Публикувана: 6 окт. 2006, 16:36 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2006, 17:20 ч.

Свеки ,свеки ,свеки и пак свеки

3 507
45
1

# 30 6 окт. 2006, 22:59 ч.

Мнения: 6 461

Цитат на: Lennie в пт, 06 окт 2006, 22:53

да ти кажа, дими
освен ако не са големи изроди , възрастните хора са много лесни.
( то зависи и на колко години са де)
не давай да те поставят в средата на спора, защото нали .. " посредника винаги е лай..".
и все ти ще си виновната.
това е класика просто.

ти я карай по-леко. Peace

ето, уикенд идва, вземи купи една торта, 2 балона и 3 рози и се изтипосай у тях с детето!
кажи " Нещо се разминахме на деня, но ето ни идваме да те почерпим, щото сме станали на 1 година!" и бутни мъника пред себе си Laughing

сигурна съм, че от вратата няма да те върне!
купи й и един дезодорант да се радва на подарък
и да се почуства неудобно, че няма подарък за детето.
ще поомекне доста Wink

слушай радиото кат' ти пее Wink

,аз и ги пратих децата на гости да ги погледа за една вечер и тя да ви кажа прати подарък на детето,видяхме се но нещо много е сконфузена ситуацията.Дори подарък получи и по големият ми син.

PS.благодаря за мненията които дадохте

Последна редакция: сб, 07 окт 2006, 08:18 от дими

# 31 6 окт. 2006, 23:06 ч.

Мнения: 1 858

Ами не е нормална тази работа но и не се учудвам! Поне се обадила за компютъра да те предупреди моята и това не е направила. Преди няколко месеца подариха на сина ми колело след това се видяхме няколко пъти и от тогава ни вест ни кост от нея! И айде нема нужда все ние да ги каним, да ги търсим , да им се обаждаме и така нататък що те не се сетят?!

# 32 6 окт. 2006, 23:11 ч.

Мнения: 356

Цитат на: maatete в пт, 06 окт 2006, 23:06

И айде нема нужда все ние да ги каним, да ги търсим , да им се обаждаме и така нататък що те не се сетят?!

Защото утрешния ден, да са живи и здрави децата ни, и ние ще застанем от другата страна на барикадата. Едва ли ще тръгнем само "ние да ги каним ...", ще чакаме и от ответната страна реакция. Peace

# 33 7 окт. 2006, 02:05 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: Lennie в пт, 06 окт 2006, 22:39

свекърва ти явно е чешит, но ти пък ако имаш глава на раменете си
няма да вадиш калема да мериш кой, кога , защо и как
остави тия безплодни истории
обади се на жената , изяснете се и действай малко по-хитро
не може да се вади томахавката всеки път , когато някоя настъпи другата
а ти си по-млада - малко позитивно я манипулирай.

защо не си организирала празник за нея и детето?
не може ли да й влезеш малко под кожата!
как стават тия неща, наистина недоумявам.
в моето семейство хората се уважават, обаждат,
интересуват, честитят си празници и тн.
първа годинка не се пропуска току така Wink

Lennie, абсолютно си права и аз винаги съм разсъждавала като теб, а и така съм възпитавана. Но съвсем скоро се убедих, че има хора, и хора....има интелигентни, и по малко интелигентни, а да не казвам хич.... има и такива, които те разбират и такива, които не се и опитват да го направят. Така че тези тактиките по някога са несполучливи, или важат само за много, ама много кратък период Sad

Просто някой хора успяват да поставят себе си на пиадестал, а всички останали са някъде долу в краката им, дори и да става въпрос за деца и внуци, колкото и тъжно да звучи Tired

# 34 7 окт. 2006, 02:42 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: Еовин в пт, 06 окт 2006, 20:10

Винаги на всички празници сме били заедно и НИКОГА не съм се чувствала пренебрегната.

Чий татко е бил дядо ти? Ако е бил на баща ти, как ли се е чувствала майка ти през всичките тези празници? Ако е бил на майка ти, как се е чувствал баща ти? Дали им е било приятно или един от двамата, винаги е правил компромиси, за да не нарани теб и половинката си...
На нас са ни спестявали много от скандалите и раздорите си..., поне у нас беше така - не знам за такива. Но дали един от родителите ти, се е чувствал добре в тази компания на ВСЕКИ празник - това не можеш да знаеш.

# 35 7 окт. 2006, 02:48 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: matoni в пт, 06 окт 2006, 22:38

Исках да кажа, че на рожден ден на който и да е било от семейството - дете, снаха, син, свекърва, тъща ... обикновено се събират заедно. Както на Коледа или Великден. Но това е мое лично мнение. Peace

Ужас! Това означава, всичките ми празници да са на настроение 0.
Вие така ли правите? Събирате се снахи, тъщи, етърви, зетове, свекърви.... ooooh!

, аз няма да издържа на това напрежение.
Но не се обиждай, това също си е мое мнение..., на теб ти е приятно да се събирате, на мен не би ми било и така:).

# 36 7 окт. 2006, 10:31 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: Ню в сб, 07 окт 2006, 02:48

Цитат на: matoni в пт, 06 окт 2006, 22:38

Ние за рождените дни на мъжа ми и моя, понеже са един до друг, винаги каним родителите ни, отделно от обичайното празненство, събираме ги един ден, заедно с наличните ни баба и дядо и ги почерпваме. За тях това е важно, особено пък за най-възрастните, защото така се чувстват не забравени. Разбираме се с всичките родители чудесно и не ни представлява никакъв проблем. За първия рожден ден на детето пак така правихме. Отделно си празнуваме с приятели или когото искаме. Но за мен е важно родителите ни да се чувстват уважени и затова държим на тази традиция.

Аз също действам подобно на свекърва ти, когато са ми обтегнати отношенията. В смисъл, предпочитам да си намеря някакъв повод да се обадя- като компютъра- и да стопим ледовете, отколкото евентуално да седнем да се обясняваме и да ми твърдят, че няма нищо, а всъщност да има.

# 37 7 окт. 2006, 10:31 ч.

Мнения: 1 858

Цитат на: matoni в пт, 06 окт 2006, 23:11

Цитат на: maatete в пт, 06 окт 2006, 23:06

И айде нема нужда все ние да ги каним, да ги търсим , да им се обаждаме и така нататък що те не се сетят?!

Ми не знам за теб но аз не бих оставила децата ми да се обаждат постоянно все те да идват и така нататък. Винаги ще бъда на линия и ще помагам с каквото мога. Нищо не очаквам от децата си защото те задължение към мене нямат но аз имам задължение докато съм жива да им помагам с каквото мога! Също така не очаквам от моите деца да ме "гледат" някой ден защото пак казвам децата не дължат НИЩО на родителите си! Не ми дължат нито обич, нито уважение, нито гледане! Уважението и любовта са нещо, което трябва да се заслужи! Аз уважавам моята майка и я обичам но не защото ми е майка- аз обичам и уважам човека, който е в нея! Не мога да разбера до кога ще лежим на тия круши, че децата трябва да ни търсят , да идват при нас и да ни свалят звезди от небето?! До кога ще циврим за уважението и благодарността на децата си?! На дали някой ще ме разбере но аз така мисля ! Децата НИЩО не дължат на родителите си!

# 38 7 окт. 2006, 10:37 ч.

Мнения: 7 002

Цитат на: Ню в сб, 07 окт 2006, 02:42

Цитат на: Еовин в пт, 06 окт 2006, 20:10

Винаги на всички празници сме били заедно и НИКОГА не съм се чувствала пренебрегната.

Чий татко е бил дядо ти?

На татко. Ние живеехме у тях тогава, събирахме се всички - и двете роди, +братовчедите от Кърджали.Беше всенароден празник, така да се каже.А може би не съм се чувствала пренебрегната, защото сутрин имаше детски рожден ден за мен, знам ли Rolling Eyes

Но като истински празник и досега усещам семейното събиране, а не детския рожден ден.И досега гледам на самата датата (двете дати) да съм с тях, нищо,че празнувам по още 124245 пъти Laughing

# 39 7 окт. 2006, 11:03 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: maatete в сб, 07 окт 2006, 10:31

Много хубаво казано smile3501

Напълно съм съгласна Peace

# 40 7 окт. 2006, 11:10 ч.

Мнения: 1 461

Здравейте и от мен
Преди да се омъжа минаги сме се събирали цялото семейство на рожденни дни. Сега като сме повече пак се събираме и мисля, че няма нищо лошо в това ако имам рожден ден да съберем всички родители и да го празнуваме. Така и те се чувстват желани и уважавани. Както и на по- големите празници им е хубаво да минем да ги видим, да се съберем на един обяд. Не е кой знае какво.
Това разбира се е мое мнение. Просто при мен винаги е било така, а и при мъжа ми също.
А във взаимоотношенията със свекърите- то е ясно че никога не може да ги почустваме съвсем като нашите си родители, но те все пак са отгледали и възпитали мъжете ни и най- малкото за това е добре да ги уважаваме

# 41 7 окт. 2006, 13:22 ч.

при най-добрия мъж...
Мнения: 894

Моя син също направи скоро година и свекър ми въобще не се сети за него.А живеем в една къща на различни етажи.Но това е неговия тип поведение.До 6 месец бъркаше името на детето.Да е жива и здрава майка ми,че тя е единствения човек на когото разчитам,освен мъжа ми.
А и си мисля,че който иска да поздрави малкия,да дойде в къщи да го види.Какво да го разнасям по баби и дядовци като циркова маймуна да си вземе подаръците.Когато някой от семейството има РД аз отивам или се обаждам да честитя,не го карам да дойде,че да си вземе подаръка.А моите баба и дядо точно така правят- в точно определения ден и час отиваме да си вземем подаръците.Те никога не си разбутват рахатлъка за другите.Много ме дразни това.

# 42 7 окт. 2006, 14:53 ч.

Мнения: 384

Дими, защо оставам с впечатление,че се чувстваш едва ли не виновна?! В крайна сметка уважението трябва да се заслужи...? Мен лично лицемерни усмивки и т.н. адски ме изморяват. Абе,свиркай си newsm08

# 43 7 окт. 2006, 15:18 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: maatete в сб, 07 окт 2006, 10:31

Цитат на: matoni в пт, 06 окт 2006, 23:11

Цитат на: maatete в пт, 06 окт 2006, 23:06

И айде нема нужда все ние да ги каним, да ги търсим , да им се обаждаме и така нататък що те не се сетят?!

Също така не очаквам от моите деца да ме "гледат" някой ден защото пак казвам децата не дължат НИЩО на родителите си! Не ми дължат нито обич, нито уважение, нито гледане! Уважението и любовта са нещо, което трябва да се заслужи! ! Децата НИЩО не дължат на родителите си!

да.
така се възпитават масово деца. мои роднини, приятели и тн са възпитани в този 'дух'...
- никому нищо не дължите, но на вас бабите и дядовците и родителите трябва да ви спечелят уважението.

аз изобщо не съм родена, за да помагам до последна капка кръв на децата ми, не желая да давам пари или да дундукрам внуци във времето, което ми остава, като пенсионер например
и някой да ми казва какво да правя ' като съм свободна'.

ако ми се зароди желание - сигурно ще бъда много отдадена баба, но да ставам жертвено агне на децата си, да ме използват и да ми оставят децата например и накрая да не съм им спечелила уважението, за да ми се обадят на рожденния ден Naughty

моето задължение е да ги родя, да ги отгледам и образовам, така че да си вземат хляба в ръцете. толкоз. от там нататък всичко е волна програма. ако искам.
живота ми изобщо не с изчерпва с раждането и отглеждането на децата.

според моето възпитание аз не очаквам някой да ми 'помага', но имам синовен дълг към хората, които са родили мен и мъжа ми.
и хич нямам никакъв брояч в мозъка
(бр. телефонни разговори, бр. разменени визити и др. лицемерия).
не си създавам никакви филми, кой, какво, защо и как, живея в много добри отношения със семейство и роднини.

повярвай ми, уважавайки, грижейки се и обичайки възрастните хора около мен имам само позитиви. и духовни, и материални.

# 44 7 окт. 2006, 16:26 ч.

Мнения: 1 495

И аз не съм съгласна с твърдението, че нищо не дължа на родителите си. Как така ?! Че ако не бяха те, надали щях да съм това, което съм сега? Ако не бяха треперили над мен да съм жива и здрава, ако не ме бяха възпитали и изучили, ако не ме уверяваха постоянно в обичта си и не ми даваха кураж в трудностите, то какво щях да представлявам днес ?! Мисля, че само с това, че са ми дарили живот, заслужават моето уважение, а с всичко останало им дължа и благодарност и помощ, когато се наложи.
Обратно, не мисля, че са ми длъжни с нищо повече, след като са ми дали чудесен старт в живота.
А по темата смятам, че за да получат хората добро отношение, трябва да постъпват добре първо, а ако не го получат то си е за сметка на другите.

Препоръчани теми

Търся съвет

Мамин син ли е?

Успяхте ли да забравите и да продължите напред?

Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

Причина:

Причина: