Мъжът ми изневерява

Съпругът като обикновен работник получава толкова пари и има толкова връзки, че успява да издържа 5-членно семейство сам, да осъди тъщата за несъществуваш тормоз, а жена му не смее да гъкне и най-големият проблем е, че вероятно си има любовница. Да веднага повярвах.

Не никъде не ходя сама
Родителите ми знаят,но нищо не могат да направят

Точно така.
ТИ можеш да направиш, но не искаш.

Божкее, в коя част на Анадола се развива действието? Това, което чета е повече от абсурдно. Не мога да осмислям такива сценарии, да не може да си покажеш носа навън от слугинаж цял живот. Що за живот е това всъщност? Без родители, приятели .. без нищо, едно тяло без душа.

Май само изпускаш парата тук. Явно си свикнала на тормоз. Прибрала си се преди 10 години само, за да не тормози вашите? Ама и още едно дете му роди и не го спря да съди майка ти. Кажи, искаш да се отървеш или евентуалната любовница ти е проблем, за да знаем в какви насоки да коментираме?

Остави му децата, авторке, и спасявай себе си. Нека сам да слугува и да върти къща.

Как разбра за любовницата?

Добре, де, Силвия, рано си се омъжила, завъртял ти е главата, на 17 не е трудно. Но после, толкова ли не виждаше как живеят други жени, а ти как, защо си се оставила да те държи като затворник, деца да му раждаш и да си в ролята на домашна работничка. Никога ли не ти се прииска да си с хора, да работиш, да си изкарваш някакви средства, да не си толкова зависима от него? Все пак на 17 е едно, на 27 друго, на 37 още по-различно. Защо продължаваш да го търпиш и търсиш да му хванеш и докажеш изневярата? Това нищо няма да ти даде, освен още огорчения, изобщо няма да ти олекне, ако ще и на калъп да го хванеш. Изстинала си към тоя човек, сама пишеш, че не го понасяш, ами защо си при него? За да търпиш тормоза, с който си свикнала? Ако наистина искаше да се спасяваш, досега да си хванала пътя буквално. Търсиш близки, роднини, приятели, познати, организации......и се спасяваш. Защо трябва да мине животът ти в преглъщане на всякакви простотии? Децата не са спасение в случая, дори към тях имаш вина, че си ги отгледала в тая никаква обстановка. И, както вече писаха, те ще възприемат модела, какво да изберат, въпреки че не е невъзможно и да не са като него. Оставам с усещането, че искаш да му натриеш носа, като намериш доказателства за изневярата му. И какво ще ти даде това - нищо. Нито той ще се промени, нито отношението към теб ще си промени, ти ще продължаваш да живееш в тая токсична обстановка и да гълташ хапчета. Зарязвай го тоя човек да прави каквото си иска и спасявай себе си и най-малкото дете. Диабетът най-малко иска напрегната и стресова обстановка, спокойно трябва да живее това дете и да си има детството. Кой знае на какво е свидетел вкъщи. То, всъщност, достатъчни са само напрегнатите ви отношения. Търси помощ от който се сетиш, пак опитай да се свържеш с вашите, няма родители, които да знаят, че детето им страда и да си стоят спокойни, каквито и прегрешения да е имало. Мисля, че инерцията ти пречи, свикнала си да си безгласната буква вкъщи, мъжът командва, носи парите, той каквото каже, ти готвене, пране, чистене....Ами излез от черупката и се огледай, навън, дори с ковид, светът е хубав и може свободно да се диша.

Българи ли сте?
Да оставим всичко друго,ти нямаш авторитет на майка.

Стига де. Интернет имаш, по цял ден си си вкъщи... По трима мъже на ден може да си намериш от сайтовете за запознанства.

Защото тя го обича, сигурна съм.
С цялото си сърце.

Друго просто не е видяла, била е удобна и покорна.
Сега няма как да стане трънчето в обувката, тц.

Според него я чака мъж в гората, бе момичета. Ако е истинска темата, много кофти.

Може да потърсиш организация, която да ти помогне да се изнесеш с малкото дете.
Друг вариант е да се свържеш с родителите ти и при тях. Ще си изкарате ограничителни заповеди срещу него да не ви тормози.
За работа - спокойно може да пуснеш обява, че почистваш къщи. Не е срамна работа, а може и добри пари да вадиш. Ако се пренесеш в по голям град още по добре. За теб и детето и една стая с кухня стига на първо време.

Заключено по молба на автора.