Защо са малко осиновените деца във форума?- Отговор

Изчетох всичко и нещо не успях да разбера. Делим се на щастливо осиновени и на нещастно осиновени. А защо не се разделим и на щастливо родени и на нещастно родени; на здраво родени и на инвалиди; на щастливо малтретирани и на нещастно малтретирани, на ....

Според мен ако са малко хората, то е защото те не искат да бъдат различни, не искат да бъдат категоризирани. Те искат да са нормални, като всички останали. Да не се търсят разликите, а приликите. Да се слеят с масата, а не да се открояват и да привличат погледите.

Поне моят син иска да е така.

А интереса към генетиката - всеки има интерес. Мургаво дете на руси родители например.

извинявайте че се намесвам, не разбирам повечето обвинения от осиновените деца и това навсяка цена да намерят (истинската майка), не можете ли да се поставите на мястото на жената която вие отгледала с толкова любов, страх да не се случи нещо и сега ти не си истинска аз искам да я намеря истинската не мога да кажа майка защото за мен не е, ще си позволя да ви дам един съвет отидете до някой дом за изоставени деца и ги вижте, не само начина на живот но и отношението към  тях и може би ще осъзнаете какви късметлии сте че имате дом и любящи родители

пс. бях свидетел на едно осиновяване и никога няма да забравя последният път като го видях това дете, толкова щастливо никога не е било, и как се хвалеше само това е моята майка

Чак сега влизам в тази тема. Не мисля, че Дарена е искала да засегне някого.
Аз самата чакам да осиновя МОЕТО детенце. Дай боже това да стане по-скоро! След нещата, които ми се случиха напоследък вече никого не мога да съдя за нищо, а и СЪВЕТИ ВЕЧЕ ЗА НИЩО НЕ ДАВАМ, но:

В този момент, на този акъл на който съм, си мисля следното:
1. Към момента всичките ни приятели знаят, че кандидатстваме за осиновители и се радват заедно с нас.
2. Детето ми ще знае от съвсем малко, че е осиновено.
3. Няма начин - децата искат да знаят откъде са дошли - имат това право. Не сме ние, които ще решаваме това. Тежко е да се борим с демоните си, но когато осиновяваме - знаем какво означава това.
4. За себе си мисля, че бих помогнала на детето си да намери биологичните си родители, но след като навърши 18 години. До тогава мисля, че много ще говорим за това. Не бих му създавала излишни илюзии, но не бих рушила и надеждите му.

Дано господ да ми помогне, да имам сили един ден да изпълня това, което пиша сега. Сигурно е ужасно трудно.... Но ако сме си свършили работата като родители, децата ни винаги ще ни обичат, независимо колко далеч от нас пътуват.

Както казва моята майка - "Да имаш дете, означава да пуснеш сърцето си да се разхожда свободно извън тялото ти".

Толкова простичко,топло и красиво е казано.
Създадени сме за да обичаме.
Физическото ни тяло не е от значение,не от значение имаме ли биологична връзка с родителите,а от значение е душата ни вътре в тялото,какво дава и получава.
Душата ни трябва да дава обич без да иска да я получи обратно,това означава истински да обичаш.
Обичаш душата на един човек,а не тялото му.
Създадени сме еднакво и еднакво обичаме,но понякога се случва някой,някъде да не е разбрал за порива на сърцето си.
Мисля си,че всяка биологична майка дълбоко вътре в себе си обича детето, с което поради някаква причина е трябвало да се раздели.
Да благодарим на Бога и тези майки,че имаме възможността да дарим обичта си на нашите деца.
Да се обичаме без да изискваме същото от близките ни.
Главното е да даваш обич,а и ще я получиш без да осъзнаеш че тя е там.
Извинявам се пак ако съм разбъркала мислите на някои от вас,но знам и вярвам,че всеки има свой път и трябва да го извърви така както му е дадено.
Аз също изпитвам доза съмнение относно деня,когато ще трябва (ако желае разбира се) моя син да се срещне с биологичните си роднини,но знам,че това е неговата съдба и аз немога да я изживея така както трябва той да я изживее.
Аз се радвам,че родителите ми поискаха да се свържа с биологичните  ми роднини и сега давам обичта си на още хора, а и получавам толкова много топлина и обич от тях.
НО ТОВА Е МОЯТА СЪДБА.
Без страх да се обичаме.

аз съм в този форем от мига на създаването му - бях инициатор за набиране на гласове той да се обособи
Не ми харесва, че нямате разбиране помежду си - независимо осиновители/осиновени и т.н.

ТЕА - ти си пристрастна и често нападаш осиновители - как пък не видях да ги защитиш адекватно - психолог си - не си позволявай да преминаваш през дадена тема като танк - както правим ние обикновените хора.
Не си права тук да реагираш така - правиш конфликта още по-остър.
Като професионалист трябва да запазиш толерантност към двете страни - и най-важното да не се месиш диретно.

Дарена - аз не мисля, че тя иска да обиди някого... Ако някой си направи труда да помисли за нея като за живо човешко същество - ще види, че нейния стил на писане е такъв, че начина й на говорене е такъв, а не че тя е премисляля как да обиди някого! Че ако обижда осиновените - нали нейния син също е осиновен!

Рос Бул - наистина е е хубаво да иронизираш - много ловко си го направил, но никой от тук присъстващите не го заслужава! Но аз вярвам, че за жалост поста на Теа изигра много лоша подвеждаща роля /още повече че тук присъстващите я считат за миродавнос и държат много на нейното мнение/

Теа - това е още една причина да мислиш 10 пъти над своите думи - хората тук изкл много ВЯРВАТ на твоите думи... а ти си човек и те забравят, че всеки човек може да греши - вкл и ти. Моля те не ми се обиждай - наистина го казвам с добри чувства и с надеждата да ме разбереш правилно - ти си ръководеща фигура тук - поеми си отговорността като такава и запомни, че не можеш да "чатиш4 - защото всяка твоя запетая се запомня и става водеща за другите!

По въпроса - да тук влизат доста обидени деца и те реагират според мен неадекватно - и да ме извините - аз също съм обидена на съдбата за тежките си бремености, за здравословните проблеми и на двете си деца - ама не си го изкарвам на никой! Хайде се стегнете - вие защитниците на осиновените - наранени деца искате те да се третират като нещо повече от другите! Ми влезте във форума на родители на деца с увреждания - ние как да възпитаваме децата си, когато те са в неравностойно положение още по рождение????

Няма да забравя думите на един тако на дете с тежко увреждане водещо до преждевременна смърт - бях пуснала тема "Кака издържате" - той писа следното - просто живея ден за ден, радвам се на детето си и се ОПИТВАМ да го ВЪЗПИТАМ без да го ГЛЕЗЯ заради ЗАБОЛЯВАНЕТО МУ!
А на осиновените какво им е - не виждат, не чуват, боли ги нещо...
Ясно е, че това е трудно - да си осиновен, но не е болка за умиране - ако не вярвате да пусна една две теми да видите от какво се умира?

И я ми кажете - защо един осиновител трябва да се чувства до толкова ВИНОВЕН, че да трябва да послеща осиновените децас ПРИМИРЕНИЕ???? Е те това е вече унижение за мен! ЧЕ аз няма да позволя нито на моето дете, нито на някой друг да ме кара да съм примирена и още не знам какво си.

А сега за осиновителите - да и те трябва да са толерантни. И може би наистина търсенето е заложено в нас хората... Може би трябва да приемем това като нещо естествено - като пубертета н адецата... И тогава неси обиден лично и не се чудиш защо и къде сбърках,че детето търси другиго... а просто приемаш това като етап от развитието на детето, който то ще надрасне! ПОжелавам им много търпетние, защото това да си родител е преди всичко търпениеу и пак търпение.

Извини ме  + - ~ аз ли неразбрах,ти ли не се изказа пълноценноза каква равностойност става дума  и защо трябва да е ограбена или наранена душата на осиновеното дете Моля те-поясни се...питам с мир...наистина не те разбрах

Catnadeen,

Благодаря ти за споделеното мнение, за препоръките  и за обратната връзка за присъствието ми във форума.

Ще кажа само, че обмислям всяка дума, която пиша тук. Не се изживявам като ръководеща фигура в този форум и нямам амбиции да бъда такава. Всеки присъства тук по своята добра воля и желание.

Моята лична мотивация да пиша в този форум е една-единствена - след всичките сълзи, които съм видяла в очите на осиновените деца и осиновителите, с които работя, съм обещала на всички тях и на самата себе си, да направя всичко, което мога, за да има повече любов и споделеност в живота им.

Защото, както писа Зойка днес:

СЪЗДАДЕНИ СМЕ, ЗА ДА ОБИЧАМЕ.
БЕЗ СТРАХ ДА СЕ ОБИЧАМЕ.

Какво става? Нещо не разбирам. Нападате Теа ли? Не ви харесва това което пише въз основа САМО на опита си? Този форум започна адски много да прилича на "клюкарник"-а. Защо не зададете и въпроса "защо вече толкова много осиновители спряха да влизат и да пишат тук"?

да мисля, че това да си осиновен боли, но наистина от него не се умира!
боли и от други неща - но човек се опитва да ги приеме, да се справи с болката и да продължи напред
и ако някой от едни такива думи е споксобен да изпадне в депресия... какво го чака в живота???2
Живота е суров и той не търпи да се реве и да се прекалява с глезенето на някой само защото той не се чувства добре в кожата си напр.

Покрай моите бремености и проблемите на децата ми видях много човешка болка и повярвайте ми - има разлика да си ощетен физически и/или психически и просто да си осиновен. И затова мисля, че толеранс трябва да има, но не виждам адекватна причина осиновените да се третират като болни! те са здарви и прави хора, също като мен и теб! да те имат причини да се чувстват евентуално ощетени някак, но все пак мисля, че от тях зависи дали цул живот ще се чувстват ощетени или ще се издигнат над това!
Всеки осиновен е също толкова способен да бъде щаслив и в мир със себе си колкото всеки друг нормален човек.
И да - не мисля, (че да си осиновен е нещко лошо или недостойно или пък причина за страдание.
Сигурна съм, че всеки би се чувствал в известна степен неконфортно ако научи, че е осиновен, но също така вярвам, че това не бива да руши човешки съдби!
А аз като научих, че детето ми ще е с вродено заболяване? Какво да правя? Да се чувствам по-различно, да страдам...ми не - избрах да се боря и да не се давам!
От нас зависи как ще подредим живота си!!!!!!!!!!
Е а сега - оплюйте ме за това мое мнение щото то не е напудрено с достатъчна доза състрадание и любов. Само че не е така - аз не мисля, че да си осиновен е причина да изпитваш жаал към някого - защото вярвам, че осиновените са хора също толкова колокото ние. И не са нищо по-малко или по-ощетено от нас. Вярвам, че имат право да знаят - това е основното което този форум промени в мен, но със сигурност вярвам, че ако по-малко бъдат съжалявани и ако на осиновените се гледа като на пълноценни хора, а не като на ощетени от живота, съдбата и обществото - може би и те ще разберат, че са нормални, че нямат причина да се самосъжаляват, да се отдават на мъка и страдание, да повярват, че са способни да живеят пълноценно и без страдание.
аз вярвам в осиновените - твърдо съм зад тази своя теза и затова отказвам да ги съжалявам.

Теа щеш или не щеш - вече си водеща фигура.
И бих каза само още нещо - бих се радвала да видя ЕДИН - поне един твой пост в защита на осиновителите - такива каквито са.
Без обяснение за страданието на детето дето всеки трябва да разбере...
Ами осиновителя не страда ли? Аз като майка на детето си - не страдам ли когато то не ме разбира, когато ме наранява волно или неволно?

само погледни това - всеки размахва опита ти  като миродавност - без дори за миг да помисли че и най-опитните специалисти допускат грешки, нали?