Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Снощи голямо въртене беше, Бухта място не може да си намери, пак ме болят зърната. За мое щастие, баткото вчера много се измори, бяхме навън с него той кара един карт от Лидл под дъжда. Толкова се измори, че следобед спа( УРААААА), е след обед в 17:00 ама спа. Вечерта още го държеше умората и студа и малко преди 23:00 се предаде 
Вярно е , че се справям с всичко до сега, не е нещо, което да е непоправимо; здрави сме, заедно сме, децата са добре...но това ми коства страшно много усилия и понякога просто не издържам. Аз съм като поредица от 10 тома със закони на Мърфи....... 
), години се боря с това да отделям малко време за себе си, трудно успявам и не винаги. Аз и на работа съм такава, не само за семейството. Всичко, което си написала го осъзнавам, но това е една от най-големите борби , които още не съм спечелила....още по-лошо е, че дори да има кой да помага и да има желание да помага много трудно се пречупвам и позволявам. 100 причини ще измисля , за да направя нещо.....За това все съм зарината и със списъци какво да се направи, което може да почака, кое не....
Не е от поспаливите. 
.