Трудно съжителство със свекървата.

  • 21 427
  • 571
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 13 387
Сърцето на диня и на мен са ми давали, странно, че синът ми не обича най-много тази част.
Банани в дефицита-пак на мен повече. Но винаги е имало от всичко за всички, едно шоколадче да ми купят или подари някоя баба, винаги предлагах. Друг въпрос, че обикновено възрастните отказваха.

Наистина, не мога и обратното да си представя - пълна, запечатана кутия с тулумби, бабата ги изяжда, детето не успява едно да си вземе. Затова ми заприлича на психично разстройство или пък детето не обича и затова не е яло.
Авторката май се обиди, вероятно очакваше по-силна подкрепа. Проблем с поведението на бабата има, но в ситуацията голяма вина има мъжът.

# 496
  • Мнения: 18 351
Не сме били бедни, но и в нас е имало "специално за децата".
Класиката-средата на динята Joy Мъжът ми остана потресен и до ден днешен го повтаря. Тогава ние двамата още нямахме деца, майка реже диня, вади "сърцето" и го дава на племенника Bowtie  Междудругото баба и дядо на село, никога не са правили така. Режеха си динята нормално, но пък имаха бостан и ако някоя диня не беше "достатъчно сладка" заминаваше за животните. В града като си платил и си я мъкнал до вас, ти се свиди да я метнеш на боклука.

И нашите така правеха - средата за децата,  а баща ми и сега си избира крайчетата.
Simple Smile

# 497
  • Варна
  • Мнения: 38 484
Оооо, в динената сага съм ветеран. Имам роднини в хасковска област, по цяло лято като деца бяхме там със сестра ми. Отяла съм си на дини и пъпеши, пък сладки, сладки... За всеки имаше колкото му душа иска, от която част иска.

Авторката не знам защо да е огорчена, тук я подкрепихме масово. Дано се появи.

# 498
  • Мнения: 502
Знаех си аз, че това със сърцето на динята е масова практика у нас Simple Smile  разбираш, че си станал родител, тогава, когато престанеш ти да го ядеш, ами отстъпваш на детето ти Simple Smile
За мъжа ми и до ден днешен е непонятно. Той така и не се научи да разбира ритуалното откъсване на първата ягодка, малинка, краставичка и т.н в двора, майка и баба бдяха над тях и чакаха момента децата да ги откъснат.
Племенниците ми не се радват, дори не поглеждат градината. Моите деца с нетърпение чакат да си отидем на България и да вилнеят в двора. Охх, така ми е мъчно, имам гадното предчувствие, че корона истерията ще ни възпрепятства да пътуваме тази година. Ще полудем с децата, ако се наложи да караме лятото тук Cry

# 499
  • Мнения: 10 451
Излиза, че аз не съм родител, защото режа динята на равни парчета и искам да има за всеки от хубавото, същото е и с други неща.

# 500
  • Мнения: 502
Излиза, че аз не съм родител, защото режа динята на равни парчета и искам да има за всеки от хубавото, същото е и с други неща.

Разбира се, че горното е закачка. Не всипко трябва да се приема буквално Simple Smile

# 501
  • Мнения: 18 351
Излиза, че аз не съм родител, защото режа динята на равни парчета и искам да има за всеки от хубавото, същото е и с други неща.

Не, разбира се, но какво пречи да запазим топлите чувства към този подход Simple Smile

# 502
  • София
  • Мнения: 9 318
И аз не деля... Всички сме хора. Всеки си хапва вкъщи от хубавото, но в никакъв случай само на единия

# 503
  • Мнения: 10 880
Баба ми, да почива в мир, правеше същото с динята. За децата без семки, да не стане беля. H&S first.

# 504
  • София
  • Мнения: 24 839
Имахме приятелско семейство, децата ни се родиха по едно и също време.
Та, родителите обичаха бялото месо на пилето и не го дава на дъщеря си, като й внушаваха, че едва ли не, се мъчат да го ядат, за да остане за нея от хубавото.
Хора всякакви.

# 505
  • София
  • Мнения: 18 613
У нас пък средата на динята е за този, който я нареже. Децата махат семките и я почистват. Тогава на всички ни е приятно.

# 506
  • Мнения: 52 203
Динята е най-вкусна, ако се яде "като прасе" - хващаш един резен и гризеш докато краищата ти щръкнат над ушите и се  омърляш хубаво, а семките плюеш на земята ( не на асфалта или улицата, разбира се, а по тревичка някъде Wink). За съжаление ми е само далечен носталгичен спомен това ядене.

# 507
  • Мнения: 19 561
Темата придоби неочакван обрат... Grinning

# 508
  • Мнения: 9 286
И за средата на динята не го разбирам. За всеки еднакво парче, така съм възпитана, така възпитах и дъщеря ми. Ако има само едно парче, делим по равно.

# 509
  • Мнения: 7 131
Такива работи за дини и не знам си какво ги чувам за пръв път. Две деца сме били, каквото е имало за нас, това и за нашите. Да, виждала съм в други семейства, когато нещо е само за децата, обикновено причините са били в тънък бюджет. Дано тези деца са го оценявали.
Споденето от Абсурт за мен е направо смешно, ако толкова обичам бяло месо, няма да купувам цяло пиле, а само гърди, но да лъжа детето, явно и тези родители са били лъгани като деца.
Аз обичам шоколадови яйца, купувам винаги и за мен и за детето. На нея и е важна играчката, често шоколада сама ми го оставя. Дори да съм купила нещо, което съм нарочила за нея, а примерно го изяде баща й, просто ще купя пак. Такива дребнавости да си гледаме кой какво и по колко изял... Въпрос на възпитание.

Общи условия

Активация на акаунт