Родителите ми го мразят

Слушай себе си, много е грозно това тяхното, те са направили избора си.

Ти и тук се "лашкаш" ..
Жилеще ли ще купуваш и ще се изнасяш там или искаш да се съберете с мъжа?
Какво искаш ти? Може би е добре да си отговориш и от там да си чертаеш стъпките.

Аз чета някаква несигурност в теб. Търсиш удобрението за да предприемеш действия. Затова съвета ми беше да поживееш сама, което не значи да прекъсваш отношенията си с този мъж. Ако е любов той няма да избяга, но ти ще станеш по-сигурна в себе си.

В никакъв случай не ги изкарвам черни. Обичам ги безкрайно много и без тях щях да се справя трудно. Не исках да се връщам при тях, но те ми предложиха и настояваха. Говорим си, че скоро ще дойде момент да се изнеса със сина ми, но те не го разбират....Явно дългите години отсъствие от дома и ситуацията в момента ги карат да покровителстват над мен.
Не оправдавам връзката си, просто търся алтернатива за да съм в добри отношения с тях без да се налага да жертвам себе си. На мен ми е най-лесно да бъда крайна, но не мога да им го причиня...същевременно няма да се откажа от човека до себе си.

Не не ти е лесно да бъдеш крайна,ти не можеш,не знаеш как да отстояваш себе си,не знаеш какво искаш,търсиш само оправдания.Остава само да изполваш репликата ,че такава е съдбата,за да прехвърлиш свойте действия/без действия на нещо/някой.
Порастни,детето ти е гъба,която попива.Утре то ще бъде същия емоционално зависим човек от хората,неговия център също няма да бъде вътре в него,защото то това вижда.Това не е успешност,няма никаква файда,че си "финансово независима".
Съжелявам,ако съм груба,не целя да те засяга/да се заяждам.

Право куме, та в очи...
Така както си разказала, няма вариант всички да плеснат с ръце и да се заобичат. В случая трябва да скръцнеш със зъби и да се отделиш. Ако останеш, даваш официално разрешение на вашите да те командорят, независимо дали ще си с този мъж или не. За него може и да са прави, не пренебрегвай мнението им, поогледай се още, какъв е що е, не бързай да се събирате. Но се изнасяй, няма да умрат, ще живеят, за да ти трият сол на главата. Имай предвид, че изнасянето е само заявяване на позиция, ще продължат с опитите за намеса, ще трябва да си твърда.
Не може ти да ревеш и да се чувстваш унижена, щото мнооого ги обичаш. Имаш и дете, 100% те го подковават (съзнателно или не) срещу този човек, което ще прави нещата все по-трудни за теб, в коя да е връзка.

За мен крайни ултиматуми в семейството са много грозно нещо. Пример, ако не кръстиш детето на нас, не те познаваме повече; ако не направиш еди какво си, не си ни син/дъщеря повече. Цял живот хора, поставящи такива условия, за мен са били в графа ниско образовани, някакви комплексирани хора или просто никога не са обичали детето си след като могат да махнат с ръка и да го забравят.
Имаме си семейна история, малко подобна на твоята, авторке. С няколко думи, мъж, който веднага е окачествен като негоден, защото е по-голям, не с достатъчна степен на образование и дори физически не достатъчно красив. Е, от дистанцията на времето, защото момичето е защитило връзката си и оставило родителите си, същите горко съжаляваха за ужасното си и несправедливо поведение спрямо този мъж и не спираха да му се извиняват през годините, макар всичко да беше простено и забравено.
Не знам Вашите имат ли основателни причини за неодобрение или просто така са решили. Доверие се гради с времето, с постъпките. На твое място аз бих заживяла с детето си независимо от родители. Вероятно ако видят, че този мъж се грижи добре за теб и детето, че си щастлива, с времето сами ще признаят, че не са прави.
Вероятно сега са в защитна позиция, защото ти, прибирайки се при тях, си потърсила закрила. Време е да им кажеш, че си достатъчно силна, за да поемеш живота си и да го живееш с този или с друг мъж. Да посрещнеш риска за неуспешна връзка или да се насладиш на нова, която да ти донесе щастие и спокойствие.

Точно!
Аз затова не коментирам ултиматумите, защото авторката е достатъчно голяма за да взема самостоятелни решения. Та тя си е семейство с детето, а в същото време се тормози като тийн, който поучават.
Минал брак с психически тормоз. Сега родители, които се налагат. Дали е готова за нови и здрави отношения?

Нали затова я съветваме да си предвиди първите стъпки-  да се отдели с детето, после да поживее сама с него, грижейки се изцяло, без да разчита на баба и дядо.
Покрай това да продължи да се опознава с мъжа, без да бърза да прави ново "гнездо".
И нещата ще се наредят.

Да.
Но имаше съвети и за събиране с любимия. Мисля, че не е готова за тази стъпка.

Авторката няма нужда да се оправдава, свободна жена е и има право да бъде с избрания мъж. Точно властните й обсебващи родители са я направили несигурна и плаха. Ако не се махне от тях и не се дистанцира твърдо ще си има проблеми.

Първо, детето й не е готово- та то е в градинска възраст и е преживяло 2 годишна битка между родителите си.
не го разбирам аз този безпросветен егоизъм- като се появи панталон на хоризонта, да хукнеш като невидяла, сакън да не го изтървеш.

Точно и аз това си мисля. След един неуспешен брак за тях никога няма да има подходящ и докато не заявя твърда позиция и спра вмешателство в личния живот.....винаги ще е така. Отнасят се така с човек както позволи.....ясно ми е. Те никога не са били такива и не са се месили, защото откакто завърших се изнесох и не съм им дала възможност да се налагат. Тогава само ги информирах, ако има за какво. Но фактът, че сме в едно жилище усложнява нещата. В момента имам няколко месеца, в които ми се налага да съм при тях ( уреждам си някои неща) и не искам да създавам напрежение.

Що да е егоизъм? Млада жена, монахиня ли да стане? И детето като живее с една самотна майка и с доминантни безпардонни баба и дядо ще цъфне и върже.

Моля дайте й препоръки как намерихте детегледачка, на която вярвате, и колко взема за десет часа дневно престой с дете (все пак трябва да отиде на работа и да се върне + 8 часа работа, нали), отделно нейният път до тях и обратно (то става 12-часова смяна )?
Това без всякакви вечерни излизания, разбира се, там ще трябва втора бавачка явно.
Аз също ще слушам с интерес, може да ми е от полза.
Известно ми е, че има градини, но там пък положението е все "Вземете си го, има сополи!" и пак се връщаме на хипотезата с наетата жена, която ту е наета, ту не е, ама не се знае предварително кога.
Не съм ползвала досега детегледачка, затова за мен засега е тера инкогнита тази опция, но с удоволствие бих научила повече.

Не искам да бъда груба и да се заяждам, но тези неща от собствен опит ли ги споделяш. Не знаех, че съществува нещо като срок на годност или минимално изискуем минимум от време относно стартирането на нова връзка. Детето ми е приоритет и никога нищо не му е липсвало и въпреки всичко сме запазили добрите отношения с баща му и не е било свидетел на конфликти и грозни сцени. Това не е егоизъм, а част от живота. Децата израстват, хващат си багажа, а ние се надяваме сами и нещастни да се появят за празниците.
Не смятам, че съм егоист, защото желая да бъда с човека, когото обичам.
Четенето на морал и поставянето на Алената буква са ми далечни.
Надявам се никога да не попадаш в ситуация като моята. Самата аз преди 10-на години се чудех на една позната с живот на пръв поглед като приказка, две деца и перфектен мъж....изведнъж всичко се срина, той я остави, а тя намери истинската любов...до ден днешен.