Защо са малко осиновените деца във форума?- Отговор

 Дори и само начинът на формулиране на темата ти, може да даде отговор. Питаш и си отговаряш. Квалифицираш ни на бързо с тон нетърпящ възражение и какво да правим ние осиновените? Да се опитваме да обясняваме, или да си изберем в коя групичка да се пишем и толкова. Темата за мен е много по - сериозна и дълбока  да се вкарва отговора в три точки и две групи.

Мисля, Дарена, че си го написала много добре!

Дарена,

Същия въпрос си задавам и аз и то доста отдавна. Моето обяснение обаче е коренно по-различно от твоето.
Надявам се, че никоя от вас мили майки, няма да се обиди от това, което ще споделя с вас по-долу.
Аз, мила ми Дарена, съм от онази, както ти я наричаш: “Първа група: Осиновени деца, които са щастливи и доволни и не чувстват осиновяването като травма, не търсят биологичните родители и не обвиняват осиновителите си . Те влизат по-рядко във форума, защото се чувстват нормално в своя свят.” Има обаче една голяма неточност, която мисля, че трябва да се приеме от всички осиновители, а именно: НЯМА ОСИНОВЕНО ДЕТЕ, КОЕТО В НЯКАКЪВ ЕТАП ОТ ЖИВОТА СИ, ДА НЕ ПРОЯВЯВИ ИНТЕРЕС КЪМ БИОЛОГИЧНИТЕ СИ РОДИТЕЛИ. И мисля, че е крайно време всички Вие, майки да свикнете с тази мисъл и да погледнете на нея, като на нещо естествено, нещо съвсем нормално. Какво по естествено има в това, да знаеш произхода си. Всички тук говорите за ТАЙНАТА. ОК, ще съобщите на детенцето си истината, но в следващия момент, когато се прояви естественото му любопитство………… Проблема не  е в децата, той е в родителите. Комплексите и страховете, които имат те, без да желаят това умишлено, разбира се,се прехвърлят на децата им.
Аз съм такова осиновено дете, което е щастливо и доволно и не чувствам осиновяването като травма. Обичам……, не обожавам РОДИТЕЛИТЕ СИ (ти ги наричаш осиновители). Имах най-страхотните майка и татко на тази земя (говоря в минало време, защото те са покойници). В последните години от живота си тате беше “алкохолик”, а мама беше регистрирана в Психо-диспансера и въпреки всичко нито за минута не съм искала да ги заменя с когото и да било. Повтарям се, но пак ще го кажа Обожавам родителите си. Това не ми пречи обаче да съм наясно с истината до край.
Мама ми каза, че съм осиновена на около 3 годишна възраст и никога тази тема у дома не е била табу, даже сме я обсъждали на дълго и широко…… дори и с най-малките подробности. Дарена, от както се помня аз питам…….. : Защо? Как? Кая? Кой? . За моя огромна радост, моята майка имаше отговори на почти всички мои въпроси. И независимо от всичко, аз продължавам да питам…… Не Дарена, не се чувствам удобно в своя свят. Това е измислен свят. Нашия свят е измислен…… И е хубаво това да е ясно и на вас. Не създавайте излишни илюзии. Не наричайте нещата с други имена…. Защо да не мога да поддържам прилични взаимоотношения с биологичната си майка? Аз не искам нищо от нея. Може да ви звучи налудничаво, мили майчици, но аз искам това……
Аз, както ти казваш, попадам в първа група. Но не влизам рядко във форума, напротив. Чета, чета, чета……. Опитах се да напиша това-онова…… Нещата така както аз ги усещам, но се обезкуражих. На няколко пъти поставих въпроса за “Тайната” (аз съм пълен неин противник) и за мое голямо учудване последва тишина……….  На моменти форума ми прилича на ………, ох не зная как да го нарека……. Много ми е интересно защо по теми отнасящи се за неща съвсем нямащи нищо общо с Осиновяването отговорите са безброй, а по теми поставящи ребром въпроса….. тишина. Дори в темата “Моите въпроси към осиновените” поставена от теб миличка, сигурно си забелязала, основно участие взеха Осиновителки.
Какво правите Вие мили майки, за да задържите тези деца тук? Не можете ли да помогнете на тази “Втора група: осиновени деца,  които чувстват осиновяването като травма , търсят биологичните си родители, идентичността си и обвиняват осиновителите си в неразбиране, обвиняват ги затова, че не са им разкрили тайната на осиновяване  и пр. Преценете сами, каква част от всички са втората група.  Е, затова осиновените деца във форума са малко. Още повече, че те много бързо се обиждат  и демонстративно напускат форума. Освен всичко те създават конфликти с начинът по който пишат. Те влизат неспокойни,  наранени и искат да обвинят някого.  ” тук. Боже, та това може утре да са вашите деца……..Те, мисля аз Дарена, не се обиждат бързо, някой ги обижда бързо. За това сме виновни всички ние. Не може форума да бъде клюкарник…. Извинете ме, ако съм малко груба… Не мислите ли, че когато се появи дете от Втора група, усилията на всички трябва да се съсредоточат в посока на изслушване, търпение, дори и покорство…… Тези деца са объркани, наранени и най -малкото, от което имат нужда е някой да да им държи високопарни речи, абе аджаба нещата трябва да са такива ( на теория, на практика въобще и изобщо не стоят така).“ Истината за детето ти, не мислиш ли, от части се крие у тези деца –втората група. Можеш да си сигурна, в определен етап от живата си,  така ще се чувства и твоето дете…. И вашите деца.
Права си като казваш, че всеки има право да изрази мнението си. Силно се надявам, че моето мнение няма да обиди никой. Последното нещо, което искам е това.
Изцяло подкрепям Сиска, и като финал ще цитирам нея“Темата за мен е много по - сериозна и дълбока  да се вкарва отговора в три точки и две групи.”

Поздрави,
Радмила

Дарена,

И аз не съм съгласна с дадените от теб отговори, както и с категориите и групите, в които разделяш осиновените. Умишлено се въздържах от постинг, защото се надявах по темата все пак да се включат осиновени. Защото колкото и да размишлявате, да дискутирате и да търсите отговори, тези отговори са най-истински именно от осиновените - от хората, които живеят с всички обсъждани тук преживявания и с много други, които не знам дали ще имат желанието да споделят след възникващите във форума конфликти...

Затова се радвам, че писаха Радмила и Сисака - защото ако аз бях казала нещата, които те споделят, отново щях да бъда обвинена в пристрастие към осиновените или към биологичните им майки. Гост 22 много хубаво го беше написал в темата си: "Нека взаимно уважаме причините и болките си". А всъщност къде е това взаимно уважение и разбиране тук, в този форум?

Много ми е мъчно от подобни теми, защото разбирането сякаш става все по-голям мираж...

Защо вместо да се опитате да разберете децата си поне мъничко, не чуете истините, които ви казват в думите си. Защо акцентирате върху определени думи (като "герои" в темата на Гост 22 например), вместо да осъзнаете цялостното послание?

Не мисля, че има връзка между "щастливо осиновените деца", както Дарена ги нарича и желанието да търсиш биологичните си родители. Не бяха малко осиновените, които споделиха тук защо искат да търсят родителите си - желанието да познаваш себе си, корените си, да вървиш към същността си е изконна човешка потребност. До колко ще я осъществиш и на какво ниво ще я осъществиш (било мисли, фантазии или реално търсене и намиране) зависи от конкретния човек и степента му на осъзнатост.

А относно отговорите, които даваш:

2. Децата в пубертета ги занимават други проблеми - напротив, в пубертета темата за осиновяването има изключително силно присъствие. Именно в тази възраст децата порастват, започват да мислят в категориите на възрастните, започват да осъзнават, че преди да са били осиновени, са били изоставени... Също така, тъй като основната задача на развитието в пубертета е да изградиш идентичност, темата за биологичните родители става много актуална. "От къде идвам? Кой съм аз? Кои са истинските ми родители? На кой приличам? Какъв ще бъда? Какви гени нося?" и т.н и т.н

3. Порасналите осиновени деца не могат да бъдат разделени на две групи. Хората са прекалено разнообразни, за да бъдат категоризирани в две групи:

- щастливи осиновени, спокойни и нетърсещи
- нещастни осиновени, обвиняващи, обидени, неспокойни, объркани, търсещи

Изцяло подкрепям Радмила: "Не мислите ли, че когато се появи дете от Втора група, усилията на всички трябва да се съсредоточат в посока на изслушване, търпение, дори и покорство…… Тези деца са объркани, наранени и най -малкото, от което имат нужда е някой да да им държи високопарни речи, абе аджаба нещата трябва да са такива ( на теория, на практика въобще и изобщо не стоят така).“

Според мен няма две групи осиновени деца. Както не можем да разделим хората на щастливи и нещастни, така не можем да разделяме и осиновените на щастливи и нещастни. Всеки от нас е бил и щастлив, и нещастен в различни периоди от живота си. Щастието и нещастието не са вечни категории. Стремежът към щастие е заложен у всички нас, но всеки подрежда своя стремеж по различен начин, всеки върви по своя път, търсейки щастието да бъдеш себе си...

Толкова ли е невъзможно да вървим заедно........

Дарена,много отдавна не се включвам във форума,защото често сядах да пиша съвет към някои човек и чувствах,че той сам трябва да осъзнае и да достигне чувствата,емоциите и истината за себе си,така както аз направих.
А мен,къде ще ме класифицираш?Аз в първия момент на истината изпитах болка(не нещастие) от това,че го научавам толкова късно,а не от това,че съм осиновена(изоставена).По-късно изпитах радост и голямо щастие от срещата ми с биологичните ми роднини.
Ние сме различни хора и затова по-различен начин за нас ще изпитаме ситуациите в живота ни.Пратени сме тук на Земята да се учим(единствено Бога знае за какво и до каква степен) и затова сме поставяни в различни ситуации,но реакциите ни са различни.Незнам дали ме разбирате,извинявам се ако мислите ми са объркани,но имам много неща за казване,но предпочитам когато се срещам с хората да говоря и да помагам.
Желая на всеки да намери това,за което копнее душата му.
Бъдете здрави.

Радмила  благодаря ти за това, че си искрена и добронамерена.
 
Zoika, благодаря , че си решила да  пишеш и за това, което си  написала.

Теа, в твоята позиция има прекалено много пристрастие, за да е напълно обективна. Ако искаш да помогнеш на някого- това не става като непрекъснато го обвиняваш за въпросите, които си задава и за начина по който се чувства. Ти правиш с осиновителите същата грешка, която ни обвиняваш, че ние правим с осиновените.

Като цяло има истина в отговорите ви и истината за нещата е може би някъде посредата.

Да мълчим и да ви изслушваме, и да прояввяваме търпение- милички , това е форум, а не семейство. Ние не можем да ви дадем , това, което трябва да ви даде семеството. Не отричам, че трябва да има разбиране. Но част от това разбиране е вие да отговорите на нашите въпроси. Защото и за нас ситуацията е трудна, не само за вас. Повечето от вас са вече майки- нали разбирате, болката която една майка изпитва, когато гледа, че детето й се мъчи и тя не може да му помогне.  Ето това питам тук от много време- как да облекчим болката? Как да помогнем на децата си?
Радмила, защо наричаш своя свят измислен? Защо не се чувстваш удобно в него? Какви илюзии да не си създаваме? Знаем,че всяко дете на определен етап от живота си изпитва интерес съм БМ. Знаем, че трябва да му кажем истината и сме я казали и ще продължаваме да я казваме. Знаем, че трябва да приемем въпросите му за нея, да им отговаряме търпеливо и спокойно. Знаем, че трябва да приемаме болката му, а не да я отричаме. Знаем, че то ще ни обвинява за това, което изпитва нас. Кажете, какво още не знаем? Питам съвсем добронамерено.
Що се отнася до форума и отношенията ни- Ще говоря за себе си : Ако съм обидила някой от осиновените, моля да ме извини. Класификацията, която направих не е набързо, а в резултат на едногодишно наблюдение. Малко след като пуснах тази тема, помолих модератора да я изтрие, защото ми донесе много болка. Модераторката не я изтри, а и това, което се получи от темата ми харесва. И отново за класификацията- тя не е абсолютна, може и да е грешна, но ако стане повод да се разберем тук във форума най-сетне, ще се радвам много.
А! Както виждате осиновители почти не са се включили. Това е добре. Оставиха ме сама с вас.

Аз ще се опитам да повторя това, което бях казала в темата на Гост22 - трябва да умееш да се отвориш за чуждата болка, а не да се затваряш в своята, да погледнеш другия през призмата на неговата болка, а не на своята. Тогава има шанс да постигнеш някакво разбиране, компромис или просто да се "срещнеш" с този другия. И това важи не само за осиновените, а и за осиновителите. Докато всеки гледа единствено от своята позиция и обвинява другия, просто говорим на различни езици.
Затова мисля, че са и малко осиновените деца във форума - защото не можем взаимно да се отворим за своите проблеми. Докато се сипят обвинения срещу нас, ние се опитваме да се отбраняваме. Както и ние, родителите, които сме осиновили, не можем да пренасяме върху осиновените деца нашите евентуални страхове, свързани с възпитанието на децата ни. Или иначе казано, за да има диалог, трябва взаимно да се изслушваме. И да имаме доблестта да отстояваме позициите си, или ако сме сгрешили, просто да си признаем. А не единият постинг да е в един стил, да предава едни мисли и настроения, а следващият коренно различен, но все нападателен (т.е. не може веднъж да внушаваш нещо от типа - какво се биете в гърдите, че сте осиновили, а на следващия път да говориш за толерантност). Мисля, че целта на този форум е взеимно да си помагаме, а не взаимно да се нападаме. Поне аз с такава цел влизам тук.
Поздрави на всички! Осиновени деца, не ни се сърдете!

Ross_bul,
по - църна и от дявола си ме изкарал."Благодаря" ти за психологическия портрет, който си ми направил с толкова ирония и подигравки. Според мен те не се връзват с уважението, но все пак ти най-добре ги разбираш нещата.
Няма да отвръщам на удара ти Ross_bul.  Аз съм по-голяма от теб, а по-големите отстъпват.
За да не разбереш пак накриво само ще ти кажа, че нямам нищо против мнението ти, а  начинът по който го изразяваш.
Мили осиновени деца, ако съм наранила някого, то не е нарочно. Не подигравам никого, не иронизирам ничия съдба.
МамаG го е казала много хубаво.

Здравейте,надявам се да тона на писането ми преди да не е бил нападателен.Просто пиша така както идват мислите в главата ми,а те са доста.
Написах нещата не само като осиновена,а и като осиновителка и знам,че в малката главица на моето чедо ще се въртят хиляди въпроси,затова още сега когато е на 5 годинки се опитвам всеки ден да обсъждам(по детски) тези неща за осиновяването и как аз съм неговата мама.
Само ще напиша едно изречение,което бях споменала и преди в друга тема.Моят син ми каза- Мамо,като се родя отново искам пак ти да си моя мама.Това казва всичко.Главно е любовта,която ни свързва,а не физиката и въпреки малката си душица моя син го е почувствал.
Желая на всички успех.
Бъдете здрави
 

       darena,
Ще ти отговоря директно на въпроса-защото на никой не му харесва да го бвиняват!

Здравейте,
струва ми се пропускаме нещо важно.  Мили осиновени деца, опитайте се и вие да разберете нас -  толкова, колкото вие сте  объркани, точно толкова и ние сме. Помогнете ни, та ние да можем да помогнем на нашите деца - ваши братчета и сестричета по съдба.  Повечето от нас са млади родители ( в смисъл родители на все още малки деца). Тепърва ни предстоят сложните неща. И ние сме хора и правим грешки, приемете ни такива каквито сме и нека си помагаме.

Аз си мисля,че Дарена не е искала да засегне никой,просто си вади заключения от започнатите дебати и изказвания,не е слагала етикети,защо се засягате толкова,аз също виждам пораснали осиновени и гневни както и други такива ,които не са толкова емоционално нестабилни.Различни хора сме и затова всеки по различен начин приема нещата!!!Нима не е вярно,че обидените по-бързо се дразнят и напускат форума? Ще помоля всеки да прочита поне по два пъти постингът на който иска да отговори,първо да премисли после да пише,вижте края на написаното от Дарена...аз невиждам нищо обидно и нападателно,а само излагане на мислите и в писмен вид
На всички желая разум и сила за да се преодоляват препятствията в живота 

Дидка, благодаря!