Как да се престраша за второ дете?

  • 24 830
  • 574
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Бременността наистина не е много приятен период, но когато имаш вече едно дете, определено минава по-бързо. Първата ми бременност я помня като ужааасно дълга, тъй като се бях фокусирала върху нея. Втората не разбрах как мина, нямах време да мисля кой знае колко. На моменти дори забравях, че съм бременна. Веднъж една позната от квартала ме попита дали не съм бременна и аз първо се замислих преди да отговоря. Grinning

# 46
  • Мнения: 301
Бременността наистина не е много приятен период, но когато имаш вече едно дете, определено минава по-бързо.
При всеки е различно. Ако нямаш никакви проблеми,  си е приятно да усещаш как расте детето в теб. За мен бременността си е най-хубавото нещо. После безсънните нощи първите няколко месеца са ми били много по-трудни от самите бременности.

Последна редакция: ср, 23 юни 2021, 03:17 от Aminka

# 47
  • Мнения: 19 489
Има и друго. Вече си го минал и  знаеш какво те чака. За мен това е даже по-плашещо.
С първата бременност не знаех къде се намирам, бях като в транс, всичко ново, усещане, чувства. Беше чудесен период, въпреки някои проблеми и стабилното лежане. С раждането имах късмет да не изпитам болка никаква и да родя с 5 напъна, това беше най-хубавия момент в живота ми, най-повраатния. Само с усмивка си спомням. И пак ме е страх.
 При една втора бременност нещата ще са много по-реални и осъзнати, което хем е чудесно(ще минеш по-осъзнато през периода, ще се насладиш, ще е по-пълноценно, по-реално, но и е стряскащо поне за мен).
Това е и плашещо и хубаво.
С 1 ва бременност нищо не знаеш, всичко е ново, а сега няма да е така. Това е една от причните да го искам, но и да ме е страх още повече.
Защото си мисля, че просто е плашещо някой да расте в теб, всеки ден да го нисиш със себе си, да го родиш. Не знам, малко объркано стана.
Една 2 ра бременност и второ майчинство за мен би били по-осъзнати, по-спокойни, по-уверена ще си, и оттам се наслаждаваш повече на самия процес и по-истински минаваш през него.
А когато просто не ззнаеш какво е и ти е за първи път е много по-различно.
Да, не е приятна бременността, но само заради леко досасните явления и състояния, които я съпътстват. А те са и задължителни при всеки. На мен даже ми се минава пак през всичко.

# 48
  • Мнения: 1 840
Много ми тежеше бременността, защото до последния ден ми се гадеше. Ама яко гадене!
Пък, завиждам на хората, които имат две деца, защото знам, че е хубаво да са две, ама не ми стиска пак да мина през всичко. Ей, затова, яд ме е на мен самата и си злобея вътрешно и ми става гадно що съм такова същество.

# 49
  • Мнения: 47 352
Аз нямах никакви неразположения физически, но психически бях много зле. Никога не съм се чувствала така, нямам обяснение, освен че е нещо хормонално.
Като цяло съм силен човек, не съм се оплаквала, стегнах се и си изградих система да не мисля за това. Затрупах се със служебни задачи, бях в офиса до последно. Не купувах нищо за бебето, не избирах име, нищо. Така бях по-спокойна.
Като родих се оправих веднага. След това, на трезва глава, реших, че за мое добро и доброто на вече роденото ми дете, втори път няма да си го причиня.
Но има и нещо друго - никога не изпитвала голямо желание за повече деца. Ако при някоя жена го има, съм сигурна, че може да победи всички страхове.

# 50
  • Мнения: 2 774
Подкрепям горното мнение. Ако вътрешно една жена има желание эа дете, ще победи всички страхове. Реално нямаш нужда някой да те навива эа второ, самата ти или си навита, или не. Според мен не эвучиш готова, но това може да се промени и бърэо. Имаш эадача да се эанимаеш малко със себе си. Погледни много дълбоко в себе си и имай търпение, ще намериш истината.

Само като съвет: има много митове и предраэсъдъци в обществото и някои жени се чувстват вътрешно длъжни да имат повече от едно дете. Дали щото от малки са чували лафа, че самите деца са егоисти, дали, че било хубаво да си имат другарче, дали други глупости... Опитай се максимално да се дистанцираш от подобни неща, както и от собствените си очаквания и раэбери какво истински искаш. Эа протокола: аэ не мисля, че който и да било мит има реална основа.

# 51
  • Мнения: 19 489
Чувам ги всеки ден тия глупости"сама ли ще я оставиш?" "едно дете не е хубаво", "да си има другарче", "да им има кой да разчита вас като ви няма", "да не е егоист" и още.
Самата тя все повтаря, че иска да остане сам сама, което малко ме натъжава и ми става тъпо.
Не искала братче или сестриче.
А доскоро казваше, че иска близнаци😀
Единственото от, което ще се ръководя е дали го искам аз. И мъжа ми(който пък изобщо не искаше доскоро).
Той е едно дете и не е егоист. А познавам братя и сестри, които не се поглеждат. Тъй,че тия приказки да ги оставим настрана. При нас положението в момента е, че не можем да се решим. По-скоро аз не мога. 😊
Просто не мога да го реша окончателно,  и това ме тревожи. Стоя и чакам някакъв знак свише, който да ме убеди, че съм сигурна в тази стъпка.
ММ пък иска да изчакаме малко докато детето стане 1 ви клас. Аз не съм ок с това. Не ми се чака 3 години. И така, още сме на етап обсъждане.
Авторката е хубаво да изчака поне 2,3 години след раждане, щом е имала проблеми. Това е времето, в организма на жената се възстановява.

# 52
  • Мнения: 2 774
Да, това эа егоистите е просто най-голямата глупост. 90% от братята и сестрите, които поэнавам, не се понасят или са в постоянна конкурентна война, която се пренася и върху децата им. Поэнавам много , ама наистина много малко братя и сестри, които са си истински приятели и истински блиэки.

Эа моя брат мога да кажа, че много се радвах като се роди, гледала съм го дори с инстинкт эа эакрила, обичам си го, не се впускам в конкуренция с него. НО и не сме супер блиэки, че да кажа ,,ако го нямаше щях да съм сама". Подкрепата в живота на човека е собственият мъж/жена, деца и никой не може да ги эамени или да эамени майката и бащата, когато си отидат.

Аэ също си мисля, че има страшно много поэитиви да си само дете, макар и аэ да искам две. Не бих търсила логично обяснение эа второто, просто ако го почувствам, че искам и мога да си го поэволя, эначи ще се справя.

# 53
  • София
  • Мнения: 20 825
А не е ли глупост да се дават отношенията на големи хора като основание да не се ражда брат/сестра?
И ако някои си имат дрязги, това непременно ли означава, че при сериозна нужда няма да може да разчита на помощ?

# 54
  • Мнения: 301
А не е ли глупост да се дават отношенията на големи хора като основание да не се ражда брат/сестра?
И ако някои си имат дрязги, това непременно ли означава, че при сериозна нужда няма да може да разчита на помощ?
Именно. Няма по-добър приятел за едно дете от собственото му братче/ сестриче. Дрязгите ги има при някои, но кръвта вода не става и децата ще растат заедно и ще делят опит, преживявания цял живот. Аз не разбирам и желанието за деца с голяма разлика(повече от 2-3 години), но това си е мое мнение. В БГ едно дете или деца с голяма разлика май е стандартното.

Последна редакция: пт, 25 юни 2021, 19:18 от Aminka

# 55
  • София
  • Мнения: 20 825
А, кръвта става вода и още как, но чак да мислиш ще се обичат ли след 30 години...
Моите деца са със 16 години разлика. Най вече поради материални и жилищни причини

# 56
  • Мнения: 2 774
Ако виэирате моя пост, определено сте го прочели грешно. Не давам ,,дряэгите" като аргумемт против второ дете, а като аргумент, че не винаги са си другарчета в живота както се раэкаэва по градските митове, в които аэ не вярвам. Както и че да имаш брат и сестра не е ваксина срещу егоистично поведение.
Дали кръвта вода става и подобни, това иэобщо не е предмет на дискусията. Не бих върнала брат си, эа да съм единствено дете. Но когато родителите ни починат, той няма да е техен эаместител, нито е гаранция против самота. Той е човек, когото аэ много ценя и дори беэ да сме си най-блиэки приятели, обичам много по своему, като брат. Ако той почине преди мен, също няма да има човек на тоэи свят, който да го эамени и да ми липсва по-малко.

Фактът, че много братя и сестри не се понасят, поднесох като пример, че не эаместват майката и бащата и не са гаранция, че човек ще си има най-добър приятел каквото и да става. Връэката между брат и сестра е от части съдба, в много голям процент обаче и въпрос на работа над нея и съвместимост на характерите.

В крайна сметка апелирам човек да се ,,решава" эа второ или трето и т.н. дете, когато го чувства вътрешно като правилно, а не от страх гореописаните митове да не се сбъднат, эащото самото наличие на второ дете не предотвратява нито себичност, нито самота само по себе си.

# 57
  • Мнения: 19 489
Е то пък все едно е концерт по желание. Понякога детето може и да не стане веднага или след 2,3 години.
Какво значи не разбирам желанието за деца с голяма разлика? Не се заяждам, стана ми интересно.
Не е вярно това, че колкото и да се карат може да се разчита един на друг.
Просто не знаете какви случаи има. Аз съм ставала непряк свидетел, но знам за такива. Така, че наистина това за дрязгите не е никакъв довод.
Колкото до разликата-ами и аз предпочитам по-малка принципно, ама ей го не се навивих, нито психически, нито физически бях готова.
Предпочитам да си изчакам. Това си е до човек. Снежанка аз те разбрах какво искаш да кажеш. 😊

# 58
  • Мнения: 47 352
Да напомня, че темата не е за или против 2 дете, а за съвсем друг проблем Hands Plus1

# 59
  • Мнения: 3 104
Аз моята история съм я писала подробно в темите за проблемно забременяване. Сега накратко - Забременях и родих на 40 г. първото си изключително изстрадано дете. Родих след 10 г. опити и с помощта на АРТ, с много треперене. Не мислех за втопо, случи се неочаквано. Имах лека бременност, без проблеми, ноооо много ми е трудно и съм на ръба емоционално.
Моят съвет е да не бързаш особено, ако не си на години. Разлика между децата по-малка от 4 г. си е за хора със здрава психика, готови да жертват много от себе си. Лично мнение. Ако планирах, нямаше да родя толкова скоро със сигурност.
Без значение, че има градини, има помощ. Основното по отглеждането остава за майката. Не се заблуждавай.

Общи условия

Активация на акаунт