Обаче когато пред теб стои въпросът практически как да го насочиш, към коя специалност, хем да му се удава, да има наклоности към нея, хем да е пазарно приложима. Много е трудно. Много.
- Публикувана: 29 март 2021, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 23:29 ч.
Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?
Насочването е винаги трудно, но е достатъчно да се огледа в приятелските си/ ни кръгове и да прецени кой как живее и с какво се занимават родителите им.
Е, ако на човек не му се учи, да работи на 20. Има и хора, които практически едва са завършили средното, нататък какво да очакваш. Но ако имаш желание е жалко просто да не можеш да си позволиш да учиш.
Майка ми някога се изказа малко крайно по въпроса: "Да работиш като сервитьорка и да те щипят разни по дупето, не!" Аз бях предложила да поработя, докато следвам, но тя каза да се концентрирам върху ученето. И без това сигурно щях да изтървам табли с чаши и пр. с моите две леви ръце...
Майка ми някога се изказа малко крайно по въпроса: "Да работиш като сервитьорка и да те щипят разни по дупето, не!" Аз бях предложила да поработя, докато следвам, но тя каза да се концентрирам върху ученето. И без това сигурно щях да изтървам табли с чаши и пр. с моите две леви ръце...
Аз имам пример за обратното. На 36 родителите й са платили две висши, апартамент, каквито екскурзийки иска, на каквито курсчета иска, наели са я в семейната фирма ... и какво от това. Пак е сама, пак само завижда на другите и се тъпче и дебелее, а не е завъдила ни кариера, ни мъж, ни дете, ни коте.
Обаче когато пред теб стои въпросът практически как да го насочиш, към коя специалност, хем да му се удава, да има наклоности към нея, хем да е пазарно приложима. Много е трудно. Много.
В този случай въпросът не е дали му се учи на човек - имах предвид, че е безсмислено да се обсъжда това в контекста на "колко деца", защото почти излиза, че по-добре родителите ти да имат едно дете или Х деца по-малко (=да не си роден, съответно да нямаш братя или сестри), отколкото да се налага да работиш, преди да си се изучил.
Че е по-добре да се изучиш веднага без принуди, няма спор.
Че е по-добре да се изучиш веднага без принуди, няма спор.
Аз имам пример за обратното. На 36 родителите й са платили две висши, апартамент, каквито екскурзийки иска, на каквито курсчета иска, наели са я в семейната фирма ... и какво от това. Пак е сама, пак само завижда на другите и се тъпче и дебелее, а не е завъдила ни кариера, ни мъж, ни дете, ни коте.
Майка ми някога се изказа малко крайно по въпроса: "Да работиш като сервитьорка и да те щипят разни по дупето, не!" Аз бях предложила да поработя, докато следвам, но тя каза да се концентрирам върху ученето. И без това сигурно щях да изтървам табли с чаши и пр. с моите две леви ръце...
Работила съм като сервитьорка, в най-различни заведения и никой, никога не ме е щипал или обарвал. Най-голямото щипане и обарване ми се случваше в университетския асансьор в Лондон. Чак почнах да се качвам по стълбите, но и там се омазваха разни, винаги с вид на индийци или пакистанци. Останала ми е фобия и ако видя мъж с подобна външност пред асансьор и съм сама, просто не се качвам с него.
А сервитьорската работа не е тежка (навсякъде), позволява практикуване на език, нови запознанства, флиртове, бакшиш. За мене е една от най-добрите за джобни. В пъти по леко и интересно от работа в магазин или хотел.
Най-гадната на запад ми беше на рецепция на хотел. Всички се обаждат само за проблем, лудници от по 100 души наведнъж и като няма хора, все се намира някой тъп колега да блещи за тъпото си семейство или да ме разпитва за моя личен живот. Е, поне можех да уча като няма хора.
Ако дъщеря ми пожелае да работи за джобни, бих и препоръчала да стане точно сервитьорка.
Не зная точно какво е да имаш финансов гръб с години и да ти е осигурено всичко и затова не мога да говоря от тази гледна точка, но ми се иска на дъщеря ни да й е в пъти по-леко от на нас.
Но в скъпия западен капитализъм това ще е възможно само с едно дете, та и това е аргумент, който съм мислила много.
Но в скъпия западен капитализъм това ще е възможно само с едно дете, та и това е аргумент, който съм мислила много.
Неизвестен, дъщеря ти е друг човек. За тебе една работа може да изглежда тежка, а за дъщеря ти да не е. Аз никога не съм работила като детегледачка, примерно и зная, че не е за мене. Не съм гледала и животни срещу заплащане. Нямам против дъщеря ми да се занимава платено с това.
Моят мъж не е работил никога като ученик или студент и не иска децата да работят докато не завършат. Досега не са работили извън задължителните стажове, които са платени.
Моят мъж не е работил никога като ученик или студент и не иска децата да работят докато не завършат. Досега не са работили извън задължителните стажове, които са платени.
Уж все се жалваме, че днешните деца са презадоволени, че имат всичко, никога няма да разберат какво е да нямат и да ценят това, което имат и все се чудим как да им задоволим и най-малката претенция под претекста, че искаме да им е по леко отколкото на нас..
Каво ще стане ако не учат някакво скъпо образование или пък докато учат работят почасово. Няма ли да им помогне да изградят себе, да ценят постигнато. Или вечно трябва някой да им дава и те да са неспособни да направят и една крачка самостоятелно.
Каво ще стане ако не учат някакво скъпо образование или пък докато учат работят почасово. Няма ли да им помогне да изградят себе, да ценят постигнато. Или вечно трябва някой да им дава и те да са неспособни да направят и една крачка самостоятелно.
А брачните партньори ще им избирате ли или само деликатно ще ги насочвате?
Иначе аз съм била дете с финансов гръб и е нож с две остриета.
Иначе аз съм била дете с финансов гръб и е нож с две остриета.
Нищо няма да избираме ние, насочване и казване на мнението са две различни неща.
Последното е пълно противоречие - как точно да се случи.
Моят случай е различен. Винаги съм имала прекрасни отношения с родителите си. Смятам че е добре след една възраст децата де са по-самостоятелни, включително и финансово. Сам да си го купиш, дори и работейки като сервитьор, не да ти го дадат.
Моят случай е различен. Винаги съм имала прекрасни отношения с родителите си. Смятам че е добре след една възраст децата де са по-самостоятелни, включително и финансово. Сам да си го купиш, дори и работейки като сервитьор, не да ти го дадат.