Страх от раждане

Някои ги боли дни наред без секцио. Някои със секцио след часове могат да станат спокойно и им минава болката за дни. Съвсем поносимо е според мен, макар че ме боля дълго, дълго време. Съседката ми по легло изпи доста обезболяващи, аз - само в началото един аналгин и толкова. Така че не се настройвайте предварително кое боли повече

Беше голяма дилема коя болница да избера. Тъкмо се спра на някоя и хайде нещо негативно. Накрая се спрях на тази с най-малкото минуси по моя преценка. Нямах избор на екип, но попаднах на добър лекар. От изтичането на водите до раждането - почти 10 часа. Отидох без болки с разкритие три сантиметра, направиха ми тоалет, лежа си аз и нищо не ме боли. Така два часа, след преглед установиха, че бебето още не е слязло в малкия таз и ме попитаха: "Съгласна ли сте на система с окситоцин?" Взех, че се съгласих, после размислих, ама системата вече беше пусната. След половин час почнаха контракции, усилиха се, тогава ме питаха искам ли епидурална, веднага се съгласих без грам колебание. Толкова бях изтощена, че не усетих изобщо какво правеше анестезиолога. Та епидуралната ме облекчи за час, после болката се усили. Акушерката отиде да вика анестезиолога за втора доза, замота се половин час някъде и като ме преглеждат: "Не може повече, имате вече пълно разкритие." Почнаха да ми викат да напъвам, а аз - изтощена съм. Поскараха ми се в рамките на допустимото, с двадесетина напъна и накрая натискане по корема, малкото изскочи. Добре, че ме натисна този доктор, че кой знае още колко щях да се напъвам. Шиха ме с пълна упойка. Не е страшно, минава и заминава. Бих родила естествено пак.

Аз съм раждала два пъти, без особени болки. Може би имам висок праг на болка. Втория път бях подготвена какво да очаквам, с прекрасна акушерка, каза ми да дишам и издиша дълбоко като много ме боли и наистина помага. Напъването е трудно доста напън си е. Може и хемороиди да има.
Но раждането е нещо невероятно.

Имам едно нормално раждане и едно, планово секцио.
Първото ми беше нормалното. Преносих 5 дни. Влязох в деня на термина, в болница за наблюдение. Следяха тоновете и водите. Всеки ден ми казваха, бебето е добре, раждането е тръгнало, няма нужда да правим нищо. Наистина на 4-тия ден по обед започна много лека болка, сякаш ще ми идва цикълът. Това усещане беше целия ден. Вечерта ми падна "тапата". Това значи, че изпадна нещо леко кафеникаво, воднисто, като зацапване. В полунощ започнаха по-силните болки. Цяла нощ. Задрямам, събудя се, засичам, задрямам, събудя се, засичам... Преглеждаха ме през нощта, казваха, че е рано, да лягам и да си почивам. Сутринта в 7,00 часа се смениха смените и новодошлия доктор след прегледа ме остави в пред зала. Мехурът ми не се пукаше и с един голям уред ми го пукнаха. Нищо не усетих, освен че бликна вода от мен Тогава започнаха истински силните болки. Знаех, че акушерките и докторите не обичат лиглите, които викат и тихо си стенех. Хубавото е, че не боли постоянно, а ту боли, ту отпусне. И всяка преминала болка, сякаш ме приближаваше към заветния миг, на първа среща с бебето Мислих си, сякаш преминавам през голяма река... и от камък на камък стъпвам..., и всяка стъпка ме приближава към брега... Бях единстена родилка в залата. Акушерката стоеше при мен, плетеше си някаква плетка и се опитваше да ме разсейва с въпроси, за името на бебето, за таткото, за бабите и т.н. Даде ми кураж, че ще родя в нейната смяна, до обяд. Когато направих нужното разкритие ми казаха, "хайде в родилна зала". И аз много щастлива станах и отидох в залата. Дойде и докторката и започнаха напъните. Отново на почивки. Ту напъваш, когато ти кажат, ту дишаш и почиваш. В почивките и докторката и акушерката си бъбрят небрежно нещо. По едно време докторката каза, че ще ме резнат, за да не се разкъсам. Болка не усетих от тази манипулация. Явно всичко ми е било изтръпнало. Отново от сестра ми знаех, че точно когато имаш чувството, че нямаш сили за вече и бебето се ражда. Точно така стана, сякаш целият ми свят  се завъртя..., нямах силички за нищо... и бебето се роди Чух първия рев, видях я, беше прекрасна Е, след това трябваше да се "роди" и плацентата, но при мен всякаква родова дейност спря. Приспаха ме, пълна упойка, за да я изкарат и поне, когато ме шиха, не усетих нищо. Имах 4 външни шева. Събудих се, сякаш от сън, в някаква зала, бебето приреваваше на специалната маса за наблюдение. След това ни свалиха двете в стаята ни. Раждала съм в Хирургиите в Пловдив. Не съм дала нито стотинка за нищо. Не съм избирала екип. Доволна съм от всичко. На третия ден ни изписаха.
Не се притеснявай! Всичко минава и заминава Леко раждане!!!

Здравейте!
На авторката, искам да кажа, че едва ли има бременна жена, която да не се страхува от раждането. Както да казали всяко раждане е различно, всяка жена сигурно усеща болката по различен начин. Единственото, което мога да ти кажа като съвет, колкото и банално да звучи е да си положително настроена. Боли да, много боли, но всичко ще свърши, ще си гушнеш бебето и болката вече няма да я има.
Иначе моето раждане беше в държавна болница и беше безплатно. Всичко продължи 12-13 часа. Раждах без упойка и наистина си болеше много. Просто наистина се опитай да мислиш позитивно, абстрахирай се от цялата обстановка в болницата, слушай само докторите, разхождай се за разкритие и си мисли как съвсем скоро ще се запознаеш с детето си. 😊

При мен раждането от влизането в болницата продължи около 4 часа, но с окситоцин. Беше с епидурална, така че най-силните ми болки (тогава когато започна да ме отпуска преди напъните) бяха по-слаби от колкото менструалните са били. Бебето не излезе с 5 напъна, но и напънето не продължи безкрайно дълго. На края се чудех още колко ще мога да издържа, но пък май най-добрите ми напъни бяха тогава. След самото раждане едвам се държах на краката си, но след малка почивка се почувствах по-добре. Не съм имала проблеми със сядането изобщо, а се наложи епизиотомия. Не съм имала проблеми с това да си контролирам мускулите, дори веднага след раждането, не съм се изпускала и се чувствам така все едно не съм родила. За съжаление, обаче, видяха, че имам много леко смъкване на стени. Казаха, че се случвало на почти всяка.... Бях чела, че изпускането след раждането се случва често, но не съм разбрала, че и това е често. Сигурно поне половината жени, които мислят, че нищо им няма, го имат и не знаят, а като започнат да се изпускат на 50 се чудят от къде им е дошло.... Четох, че по принцип се влошава, но може и да се оправи. Хората, които го имат по принцип трябва да се ограничават до живот (вдигане на тежко, тичане), на мен нищо не са ми казали, може би защото е леко и сигурно имам късмет....  Става ми малко смешно като чуя хора, които казват, че след секциото не можело да си вдигаш детето 2 седмици....
Ако се чудиш за упойката - тя ще ти помогне да си починеш и да се подготвиш за напъните, освен това отпуска. Преди напъните ще я спрат за да могат те да се усещат и няма да има проблеми. Тогава ако напъваш по време на контракциите не боли. Ако се наложи да ти направят епизиотомия при излизането на главата, ще я усетиш, но няма да те боли толкова. Може да се разбереш с лекаря за окситоцина преди раждането. Не е задължително да усетиш получаването на разкритието преди болницата. Аз почти не разбрах кога съм направила повече сантиметри от необходимото за упойка.

Здравей. Аз родих с планирано секцио и повярвай ми болките бяха много големи след това. Първите два дни главно. На третия ден вече бях човек. На изписването 6 ден вече бях като нова. Не съм раждала вагинално и не знам каква е болката, но аз имах много силни контракции от окситоцин, който слагат по време и след секциото за свиване на матката и после два дни болки от операцията.  Питах АГ, а той ми каза, че независимо секцио или вагинално раждане, всеки организъм има определена сила, с която ще са контракциите и реално това няма как да се промени от начина на раждане. Бъди спокойна и направи, това което теб ще ти даде комфорт и ще те направи щастлива. Аз не избрах сама начина си на раждане, но пък така се развиха нещата. Никога не можеш да знаеш дали е можело да бъде по-лесно и леко по друг начин.

Всяко раждане е различно, и 5 деца да родиш няма да си приличат ражданията. Първото ми беше 23 часа, с епидурална упойка, второто 2 часа без упойка, защото не остана време за нея 😅

Настрой се психически, че всяка бременност завършва с раждане, няма как да ти се размине. Няма как от сега да знаеш как ще протече, но можеш да се подготвиш с информация кое как протича, как можеш ти активно да участваш в раждането и т.н.

При мен напъните боляха най-много, в този момент цялото ти внимание, целият ти свят се концентрират в това да изтласкаш бебето навън, съзнанието ти е над болката и просто действаш.

На мен лично безкрайно много ми помогна това, че мъжът ми присъстваше и двата пъти, не само че беше така да ми държи ръката, но и това да знам че не съм сама за мен беше много важно. (не съм раждала в БГ и не съм плащала да присъства)

И мен ме беше страх от раждането, не за друго ами защото не знаех какво да очаквам. Слушах и четях истории, малко се бях наплашила. Като ми дойде до главата беше друго. Мен ме вкараха малко след термин за предизвикване на раждането. От първата система с окситоцин нищо не стана и почти нищо не усетих, на следващия ден нямаше бягане. Пукнаха ми водите, сложиха ме на система и след 7ч вече имах мъник в ръцете. Бях без епидурална, доцента който ме израждаше каза че е късно. Бях на 5-6см като си я поисках, и не беше от болка, а от започващи напъни. Само обезболяващо ми вкараха и до края почти нищо не усещах. Единствено жажда и ми се спеше. Напъните съвсем към края, точно преди главичката да се 'залости' на изхода, си боляха. Там контрол нямах, и въпреки че казваха дишай, не напъвай (имаше една родилка преди мен, 1 лекар, и още не я бяха зашили)... Моя корем сам си напъваше. 😅 Дори не усетих кога ми направиха епизиотомията. А пък и аз бях забравила как се диша, и на всеки напън като казваха 'поеми въздух' от пресъхнало гърло от системата, едвам глътка поемах и може би заради това ме наболя повечко. Но пък си имам и лек толеранс за болка. При взимане на кръв часове ме боли после. Около 15 минутки отнеха напъните докато се появи бебчо. Тази част е по-трудна и не болеше чак толкова много. Може би 6 по скалата от 1 до 10. Накрая нямаше значение изживяната болка, само мъника 😍. И болката така неусетно спря, че чак се почудих имаше ли я или не.

Само ще ти кажа следното: не се забравя, никога няма да си същата и всякакви заучени глупости ги забрави. Избери си готина, лъскава болница, лекар от сой, хубава стая и каквото можеш удобство. Недей се навива да седиш в стая с други жени, ако имаш финансова възможност. Много жени ще ти кажат, че нямат значение тия неща, но имат. И раждането като вид и мястото. Не е само да излезе детето- първите мигове с него, помощта от персонала, отношението на лекарите, ще ти оставят спомена за това събитие и чувства за цял живот. Ще минеш през нещо тежко, осигури си комфорта след това и човешкото отношение по време.

Естественото раждане е гадно и боли. Секциото е гадно и боли много. Някои казват, че секциото боли след, а естественото преди. Глупости. Говорила съм с много жени: мен ме боля от операцията, а те не можеха да си седнат на дупето (меко казано). Аз съм със секцио- зверски болки при възтановяването и 2 месеца по-късно съм още с корем. Но отдолу съм си същата, ако искаш гледна точка, а другото ще се оправи вероятно. Помисли си и за това, ако имаш колебания, защото много жени твърдят, че са добре в интимната зона след раждане, но мъжете, с които съм говорила усещат сериозна разлика. Това не е повърхностно, а реалността- познаваме и обичаме телата си и такива промени са протеснителни. Ако те успокоява: вагонопластиката не е скъпа.

Казвам ти всичко това, защото и аз баш в 6 месец разправях как ме е страх да родя, но искам да е естествено (думата “нормално” не е съвсем ОК, защото кое ли е нормално вече?). Та, до 9-ти месец треперих и накрая всичко се обърка и родих със секцио по спешност.
Мога да ти кажа само да не го мислиш. Ако си решила как ще раждаш и къде, няма смисъл да се притесняваш. Ще излезе 100% ☺ Решението как да раждаш и кои са приоритетите ти спрямо тялото ти, си е твоя работа. Вина не оставяй на никого да ти вменява.

Само да отбележа, че "лъскавата" болница не гарантира добро преживяване и добри грижи. А дали ще си сама в стая или не - аз изрично не исках да съм сама, даже специално ми намериха приказлива съседка по легло, с която още сме приятелки (поне виртуално, че е пандемия Вярно,  че има значение - усетих го като подкрепа за възстановяване и не може да се дава непременно заключение - ако си сама ще ти е добре, ако не си - ужасно.

Някои приятелки с второ и трето дете предпочитат да са сами, така че - всеки да си прецени трезво какво и как предпочита. Препоръчвам да се проучи какво е реалното отношение на болницата към кърменето, ако авторката иска да кърми. Много истории има за уж отворени към това болници, а в реалността - отделят детето, изписват лекарства и заявяват, че не са съвместими с кърменето.

Това за корема не мисля, че има значение, всякакви съм виждала с естествено и със секцио, всичко е относително. И не оставяй някой да те убеждава, че щом е секцио, кърменето е трудно.

Мисля, че всеки си е различен, с различен характер и различни нужди. Ако на една жена ще и бъде по-комфортно в самостоятелна стая, то на друга ще и е по-добре да е с други жени. Аз родих в държавна болница, въпреки, че можех да си позволя и частна, но просто такова решение взех тогава и не съжалявам за него, живот и здраве с второ дете пак бих родила в държавна. Бяхме по 2 в стая и бих казала, че на мен ми повлия супер позитивно и готино, че съм с някой в стая. Вече на кого ще попаднеш си е късмет. В болницата могат да се създадат приятелства за цял живот, аз все още се виждам с момичето с което бяхме заедно и децата ни си играят.

Не споря, но аз бях с някаква много безинтетесна жена в стая, не можах да завържа приказка. А за капак моето чавенце спеше, а нейното плака без да спре денонощно всичките дни, защото не ѝ тръгваше капка кърма, но тя отказваше да му даде АМ- нейна воля, но... Аз не мигнах 4 дни в болницата, без да преувеличавам и като се прибрах в нас бях в ужасно психическо и физическо състояние. Лежах и за задържане преди това, жената в стаята гледа турски сериали по цял ден и опитите за разговори не се получиха, а бая се опитах.

Иначе да, навредиха ми на кърменето с изпълнения там, където бях, но съм писала в друга тема и няма смисъл да задълбавам в кофти спомени.

Раждането е като явяване на състезание и за него е нужно да се подготви всяка жена.
Препоръчвам упражнения по време на бременност (йога, пилатес) и запознаване с колкото се може повече информация около раждането. На мен лично курс за раждане по време на бремеността страшно много ми помогна. Има техники не само за дишане, но и за масажи, които много могат да допринесат за намаляване на болката при контракции. На мен лично страшно много ми помогна таткото да ме натиска от външната част на бедрата при контракции. Намаляше болката ми почти на половина!
Колкото повече знаеш какво те очаква, толкова по- подготвена и самоуверена ще си, и самото раждане ще има предпоставка да протече по-бързо и спокойно.
Горещо препоръчвам да книгата на Ina May Gaskin - Ina May's guide to childbirth.
Предварително се извинявам, не знам дали я има преведена на български, аз съм запозната само с английското издание.
Успех!

Оо, да и аз не споря и не се заяждам с вас. Просто исках да кажа, че не винаги и не при всяка жена частната болница, самостоятелната стая биха помогнали и биха я накарали да се чувства по-добре. Ноо случаи има всякакви, жени всякакви, бебета, раждания. Важното е да сме живи и здрави и бебчетата!