Всъщност, е една от най-болезнените емоции, които може да изпита човек. Буквално може да те убие, да те срине, да ти направи целия живот нататък безсмислен. Аз бях пред самоубийство и сега, 4 години по-късно, даже и обвързана и щастлива, още ме боде и ще боли цял живот. Не ми беше дадено обяснение защо, не постъпи с мен както трябва да направи един истински мъж, когато не вижда бъдещето си с дадена жена. Жените очаквали... жените това - жените онова.. Не знам злоба ли беше, комплекси ли, болест ли се прикриваше.. Но аз съм жертвата тук, аз пострадах и не приемам на преживели подобен ад да ни се набива канчето, че едва ли не ние сме си виновните. С какво - че сме обикнали, че имаме сърце, което не пита?
Чувствата, емоциите, било то положителни или отрицателни, са точно това, което те прави жив, човек, а не просто машина, която си изпълнява някакви всекидневни задачки по план и не умее да се развълнува от нищо.
Та, има несподелена любов, която може да премине в едно прекрасно приятелство, има и трагедия.