Вмествате ли се в доходите си, що се отнася до лични неща?

Как така ще свърши парите, освен ако не се е случило нещо извънредно?
Ако взима 800 лв, например, плаща сметки за 100 лв, купува храна за 100 лв и останалите са му за лично ползване. Ако харчи повече, отколкото печели, значи трябва да си намери нова работа. Разбира се, че ако се е случило нещо извънредно другият помага, но възрастен човек, който не може да си прави сметка, не е много ок. Двойки, при които единият отглежда другия, без добра причина, не ми звучат много "здравословно".

Може.Нали за това е общият бюджет.Ако глезещият се има нужда от крем,балсам,чанта или си е харесал шал,взима от парите на плащащият.Или ако остане без доходи а трябва да се подстриже примерно,или просто иска червило да си направи готино на душата.

Отглеждане между двама равноправни възрастни?! Сериозно?
Мен сигурно ММ ме отглежда - харча само негови пари, своите дипля на депозит? Или пък аз го отглеждам защото лично с мои пари му купих кола и мотор в последните 12 месеца? И двете са смехотворни и безкрайно далече от истината.
Ако поискам нов нос например, ще взема от "своите" защото сумата е голяма, но за обувки, фризьор или палто ще съм "на отглеждане" и изобщо не го считам за нередно.

Темата е сложна, който разполага с повече, може да се включва повече например.

И все пак, не виждам какъв е проблемът всеки да харчи изкараните от него си пари, за собствени нужди? Ако е обратното - мъжът да иска пари за дънки и цигари от жена си, ще е мухльо, иначе жената може.
И какво става в случай на раздяла? Единият има 10 000лв. спестени, другият има разходи.
Относно спестяванията, тъй като те са изключително важни, е още по-добре, когато и двамата пестят, дори и да не е поравно. Накрая сумата със сигурност е по-голяма.

Ако жената вкъщи готви и чисти основно тя, мъжа може да я по глези с нещо. Винаги е било нормално мъжа да влага финанси в семейството, на един приятел жена му , казва че мъжа трябва да изкарва основния доход, а жената само допълнителния...

Разбира се, че може, и дори трябва да я глези, но не да я издържа. Много е остаряло това мислене, че мъжът трябва да изкарва повече. Важното е да има резултат, а именно децата да са добре, сметките да са платени и партньорите да се обичат и уважават, кой колко изкарва е без значение, въпросът е да влагат поравно.

С едното дете майката майчинство, с другото бащата по бащинство.
Тъй, де.

Аз разбрах какво питаш, но въпросът ти е грешен. Ще драпам със зъби и нокти да не се поставя в ситуация, в която да завися от мъжа ми за покриване на нормални житейски разходи. Може той пак да взима повече от мен, бюджетът да е общ, но ако се наложи да остана без него поради каквато и да е причина (смърт, раздяла, оставане на мъжа внезапно без работа и т.н.)  да мога да поема разходите на семейството без да се притеснявам. Докато сме заедно бюджетът е общ, но животът е шарен и всичко може да се случи. Човек трябва да може да разчита ако се наложи само на себе си и собствените си сили.
Така че отговорът е - да, от моите доходи покривам всичко нужно за себе си и ще се старая винаги да е така. Ако не мога да ги покрия няма да ги направя. Човек знае 2 и 200.
Тези които питата с каква професия се изкарват високи доходи отговорът ми е - с всяка ако си учил достатъчно когато му е било времето,  полагаш достатъчно усилия в работата си и мислиш извън стандартното  'от малък град съм и няма работа".  Особено сега като съвсем се отприщи покрай корона вируса възможностите за дистанционна работа за можещите и искащи хора работа има. Познавам хора, които живеят в селата, но с образование и работа изкарват повече от столичани. Но не става само с тарикатлък, трябва и много вложена енергия.
За тези които ще ме нападнат - няма да се разделям със съпруга ми, имаме общ бюджет, 2 обгрижени деца, няма баби да помагат, работя (понякога буквално досреднощ, за да смогна със всичко). Не съм перфектна, но не съм зависима.

При нас няма как да ме ни е общ бюджетът. Мястото, от което идват парите,е семейната ни кантора. Да, съпругът ми е този, който в момента вече изкарва над 80% от парите, но времето,силите,средствата и всичко вложено е от двамата. Точно както са общи домът ни, децата ни и т.н.
Някак не ми е ок, понеже аз в момента имам принос за под 20%, да мога и да харча някаква минимална сума или пък, оправдавайки се с това, той да извади калкулатора и да "помага" вкъщи за някакви минимални неща или да не се грижи за децата.
Ние сме равноправни партньори и всеки има своя принос, според приетото в семейството разпределение на ролите, както и право на свой равен дял.
Нещо ми се губи логиката, когато двамата имат твърде различен доход,единият (не уточнявам пол) да си купува Гучи, Прада и Мерцедес, а другият Тера Нова и да се вози в трамвай.
Всъщност,на млади години много се пънех да работя и изкарвам повече от съпруга ми, че наравно с това да раждам деца и да въртя дом.

Fever Ray попадала съм и друг път на твои постове, споделяла си колко деца имате и как сте организирали живота си, защо ти си по-скоро в помощна позиция и т.н. Не те критикувам в никакъв случай за избора ти, напълно го разбирам. Аз обаче никога не бих могла да направя същия. Представи си хипотетичино, че нещо се случи и семейството остане на твоите плещи. Как ще се справиш без стабилни собствени доходи? За мен двата отделни дохода са вид диверсификация на риска. Изобщо не се мъча за чест, слава и кариера и т.н. Въпросът е за някаква сигурност и независимост. Ако можете да си го позволите с общия бюджет е ясно, че двамата партньори ще живеят еднакво луксозно. Но за мен не е разумно жената да разчита изцяло финансово на мъжа. За съжаление съм се нагледала на много и разнообразни по повод и причина доводи за това.

Визираш ако нещо се случи със съпруга ми. Явно решението да спра да работя от година насам сме го обмислили, вкл. по този показател. Защото кантората ни няма да изчезне, дори при този вариант. Аз съм пълноправен съдружник в нея, заедно с още двама човека. Тя е семейна,а не еднолична на съпруга ми. Работила съм достатъчно цял живот досега. Имаме достатъчно подсигурена стабилност. Аз и сега не съм спряла да работя напълно. Ако се случи нещо, ще преценя дали да се върна в кантората или да чакам само на процент печалба. Вкл. и от други източници, каквито сме си осигурили, но няма да пиша толкова лични неща. Още повече, че 2 от децата ни са вече пълнолетни и все по-самостоятелни, което допълнително облекчава подобни притеснения.
Ако бях по-млада или нямах зад гърба си осигурена стабилност, щях да си бачкам още 20 г. като пич. Аз съм сложила от мен ресурс, вкл. в семейството и децата, не само в бизнеса и този ресурс ми се връща под формата на определен капитал, без да разчитам финансово на съпруга ми.
Подробностите биха били твърде лични, както казах.

Да ,точно това визирам, но както казах не те критикувам, защото знам историята и вие сте частен случай. Обаче сама казваш, че ако нямаше подсигурена стабилност за подобни случаи щеше да работиш още 20 години. Точно това е и моята теза. Няма нищо лошо мъжа да изкарва достатъчно пари, ако обаче жената може при нужда да се самоиздържа. Как ще го постигне си е нейна работа, но въпросът на авторката дали заплатите ни стигат да си покрием основни разходи показва, че тя не го мисли по този начин.

Аз не видях да пита за заплатите, а за личните средства. Това зависи от семейството. Може заплатата да е 200 лв., а личните средства (както са разпределени в семейството) да са 1000. Може заплатата да е 2000 лв., пък за лични да са си определили по 100 лв.
Аз също получавам заплата, така да го кажем. Това кой изкарва повече не виждам какво значение има.
Както казах, доходът ни е общ и от него всеки има определен размер за лични нужди и гледа да се вмести в него. Ясно и просто. Определили сме си еднакъв размер суми за личните разходи, независимо от това кой колко пари вкарва.
Имали сме период, в който аз съм изкарвала повече, но природата е измислила жените да раждаме. Ако можеше съпругът ми да ражда, можеше ролите ни да са наопаки. Но темата ми се струва различна от това.
И не приемам за съвсем частен случай жена на 45+ да може да си позволи да спре да работи. Дори е редно да е така при едни нормални икономически условия и в много други страни е точно така. Предполага се едно семейство на тази възраст да е постигнало нещо и да не трепери, че може утре да остане без хляб. Разбира се, всичко се случва, не дай Боже! Аз на 40 намалих темпото, а спрях на 45, преди това си работех съвсем нормално на пълен работен ден. Започнах да мисля различно, когато най-малкият беше на годинка и го оставихме на бавачка, за да стоя аз през няколко стени и да работя, което ни се стори безумно. Навремето баба ми на толкова се пенсионира. Аз приемам моето спиране на работа като заслужена пенсия. Толкова по въпроса.

Не, не ми е това въпроса! Нещо погрешно си ме разбрала.
И въобще темата е, пак повтарям, за личните глезотийки, да не го обръщаме на семеен бюджет за 100 години напред.