За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 90

  • 21 482
  • 756
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 1 368
Имах една комшийка, винаги като се караше на децата и се чуваше у нас. Репертоара и беше един и същ:  "по 100 пъти повтарям, колко пъти искаш още да ти повторя, ти ще ме чуеш ли най накрая ". Винаги ми ставаше много смешно, и си мислех тая колко е изперкала вече. Това преди да се родят децата де. Оня ден се хванах, че и аз им казах "аз колко пъти да ви повтарям".Хем ми стана смешно, хем малко тъпо. А са още само на годинка. Направо не знам по нататък как ще е. И на мен ми се иска да съм от родителите, които не повишават тон никога, ноо силно се съмнявам. Действам както ми дойде на момента и така..

# 481
  • Мнения: 15 357
Аз имах една пък крещеше им -уроди,свини гадни,мърши,май ги и биеше.Беше много грозно,грях ми е че не се обадих на социалните .Мъжът й веднъж дойде да ми прави намек,точно да не подам сигнал.

# 482
  • Мнения: 35 645
Моето дете беше много тежък случай ( според мен) откъм тръшкане. Къде ли не е лягал Wink обаче сега , дано не го казвам на слабо време, като му кажа нещо , задава въпрос защо? Обяснявам и се разбираме. Или намираме компромисен вариант. Както беше казала една чудесна присхоложка, която от 1 наум канят често : на всяко не, предложете 2 да.  Откакто го чух от нея, се стремя да го правя.
Тъй като моето голямото дете го гледахме с баба му основно , той много ме пробваше. Ако аз кажа не, той веднага прави така, че баба му да каже да. Той толкова я манипулираше по свой си начин, че аз изглеждах като някаква строга глупачка. И съм се карала и съм го наказвала. Казвам си го абсолютно честно. Но , към момента, сме намерили баланса. Времето , което прекарваме в момента заедно ни помага и на двамата да се нагодим съвсем. Гледам ги само с малкото . Трябва да свикнем с това, че има нов човек, с който се съобразяваме- брат му и каквото кажа аз това става. Няма я баба да го глези Wink

# 483
  • Мнения: 3 984
Аз от сега знам, че ще викам. Ние сме си такива семейство, винаги сме си викали, карали сме се, но много се обичаме и много си помагаме, просто сме малко "Италия" особено три жени като бяхме години наред и беше лудница. Та си ми е в темперамента. Моят мъж не е свикнал да вика, те са обрани от към е емоция, но като се изнерви втвърдява доста тона.

Изобщо нямам претенции на перфектност. Ще създавам комплекси, ще оставям травми, ще викам и сигурно и ще плесна в някакъв момент. Дали го намирам за педагогически правилно ? Определено не. Но това е живия живот, не книга.

Пс за тръшкането съм гледала лекции, че правилния подход е да не обръщаш внимание и да разсееш. Е аз имам двама племенници, вече големи ама...хич не можех да разсея ревящо в магазина дете. Като станаха на три имахме правило в магазина 1 нещо или две малки. И успявахме, но пак е имало кризи

# 484
  • София
  • Мнения: 20 213
За разсейването  насочване на вниманието към други момента е тънък и ако го изпуснеш не става просто.Влиза си във фаза.

# 485
  • Мнения: 2 866
За жалост и аз си представях нещата по друг начин, т.е че ще реагирам по друг начин, но истината е съвсем другаде. И аз си изпускам нервите. Но моето дете пък не си играе въобще, като ви казвам въобще, въобще. Само се чуди къде да се покатери, каква беля да направи. А е само на 1 год и почти 5 месеца. Това ме измаря адски много. Искам да свдна на дивана понв 5 минути и той да се занимава сам - еми няма. И как да му казвам ДА, като всичко което той прави е НЕ. Като цяло аз съм по-нервна, и ми е понякога трудно да се владея. Опитвам се наистина, но в един момент си изпускам нервите.
Чудя се за половин ден на частна ясла да го записвам, но с тия локдаунини, ковиди направо не знам.
Около мен всички ми се чудят как искам от есента на ясла да го пускам, ама тия всички дето ми се чудят - техните деца са послушни, играят си, занимават се сами, занимават се и с мама и тати. И аз излизам лоша майка, че искам дететп ми да посещава ясла. Ами искам, да.

# 486
  • Мнения: 8 172
И моята е така чуди се къде да се покатери засега успява само на един голям стол нещо като стол за четене е, и качва се и се изправя ....изприщвам се ....днес сутринта сънена иска да става от кошарата баща й я свали и си дялна челото,залитна както си седи права на земята към спалнята-дървото пак е белязана😴
Не седи мирно и това е !
А също си признавам, че съм повишавала тон.
Играя го лошото ченге вкъщи 😃

# 487
  • Countryside
  • Мнения: 12 195
Като станат по-големи не само, че не им минава ината, ами стават и манипулативни и много добре си правят сметката, отделно че клепат невинно като ангелчета. Joy за тръшкане, викове и истерии при нас работеше ставаме и си тръгваме, като са малки е лесно, грабваш го и айде. Бързо схвана връзката. Обаче я се опитайте да грабнете 6г маймунче с афинитет към драмата Joy  и сега си има фатки и мурафети, плюс това като захапе нещо, не забравя, та много внимавайте какво казвате и обещавате, че си го записват и ще ви го повтарят до откат.

Истината е, че децата са с различен темперамент, при едни работи едно, при други друго. И моята не се заиграваше до към 2г, след това искаше някой да играе с нея. Чак към 4-5г почна сама да си играе, да оцветява, да рисува и т.н., та всяко нещо с времето си.

# 488
  • Мнения: 35 645
Моето чак къмтУ 3 г. Започна да се заиграва. До тогава - плътно до мен. Все някой трябва да е с него в стаята му

# 489
  • Мнения: 1 034
Честно да си призная, не знам какви нерви трябва да има човек да не повиши тон. Само като видя дете да пищи и да се тръшка в магазина и качвам кръвно, а дори не е мое Joy
Toni1189 защо да си лоша майка, че искаш да го дадеш на ясла? И аз искам. Не за друго, но там общува със себеподобни, учат ги на някакви неща, социализират се. Сега всичко това ако яслата е читава и работят сърцати хора в нея. Моя е на 9м , по цял ден сме заедно и от сега започва да не ме отразява, представям си след 1г какво ще е .....

# 490
  • Мнения: 5 883
И при нас периода за яслата ще се падне в есенно-зимния сезон. С мъжът ми обмисляме, ако неговата работа върви добре, да пробваме една частна полудневна занималня до нас.
Иначе, и аз искам да ходи на ясла. Едно, да си общува с други себеподобни, друго и аз да си почивам малко. Ако не е да почивам, то поне да намеря някакво време да вкарам къщата в ред, че сега е някакъв ужас в нас.
Истината е, че не мога да се справя и с малко бебе и с домакинството и туй то.
Моят мъж помага много, но за нула време става паксъщата лудница. Grinning

# 491
  • Германия
  • Мнения: 865
На нас ни предложиха да започне ясла декември месец, че щяло да има нова група тогава. Тя, ще е на 2г4м. Записала съм я до обяд, защото няма да ходя на работа. Мислех да не я пускаме на ясла, но цяла зима нямам идея как, ще я занимавам и с какво.

# 492
  • София
  • Мнения: 20 213
Щом имаш възможност и си вкъщи,опитай.

# 493
  • Мнения: 15 357
И аз искам да я дам на ясла към 2 г,изобщо не виждам нищо лошо.

# 494
  • Пловдив
  • Мнения: 16 276
Мисля от 1.5 години да го пусна на ясла, не виждам нищо лошо, дори го намирам за полезно. Ще се опитам да стиковам с работодателя нещата да съм на 4 часа за известен период, че мъжът ми ще има възможност само сутрин да го придвижва.

Общи условия

Активация на акаунт