Образователен Говорилник - 14 катерички хрупат жълъди на катерича поляна

Рисунките на стената лично творчество ли са? Много са интересни.

Твърди, че са си нейно творчество (“аз си ги измислих”), но няма да се учудя подсъзнателно, ако са “взети” от някоя книжка/филмче/детско. Тя цялата тази стена е в тапет за рисуване, но напоследък най-раздвижените и шарените фигурки са все край бюрото, сигурно не е случайно...

Има изчезнал скиор на Банско и журналистката съобщи, че валяло много сняг в Рила.

Не е изчезнал на Банско, а в района на писта Картала, която си е в Рила.

И на мен много ми хареса тапета за рисуване, без значение дали са прерисувани, или авторски, чудни са.
Моите малките изтърват сутринта ДО, сестра им държи последния си изпит (йеее!!! Увидя ми се това кандидатстване, въпреки че нямам активно участие, но даже само противоречието между нейното лежерно отношение, спрямо моя "зубърски" темперамент е изтощаващо) Говорихме си този уикенд с нея, нейните наблюдения са, че тази година е доста тегава за STEM специалностите в сравнение с хуманитарните, специално за Щатите. Може би това, че махнаха SAT-овете разми много критериите за STEM. Масово откази, или wait list за много силни кандидати даже и в safety университетите. (тя има "да"+добра стипендия и се радваше, но като един емоционален инвалид, даже не се зарадвах, в смисъл, ще се радвам на неочакван прием, а тук бе очаквано, но пък явно в тази обстановка няма вече нищо очаквано) Отделно сигурно и финансовите ограничения са фактор, там където не е need blind приемът, защото българчетата масово искат стипендии и част от отказите са, защото уни-тата не могат да ги предоставят. Знам, че рейтингът на един университет се формира и от acceptance ratio, т.е. колко от тези, на които си предложил, приемат. Когато предлагаш на някого, който ти е казал, че не може да плаща 50К, а напр само 10К, е ясно, че ще ти откаже.
Интересно ми е какво ще се случи на европейската сцена. Делфт са със сериозни изпити, изискващи подготовка, но колко ще са кандидатите тази година и каква е реално конкуренцията предстои да разберем. Май трябва да се образовам и за други европейски дестинации (Каролинска? други?), щото при девойката ако няма "да" от точно 3 университета, лично за мен по-добрата алтернатива ще е Европа.

Аха, така може.

MM забеляза, че синът ми е приет там (два от safety унита), където си е пратил САТа. А уж всички били САТ-опшънъл.

Кое е сейфти уни?

Университетите, в които подават апликации, се делят условно на Safety=Target и Reach. Safety са тези, за които отговарят на всички условия, вкл. диапазон на САТа, GPA, APs и т.н., Reach са онези, в които шанса да ни приемат е нисък.  Моят младеж е подал в 6 Safety и 15 Reach. Обаче в един от Safety не си е подал САТ-а, и има отказ от там.

В случай че някой го интересува, аз лично не съм му следила къде какво е пращал.

И нека онлайн обучението започне... а виното да не свършва.
Познавам изчезналия бордист Хем на всички им наливам в главата да инсталират на ПСС апликейшъна и да е винаги пуснат. Надявам се на добра развръзка, но съм много скептична.
(Леле, че съм заспала, Румен е с борд, не е никакъв скиор)

Тази пролет хич не тръгна добре. Поне някакво слънце да имаше.
Явно всички са ангажирани с ДО на малките и темата съвсем замря.
Как е? Учите ли? Преподавате ли?
Аз вече нищо не правя. В смисъл, писна ми да контролирам младежа. Чакам ваканцията. Ако отворят ресторантите към хотелите, ще мръднем нанякъде през април.

Аз се чудя дали ще отворят басейните към хотелите за ваканцията. Ама казва ли ти някой.

Аз страдам от недостиг на стаи! Най-тихо е при най-голямата и гледам да се скрия там. Иначе най-малката с нейното: ама мен ме изключи, ама изчезна ми не знам какво, ама... И е започнала като не може да отговори на въпрос, директно да прекъсва връзката. От един ден се изнервих. Другите добре, че се търпят.
Ние планирахме ваканцията, ама като видяхме прогнозите, решихме да отместим планираното за по Великден. Няма да караме ски, както се разбра

Аз съм с три малки деца, но съм ги оставала да се оправят напълно сами. Имам си работа и не ми се занимава с учене, а и вече станах малко егоист заради това тъпо ДО. Миналата пролет ние станахме учители и сега с радост установих, че съм си научила урока да не повтарям тази грешка. На 6-годишния само баща му днес му помага да влезе в час - не че той не може сам, но за да си спази графика все пак - иначе няма да се сети кога да излезе от играта си или от youtube. Пък и много работа имам (което е хубаво, де - че в тая криза...)

Разбира се дразня се и аз на гадното време, но каквото - такова. То и без това няма кога да си покажем носовете навън.

Аз пак съм на вълна сериали и филми. Около мен има много болни. Гледам да им помагам каквото мога. Готвя и разнасям в кутии и буркани. На мои много много много близки приятели детето е в Пирогов и те самите също са болни. Та нещо съм се "прибрала" навътре и гледам да съм нащрек и да съм налична, да съм полезна колкото мога. Не знам дали няма да изпадна в някаква форма на отчаяние скоро....
Та така. Тъпо.