Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?

Някои от вас от гъза ще си отхапят ама няма да поискат помощ.
 
Жалко на такива хора,мой отговор би бил “аз също гледам твоето “ визирам син/дъщеря.
Ама всеки си е с мнението. Наистина има истории и случки всякакви.Пък здраве да е.

Да, никой не иска помощ, която после ще ти излеза на гъза.
Така ясно ли е?

Аз пък не разбирам хора, които смятат, че бабите/родителите са им длъжни. Нито пък разбирам тоя зор на проекто-бабите задължително и с равен принос да участват в гледането на внуци.
Но темата беше за възрастта за раждане. А тя има връзка и с бабите. Това може би също корелира с по-късната възраст за раждане в чужбина където няма толкова баби на помощ.

Те много от тях и за име се борят ..
За какво качество човек и родител говорим тогава?! 😀
Нори,би било прекрасно нашата държава да узрее достатъчно,че ние майките да не сме втора ръка работник.Детегледачка да е разпространена професия в България и свободно приемлива .
Все още сме много зависими я от родата я от комшийката,която е в майчинство.

Бабите не се натискат да са наравно в отглеждането. Имат си и свой живот.

Да следят сна’ата ко праЙ с рожбето

От теб научих, че друг живот няма, Анди.
Квото и да си го говорим, тъй каза в другата тема.

Да, трябваше да го обясниш.
И не е моето.
На мен децата не са ми пречка да си имам лично време, пространство, почивка и забавление, а отглеждането им не ми носи стрес. На баща им също.
Всъщност, далеч по-стресиращо ми е, че децата ми постепенно растат и се отделят. За да ми е тихо и спокойно, децата ми също не са пречка, защото нямам навик да се съобразявам с капризите им или с разхвърляните вещи, а общувам с тях спокойно и те сами си събират разхвърляното. Изключвайки бебешките години, децата могат да са абсолютно пълноценни членове на семейството, без майката да се превръща в роб.
Явно е и до темперамент на родителя и до организация вътре в семейството в чисто битов и делничен план.

Майка ми работи,свекърва ми е в инвалидна количка.
Нямаше възможност да помагат за бебето.Двамата със съпруга ми го гледахме.Той много помага.
Случвало се е майка ми да дойде за 1 час ,за да отида на зъболекар примерно.
Когато детето порасна тя започна да го взема един път в седмицата,за да го заведе на куклен театър,на разходка в парка или да обядват някъде заедно.2-3 часа.Толкова.
Дъщеря ни никога не е оставала за цял ден някъде без нас.
Обаче ние сме доволни.
Смятам,че е нормално всички важни моменти от нейното развитие да са свързани с нас.Например проговарянето,първите стъпки,първия учебен ден...ей такива неща.
Не мога да си представя детето ми да е болно и аз да не съм до него въпреки,че имам пълно доверие на майка си.
Мъжът ми е гледан до 7 годишна възраст от баба си и беше по-привързан към нея,отколкото  към майка си.Детските му спомени са свързани все с нея.
Майка му не знае нито кога е проходил,нито какви детски болести е прекарал...на първия учебен ден пак баба му го завела..
..

По повод бабите, май всеки тук говори за различно нещо. Помощ и отглеждане от баби са две съвсем различни неща. Помощта е много хубаво нещо и мисля, че е добре дошла за всички. Така родителите могат да свършат нещо или да отдъхнат за няколко часа, а децата да се позабавляват с баба си. Но отглеждането от баби на мен лично никак не ми допада, защото искам аз и мъжът ми да си възпитаваме децата както намерим за добре.

Ние сме с две деца. През първата си година и двете деца съм ги кърмила и са си били лепнати почти денонощно за мен. Ако се е налагало да ходя някъде, времето се е планирало стриктно за да се върна за следващото кърмене. Абе, приключение отвсякъде. Сега имаме помощ, най-вече от майка ми. Идва да погледа едното или и двете деца(едното ходи на градина) за по няколко часа, когато имам нужда. Поглезвам се веднъж месечно с фризьор, маникюр и козметик. Ако имам някаква работа, а таткото го няма, при възможност винаги идва. Тя самата дори настоява да ми помага, направо си обожава внуците. Но има време и за забавления. Тя пътува много често, ходи и по заведения. Така че бабите могат да помагат спокойно и без да си нарушават ритъма на живот. Но ако трябва целодневно да гледат внуци, тогава вече е съвсем различно и мисля, че им идва прекалено натоварващо и уморително. Моите деца са малки и понякога дори аз едва се оправям с тях, и не бих натоварила някоя баба да ги гледа по цял ден. Смятам, че отглеждането си е работа на родителите.

За излизане и забавления, ние с ММ откакто имаме деца, нямаме нужда да ходим някъде сами и не сме го правили. На мен живота без деца не ми липсва, напротив, харесва ми цялото семейство да правим разни неща заедно. Ако събера сили за още един бебешки период и недоспиване, дори ще родя още едно.

Аз нещо май не разбрах. Една майка е твърде стара на 35-40 за има енергия за децата и емоционална връзка с тях, но не е проблем за една 55-60 годишна баба?!

Правилно, Феломена
Освен това трябва да се ражда по-рано, за да може бабите да гледат децата, и трябва да се ражда по-късно, защото бабите се пенсионират по-късно.
Всичко е точно.

Да бе,така е.На 35-40 нямаш сили да буташ количка,да ставаш вечер и т.н.,бабата на 50 ,която също работи е млада и енергична и има сили да ходи на работа,да гледа внуците ,да помага на децата и да си гледа къщата.
Обясних ли разбираемо ?

И още нещо. Роди ли се внуче, бабата спира моментално работа и всички ангажименти. Евентуално може да е гледачка на внучето по някоя програма. Ама и не трябва да тежи финансово на младите, та между раждането на своите деца и внуците да е надиплила пачки за жилище и образование на младите и за собствената си издръжка.

Абе, хубаво си е баба наблизо
На мен едната е на 2000 км, другата на 130 км и много жаля.
Контактът с тях, особено местната, е да кажем що-годе редовен, за това пък интензивен.
След година, година и половина детето като е с тях и забравя кои са му родителите, особено пък мен
Ми, много е хубаво!
Да са живи и здрави бабите-да си гледат по-дълго внучетата и колкото може повече

Майка ми ме е родила на 23 и директно ме е метнала на майка си. После - на градина и лятото - пак при баба.
Аз, обаче, родих на 30 и 35 и се зарекох децата МИ да са с МЕН.
Свекърва ми почина 2011. Майка ми е гледала малкия по 1-2 следобеда в седмицата понякога и две седмици през лятото на 2019.