Lorelada, защо е този сарказъм? Аз с години съм имала гледачки на 8 часов работен ден, от 9 докъм 17.30 . Много е удобно.
- Публикувана: 19 март 2021, 12:52 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2021, 16:23 ч.
Родителите ми го мразят
Време и е наистина да посрасне, да се изнесе, било на квартира или собствено жилище и да поема отговорности.
Да, може да се събере с мъжа. Да, може да е любов.И все пак любовта не е константа, а процес.
Тя губи себе си и не може да взема решения под натиск.Не може да отстоява себе си и изборите си, даже и пред родителите си.
Те преживели развода и, ще се скапят заради новата и връзка.
Смятам, че човек, който стои твърдо зад избора си го съобщава или защитава така, че никой не може да го манипулира. Несигурността обаче...в случая позволява на родителите да се месят!
Пък ако могат родителите си лесна жертва и за мъж..
Да, може да се събере с мъжа. Да, може да е любов.И все пак любовта не е константа, а процес.
Тя губи себе си и не може да взема решения под натиск.Не може да отстоява себе си и изборите си, даже и пред родителите си.
Те преживели развода и, ще се скапят заради новата и връзка.
Смятам, че човек, който стои твърдо зад избора си го съобщава или защитава така, че никой не може да го манипулира. Несигурността обаче...в случая позволява на родителите да се месят!
Пък ако могат родителите си лесна жертва и за мъж..
Lorelada, защо е този сарказъм? Аз с години съм имала гледачки на 8 часов работен ден, от 9 докъм 17.30 . Много е удобно.
В края на краищата детето има и баща, ако не са му паднали ръцете, то той също може да участва в отглеждането на детето, не ли? Вие съвсем я заробихте тая млада жена - мандалото хлопна, забрави за личен живот и щастие. Оттук насетне разведена самотна лелка ще си и ще се отдадеш изцяло на детето и нямаш право на щастие с друг мъж. Щото може пак да се разочароваш и защото искаш до гроб сина ти да е признателен за всички жертви. Пф! Прясно разведена след дълъг и несполучлив семеен живот, вместо да се наслади на любовта си, вие в манастир я пратихте. Като не е правилния - всеки по пътя си. Нито в първата, нито ще е последната.
Явно не в София, където имаш и още два часа път от и до работа, Бианка. Аз поне не владея телепортация.
О, авторке, радвам се. Това поне е късмет, тази работа.
О, авторке, радвам се. Това поне е късмет, тази работа.
Е какви крайности 
Типичните фрази да те накарат да се почувстваш виновен и да се свиеш в ъгъла
Първо, детето й не е готово- та то е в градинска възраст и е преживяло 2 годишна битка между родителите си.
не го разбирам аз този безпросветен егоизъм- като се появи панталон на хоризонта, да хукнеш като невидяла, сакън да не го изтървеш.
не го разбирам аз този безпросветен егоизъм- като се появи панталон на хоризонта, да хукнеш като невидяла, сакън да не го изтървеш.
Не смятам, че съм егоист, защото желая да бъда с човека, когото обичам.
И аз, без да съм груба и да се заяждам- да, от собствен опит ги споделям.
Самата ти написа, че си водила труден 2 годишен развод и си отишла при родителите си, за да се оправиш след психическия тормоз.
И изведнъж, щом споменах, че на детето ти му трябва време, за да се отърси от това, което описваш, се оказа, че видиш ли, с бащата сте си запазили приятелството, че и детето не е било свидетел на грозни сцени и конфликти.
Забавна си, но не и оригинална- поредната, готова да обърне ситуацията на 180 градуса, само за да оправдае неспособността си да сложи чувствата на детето си на първо място за известно време.
Разбирам защо родителите ти са на нож с изблика на голямата любов към "мъжа на мечтите"- явно, са наясно че появи ли се панталон около теб, всичко друго става маловажно.
Първо, детето й не е готово- та то е в градинска възраст и е преживяло 2 годишна битка между родителите си.
не го разбирам аз този безпросветен егоизъм- като се появи панталон на хоризонта, да хукнеш като невидяла, сакън да не го изтървеш.
не го разбирам аз този безпросветен егоизъм- като се появи панталон на хоризонта, да хукнеш като невидяла, сакън да не го изтървеш.
Не смятам, че съм егоист, защото желая да бъда с човека, когото обичам.
И аз, без да съм груба и да се заяждам- да, от собствен опит ги споделям.
Самата ти написа, че си водила труден 2 годишен развод и си отишла при родителите си, за да се оправиш след психическия тормоз.
И изведнъж, щом споменах, че на детето ти му трябва време, за да се отърси от това, което описваш, се оказа, че видиш ли, с бащата сте си запазили приятелството, че и детето не е било свидетел на грозни сцени и конфликти.
Забавна си, но не и оригинална- поредната, готова да обърне ситуацията на 180 градуса, само за да оправдае неспособността си да сложи чувствата на детето си на първо място за известно време.
Разбирам защо родителите ти са на нож с изблика на голямата любов към "мъжа на мечтите"- явно, са наясно че появи ли се панталон около теб, всичко друго става маловажно.
Не обръщам нищо в моя полза. Психическия тормоз има различни аспекти, в моя случай липса на това да отстоявам себе си и подтискане на собствените желания за да запазя брака си, а не обиди, караници и т.н
Както и да е, нямам за цел да се оправдавам, всеки има различни възгледи за живота и няма правилно или грешно мислене.
Беше ми интересно да чуя различни мнения базирани на минал опит.
Не с ефилмирай толкова. И не хващай тотална вяра на родителите си, нито ще умрат, нито няма да го преживеят от срам. Не е нужно да им крещиш, вдигаш скандали или да се държиш грубо, за да си отстоиш мнението. Просто порасни, действай си без да питаш много и да слушаш. Ще се сърдутят седмица-2 и ще го приемат, даже ще те уважават повече, ако наистина те обичат. Дете на 2-3 години какви пък чак толкова силни травми емоции осъзнати да преживее? Точно колкото е по-малко детето, толкова по-малка ще е травмата от раздялата.
Днес сестра ми се обади и бъбрихме. Взела решение, което си мисли, че родителите ни не удобряват..и , че ще повлияе на отношенията им напред ( Не искам да коментирам темата, но щом е семейна е серизона)
Казах и ..Твоето решение си е твой избор. Ако го искаш и те кара да се чувстваш добре..действай.
Те ще мрънкат в началото, но после ще мине..
Важно е ти как си! А аз знам, че ще им мине:)
И да се редактирам..
Хората било и родители..когато изживяват и преживяват не го упоменанват "ще ме умориш и няма да го преживеем"
Това е манипулация..за контрол
Всичко друго си го изживяваме в себе си ( притеснено ни е, пука ни много, но децата ни вече са големи и имат своите избори)..на едни други години ще го разбереш
Казах и ..Твоето решение си е твой избор. Ако го искаш и те кара да се чувстваш добре..действай.
Те ще мрънкат в началото, но после ще мине..
Важно е ти как си! А аз знам, че ще им мине:)
И да се редактирам..
Хората било и родители..когато изживяват и преживяват не го упоменанват "ще ме умориш и няма да го преживеем"
Това е манипулация..за контрол
Всичко друго си го изживяваме в себе си ( притеснено ни е, пука ни много, но децата ни вече са големи и имат своите избори)..на едни други години ще го разбереш
Е какви крайности
Типичните фрази да те накарат да се почувстваш виновен и да се свиеш в ъгъла
Виж сега, млада си и щом имаш възможност сама да си организираш живота без да се налага да изтърпяваш драми, тръшкания и умирания подреди си нещата така,че ти да се чувстваш добре.
Угаждането по принцип е напълно безсмислено и ненужно,защото никой на никого не е угодил,а и ти няма да се почувстваш по-добре от това в дългосрочен план.При един емоционално зрял човек това го няма.Той си стои здраво зад решенията си,пък кой каквото ще да казва.А ти звучиш като ученичка,даже и заглавието на темата звучи така.Разбери го това и работи в тая посока.
Тия приказки,тръшканици и умирания да си ги играят в някой драматичен театър.Вероятно и културата на населеното място в което живеят е такава,като преди 50г най-малко-"олеее,Пенка си дошла,срам и позор", "ами сега,какво ще кажат хората"....Манипулациите с цел да се почувстваш виновна и да се свиеш в ъгъла не работят за твое добро.Научи се да ги разпознаваш навреме и да ги игнорираш,ще ти е от полза за в бъдеще.
Обаче ако и с тая връзка не сполучиш и родителите ти се окажат прави и не си преценила добре човека не ходи да им плачеш на рамото и да им търсиш подкрепата отново...Сама си поеми последствията.
Ами явно съм свикнала да угаждам на всички с риск да забравя себе си. Просто бяха едни тръшкания, умирания, как няма да го преживеят, срам, позор.
Типичните фрази да те накарат да се почувстваш виновен и да се свиеш в ъгъла
Ами пробвай постепенно да отвикваш, не се чувствай виновна.
Родителите си имат собствен живот, възгледи, схващания.
Ти трябва да имаш твой, да си си на първо място.
Излез от дома им, живей отделно с детето, ходете си на гости с родителите за да се уважавате.
Пробвай до къде ще доведе връзката с новия човек. Макар, че разликата ми се вижда голяма, но ... сама ще се убедиш дали е така, дали е точно Той.
И като чета заглавието и отговорите - ти да не си осиновена?
Обичайно осиновителите искат да привържат порасналото момиче към тях.
Да са сигурни, че има кой да ги гледа в бъдеще.