Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Абсолютно съм съгласна с всичко написано _Bianka_. И аз се дразня на такива хора (случая с тези приятдли обаче не беше такъв, просто си говорехме за живота на различните места и изборите и никой не е намеквал дори на другия какво да прави и къде ще му е по-добре). Не понасям също хора, които попринцип ми дават акъл за съвсем други неща - как да си гледам децата, колко деца да имам, какво да правя в живота си и какво да работя или не, какво да ям и какви лекарства или добавки да взимам ... Всеки прави най-добрия избор за себе си.

Според мен хората трябва да се научат да бъдат удовлетворени от нещата, които правят в живота си, да са щастливи от постиженията си, независимо какви са те и да уважават изборите на другите. Да съдят по-малко и да се грижат повече за себе си (колкото и егоистично да звучи това), защото ако първо се погрижим за себе си, няма да има нужда някой друг да се грижи за нас, а това ще помогне много на обществото ни като цяло.

Индия в момента е пренаселена и в неблагоприятен момент на демографска транзиция. В Индия гъстотата на населението е към 464 души на квадратен километър и се увеличава. В България е около 64 души и пада 😊. Емиграцията от Индия съществува от хилядолетия. Повечето от индийците в Англия са дошли от Кения и Уганда след независимостта на тези държави. Цяла източна и южна Африка е пълна с индийци. На Карибите също са доста и от поне век. В Тринидад и Тобаго май са мнозинство. Впечатлението, че всички искат да емигрират идва от това, че са над милиард. Като процент емигриращите от Индия не са много. Към половин милион годишно я напускат. Доскоро 50 000 напускаха България всяка година, но България не е 140 милиона, та да е съпоставимо с 1.4 милиарда в Индия, които са и по-млади.

В днешните образователни системи и изисквания за гледане на дете е много трудно да се емигрира с деца. Може родителите да се нагодят или поне да стиснат зъби в името на по-добър стандарт, но това децата не го разбират.  Аз не бих била щастлива да ме заведат в Северна Америка, в квартал с огромни къщи, да ме водят на училище с автобус и да.ме връщат така и да седя сама докато си дойдат родителите ми. За.мене американските, огромни къщи, които са и зле изолирани от шум са плашещи като си сам. Бих предпочела да остана при баба и дядо в български град.

Не бих искала да съм дете в САЩ, Канада, Залива, Индия, а моите деца точно там искаха да живеят 🥳. А можеше да не им хареса ако останат да живеят там.

Ще се учудиш колко хора си мечтаят за живот в предградията. Те и в България си мечтаят за къща с дворче.

Цял живот съм работила една професия. В България едва свързвах двата края, винаги, от първия до последния ми работен ден там работех на две места. В Германия е съвсем друга работа, просто тук висококвалифицирания труд се цени.

Невена, ето колко сме различни хората?!
Лично ние никога не бихме живяли в апартамент с десетки съседи наоколо примерно и къща в предградията на града, не на село, би ни  било идеално.

Има значение и стартовата база - ние с ММ ,ако решим да емигрираме ще трябва да почнем от -0 ниво. В България имаме апартамент на централна локация, детската градина е на 5 минути пеша, ако решим можем да спрем да работим и да оцелеем поне 6 месеца без да променяме стандарт. Един ден от седмицата детето го взима баба му и можем да общуваме по наш си начин дето се казва.

Колкото до пенсионирането според е мен има значение доколко човек си пази здравето като млад , защото болен от емнайсе болести и в Германия и в България ще е все мъка.

Това няма как да се случи,ако заминем някъде и най-много от това ще страда детето ни, но и ние също така. България има ресурса, проблема е в политиката, но дано се стабилизират и там нещата с времето.

А на топъл климат ли сте? На тропици бих живяла в къща. Селския живот зимата ме депресира най-много. Чува се вятър. Не е все едно дали сте в къща до Маями или в мрачен Нюкасъл (В Англия).

В Англия живях един месец в долепена къща, при това споделена с други бекяри. Никога повече! Тишината, безлюдните, след 20ч улици, липсата на големи магазини наоколо, пътя до центъра и обратно всеки ден щяха бавно да ме убият ако бях останала да живея там. Преместих се в апартамент във викторианска сграда в район с хотели, заведения и туристи. Предпочитанието ми е апартамент, но ново строителство, а не разделена викторианска сграда.

Тук сме в апартамент, и в 4 сутринта да надникна през прозореца има хора по улицата ни, ако реша да ида на заведение в 23ч, мога да съм в заведение до максимум 10мин пеша и това на висок ток. Детската градина и началното училище бяха през 2 улички и пресичане на голяма улица и в една сграда. Танцов център, библиотека (медиатека и викат), кръжоци на 5-10 минути пеша. 2 градинки с пързалки и игри на 2 минути пеша. До 22ч имам отворен супермаркет някъде, 2 магазинчета, които са отворени до 3-4 сутринта. На 2 спирки с трамвай имаме огромен шопинг център с гари за влакове, метро, автобуси. На 2 спирки в другата посока има арабски магазин, от който си купувам бамя (трудно се намира тук), на 3 турски магазин. Е, плащаме асансьор, чистене, портиер, но нито косим, нито сменяме керемиди.

Не мога да си представя да хвърча да водя деца с колата по училища, кръжоци и после да седим в къщи. И двамата бяхме категорични, че ще живеем в оживен квартал в голям град.

Обичам да имаме съседи, да чувам реч на всякакви езици.

Никога не съм искала да живея в къща, долепена или не. Когато решихме да купуваме избрахме апартамент.

Не сме на топъл климат,  Невена.
Аз също не бих могла да живея в село или много малък град.

Въобще не искам да се пенсионирам. Най-щастлива съм в работата си. Дано да си работя до смъртта, а остана ли си вкъщи, 100% ще ме налегнат болести. Имам ли хубава работа, мога да живея навсякъде и с всеки. На мен нищо не ми пречи в тоя живот.

На мойта възраст знам, че кой както израстне, така ще му е завинаги и ще иска да се пенсионира така.
Пробваш различни неща но нищо не ти пасва до такава степен като родното.

Американците масово не могат да се примирят да живеят в апартамент, особено като се появят децата трябвало да имаш дворче и еднофамилна къща. Да ама ако си от центъра на София и цял живот живяла в цивилизация, транзицията към някаква предградна идилия, в къща приличаща на останалите 56 къщи от квартала, с косачка, е голям ужас. И колкото и както да се опитваш да асимилираш тази реалност, просто хабиш повече енергия. Насилваш се да ти харесва някак си.
Може би аз не съм от най-адаптивните, много ми е трудно да не отдавам значение на обстановката.
Кристина какво работиш?

Юрист съм, но съм завършила и счетоводство и контрол. Готова съм и да се преквалифицирам, но не обичам да си седя вкъщи. Обичам си красивите дрехи и да си купя обедно меню за офиса, а не да готвя цялата храна аз.щ, както правя когато съм вкъщи.

Криси, когато съм чела твои изказвания, не знам защо, но ми се е формирала мисъл, че си прокурор или съдия.☺️

Ани, значи съм си попаднала на мястото, щом и странични хора така ме виждат.

И аз като кристина искам да си обличам официални дрехи, а не сменям само дънки и анцузи. В такова време съм раснала и така са се оформили вкусовете ми. Макар че дори в моята работа (държавна администрация) се забелязва опростяването на облеклото в сравнение с преди 20 години, когато постъпих. Тогава на една колежка й направиха бележка за дънкови дрехи, а сега в петък дънките са почти правило.