво - че сме обикнали, че имаме сърце, което не пита?

Чувствата, емоциите, било то положителни или отрицателни, са точно това, което те прави жив, човек, а не просто машина, която си изпълнява някакви всекидневни задачки по план и не умее да се развълнува от нищо.

Та, има несподелена любов, която може да премине в едно прекрасно приятелство, има и трагедия.
Е хубаво, ама кво праим, когато този, когото ти искаш не те иска теб ? Имаме ли право да го притискаме в ъгъла ? На живот и смърт ли е ?

# 46
  • Мнения: 6 134


Всъщност, е една от най-болезнените емоции, които може да изпита човек. Буквално може да те убие, да те срине, да ти направи целия живот нататък безсмислен. Аз бях пред самоубийство и сега, 4 години по-късно, даже и обвързана и щастлива, още ме боде и ще боли цял живот.

Много точно е описано. Понякога насън се връщам към онзи период и се будя с едно гадно усещане, не знам как точно да го опиша. Нямам много хубави спомени от тогава, няколко месеца беше най-интензивно, иначе около година продължи всичко. Беше най-добрата ми приятелка, бяхме доста близки и нямаше как да я разкарам да не я виждам, нито можех да я имам. Никога през живота си не съм се чувствал толкова безсилен както тогава, всичко това направо срина самочувствието ми. И най-тъпото беше, че през това време можех да имам други момичета, ама просто не ми се получаваше. Е успях да се измъкна, ама едва ли някога ще я забравя напълно.

# 47
  • Мнения: 6 764
Сетих се за няколко думи от текста на една песен на Слави "и си мислех, че съм честен, а съм бил жесток".
Жестоко е когато споделиш съкровени чувства и те бъдат отхвърлени. Не е лесно обаче трябва да се събереш и да си откриеш истинския твой човек в живота.
На въпроса: истинска е, но ако няма взаимност, преживей и продължи напред.

# 48
  • INFJ
  • Мнения: 9 358
Скрит текст:
Мненията до тук са доста осъдителни спрямо изпитващия несподелена любов.. Мания било, глупост било, его било.. Явно не сте я изпитвали наистина, за да разбирате колко било, или не сте толкова чувстителни и считате, че при всички минава ей така. Или не са ви давали фалшиви надежди, за да ви измамят накрая и "ама ти нещо не си разбрал/а". Има хора и "хора".

Всъщност, е една от най-болезнените емоции, които може да изпита човек. Буквално може да те убие, да те срине, да ти направи целия живот нататък безсмислен. Аз бях пред самоубийство и сега, 4 години по-късно, даже и обвързана и щастлива, още ме боде и ще боли цял живот. Не ми беше дадено обяснение защо, не постъпи с мен както трябва да направи един истински мъж, когато не вижда бъдещето си с дадена жена. Жените очаквали... жените това - жените онова.. Не знам злоба ли беше, комплекси ли, болест ли се прикриваше.. Но аз съм жертвата тук, аз пострадах и не приемам на преживели подобен ад да ни се набива канчето, че едва ли не ние сме си виновните. С какво - че сме обикнали, че имаме сърце, което не пита?

Чувствата, емоциите, било то положителни или отрицателни, са точно това, което те прави жив, човек, а не просто машина, която си изпълнява някакви всекидневни задачки по план и не умее да се развълнува от нищо.

Та, има несподелена любов, която може да премине в едно прекрасно приятелство, има и трагедия.
Е хубаво, ама кво праим, когато този, когото ти искаш не те иска теб ? Имаме ли право да го притискаме в ъгъла ? На живот и смърт ли е ?

Защо толкова агресивно?
Няма какво да направиш в такава ситуация. Приемаш го и страдаш, може да продължи седмици, месеци, понякога и години.
Притискането в ъгъла, обвиненията и тръшкането, аз лично не го възприемам като любов.

# 49
  • Мнения: 859
Има огромна разлика между чувства, които просто не са споделяни, или си ги запазил в тайна, и откровената гавра да ти пращат объркващи сигнали, да влезеш в отношения и ... амиии, маййй няма да се получи. При първото съм съгласна, че даже оставя някак приятни емоции, на нещо неизживяно, несподелено, но все пак красиво. Разбира се, че насила не става. За второто оправдания не намирам, оставям на Съдбата да си свърши работата и да покаже на такива хора колко долно са постъпили. И се е случвало, след това вече са съвсем други. Добре е винаги да се поставяме на мястото на другия и да не постъпваме, както не бихме искали с нас.
Иначе мен цял живот ме харесват все мъже, които аз не мога да харесам, или нещо друго се случва. Никога не съм злоупотребила. Съвестта ми е чиста. Ето, че можело.

# 50
  • Мнения: 3 732
Desenchantee и rff пишат от личен опит. Малко хора ще ги разберат.

Има хора, които бележат живота ти по един или друг начин, но житейските пътища ви се разделят. После ти остава една огромна празнота.

# 51
  • Мнения: 1 189
Несподелената любов понякога става споделена. 🙃 Бях несподелена любов 6 години...

# 52
  • Мнения: 3 770
Desenchantee и rff пишат от личен опит. Малко хора ще ги разберат.

Има хора, които бележат живота ти по един или друг начин, но житейските пътища ви се разделят. После ти остава една огромна празнота.

 Не само пишат от личен опит, но са искрени хора, които не се преструват и не си придават важност. Поздравления за което!

Защото съм убедена, че няма човек на тая Земя, който не е преживял несподелена любов. Декларациите за истерия и как на някого не можело да му се случи са смешни.

На мен ми се е случвало естествено, понеже аз явно не съм идеална. Долу-горе както Desenchantee го е описала с подаване на объркващи сигнали. Бях подмамена в една връзка с непрекъснато, буквално денонощно внимание много месеци наред, разговори с часове, помощ в служебен и личен план и аз в един момент реших, че човекът е подходящ за мен. После нещата завиха в неочаквана за мен посока.

Ами кофти е, и наистина може да те срине и съсипе такова нещо. Да те накара да не виждаш смисъл да се будиш сутрин и да ти коства адски усилия просто да преминеш през деня. Да те накара да се съмняваш в себе си и в стойността си като човек и жена, въпреки че в релността виждаш колко безпочвени са тези съмнения.
Това са ми най-отвратителните спомени и да, наистина остава празнота.

Оттогава съм много внимателна в отношенията си с мъжете, нямам никакво доверие на никого и като видя, че някой започва да се опитва да скъси дистанцията - пускам кепенците. Не мога да си позволя да ми се случи пак такова нещо, опустошително е за мене.

# 53
  • Мнения: 3 439
Да, това е думата - опустошителна!

# 54
  • Мнения: 6 586
Аз лично залагам на минимум 20 страници преди заключване. Има потенциал темата.
Кой ще вземе да доразвие идеята за "даването на фалшиви надежди"?
Не е ли вече време да се криминализира?
Все пак в 21 век живеем ! Vяско какво ще каже?.
И още. Да разнищим случая с две и повече несподелени любови по отношение на един обект. Моралната му страна на първо време, юридическата може по-късно.
Wink

# 55
  • Мнения: 17 407
Ако ми позволите да взема думата.
Несподелената любов затова е несподелена (за да си остане такава). Фалшифите надежди са проблем на живеещия с надежда, то да не смее човек да се държи човешки. И да, вземете та проявете най-сетне малко разбиране и към обекта на несподелени любови, пък може да му отпуснете още малко човешки права и на него.
Влюбвайте се, уважаеми, изгубвайте се, търсете се и се намирайте, без да забравяйте, че преживявате несподелена любов, а вашият обект не е наясно с чувствата и бурите в душите ви, нито желае да бъде въведен.
Simple Smile

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 06:27 от Дренка

# 56
  • Мнения: X
Не е истинска и за мен.
Истинската любов е споделена м/у двама човека.
Другото са само някакви чувства, които нанасят вреда.
И моето мнение е такова.
Илюзорна любов, пясъчни кули, розови балони.
Едностранно проявени към някого емоции не свързвам с любов, а с его и стремеж да се запълнят някакви вътрешни празноти.

Точно.
Е, не е его. Да изпитваш към някого чувства не е его. Че то почти всички са имали такива несподелени чувства.
Просто се случва някой, който харесваш, да не те харесва. Такъв е животът.
Не знам как може да се нарича несподелената любов истинска. Да, има чувства. В началото си леко щастлив. Но с времето надеждите си отиват. Има хора са способни много дълго време да живеят в някакъв си свой свят и си пропиляват времето.
Значи при несподелената любов има чувства от едната страна. Няма споделеност, няма целувки, интимност, срещи. Въобще нищо истинско, което го има при споделената.
Че какво и е истинското?

buttercake, какво е това истерия? И какво общо има с темата.
Ами истерия е, защото не е в реалността, а само в нечия глава.
Как точно разбираш, че обичаш някого без да си бил с него изобщо, без да го познаваш ? Ми ако му мирише устата или е гей ? Халюцинации не'кви.
в повечето случаи сигурно става въпрос за някой който познаваш добре и искаш да бъдеш с този човек
и темата стигна до съвсем различно място...
то си беше просто за несподелената любов не за маниаци,които мислят че са  влюбени в хора които виждали едвам веднъж
Ама той изобщо знае ли, че си влюбена в него ?
да знае

# 57
  • Мнения: 12 770
Чувала съм да казват,че несподелената любов не е истинска и че не си струва да страдаш за някой който не те иска.Вие какво мислите по въпроса?
Не си струва да страдаш, ако някой не те иска, което не ти пречи да страдаш. Чувствата не са рационални, за съжаление.
Но едно е да не те иска, друго - да не подозира, че го обичааш. Виж, ако разбере, има шанс. Но има вероятност и да те отхвърли.
Така че, ако със сигурност не те иска, гледай да се занимаваш с нещо друго. Не случайно хората казват, че клин клин избива. Контакти, излизания (в рамките на безопасното при ковид) и ще го забравиш. Странно, но времето наистина лекува.
Има и нещо друго: може пък да не го познаваш добре и затова да го обичаш. Опознаването често ти отваря очите и мечтаният романтичен герой пада от пиедестала.

# 58
  • Мнения: X
Чувала съм да казват,че несподелената любов не е истинска и че не си струва да страдаш за някой който не те иска.Вие какво мислите по въпроса?
Не си струва да страдаш, ако някой не те иска, което не ти пречи да страдаш. Чувствата не са рационални, за съжаление.
Но едно е да не те иска, друго - да не подозира, че го обичааш. Виж, ако разбере, има шанс. Но има вероятност и да те отхвърли.
Така че, ако със сигурност не те иска, гледай да се занимаваш с нещо друго. Не случайно хората казват, че клин клин избива. Контакти, излизания (в рамките на безопасното при ковид) и ще го забравиш. Странно, но времето наистина лекува.
Има и нещо друго: може пък да не го познаваш добре и затова да го обичаш. Опознаването често ти отваря очите и мечтаният романтичен герой пада от пиедестала.
всъщност ние си говорим с него познаваме се имало е и моменти когато е споделял доста неща за себе си,но както и да с времето ще се забрави или все ще остане нещо не знам

# 59
  • Мнения: 6 166


Всъщност, е една от най-болезнените емоции, които може да изпита човек. Буквално може да те убие, да те срине, да ти направи целия живот нататък безсмислен. Аз бях пред самоубийство и сега, 4 години по-късно, даже и обвързана и щастлива, още ме боде и ще боли цял живот.

Много точно е описано. Понякога насън се връщам към онзи период и се будя с едно гадно усещане, не знам как точно да го опиша. Нямам много хубави спомени от тогава, няколко месеца беше най-интензивно, иначе около година продължи всичко. Беше най-добрата ми приятелка, бяхме доста близки и нямаше как да я разкарам да не я виждам, нито можех да я имам. Никога през живота си не съм се чувствал толкова безсилен както тогава, всичко това направо срина самочувствието ми. И най-тъпото беше, че през това време можех да имам други момичета, ама просто не ми се получаваше. Е успях да се измъкна, ама едва ли някога ще я забравя напълно.

Що не си каза, душко, а мълча? Няма такова нещо като най-добра приятелка. Ако си бешв казал е можело и да не си страдаш ей така за нищо..

Общи условия

Активация на акаунт