Според мен ако човек има някой до себе си, с който честно си делят задълженията (няма скатаване или обективни пречки от страна на единия да се занимава с детето), няма да е трудно. А ако има и някоя баба от време на време да се включва... разкош! Никога няма да разбереш защо се е оплаквала майка, чийто мъж е отсъствал или просто не се е ангажирал особено с грижи за детето.
- Публикувана: 29 март 2021, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 23:29 ч.
Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?
Между другото, има го този период на адаптация с първото дете. Трябва да мине време да свикнеш с новия начин на живот. Няма по-голяма промяна от тази до вчера да си се грижел само за себе си, а днес вече да имаш някой лепнат за теб 24 часа. Така че едва ли има по-труден преход от този от 0 към 1 дете. 
Това, което ми липсва от предишния живот е да мога да разполагам с времето си.
На мен ми липсва много и спонтанността.
С дете, баба на 130 км, друга на 2000 км и гледачка с фиксирано работно време нито можеш да изпиеш едно вино след работа, нито да идеш на ресторант, ни на гости, да не говорим да поканиш гости.
А двамата заедно спонтанно да се пътува за уикенд-мираж...
Режимът на детето се следва като канон, ако искаш спокойна вечер и нощ.
Слава Богу, че с времето става по-добре, а най-сладко и най-бързо се свиква на хубав сън😁
Та, приоритети😁
С дете, баба на 130 км, друга на 2000 км и гледачка с фиксирано работно време нито можеш да изпиеш едно вино след работа, нито да идеш на ресторант, ни на гости, да не говорим да поканиш гости.
А двамата заедно спонтанно да се пътува за уикенд-мираж...
Режимът на детето се следва като канон, ако искаш спокойна вечер и нощ.
Слава Богу, че с времето става по-добре, а най-сладко и най-бързо се свиква на хубав сън😁
Та, приоритети😁
Децата са малки само до към 7 годишна възраст, после всичко е постарому.
Има надежда в тунела, викаш😁
От твоите уста в Божиите уши 😁✌️
Като майка на две вече големи деца, която не е можела да разчита на особена помощ от баби, ще споделя, че колкото по-големи стават децата, лично за нас все по-лесно ставаше отглеждането и възпитанието им. На мен бебешките периоди са ми най-натоварващи. Това "Малки деца - малки грижи..." никога не съм го споделяла.
Аз се изгубих в майчинството, сякаш не съм нищо повече от майка. Не се чувствам на място, депресирана съм доста често, но стискам зъби и карам ден за ден. Явно не ставам за майка, затова и не искам второ.
Недей така. Изгубваме се да. Но ще се намерим
