как може да има толкова скопени мъжоря, акъла ми не го побира. Разликата м/у "подарявам" и "давам за временно ползване" е било редно да се уточни в началото. Съгласна съм, че телефон и лаптоп биха били по-скъпи, но нали той САМ, ПО СВОЕ желание ги е "подарил"? Тя сега какво да каже- върни ми времето, което съм инвестирала в теб, "щото беше подарък" ли?! Пълен селски михлюзин; добре, че си се отървала навреме!
- Публикувана: 22 март 2021, 09:49 ч.
- Последно мнение: 23 март 2021, 11:08 ч.
"Искам си нещата"
Оф, то че е смешно това с искането на подаръците, смешно е, ама не мога да се начудя колко жени има, които са склонни да сложат от едната страна на везната чувства, емоции, време, които представят за нещо суперценно, срещу лаптоп и телефон втора ръка, дето общо може да са под 1000 лева нови. Нали, щом си искаш това, върни ми тия чувства, дето уж са много ценни. Евтино е положението май.
Винаги при раздяла съм отделяла подаръците и съм ги връщала. Отделен е въпросът, че мъжете са държали да ги задържа. Но да се правя на умряла мишка, особено пък в случая с лаптоп и телефон не е в моя стил. Не би ми минало и през ума да задържа подобни вещи, не че съм и изпадала дотам да ползвам стария телефон на гаджето или пък да ми купува лаптоп.
Аз па имам приятелка, която преди има-няма 10 години, като се раздели с дъртото си гадже, дойде в нас докато си намери нейно жилище - чичото освен че не ѝ е взел подаръците, ѝ беше дал 15 бона еУро на раздяла, да имала, докато си стъпила на краката. (тва е истинска история, която съм видял от 1 ред - не е чух/някой каза)
Ей тва е гадже. Вашите не са.
Ей тва е гадже. Вашите не са.
Тоя ще е измекяр на измекярите – дал ѝ стария си телефон като си купил нов и сега си го иска обратно. Старият си телефон. Сигурно и с лаптопа е нещо подобно. Ба и смешника, луд ще го направя такъв. 
Такова мислене "ще го позлвам докато сме заедно, после ще го върна" показва отношението и на двамата към връзката. Няма значение дали става дума за мече, лаптоп или Х6-ца. Въпросът е принципен- бившия ми подари телефон, не си го е поискал след това. И аз не съм го карала да го купува; моя се счупи и той ми го донесе. Как да го тълкуваме- толкова съм горда, че видите ли ползвам и мъжа, и вещите временно или "съм осребрила отношенията". И аз съм подарявала, не съм се сещала да си искам после нещата. Стиснатостта не е помогала никому в живота!
Не оставам с впечатление, че драмата на авторката е, че трябва да върне вещите, а тъпото отношение, за което искането им обратно говори. Ама цялато работа ми напомня на темата за плащането на сметката - ти му обясняваш, че е важно отношението, а то си жали петте лева 
Ако беше в това драмата, щеше да му ги засили и да забрави, както направих аз навремето. Най-малкото щеше да го упомене изрично в темата, а може би едва ли щеше да пусне такава. Драмата на авторката е, че не иска да се разделя с въпросните вещи, поне с такова впечатление оставам.
Скрит текст:
Не оставам с впечатление, че драмата на авторката е, че трябва да върне вещите, а тъпото отношение, за което искането им обратно говори. Ама цялато работа ми напомня на темата за плащането на сметката - ти му обясняваш, че е важно отношението, а то си жали петте лева
Ако беше в това драмата, щеше да му ги засили и да забрави, както направих аз навремето. Най-малкото щеше да го упомене изрично в темата, а може би едва ли щеше да пусне такава. Драмата на авторката е, че не иска да се разделя с въпросните вещи, поне с такова впечатление оставам.
Може, може... не е много ясно от оскъдните постове на авторката, но приемам, че може и аз да греша. Но пък повечето пишещи тук определено отношението ги възмущава, не ги притеснява загубата на големия вещови капитал.
Ами, не, не слагаме подаръците на една везна с чувствата (по-горен коментар). Точно "хора" (това не е до пол) като въпросния явно го правят.
От личен опит мога да кажа, че НИКОГА не би ми и хрумнало да си искам каквото и да е подарено на някого назад. Особено пък от толкова близки хора. Какво би ми върнало това, какво бих получила като положителна емоция? Задоволство, че съм хвърлила чувства и време на вятъра, но не съм се прецакала поне финансово? Леле, страшна победа!
Не е до цената им, до манталитет е. Точно, защото съм влагала винаги емоции и чувства, затова не искам обратно нищо дарено. И каквото имам подарено си го пазя с обич.
Ако са били изрично дадени за временно ползване е друго вече. Също и за годежни пръстени/семейни бижута/коли и имоти е отделен въпрос.
Много зависи и как точно са били поискани обратно тези вещи. Но щом и дрехи и парфюми иска обратно, ясен е този човек.
От личен опит мога да кажа, че НИКОГА не би ми и хрумнало да си искам каквото и да е подарено на някого назад. Особено пък от толкова близки хора. Какво би ми върнало това, какво бих получила като положителна емоция? Задоволство, че съм хвърлила чувства и време на вятъра, но не съм се прецакала поне финансово? Леле, страшна победа!
Не е до цената им, до манталитет е. Точно, защото съм влагала винаги емоции и чувства, затова не искам обратно нищо дарено. И каквото имам подарено си го пазя с обич.
Ако са били изрично дадени за временно ползване е друго вече. Също и за годежни пръстени/семейни бижута/коли и имоти е отделен въпрос.
Много зависи и как точно са били поискани обратно тези вещи. Но щом и дрехи и парфюми иска обратно, ясен е този човек.