Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Аз точно заради децата не бих искала да емигрирам, даже и на къща. Те толкова са свикнали с всичко тук, че ще бъде огромен шок за тях

И аз не искам да емигрирам заради децата. Аз на практика мога да живея на всякъде. Дори до скоро си мислех, че Канада е пълна скука, но откакто се научих да карам ски, пък Равена все хвали канадските писти, вече смятам, че стига да имам удовлетворяваща работа и достатъчно пари, ще си ходя събота или неделя на ски, после ще пийнем винце с приятелки и ще си прекарвам супер, дори и в девет месечната зима. Въобще стига да има пари и все пак някакви забавления, на мен нищо не ми пречи : ни студ, ни жега..

Въпросът е да си изградиш приятелски кръг там...
Но темата не е за миграцията.
И аз си обичам стандарта, живота, дрехите и да не готвя.
О, като стана дума за дрехи. Дрехи на още едно дете - не, не, не. Едвам се оправям с дрехи за две. Сгъвам, подреждам, разпределям зима-лято, малки-големи...🤯
И още - тук, в квартала училища и извънкласни са ми под носа. Общо взето, към 4-5 клас децата могат да ходят и сами. Не искам да го играя шофьор или водач вече.

Емигрирала съм първият път сама, а втория с бебе почти на годинка. След раждането на второто решихме да се кротнем. Тежко е да се емигрира с деца. Уф, то с деца и до съседната градинка да се иде не е лесно, де! И на екскурзия, на едното дете му харесва, а другото иска да се прибира, та човек се чувства като разпънат на кръст и някой го чука по главата.

Съветвам всички, които обмислят емиграция да заминат млади, без партньор и без деца. Сам, човек се интегрира по-лесно и не е нужно да си чука главата с чужди проблеми и да се съобразява с друг човек.


Всички трайни и значими приятелства ги създадох преди появата на децата. Не ме кефят излизания в семеен кръг, освен ако не е латино парти. Не ме кефят и разходки с приятелки и децата им.

Аз пък обратно. Живях в чужбина преди да се върна, омъжа, забременея. На практика почнах от нулата с приятелите. Е, почти - с две-три стари приятелки се виждам още.
Сега най-добрата ми приятелка е със син, колкото моя. Излизаме и със, и без деца.

И двамата с мм сме заминали на 19 годишни в чужбина. Срещнахме се след 5-6 години там.
Заедно сме имигрирали 3 пъти в различни страни, и сме пред 4тото сериозно мигриране с дете на 13. Най-лесно е когато детето е малко или сте двойка, но това не ни е спирало никога.
С повече от едно деца би било една идея по-трудно.

Няма да емигрирам засега наникъде. Големият ми син е категоричен, че ще живее в Германия занапред. Там е вече 2 години и нещо.

Аз може да емигрирам след пенсия. С деца не мърдам никъде. Била съм в чужбина без деца, беше супер. С децата ми е достатъчно трудно и в бг, че животът да си го правя още по-труден. Големият син иска да учи в Холандия, да иде после в Америка. Надявам се от все сърце да си сбъдне всичките мечти.

Вие сте имигрирали с малко дете и в държава със сходни нрави и същия език. Доколкото помня, следващата ви миграция щеше да бъде  в южна област на същия континент и със същия език. Все едно да идем в Белгия. Това аз не го броя за емиграция, а просто местене, все едно отиваме в друг град. Да, има търсене на училище, жилище, отваряне на сметки, шофьорски книжки, но дотам. Не е като децата да трябва да научават нов език и да се пригаждат към друга система. Ако са и две или три, става една....


Без деца навсякъде е върха на сладоледа. 🥂

Невена, не точно, но почти. В същата държава ще е следващото, но на 3000км оттук
Без деца е различно , определено и много по-лесно. Ние затова имаме едно, че да не ни спират тези условия на честите смени на местоживеене.

На мене и с едно, малко дете ми беше трудно. Тръшна ме жестока носталгия, която.ме държа над 10 години, а можех да се закълна, че не се привързвам към дадено.място. Върнах се за малко на любимия ми, мрачен остров, но осъзнах, че ми е мъчно за начина на живот, а не мястото и че същото, това място, с деца е още по-гадно от Париж.

Невена, ти малко като соцбабите - тъгуват за социализма и Т.Ж., а всъщност е жалба за младост.

Не, не е жалба за младост. Ако беше жалба за младост, трябваше сега да се чувствам още по-зле, а това не се случва.🥳 С напредването на ЕГНто (тяхното) се чувствам малко по-добре, но не много.

Като си сам в Лондон, може и да.не забележиш дъжда. Сутрин от вратата в колата, метро, работа, метро или пак в колата, може и пеша. Вечер готвиш, кльопаш и после купон на заведение, музика у дома. За Коледа може да се затвориш в къщи и да спиш 2 дена, а на третия да излезеш в 3 сутринта с цел да закупиш набелязаното палто за 200 вместо 2300 лири. Там кеф ти опера, кеф ти театър, кеф ти кубинска дискотека и това в една и съща вечер. Ако искаш готвиш, а ако много те мързи има китайско, индийско, тайландско, иранско, мексиканско и каквото се сетиш меню за под 5 лири (тогава). Ако искаш ядеш в ресторант, ако искаш в къщи.

Ако искаш, работиш по 16 часа на ден и без почивен ден, а работа има. Ако искаш чистиш къщи 5 часа дневно и не виждаш жив човек, а парите ти стигат. Ако не искаш да работиш, не работиш и има помощи и ти плащат наема. Ако искаш отиваш да работиш в САЩ, Канада, Тайланд за 3 месеца. Ако ти е студено има Дубай и околността, пак за 3 месеца, примерно.

С деца - мани! Искаш, не искаш сутрин трябва да станеш и да ги облечеш. Като ги облечеш трябва да ги събудиш 🥳, зъби, закуска..... Вали, не вали, трябва да ги изведеш. Трябва да ги нахраниш, а те искат само в Макдоналдс. Няма не може, другите майки си водят децата там.

Театър, кино - само с тях. Няма лошо, ама единият иска куклен театър, а другият на кино 🥳.

Коледа - няма по-омразно време откакто имаме деца. Няма как да не купиш подаръци, няма как да не ги заведеш по партита, където да ти се зъбят Снежанка и дядо Мраз и да умираш от скука. Подаръци и за сополивите им съседчета, приятелчета от детската. Още детски партита. Самата Коледа е ад с още чавета. Бекяри няма да те поканят, много ясно, нито ще дойдат ако ги поканиш ти (да не са луди🤐).

Boxing day - деня на разпродажбите. Така чакан като бях мома, с деца не си и помислям. Пари не са останали, гардеробите са препълнени с боклуци от Коледа, в блъсканицата най-много да стигнем до спешното. Е, да, но те искат видео игри и други боклуци, защото 324те, получени по Коледа не им стигат, вече са счупени, а и съседите са получили повече.

Музеите и галериите - да ги научим на култура. Там ходех като имах време за убиване, сама. С деца си е безплатно пребиване. Националната галерия - Titian, Van Gogh, da Vinci, Botticelli, но те виждат светещи маратонки на краката на друго дете и ги искат Веднага. Едното ревва за биберон-залъгалка, което дебело, поне 5 годишно дете смуче в количката, а другото лудва към изхода. Там, за беля, продават шоколадчета. Ооооох. 

Не щат в метрото, а само на втория етаж на автобусите, но искат и да седнат, че и до прозореца 🥳. Другото желано,  превозно средство беше пони. Горкото пони. Искаха да се връщаме с него. Пак, че се върнахме живи. Тук също имаше понита в парка до нас, но понеже ги виждат всеки ден, даже не им обръщаха внимание и отказаха да ходят на езда.

От престоя помнят падането в едно езерце в Хайд парк, кучето на приятелката ми и това е. Да беше дошла с кучето тук! Поне да не се мъчим.

Невенка ми напомни за хубавия ми момински живот... сега кисна на дъжда в парка

Същата работа. Така хубаво бях отсвирила кварталните майки, а като вали освен на катерушките и люлките до нас къде да я водя. Сега пак ме налазиха, а аз излапах мухите да се прозявам.

ПС: Невена, жива ли е френската бабка фюдо вас, дето прескачахте балкона заради нея? Сетих се за нея, че един такъв образ до нас, за съжаление, го отнесе короната.
Полезни са понякога кварталните майки поне.