С какво ви дразнят мъжете /тема №7/

Моят ако нещо не му харесам с дреха, обувки, прическа - веднага си казва - не, не ми харесва. Обаче ако му харесва - мълчи. Аз си знам вече де, щом мълчи като го питам, или казва "не знам", значи му харесва.

Влизам и аз да си кажа :

- Дразни ме като реши, че нещо трябва да се свърши веднага. Не че е нещо спешно, просто така, защото точно в този час тази минута трябва да се свърши, без значение аз имам или нямам нещо друго за вършене.
- Дразни ме как неща, които могат да се свършат само от един човек трябва да ги вършим двамата. Примери много: аз имам работа/не се чувствам добре, но задължително трябва да участвам в карането на  колата до сервиз/ходенето до магазина/безцелни разходки.
- Някои споменаха смарт технологиите и джаджите - различна техника за различни неща, всичко е навързано с хиляда приложения, всичко се следи, отчита, измерва; вярно, някои неща са полезни, но други за мен са ненужди и само създават допълнително неща чистене и допълнително разход за всичките им консумативи и части.
- За мен като на повечето хора времето ми е ценно - от 18 годишна уча и работя едновременно, ако не съм на работа, уча, а ако не уча искам да си почивам и то пълноценно, затова гледам всякакви битовизми да ги сведа до минимум като време за занимавка. За мен лично е по-добре да дам повече пари за ремонт/сглобяване на мебел/друго подобно за да го направи някой професионалист, отколкото аз, която си нямам идея как става тепърва да се чудя какво да правя. ММ не е така и много го боли и 20 лв. да даде на някой да свърши работата. Дотук ОК, като иска той да се занимава, за мен няма проблем, лошото е, че накрая пак го правим двамата, нищо че е казано, че аз няма да участвам. Желая поне веднъж като прави нещо вкъщи аз да не участвам в това мъчение, защото накрая все това става - караници как аз не мога да направя нещо, как това не било както трябва, как той не можел всичко сам да свърши.
- И може би най-голямата ми мъка е тотално неромантичната му личност. След толкова празници заедно така и не се научи, че за мен е важен жеста, вниманието. Няма нищо по-романтично за мен от някой спонтанен и изненадващ жест. По всеки повод гледам да направя нещо интересно, различно, което да остане за спомен, а не задължително нещо материално. При него подарък =  вещ. И тази вещ за него трябва да е нужна – тип сешоар. Или женски неща като бижута, дрехи, парфюми, но той вече всички тези неща ми ги е подарил и за да не повтарял вече тотално отказа да се занимава с това и просто ми дава някакви пари или купува нещо, което аз така или иначе щях да си купя. Много пъти съм казвала "Аз пари имам, не ми трябва портфейл, и картичка да е само искам ти да я избереш и напишеш." Но нищо за пореден път.

Спирам се вече, че то роман стана.

Ами, Дренче, мрънкането е заразно.
По поста на Джулия ... вкъщи всичко върши сам, не ме търси за нищо, защото .. е, как защо ... никой не може да го направи както той, само се пречкам и т.н. Но за да свърши нещото трябва обезателно да е отлежало поне 6 месеца, да е паднал тавана или да е минало торнадо. Но после като почне няма спирка. Поправя цялата къща за бързо и мирясва. Аз нямам проблем с неромантизма, защото моята Венера е в Козирог и доколкото знам доминираща. Обаче това с практичните подаръци ... оффф, щях да го пречукам като ми подари ютия. После сешоар, тенджери и т.н. Вече подаръци не прави, дава парата и да се оправям. Алелуя!

Evencee, за първата ни Коледа след като се събрахме празнувахме всеки със семейството си, аз му подарих неговия подарък преди празниците, защото знаех че ще му хареса и много се вълнувах да го зарадвам. Той след празниците ми каза, че мислил подаръка ама нямал време да ми го купи, после искаше да ходя с него да го меря подаръка(домашен халат:disappointed:) че да ми е по мярка. Аз бях в сесия и въобще не ми беше да се мъкна за нещо такова по магазините и то вече беше средата на януари. Накрая февруари бях купила билети за постановка за театъра, която ми се гледаше  и той ми даде парите и каза, че това ми е подаръка, защото не съм отишла с него за халат.
За първия ми РД заедно пък ми подари кухненски уред и ми се оплака как трябва да плати на хамали да го качат. Познайте как се почувствах. Spoiler alert  развали ми празника, както и дните след това ми беше гадно. Почувствах се като да сме женени от 50 години и вече да няма какво да измисли повече. Честно казано си поплаках тогава. За някои може да е смешно, но за моята романтична душа беше тежък удар.
Въпреки многото си хубави качества в някои неща откровено не си дава зор.

Ние отдавна сме решили проблема с подаръците - всеки си казва какво иска и готово.. елементарно и ефективно, няма сърдити и нещото се ползва.

Джулия, тъжно е когато романтична душа се срещне с камък. Имаш някакви очаквания и все са неоправдани. Не знам дали подлежи на поне малка корекция, другите да кажат.

Всъщност, колкото и да мрънкам, на мен ми е забавно съжителството с Козел. Има много, което може да се научи от него, особено за огнени, неспокойни и разпилени като мен. Винаги ми е интересно как с лекота му се отдават нещата, дисциплината, прагматизма, последователността, логическото мислене, консерватизма дори. След 20 години школовка съм като войник.

Кое да е тъжното, ако знам, че съм ударила на камък, но продължавам да очаквам романтик?

Не чакам, че, такова, нали Харесвам си нещото, поръчвам си го и казвам- виж какъв хубав подарък ми купи - нещото, доволна съм, той е доволен. Ползвам го ежемесечно, не само за празник, много добре работи

И ние сме го решили този проблем - никой на никого нищо не подарява.
За протокола - 28 години сме заедно.
Аз романтично раче, в началото много ми се искаше някоя изненадка, но съм сбъркала човека - козелът е на светлинни години от романтика и изненади....

Моя също не е романтичен, затова като наближи празник му пращам мейл с линкове - поне 3-4 до 15-20 различни какво точно искам, даже и с упоменати размери. Елементът на изненадата остава какво ще избере, дали ще е едно или няколко. Или ако съм съвсем уверена изпращам 1-2-3 и казвам - искам ТОЧНО това.

Той още не знае, ама за рождения ден след две седмици ще ми купува рокля, обувки и обици. Вече ги поръчах на негово име.

Отдавна съм се отказала да наливам акъл на жена как да постъпва. Която може - може

Повече от 15 години сме женени, аз съм си съвсем добре.

Е, да де.

Ми ето, решения има. Джулия да си избере подход и да не чака Михаля, нито пък да рони сълзи за щуротии.
Това със списъка ми хареса, но като си знам късмета ще избере естествено най-малко желаното ... тъй че, няма да рискувам.

Е ти слагай само желани неща, кратък списък. Представяш списък от 10 точки и казваш на Благоверния - искам да избереш 3 .