АВГУСТ-инчета 2020 ! тема 9

Harista, аз бях като теб- всичко вършех сама. Е, не с две деца. ММ много се дразнеше, че за нищо не желая помощ. Научи ме да разчитам на него и сега си поделяме някои задължения. Откакто малката се роди пак започнах сама да правя всичко, но усещам, че вече ми идва в повече.
Освен, че от седмица не спи нощем, от няколко дни ме боли кръст, корем, а днес вдигам и темперетура. А с този корона няма как да извикам някоя далечна баба на помощ.

Сестра ми преди години нейното дете като беше на около годинка, видяла свекърва си да го оставя на земята без да постели нещо. Като готвела, готвела много мазно, и хиляда други неща изтъкна като причина, за да не оставя децата си там. Да ама сега това малкото е на 12, а сестричката и на 5.Вече има крещяща нужда някой да й помага с децата. С майка ми я съветваме, че тези неща, не че не са важни, но не чак толкова колкото ние ги правим да са. И вече и тя се осъзнава, че каквато и да е свекърва й, все пак може да й е отмяна. Но и тя все още не може да се пречупи. Аз се усещам, че малко или много и аз ставам такава. Например още Йоанка като беше съвсем мъничка, където и да отидем-в майк ми, сестра ми, баба ми, всички се сещат и постилат чисто чаршафче, преди да слпж бебето да легне. Ама свекърва ми никог не го е правила. Като идват в нас, не си мият ръцете преди да вземат малката. Само веднъж като чу майка ми да казва и тя отиде от хорска срама😁просто или не се сещат или не го смятат за нужно. Макар, че в тях винаги свети, чиста жена е, но аз се хващам за тези дребни неща и ме дразнят. А не трябва. Плюсовете са много повече от минусите. Не трябва да задълбаваме и да се вманиячаваме.
Иначе аз съм си малко егоист, спрямо детето не, но ако искам примерно да си почина или да ида на фризьор или маникюр за да релаксирам ще го направя. Но съм благодарна, че имам близки н които мога да разчитам. Мъжа ми също ми е златен в това отношение, като изключим скръндзълъка му😁
 Но ако реша наистина, той ще ме разбере.
Та исках да кажа, бъдете егоисти понякога, това е начин да се съхраним.

Lenka, напълно съм съгласна с теб, малко здравословен егоизъм на никого няма да навреди.
Аз пък съм в друга крайност, все си мисля, че не мога без помощ, че трябва някой да ме съпортва.
Че равноправието и справедливостта изискват и мъжете да поемат своя дял от грижите за децата, че те са и тяхна отговорност и не може просто да ги хвърлят на жените си, а те да си клатят краката пред тв с ракията и салатата.
Аз пък съм си и егоист, искам и се нуждая от време за себе си, от малко разкрасителни процедури или от време за книги или тв.
А и понякога ме налягат комплекси, че не се грижа добре за бебка, че не правя нещо достатъчно добре ( примерно приспиването не винаги ми се отдава).
И тогава търся помощ и се предавам, и не съжалявам, че трябва да изтърпя методите и правилата на свекървата.
Harista, ти си герой, аз не съм способна на такива саможертви ( няма да оцелея психически).

Значиии за разкрасителни процедури не драпам още много много (щот си се харесвам, ма съм дебела 🤣), искам да си направя някои дерматологични процедури, но това ще стане след като спра да кърмя някой ден. НО дойде ли лятото, оставям вечер бебе на мм и отивам 1-2 пъти седмично да пия бира с приятелки и да лафим. Имам си нужда от социален живот, ама-ха 🤣. Иначе и мен ме избиват комплекси, чене съм добра майка, защото оставям Северина непрекъснато да си се занимава сама и не ѝ приказвам бебешки работи, но съм на принципа, че щом не мрънка и си играе, значи няма да ѝ развалям заниманията 😃 Освен това не се убивам от готвене (пък и хич не ме бива) и понякога, когато мм е късна смяна или има почивен ден, му я оставям сутрин и си отспивам в съседната стая за 1-2 часа. Никога не съм обичала да се презорвам, какво да направя 🤣 Да си похваля динозавърчето много е добричко. Все по-често става в 9 вместо в 7 (или в 6 😑). Нощем си цока, но на мен не ми е проблем, давам цицата и си спя, не ми е фикс идея за сега да я отучвам. Имахме и ако ❤️ И по цял ден казва бабаба или бау-бау. Не е толкова напред с материала да се изправя сама или да пълзи, ама какво да направя, нали си е моето кюфте 🤣

Аз също не исках никой да ми помага още от началото, макар че имам две баби в града. Искаше ми се да свикна сама да се оправям с бебето, а вече ако нещо ми се наложи тогава да викам някой на помощ. Напоследък се отпуснах малко и я водя в събота за няколко часа при едната баба, а в неделя пак за няколко часа при другата. Мен като малка редовно ме пращаха при баба ми и имам много хубави спомени от времето прекарано с нея, така че ми се иска и детето да свикне от малко и с желание да ходи при баба и дядо. Единствен недостатък за сега е, че като си я взема е малко превъзбудена и вечер я приспивам една идея по-трудно, но пък и за нея е малко разнообразие и аз имам няколко часа свободни за чистене, готвене или почивка. Може би след няколко месеца ще се престраша да я оставя и с преспиване, но за сега мисля да се въздържа 😂 Та исках да кажа, че е хубаво човек да приема понякога помощ. Но след като удържахме фронта сами с мъжа ми първите месеци аз съм определила правилата как да се гледа детето и сега бабите само изпълняват, защото нямаше да изтърпя да ми се налагат техните съвети от рода на “ние едно време един си какво”.
Иначе сега ни мъчат горните зъбки и положението е много изнервено, но каквото такова.... 😑

Важно е времето за себе си да го отделяме. Аз ходя всеки месец на боя, маникюр, козметик ( два пъти) , мигли, лазерна епилация ( веднъж на няколко месеца). 🤣 а фитнеса го започнах месец след раждането, като работят залите ходя 3 пъти в седмицата.
За целта ми помага мъжът ми само. И брат ми се включва понякога, за да помогне.
Все пак това, че съм майка не значи , че съм спряла да съм човек и аз 🤣

Иначе майка още не е дошла от чужбина заради този Ковид. Чакам я с нетърпение, имам и пълно доверие и ще и дам малката да я гледа на воля.

Иначе и моя кабел на лаптоп даде накъсо лятото, падна бушона , ама централно на сградата 😀 беше си оригинален кабел, добре че беше в гаранция всичко и ми го смениха бързо и безплатно.

E, не, скапа ми се компютъра! За коша е, а е само на 1 месец, добре че е в гаранция! Знам, че не е по темата ама не се сдържах

Lore.lay, леле , как успяваш?!?! И аз искам хахах  А мен това пусто готвене, всеки ден, всеки ден,така ме тормози. Имам чувството , че вече не съм човек, а готвач

Ами почти не готвя, ако трябва да съм честна мъжът ми помага по тази линия на готвенето, ама то и ние ядем само пиле , риба и салати, че уж слабеем и не отнема много време.  Сладки картофи на фурна също много обичам и става супер бързо- 25 минути на 200 градуса и са готови. Мъжът ми няма и претенции много за яденето и съм му благодарна, защото готвенето ми е от омразните неща.

За малката правя домашни пюрета, месо и каши, но те не отнемат много време за момента. Ще видим занапред как ще е с нейното изхранване.

Аз този уикенд не съм го давала на бабите, но другия задължително го пращам.
Имам нужда да отдъхна, да се видим с приятели...

Аз пък се възхищавам също и на майките, които оставят бебчетата. Аз не мога, чувствам се много гадно най-много съм го оставяла около 3 часа на баща му. Другите пъти е било за много кратко и то за да свърша нещо, което не мога с него. 2 часа да спи детето в другата стая и аз почвам да откачам, че ми липсва?! Май нещо не съм добре. Някой друг няма ли с този проблем?
Как ще го пусна на ясла, акълът ми не го побира

Марая и аз не мога да я оставя. На ясла няма да я пускам.
Иначе аз много обичам да готвя, но ММ се абонира да му носят здравословна храна в офиса. Та така остана да готвя на малката и някакви бързи неща за себе си.
Започнах да ходя на козметик всеки месец, ще включа и масаж. ММ само ме кара да излизам, даже се радва повече от мен, ако го направя.
Днес малката спа три пъти. Лайка, сутринта попита дали ще я слагам по-рано за дрямки- ами слагах я.
Дано тази нощ спи без да се буди за 2 пълни часа.

На мен също ми липсва като я оставям за 2-3 часа, но в крайна сметка сме две отделни живи същества ( още свиквам с тази мисъл 😄) и си налагам, че ще я оставям.  Като сме заедно след кратка раздяла имам много повече енергия и идеи за игри.За цял уикенд не съм я оставяла, но и това предстои след някой и друг месец.

Планирам да я пускам на ясла, като стане на 2, ще видим догодина какво ще реша

Аз много,много рядко го оставям и то за максимум за 1-2 часа, за да свърша нещо. Имам кой да ми помага, но докато не започна работа няма да се възползвам. Гузно ми е, не ми е приятно да е далеч от мен и просто не си го причинявам.

Единственото, което обичам да готвя са пюретата на малкия 😄😄 но за голям късмет ММ е голям кулинар и той готви в нашия дом. Аз единствено се намесвам за нещо сладичко или панирано. А и салати също мога да режа 😄😄


Аа и малко извън темата, но да попитам как се справяте с крустите по главата?

Ооо, аз редовно го оставям 😂 Но максимум за 2 часа, че храненето само аз го мога. 😃 Хич даже не ми е гузно, напротив, знам че бабите супер се кефят и много му се радват. Пък най-готиното е като ходя да си го взимам и той така ми се радва, направо се разтапям 💌 Прави много сладки реакции всеки път. Пък и работя по въпроса да не се привързва само към мен, а да може да седи при всеки. Засега добре върви, от никой не плаче, а напротив-оглежда ги, пипа ги.

Признавам, че веднъж го оставих за повече и ходих да оправям документи... И ми стана мъчно 😔 Може би като знам, че е в същата къща няколко етажа по-надолу и не го чувствам далеч 😃 Понякога като спи над 2 часа и ми става скучно и почвам да се навъртам около него, че ми става мъчно. Абе шантава работа.

Прекарвам почти по 23 часа в денонощието с него, таткото работи, та и двамата с малкия имаме нужда от разнообразие. Аз да си полегна и да си гледам нещо, той да види нови лица.

Иначе и ние наскоро излязохме от един тъмен период. Не стига, че стигнахме до там да си броим последните пари и да си правим сметка (иначе бих казала, че живеем на широко) , ами и ни окрадоха, сметките заминаха, стигнахме до заеми, просто когато си мислиш, че не може да е по-зле, разбираш че може 😑 Мъжът ми по-зле от бебетата, съсипал си новите дрехи, къде се е катерил, какво е правил, разпрал е панталони, якета и сега всичко пак трябва да се купува, направо не знам кое е детето вкъщи. Ще кажеш че не работи в офис, а в гората. 😩

Марая,  при мен я имаше тази "ревност" и чувство на вина  едва ли не с баткото, всичко ми се обръщаше ако някой иска да го пипне или погледне. Не исках да изпусна и един миг с него, защото никой не знае колко време има с близките си. Но и като млада бях много ревнива, прекалено съм обгрижваща, тъй като го осъзнавам с баткото много работех над това, да не стана "майка орлица" и да дам свобода да расте не като "Мимето".

Приятели не ми останаха, през годините съм се местила много, всички се пръснахме по България и света. Много си липсвахме, много се обичаме, рядко успяваме да се видим. Никога не съм била по излизането и по заведенията и не ми липсва особено.

Маджарова, винаги има и по-лошо....... А това за свикването си е и до човек. Сама съм гледала баткото, баща му за първите 3 години го нямаше 2 и нещо от тях( по работа) е не на един път - сумарно, но пак е много. На баби не съм го оставяла, с изключение на няколко пъти за по 1-2 часа и скоро се сетих, че една вечер беше с баба си, че бяхме кумове. Но той е едно дори прекалено социално дете.