Всяко нещо с времето си. На мен ми е малко чудна тази работа с празното гнездо, защото рядко някой чак толкова се обвързва с децата си, че да не може да си организира живота, когато те пораснат и се отделят. Майката нали и тя е личност, има свои интереси, свои цели, тези деца не са пораснали за един ден, че тя да е неподготвена психически и всякак, че децата порастват и отлитат. Така, както ги е чакала 9 месеца да се родят, така има поне 9 месеца да свикне с мисълта, че детето завършва гимназия и иска да си опита късмета по широкия бял свят, появяват се гаджета, съквартиранти и т.н. Майката също е имала поне 9 месеца да обмисля какво ще прави, как ще живее. Нали е човек, тя и преди вероятно е била самодостатъчна, а самодостатъчен е човек, който си намира занимание и се адаптира, когато е сам някакво време - дали ще е в дни или месеци.
- Публикувана: 13 март 2021, 14:42 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2021, 22:06 ч.
Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?
С мъжа ми се запознахме като бях на 19 г аз, а той на 24 г. Аз тъкмо се готвех да се пренасям да уча в София, той живееше в града, в който аз живеех до сега. След около 3 месеца започнах да се прибирам директно при него. 😀 После той дойде в София при мен.
Оженихме се като бях на 23 г, а той на 28 г. Аз само учех тогава, може би беше грешка, че не съм започнала да работя от по-рано, но така се получи. Започнахме планирани опити за дете няколко месеци след сватбата, той много искаше, а аз се притеснявах да нямаме проблеми и не исках да губим време. Жилището, в което живяхме и още живеем е на баща ми, но ако стане нещо ММ има жилище на негово име в друг град- няма са останем на улицата. Също така той имаше много добри доходи. Бебето стана от 1 месец опити. Родих на 24 г и същевременно учех магистратура, не беше лесно, но сами се оправихме, не съм прекъсвала и за ден и си взех всичко от раз. Бабите са в провинцията и са я гледали за някой уикенд или за по няколко дни, ако сме пътували. Като поотрасна започнахме да я вземаме с нас от време на време. Разпределяхме си времето така, че всеки да има време за любимите си неща. Сега съм на 29 г, от няколко години вече работя и съвсем скоро чакаме второ. Този път с ММ даже не искаме да идва никой да помага, смятаме, че ще се оправим сами. 😀 Мисля, че добре се получиха нещата при нас. По принцип винаги съм искала до 30 г да родя две деца, не съдя обаче тези, при които по една или друга причина нещата са се случили по друг начин.
Оженихме се като бях на 23 г, а той на 28 г. Аз само учех тогава, може би беше грешка, че не съм започнала да работя от по-рано, но така се получи. Започнахме планирани опити за дете няколко месеци след сватбата, той много искаше, а аз се притеснявах да нямаме проблеми и не исках да губим време. Жилището, в което живяхме и още живеем е на баща ми, но ако стане нещо ММ има жилище на негово име в друг град- няма са останем на улицата. Също така той имаше много добри доходи. Бебето стана от 1 месец опити. Родих на 24 г и същевременно учех магистратура, не беше лесно, но сами се оправихме, не съм прекъсвала и за ден и си взех всичко от раз. Бабите са в провинцията и са я гледали за някой уикенд или за по няколко дни, ако сме пътували. Като поотрасна започнахме да я вземаме с нас от време на време. Разпределяхме си времето така, че всеки да има време за любимите си неща. Сега съм на 29 г, от няколко години вече работя и съвсем скоро чакаме второ. Този път с ММ даже не искаме да идва никой да помага, смятаме, че ще се оправим сами. 😀 Мисля, че добре се получиха нещата при нас. По принцип винаги съм искала до 30 г да родя две деца, не съдя обаче тези, при които по една или друга причина нещата са се случили по друг начин.
Последно?
Може ли да ходи по клубове и екскурзии или трябва да плете терлици и нищо извън деца и внуци?
Може ли да ходи по клубове и екскурзии или трябва да плете терлици и нищо извън деца и внуци?
Откъде да знам аз? Предполага се, че е самостоятелен човек и взема решения.
Едно е бабата да помага когато се налага. Друго е да се отдаде и посвети остатъка от живота си на това да отглежда внучетата. И в този ред на мисли е важна не толкова възрастта на индивидите създаващи деца, а доколко са готови да поемат тази отговорност. Да, отговорност. Това трябва да са го научили предварително от същите - собствените им родители. Някои може да са отговорни и на 22 и да осъзнават, че не могат да се справят, други не. От скоро съм майка, но личното ми отношение по въпроса е, че искам майка ми да има собствен живот и, че не ми е длъжна. Естествено, че се виждат, играят и радват един на друг, но до там, засега. Ако се наложи, ще я помоля.
Толкова много ли държиш да си груба? Не си длъжна да ме харесваш, но поне дръж дистанция. Не е нужно да си толкова негативна към всичко, което пиша. Вече си зациклила на тема да груби коментари към мен. Не че ми пречи, това е твоето поведение, което отразява теб, а не мен.
Всеки си има собствен живот. Не знам защо повечето майки мислят, че техните майки сън не спят да им изземват функциите. Все пак, майките ви са съществували доста преди вашата поява на света, възрастни хора са. Детска работа - уж няма нужда, уж не искате, пък после "може ли да погледаш детето". Малките деца са същите - "Аз сам, аз сам", пък току ревне, че не може да си облече пижамата.
Всеки си има собствен живот. Не знам защо повечето майки мислят, че техните майки сън не спят да им изземват функциите. Все пак, майките ви са съществували доста преди вашата поява на света, възрастни хора са. Детска работа - уж няма нужда, уж не искате, пък после "може ли да погледаш детето". Малките деца са същите - "Аз сам, аз сам", пък току ревне, че не може да си облече пижамата.