Не се вмествам и не пестя. 
Все излизат грандиозни харчове.
Все излизат грандиозни харчове.
- Публикувана: 29 март 2021, 17:42 ч.
- Последно мнение: 26 май 2021, 21:14 ч.
Вмествате ли се в доходите си, що се отнася до лични неща?
Абе разбрахте ме, ама се правите. Говоря предимно за лично удоволствие.
За тези изброените неща - "дрехи, аксесоари, козметика, излизане с приятелка, козм. процедура, курс, хоби...", може би е разумно годишният разход да не надвишава 1-2 месечни заплати/доход.
За случаите, когато няма доход, и само единият работи и неговият доход е семейният, тогава и двамата се побират в този диапазон.
Вмествам се.
Иначе много зависи дали конкретният разход е оправдан, или става въпрос за глезотия. А най-много зависи дали ще се отрази на бюджета на семейството, или не. Някак си не си представям децата ми да гладуват или да са лишени от нещо заради моите удоволствия.
Но пък ето един от плюсовете да имаш големи деца – вече не се налага да се съобразяваш с тях, когато планираш собствените си кефове.
Иначе много зависи дали конкретният разход е оправдан, или става въпрос за глезотия. А най-много зависи дали ще се отрази на бюджета на семейството, или не. Някак си не си представям децата ми да гладуват или да са лишени от нещо заради моите удоволствия.
Но пък ето един от плюсовете да имаш големи деца – вече не се налага да се съобразяваш с тях, когато планираш собствените си кефове.
Скрит текст:
ПП Кажи какво искаш да си купиш сега, че ми стана любопитно.
У нас покупки, които са сериозна сума от общия ни семеен доход, се обсъждат задължително. Не може личните удоволствия на единия от съпрузите да нанася щети на семейството.
Който иска да си прави каквото иска в живота стои сам, не създава семейство. Когато има такова, първо се гледа какво е добро за семейството.
Тъй като у нас аз управлявам парите, а смея съвсем нескромно да кажа, че го правя много добре, сме успели с двете си заплати, без помощ от родители и със строга финансова дисциплина да си купим неща, които искаме и които не са евтини.
Който иска да си прави каквото иска в живота стои сам, не създава семейство. Когато има такова, първо се гледа какво е добро за семейството.
Тъй като у нас аз управлявам парите, а смея съвсем нескромно да кажа, че го правя много добре, сме успели с двете си заплати, без помощ от родители и със строга финансова дисциплина да си купим неща, които искаме и които не са евтини.
Пак тема за финанси. Обяснявам - за мен е логично, когато купувам или правя нещо за себе си, да го вместя в моя доход. Говоря примерно за дрехи, аксесоари, козметика, излизане с приятелка, козм. процедура, курс, хоби...
Вие така ли правите? Или пипате от общия бюджет? Или искате от милото?
Вие така ли правите? Или пипате от общия бюджет? Или искате от милото?
И привсе това всичко ни е общо, та даже и личните сметки са общи заради семейната общност.
Но моят лаптоп си е мой, да ме прощава любимият. 
За каквато и да е покупка се вмествам в бюджета, т.е. ако можем да си го позволим без да нарушим месечния баланс, значи няма проблем.
Е, за новия мотор на ММ (т.е. неговия кеф) ми беше много по-лесно да кажа ОК, отколкото ако е нещо лично за мен, но осъзнавам че това не е правилно.
Е, за новия мотор на ММ (т.е. неговия кеф) ми беше много по-лесно да кажа ОК, отколкото ако е нещо лично за мен, но осъзнавам че това не е правилно.
Разбрах те аз.Парите в моята карта са били винаги основно за мои разходи,с неговите плащаме сметки,храна и т.н.Вмествам се,остават даже и идват следващите .Като мина на 380 лв майчинство ще взимам от общите,които оставя вкъщи 
По принцип не ме пита колко пари имам,това ново ли ти е,това колко струва и т.н
По принцип не ме пита колко пари имам,това ново ли ти е,това колко струва и т.н
У нас няма твое/мое. Бюджетът е общ. Всичко се обсъжда.
За 25 години не ми е отказал нищо, независимо от цената. Скрупули нямам, но и гледам да не прекалявам, че и деца имаме.
Сега трябва да дам 10 бона за нови сиси. На мен нещо не ми се дават, той казва, че е важно за самочувствието ми...
Та, ако трябва сама да ги събирам тия пари, ще стана на години дето вече няма да ми трябва нищо. Отделно възприемам ММ като другар в живота, като някой който ми дава криле, а не ме държи на каишка.
За 25 години не ми е отказал нищо, независимо от цената. Скрупули нямам
, но и гледам да не прекалявам, че и деца имаме.Сега трябва да дам 10 бона за нови сиси. На мен нещо не ми се дават, той казва, че е важно за самочувствието ми...
Та, ако трябва сама да ги събирам тия пари, ще стана на години дето вече няма да ми трябва нищо. Отделно възприемам ММ като другар в живота, като някой който ми дава криле, а не ме държи на каишка.
При нас доходът е общ, понеже приходите ни идват от общо място и постъпват по обща сметка. Имаме (не)гласна уговорка какъв е личният месечен бюджет на всеки един от домакинството и гледаме за лични покупки да влизаме в тези суми.
Не се сещам за нещо,което да е толкова скъпо, че да надхвърля сумата и да не мога да изчакам 1-2 месеца да заделя пари.
Понеже под лични разходи разбирам дрехи, обувки, козметика, фризьор, книги, разни глезотии, никое от тези неща не ми струва безбожно скъпо и не ми се е случвало да надскачам себе си.
За големи общи разходи се е случвало всеки да додаде от месечния бюджет за лични нужди към месечния бюджет за домакинството, например. Идеята е да не пипаме вече заделени преди суми, когато не е нещо безкрайно важно.
Пример от последните дни. Счупи ни се миялната и мислехме да вземем нова за около 700 лв. За подобни покупки сме си определили месечно до 1000 лв. (Ако не ги изхарчим, отиват по друго перо.) Харесахме миялна за 1300 лв. Просто имаше всичко, което търсим. Всеки даде от перото си за лични нужди, за да не теглим готови пари от предни месеци и да не се занимаваме с лизинги и т.н.
Не се сещам за нещо,което да е толкова скъпо, че да надхвърля сумата и да не мога да изчакам 1-2 месеца да заделя пари.
Понеже под лични разходи разбирам дрехи, обувки, козметика, фризьор, книги, разни глезотии, никое от тези неща не ми струва безбожно скъпо и не ми се е случвало да надскачам себе си.
За големи общи разходи се е случвало всеки да додаде от месечния бюджет за лични нужди към месечния бюджет за домакинството, например. Идеята е да не пипаме вече заделени преди суми, когато не е нещо безкрайно важно.
Пример от последните дни. Счупи ни се миялната и мислехме да вземем нова за около 700 лв. За подобни покупки сме си определили месечно до 1000 лв. (Ако не ги изхарчим, отиват по друго перо.) Харесахме миялна за 1300 лв. Просто имаше всичко, което търсим. Всеки даде от перото си за лични нужди, за да не теглим готови пари от предни месеци и да не се занимаваме с лизинги и т.н.
Когато купувам нещо лично за себе си ( парфюм, поредните кецове, обеци и подобни от тоя род вещи) плащам с моята карта, където е моята заплата. Не вземам от общите пари,които са кеш в къщи и които са за текущи домакински/бутови нужди. Когато планувам да си сменя металокерамиката на зъбите, това ще се предвиди като разход от общия бюджет, ще се обсъди и ще се планува във времето. Т.е. няма да го реша на своя глава, въпреки че имам възможност да го платя сама.
Не разбирам какъв е смисълът от отделен "общ" бюджет?
Той взима заплата, аз взимам заплата, всеки си има банкова сметка. Не теглим някаква сума, която да държим в плик вкъщи и не виждам защо да го правим. Поделили сме долу горе поравно сметките, кой какво плаща, а и вече всичко може онлайн. Относно разходите за храна и други битовизми, си ги разделяме отново, пазаруваме седмично и се редуваме. Ако някой е решил да купи нещо извънредно си го плаща и не виждам защо трябва да цепим стотинката.
Относно по-големите разходи, като почивка например, си ги делим. А индивидуалните харчове като фризьор, карта за фитнес, нова блуза/дънки и т.н. всеки си ги покрива, освен ако не е подарък.
В случай пък, че единият партньор печели по-малко, може просто да поема по-малките разходи, например за интернет, вода, вход, някой друг пазар, отново не е много сложно да се разпредели.
Той взима заплата, аз взимам заплата, всеки си има банкова сметка. Не теглим някаква сума, която да държим в плик вкъщи и не виждам защо да го правим. Поделили сме долу горе поравно сметките, кой какво плаща, а и вече всичко може онлайн. Относно разходите за храна и други битовизми, си ги разделяме отново, пазаруваме седмично и се редуваме. Ако някой е решил да купи нещо извънредно си го плаща и не виждам защо трябва да цепим стотинката.
Относно по-големите разходи, като почивка например, си ги делим. А индивидуалните харчове като фризьор, карта за фитнес, нова блуза/дънки и т.н. всеки си ги покрива, освен ако не е подарък.
В случай пък, че единият партньор печели по-малко, може просто да поема по-малките разходи, например за интернет, вода, вход, някой друг пазар, отново не е много сложно да се разпредели.
