Родителите ми го мразят

  • 13 061
  • 311
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 24 838

И като чета заглавието и отговорите - ти да не си осиновена?
Обичайно осиновителите искат да привържат порасналото момиче към тях.
Да са сигурни, че има кой да ги гледа в бъдеще.

Много грозно и много комплесарско писание.
Ако твоите осиновители са го направили с тази цел, то знай, че те са изключение.
Поговори с психолог- може да ти помогне.

# 151
  • Мнения: 156

И като чета заглавието и отговорите - ти да не си осиновена?
Обичайно осиновителите искат да привържат порасналото момиче към тях.
Да са сигурни, че има кой да ги гледа в бъдеще.

Много грозно и много комплесарско писание.
Ако твоите осиновители са го направили с тази цел, то знай, че те са изключение.
Поговори с психолог- може да ти помогне.
Не съм осиновена. Но съм на мнение, че на всеки родител му е хубаво къщата да е пълна и да се радват на внуците. Предполагам, че е нормално да искат идилията да продължи и...."Заживели дълго и щастливо". Хората са го казали....две поколения на едно място ( било то родители или свекъри) не могат да живеят добре. Винаги ще има конфликт на интереси, даване на неискани съвети и от там напрежение.
Аз реших за себе си, че ще се изнеса - напърво време със сина ми, а ако е писано да съм с човека до мен....ще видим.

# 152
  • Мнения: 19 653
Така обаче и те ще бъдат недоволни, и той (след като те търси за семейство, а не за срещи и гаджета). Само форумът ще е, ама нЕма смисъл от това.
Сега ще кажат - важното е Тя да е доволна, Лореладо бе, пак не си разбрала! Да, ама в началото тя каза, че иска да живее с него, а всички хорово обясниха, че е рано, той е съмнителен тип, детето трябва еди-какво си, та момичето се разкъндардиса. Simple Smile

# 153
  • София
  • Мнения: 16 230
Както и в живота, и тук няма как да угоди на всички. Ако това е мъжът, ще я изчака. Ако е точният, вероятно няма да се наложи да чака и дълго.

# 154
  • Мнения: 156
Така обаче и те ще бъдат недоволни, и той (след като те търси за семейство, а не за срещи и гаджета). Само форумът ще е, ама нЕма смисъл от това.
Сега ще кажат - важното е Тя да е доволна, Лореладо бе, пак не си разбрала! Да, ама в началото тя каза, че иска да живее с него, а всички хорово обясниха, че е рано, той е съмнителен тип, детето трябва еди-какво си, та момичето се разкъндардиса. Simple Smile
Но пък човек като се замисли колко е кратък живота, а всеки ти разправя " Дай си време"....а има ли смисъл да се чака. Едно време до към преди 30-40 години не са живели заедно, излязат на някоя среща, брак и деца. Не казвам, че това е правилния подход, но пък аз съм типичен пример за 10 годишен брак, планирана бременност, планирани финанси и въобще живот и хоп - непланиран развод. Та мисълта ми е, че има и голяма доза късмет. А човек като навърти определени години и вече не е на 20....времето си е малко лукс.

# 155
  • София
  • Мнения: 38 393
С дете в градинска възраст, не е съвсем пей сърце.

# 156
  • Мнения: 156
С дете в градинска възраст, не е съвсем пей сърце.
О със сигурност, но пък колкото по-голямо става детето - толкова по-трудно свиква с обстановката.

# 157
  • София
  • Мнения: 24 838
С дете в градинска възраст, не е съвсем пей сърце.
О със сигурност, но пък колкото по-голямо става детето - толкова по-трудно свиква с обстановката.
Е, да, така е, само че да го "хвърлиш" в новата обстановка веднага след предишната, без да опознаеш по- добре новия "мъж на живота си", без да създадеш постепенно връзка между него и детето, дали е много умно?
Ако утре се окажете с несходства, които не си забелязала от бързане, дали детето  набързо ще свикне с обстановката?

# 158
  • София
  • Мнения: 38 393
За детето не мисля, че ще е такава драма.
За новият човек обаче.....

# 159
  • Мнения: 156
За детето не мисля, че ще е такава драма.
За новият човек обаче.....
Колкото и да ги мисля нещата - пълно щастие няма. Вечно ще има някой недоволен и ощетен. За детето няма проблем, навсякъде е с мен, а срещите с партньора ми и опознаването ще стават постепено ( не знам дали споменах, но синът ми е на 2г и 6м).
Партньорът ми от своя страна желае да сме при него и има готовност да жертва предишния си начин на живот. Ще видим, има време.

# 160
  • Мнения: 2 680
Всичко това е теория на човек, който грам представа си няма за какво иде реч. Не казвам, че е задължителна рецепта за провал, но 3 месеца за някой, който не е прекарвал интензивно време с детето, а и с ничие друго...

# 161
  • Мнения: 10 920
Дребосъкът ми се струва малък и едва ли за него ще е драматична ситуацията, по-скоро различна.
За партньорът обаче май ще е по-трудно. Да свикваш на 40+ да отглеждаш дете, при условие че нямаш свои, за да си подготвен поне малко...

# 162
  • Мнения: 156
Всичко това е теория на човек, който грам представа си няма за какво иде реч. Не казвам, че е задължителна рецепта за провал, но 3 месеца за някой, който не е прекарвал интензивно време с детето, а и с ничие друго...
Е докато се наканя и уредя някои неща, може да мине и година. Не казвам, че утре започвам да живея с него....както казах с бившия ми съпруг беше опознаване, срещи, съвместно съжителство, годеж, сватба. Опознаване на роднини, приятели....планиране на всичко до най-малкия детайл и 10 г по-късно въпреки сина ни....не сме заедно. Рецепта за успешен брак няма.

# 163
  • Мнения: 24 676
Е, то пък добре подгатвен със свои и  да дели време не виждам голям плюс.И тя подготвена за неговите...Едно дете  е, може да опита, но ако сгреши и  този път в човека, има проблем .С изборите си.То мед и масло няма.
Хората стават приемни родители и гледат деца постоянно, че и ги обичат, реват като ги вземат за осиновяване.Те двамата може да са си проблем, не детето.
Чудно за 10 годишен брак толкова малко дете, ако  е нежелание, явно е  имало индикации някакви да не бърза.

# 164
  • Мнения: 156
Е, то пък добре подгатвен със свои и  да дели време не виждам голям плюс.И тя подготвена за неговите...Едно дете  е, може да опита, но ако сгреши и  този път в човека, има проблем .С изборите си.То мед и масло няма.
Хората стават приемни родители и гледат деца постоянно, че и ги обичат, реват като ги вземат за осиновяване.Те двамата може да са си проблем, не детето.
Чудно за 10 годишен брак толкова малко дете, ако  е нежелание, явно е  имало индикации някакви да не бърза.
Бившият ми съпруг не искаше дете, искаше си "ергенски" живот, купони, ходене насам натам и минимално ангажименти. Аз бях инициатора за детето....а и се оженихме след университета - градене на кариера, жилище и т.н. След като всичко уж беше добре - планирано дете, да ама не!

Общи условия

Активация на акаунт