Вижте, те за някои неща и сами се сещат😂
- Публикувана: 13 март 2021, 16:39 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2021, 22:47 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №7/
Относно списъците: На мен не ми е идеята да посоча нещо и да го получа. Той и сега ме пита в повечето случаи какво искам. Даже последните пъти аз просто си купих нещо и той го плати. Но това не е моето, липсва ми тръпката, поне минималното старание. И не е във веща въпроса. И чорап може е хубав подарък. Просто не искам аз да участвам в избора. Смешното е че заради ковид не успях миналата година нищо да измисля като подарък за него и го питах какво точно иска. Не знаел, искал изненада 
Еми и аз това искам. Предложих даже вече да не си подаряваме нищо а парите да са за екскурзии или нещо друго. Не, трябвало да има подаръци.
Аз вече свикнах, че си е такъв. Просто с това не дразни:grinning:
Еми и аз това искам. Предложих даже вече да не си подаряваме нищо а парите да са за екскурзии или нещо друго. Не, трябвало да има подаръци.Аз вече свикнах, че си е такъв. Просто с това не дразни:grinning:
90% от мъжете са такива и трябва да го преглътнем, щом намираме други положителни качества.
И аз се опитвах, като млада булка, да обясня че дори пакетче семки бих приела, поднесени с жест и отношение.
Ами, не се получи.
А, с колко гаджета на приятелки съм обикаляла да избираме подаръци, уж без тяхно знание, като разбира се, предварително сме уточнили с рожденицата какво иска.
И аз се опитвах, като млада булка, да обясня че дори пакетче семки бих приела, поднесени с жест и отношение.
Ами, не се получи.
А, с колко гаджета на приятелки съм обикаляла да избираме подаръци, уж без тяхно знание, като разбира се, предварително сме уточнили с рожденицата какво иска.
Много ме ядоса тази сутрин мъжът ми. Урочаса ми снега! 
Ставам аз и гледам, вали сняг. Голяма радост, за тази зима – за втори път видях снежинки в нашия град. И тъкмо започнах да кроя щастливи планове как ще изляза да поснимам, снегът взе, че спря. И се стопи.
И мъжът ми сега злорадства и ме дразни!
А аз така се бях настроила за предстоящата фотосесия! Даже си представях как някой ден, ако доживея да имам внуци, ще ги викам: „Елате тук, съкровищата на баба! Ако спрете да се катерите по палмите и да се замервате с кокосови орехи, ще ви покажа снимки от едно време с истински сняг!“.
Ставам аз и гледам, вали сняг. Голяма радост, за тази зима – за втори път видях снежинки в нашия град. И тъкмо започнах да кроя щастливи планове как ще изляза да поснимам, снегът взе, че спря. И се стопи.
И мъжът ми сега злорадства и ме дразни!
А аз така се бях настроила за предстоящата фотосесия! Даже си представях как някой ден, ако доживея да имам внуци, ще ги викам: „Елате тук, съкровищата на баба! Ако спрете да се катерите по палмите и да се замервате с кокосови орехи, ще ви покажа снимки от едно време с истински сняг!“.
И аз бях такава романтичка за подаръци като млада. Ама така е с тези реклами на усмихнати семейства тъпчещи с е с филии с маргарин и баници. Пращат грешни послания на младите момичета относно реалностите в семейния живот.
Добре че в гимназиалната програмата по литература влезе "Мадам Бовари"
Добре че в гимназиалната програмата по литература влезе "Мадам Бовари"
Влизам и аз да си кажа 
:
- Дразни ме като реши, че нещо трябва да се свърши веднага. Не че е нещо спешно, просто така, защото точно в този час тази минута трябва да се свърши, без значение аз имам или нямам нещо друго за вършене.
- Дразни ме как неща, които могат да се свършат само от един човек трябва да ги вършим двамата. Примери много: аз имам работа/не се чувствам добре, но задължително трябва да участвам в карането на колата до сервиз/ходенето до магазина/безцелни разходки.
:- Дразни ме като реши, че нещо трябва да се свърши веднага. Не че е нещо спешно, просто така, защото точно в този час тази минута трябва да се свърши, без значение аз имам или нямам нещо друго за вършене.
- Дразни ме как неща, които могат да се свършат само от един човек трябва да ги вършим двамата. Примери много: аз имам работа/не се чувствам добре, но задължително трябва да участвам в карането на колата до сервиз/ходенето до магазина/безцелни разходки.
Хаха, в нашата връзка аз съм човекът, който може да бъде обвинен в тези същите "грехове". Какво съм виновна, че сега ми е дошло вдъхновението за дадено нещо? А пък ми е по-приятно да сме двама и да си правим компания. Съответно мъжът ми ме дразни, ако не ми уйдиса на акъла.
Нещо, което предизвиква в мен раздразнение е традиционното мъжко търсене на "загубена" вещ. За чиято липса разбира се съм виновна аз. Много ми е интересно с какво отчаяно, безпомощно и някак си с напълно невиждащо изражение се мотае из дома и уж навсякъде проверява. А дори и да мога да му дам насока къде да намери нещо, пак му е трудно. Имам чувството, че някои мъже просто спират да мислят в такива моменти.
Имаше някакво научно обяснение за невъзможността на мъжете да намират предмети, дори и на очевадни места. Нещо с периферното зрение и обсега на зрителното поле беше.
Имаше някакво научно обяснение за невъзможността на мъжете да намират предмети, дори и на очевадни места. Нещо с периферното зрение и обсега на зрителното поле беше.
Да - "тунелното" виждане при мъжете, наследено при еволюцията. Необходимостта при лов да се съсредоточи само върху преследваното животно. И да не се разсейва от евентуални опасности, скрити в храстите.
Докато при жените(отглеждащи деца) е било задължително да предвиди всяка заобикаляща ги опасност. За това се оглежда за дупки, отровни растения, змии, буболечки...
Откакто прочетох това, спрях да се впечатлявам на въпроси от рода "Къде ми е ...?" На сина си отговарях "В аптеката." С последваща лекция подробно описваща стъпките на търсене: извади всичко, огледай се около теб, пренареди отново.... След няколко подобни лекции спря да пита.
Имаше някакво научно обяснение за невъзможността на мъжете да намират предмети, дори и на очевадни места. Нещо с периферното зрение и обсега на зрителното поле беше.
Имаме котка и наистина навира някакви дребни предмети на всевъзможни места След като се появи и детето и проходи, филма стана пълен с търсенето на нещо си... на мен винаги ми смешно като се хванем да търсим, ама мъжа ми се нервира Всъщност, като се замисля, май в него ме дразни това, че се дразни и нерви за някакви незначителни за мен неща 
но пък разбирам и че незначителните за мен са важни за него, така че се оправяме 
След като се появи и детето и проходи, филма стана пълен с търсенето на нещо си... на мен винаги ми смешно като се хванем да търсим, ама мъжа ми се нервира Всъщност, като се замисля, май в него ме дразни това, че се дразни и нерви за някакви незначителни за мен неща но пък разбирам и че незначителните за мен са важни за него, така че се оправяме 
Моят мъж като цяло е пич. Не мрънка, разбираме се, имаме подобни виждамия за живота, децата, приятелите, парите.
Разни навици негови са ми повод за смях, общо взето.
Като общо, ме дразни, че изтрещява циклично. През две години, септември. Толкова изтрещява, че и аз започвам да се чудя обича ли ме, обичам ли го, ще ни бъде ли, няма ли. Лошото е, че тези периоди оставят спомени.
Разни навици негови са ми повод за смях, общо взето.
Като общо, ме дразни, че изтрещява циклично. През две години, септември. Толкова изтрещява, че и аз започвам да се чудя обича ли ме, обичам ли го, ще ни бъде ли, няма ли. Лошото е, че тези периоди оставят спомени.
Хаха искрено ме забавлявате и много ме успокоявате с вашите истории, защото при мен тези дразнещи неща също са ежедневие 
Мен изключително много ме дразни постоянното "това къде е, онова къде е" - вечно хвърля всичко на посоки и после се чуди къде са му нещата. Вече 3ти месец търсим един часовник и съм убедена, че го е скрил от себе си някъде. Любимото му е като се прибере от работа да си съблече блузата/ризата в хола и да я хвърли на дивана.
Вчера го накарах да си преброи колко ризи е складирал в хола за последната седмица, защото реших, че ще го превъзпитавам. Да видим дали ще ми се получи.
Също така изтръпвам като чуя "днес аз ще готвя", защото след него в кухнята е Бейрут... реже, маже, разсипва, мята чинии в мивката, които могат да минат с едно изплакване само и изобщо е един огромен хаос около него, нищо че е правил спагети. Но той готви и е доволен.
Мен изключително много ме дразни постоянното "това къде е, онова къде е" - вечно хвърля всичко на посоки и после се чуди къде са му нещата. Вече 3ти месец търсим един часовник и съм убедена, че го е скрил от себе си някъде. Любимото му е като се прибере от работа да си съблече блузата/ризата в хола и да я хвърли на дивана.
Вчера го накарах да си преброи колко ризи е складирал в хола за последната седмица, защото реших, че ще го превъзпитавам. Да видим дали ще ми се получи. Също така изтръпвам като чуя "днес аз ще готвя", защото след него в кухнята е Бейрут... реже, маже, разсипва, мята чинии в мивката, които могат да минат с едно изплакване само и изобщо е един огромен хаос около него, нищо че е правил спагети. Но той готви и е доволен.