Здравейте. Не знам дали поста ми е за тук, но си извинявам, ако не е. Имам дете на 2 години и в началото докато беше бебе бях доста изнервена и имах някакви нелепи очаквания раждането да е най-трудното и след това само да си спите и гушкате с бебето. Е разбиха се. Беше много ревливо и неспокойно бебе, но мина този период и дори не помня много от нещата, въпреки че са минали само 2 години. Сега детето вече ходи на ясла и за мен наближава времето да се връщам на работа. През първата една година на детето нямах търпение, но сега нещата много се промениха и дори не искам да стъпвам там. Много ми е добре вкъщи, станах домакиня и правя нещата с удоволствие. Но ще се наложи, естествено, и от финансова гледна точка да се върна на работа, а и това е нормалното нещо за всяка жена след майчинство. Когато родих и първите месеци с бебе просто за мен беше немислимо да имаме второ. Цялата грижа, внимание, недоспиване явно са ми дошли в повече и до днес мъжа ми не смее да отвори темата. Обаче както се заричах, така сега от няколко месеца започнах да си мечтая какво би било да имаме още едно детенце. Да изживея отново всичко, вече с опит и да знам, че трудностите отминават и някак да се насладя на първите месеци, защото с първото дете бях в страшна дупка. Отделно и ме притесняват много неща. Първо, че живеем в малък апартамент, а искам и двете ми деца да си имат собствена стая, второ - как се случва всичко вкъщи и ще имам ли енергията да се справя, трето- не знам защо, но много се притеснявах с първата ми бременност дали всичко ще е наред с детето. Постоянно ходех по изледвания и консултации, без да има смисъл или проблем. Бях полудяла. Правих си всевъзможни изследвания, за които мъжа ми не знае, но просто някак трябваше да се чувствам спокойна. Детето се роди в самото начало на 9ия месец и съм притеснена дали ще мога да износя отново, дали пък няма да тръгне да се ражда още по-рано. Все такива въпроси и терзания без отговор. Но много искам. Искам да усетя онези малки ръчички, онази бебешка миризма, да излизаме с количката и всичко останало. Ами написах каквото имам, очаквам вашите коментари, споделете опита си. Колко деца имате, как се справяте с 2 и повече деца. Ще се радвам да получа отговори, защото се чувствам много странно и съм много объркана. Правя малка редакция, за да добавя, че финансово сме добре и мъжа ми съм сигурна че с удоволствие ще приветства моите искания, защото неведнъж е казвал, че иска голямо семейство. На 30 години сме и сякаш годините много бързо започнаха да се изнизват.
- Публикувана: 9 юни 2025, 00:28 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2025, 23:22 ч.
Второ дете
Трябва да помислите за това, че с първото сте се грижили само за него, сега ще се грижите пак за бебе, но и за първото.
Ще се справите ли, така че нито едно да не е лишено от нищо?
Нито времето, нито парите са неизчерпаем ресурс.
А при вас очевидно и мястото.
Почнете работа, ще си припомните какво е да сте сред възрастни хора, а и така ще разберете какво работене за пари и гледане на дете.
Защото това ще бъде занапред, независимо колко деца родите ще трябва в един момент да работите.
Ще се справите ли, така че нито едно да не е лишено от нищо?
Нито времето, нито парите са неизчерпаем ресурс.
А при вас очевидно и мястото.
Почнете работа, ще си припомните какво е да сте сред възрастни хора, а и така ще разберете какво работене за пари и гледане на дете.
Защото това ще бъде занапред, независимо колко деца родите ще трябва в един момент да работите.
Ако си готова и искаш, работете по второ дете. Опитът на други родители не е много показателен за това, как ще се чувстваш ти, защото другите родители са други личности и имат различна история.
Няма как да се гарантира, че при вас всичко ще се развие по точно определен начин.
И все пак да ти отговоря на въпроса, отгледала съм 2 деца, точно колкото съм искала. Лесно не е било, но не е било и непосилно - нали сме предназначени и годни за това все пак, иначе да се е затрил човешкият род.
И си много права, че всичко отминава. Бебетата са малки толкова кратко, после децата са малки много кратко и животът напълно се променя. Всичко това са много хубави неща и ти желая да ги изпитате, ако желаете двамата с мъжа ти.
Няма как да се гарантира, че при вас всичко ще се развие по точно определен начин.
И все пак да ти отговоря на въпроса, отгледала съм 2 деца, точно колкото съм искала. Лесно не е било, но не е било и непосилно - нали сме предназначени и годни за това все пак, иначе да се е затрил човешкият род.
И си много права, че всичко отминава. Бебетата са малки толкова кратко, после децата са малки много кратко и животът напълно се променя. Всичко това са много хубави неща и ти желая да ги изпитате, ако желаете двамата с мъжа ти.
Ми звучи ОК, стандартното. Да знаеш че второто бебе е по- лесно, но пък ти ще се разправяш с 2 бебета заедно и няма да ти е лесно. Прецени си.
Аз лично го минах това, просто не исках да напълнявам отслабвам и напълнявам пак през 3-5 години и за това изстрелях 2 деца едно след друго след което си оправих тялото. Сега те са приятелчета и си играят , но имаше едно 6-5 години на постоянно борене и пазене да не се убият взаимно и тн.
Аз лично го минах това, просто не исках да напълнявам отслабвам и напълнявам пак през 3-5 години и за това изстрелях 2 деца едно след друго след което си оправих тялото. Сега те са приятелчета и си играят , но имаше едно 6-5 години на постоянно борене и пазене да не се убият взаимно и тн.
Казваш, че ще ти се наложи от финансова гледна точка да се върнеш на работа и в същото време казваш, че финансово сте добре и мъжа ти ще приветства идеята да имате второ дете сега. Казваш, че нямате и място вкъщи.
На мен ми се струва, че искаш второ дете за да отложиш или направо да предотвратиш връщането ти на работа. Раждането на друго дете по мое мнение не оправдава тази цел.
Аз имам едно дете по здравословни причини, не по финансови. Ако нямах условия да отглеждам деца, не бих имала дори едно. И не е само до площта и до отделните стаи, а до възможността да се осигури качествен живот и образование на тези деца. Редно е да си признаеш пред себе си каква точно е истинската причина да искаш второ дете точно сега и после да го обсъдиш с мъжа си и да вземете решението заедно.
На мен ми се струва, че искаш второ дете за да отложиш или направо да предотвратиш връщането ти на работа. Раждането на друго дете по мое мнение не оправдава тази цел.
Аз имам едно дете по здравословни причини, не по финансови. Ако нямах условия да отглеждам деца, не бих имала дори едно. И не е само до площта и до отделните стаи, а до възможността да се осигури качествен живот и образование на тези деца. Редно е да си признаеш пред себе си каква точно е истинската причина да искаш второ дете точно сега и после да го обсъдиш с мъжа си и да вземете решението заедно.
И аз имам такова чувство - че иска второто бебе за да продължи с майчинството.
Препоръчвам или някак да си останеш вкъщи без да раждаш 2-ро за сега, за да си починеш по-качествено - имаше възможност на вземеш трета година неплатена, на мъжа ти се полагаха май 6 месеца бащинство, които ти можеш да вземеш вместо него и още 6 месеца май можеше да се продължат.
Ако той може да ви издържа така още година, не се бутай да се връщаш на работа щом не искаш.
Препоръчвам или някак да си останеш вкъщи без да раждаш 2-ро за сега, за да си починеш по-качествено - имаше възможност на вземеш трета година неплатена, на мъжа ти се полагаха май 6 месеца бащинство, които ти можеш да вземеш вместо него и още 6 месеца май можеше да се продължат.
Ако той може да ви издържа така още година, не се бутай да се връщаш на работа щом не искаш.
И аз като в горните мнения мисля, че искаш дете, за да отложиш връщането на работа, а не за самото дете. Мисля, че още не си готова и трябва да изчакаш и помислиш добре, а и да си дадете време да разширите дома и да осигурите условия, вкл. психически и емоционални от твоя страна.
На конкретния въпрос.
Имаме 5 деца. Толкова искахме, толкова планирахме, вкл.ползвахме репродуктивна помощ за тях.
Първите 2 са вече възрастни хора със свои семейства. Имаме и 1 внучка.
Третата от есента ще се отдели от нас.
Момчетата са още малки. Единият наесен ще е в четвърти клас, другият след 2 месеца ще навърши 3 г.
От опит разбрах, че 2 еднакви бременности няма, няма и 2 еднакви деца. Затова не се настройвай предварително за нищо.
Не е било лесно, но не е било и трудно, защото ние сме си избрали това решение.
С първите 3 деца работех много и ползвах майчинство само първата година.
С четвъртото понамалих темпото и пак се върнах след 1 г., но на 4 часа, а после решихме да не работя в един момент преди 5+ години. Откакто не работя, имам цялото време на света и те разбирам идеално защо не ти се връща в офиса.
На 51 съм, съпругът ми е на 53 и нямам проблем с времето, което лети.
На конкретния въпрос.
Имаме 5 деца. Толкова искахме, толкова планирахме, вкл.ползвахме репродуктивна помощ за тях.
Първите 2 са вече възрастни хора със свои семейства. Имаме и 1 внучка.
Третата от есента ще се отдели от нас.
Момчетата са още малки. Единият наесен ще е в четвърти клас, другият след 2 месеца ще навърши 3 г.
От опит разбрах, че 2 еднакви бременности няма, няма и 2 еднакви деца. Затова не се настройвай предварително за нищо.
Не е било лесно, но не е било и трудно, защото ние сме си избрали това решение.
С първите 3 деца работех много и ползвах майчинство само първата година.
С четвъртото понамалих темпото и пак се върнах след 1 г., но на 4 часа, а после решихме да не работя в един момент преди 5+ години. Откакто не работя, имам цялото време на света и те разбирам идеално защо не ти се връща в офиса.
На 51 съм, съпругът ми е на 53 и нямам проблем с времето, което лети.
Благодаря за отговорите! Да, възможно е и работата да ме кара още повече да искам второ. Наистина толкова объркана не съм била през живота си. А че финансово сме добре, имам предвид, че няма как да стоя вкъщи без никакви доходи. Сега поне имам майчинството. Успяхме да спестим от първата година. Добре сме финансово, но ще е трудно само на 1 заплата.
Казваш, че ще ти се наложи от финансова гледна точка да се върнеш на работа и в същото време казваш, че финансово сте добре и мъжа ти ще приветства идеята да имате второ дете сега. Казваш, че нямате и място вкъщи.
На мен ми се струва, че искаш второ дете за да отложиш или направо да предотвратиш връщането ти на работа. Раждането на друго дете по мое мнение не оправдава тази цел.
Аз имам едно дете по здравословни причини, не по финансови. Ако нямах условия да отглеждам деца, не бих имала дори едно. И не е само до площта и до отделните стаи, а до възможността да се осигури качествен живот и образование на тези деца. Редно е да си признаеш пред себе си каква точно е истинската причина да искаш второ дете точно сега и после да го обсъдиш с мъжа си и да вземете решението заедно.
На мен ми се струва, че искаш второ дете за да отложиш или направо да предотвратиш връщането ти на работа. Раждането на друго дете по мое мнение не оправдава тази цел.
Аз имам едно дете по здравословни причини, не по финансови. Ако нямах условия да отглеждам деца, не бих имала дори едно. И не е само до площта и до отделните стаи, а до възможността да се осигури качествен живот и образование на тези деца. Редно е да си признаеш пред себе си каква точно е истинската причина да искаш второ дете точно сега и после да го обсъдиш с мъжа си и да вземете решението заедно.
Финансово имам предвид, че няма как да стоя вкъщи без никакви доходи. Сега поне имам майчинството.Добре сме финансово, но ще е трудно само на 1 заплата.
Казваш, че ще ти се наложи от финансова гледна точка да се върнеш на работа и в същото време казваш, че финансово сте добре и мъжа ти ще приветства идеята да имате второ дете сега. Казваш, че нямате и място вкъщи.
На мен ми се струва, че искаш второ дете за да отложиш или направо да предотвратиш връщането ти на работа. Раждането на друго дете по мое мнение не оправдава тази цел.
Аз имам едно дете по здравословни причини, не по финансови. Ако нямах условия да отглеждам деца, не бих имала дори едно. И не е само до площта и до отделните стаи, а до възможността да се осигури качествен живот и образование на тези деца. Редно е да си признаеш пред себе си каква точно е истинската причина да искаш второ дете точно сега и после да го обсъдиш с мъжа си и да вземете решението заедно.
На мен ми се струва, че искаш второ дете за да отложиш или направо да предотвратиш връщането ти на работа. Раждането на друго дете по мое мнение не оправдава тази цел.
Аз имам едно дете по здравословни причини, не по финансови. Ако нямах условия да отглеждам деца, не бих имала дори едно. И не е само до площта и до отделните стаи, а до възможността да се осигури качествен живот и образование на тези деца. Редно е да си признаеш пред себе си каква точно е истинската причина да искаш второ дете точно сега и после да го обсъдиш с мъжа си и да вземете решението заедно.
Не те съветвам тогава да раждаш второ, ако чувстваш, че ако не взимаш майчинство и стоиш вкъщи, си без никакви доходи. Това означава, че мъжът ти няма желание да ти предоставя лични средства и е възможност за контрол.
Аз съм с едно дете, но навремето исках второ и планирах точно да застъпя майчинствата, да са с до две години разлика. Причината беше, че така или иначе планирах да си сменям работата, не исках да чакам с години да се утвърдя и после да излизам майчинство, още повече че бях и на години. Исках и децата да са си близки по възраст и да имат общо детство. От финансова гледна точка планирах да ползвам застъпено майчинство, защото така 410 дни за второто щях да ползвам обезщетение като за първото, което беше много добро. Ти обаче вече си изпуснала този вариант, така че според мен по-добре се върни за работа за около година. Тъкмо ще видиш как се съчетава гледане на малко дете и работа, а и ще имаш по-високо майчинство. Според мен за децата е по-добре да са заедно в стая, поне докато са малки. Едно време всички деца бяхме в детска стая с братче или сестриче. Разлика от 4 години между децата също е много добра. Дъщеря ми има братовчедки с точно такава разлика във възрастта у си бяха супер близки. А и на теб ще ти е по-сладко времето с малко бебе в къщи, ако поработиш още малко. Но това е мое мнение, най-важното е ти и мъжа ти какво искате.
Едно дете имаме, но моите мотиви не мисля, че са важни за теб.
Финансово добре, но да не можете да се издържате с една заплата не е финансово добре.
Мисля, че много добре си се замислила за жилището. Знам, че повечето смятат, че за отглеждането на дете е достатъчна само много любов и сплотено семейство. Истината е друга. Когато семейството е финансово нестабилно и започне да става тясно и изнервено любовта започва да отстъпва място на битовизмите. Опитай да осигуриш нещо за децата си само с любов. За мен е неразбираемо пъхането на две деца в стая - едното реве нощем, другото утре ще ходи на училище, едното учи за класно, другото шумно бръмчи с колички ….
Също подкрепям мнението, че толкова много не ти се ходи на работа, че искаш да имаш още едно детенце и да си останеш вкъщи. Не зная каква ти е работата, но има варианти да се смени, да се смени на по-малко часове. А най-важното е, че както и по-горе казаха няма две еднакви бременности и две еднакви деца. Аз не мога да го потвърдя от личен опит, а само от видяното от приятелки с повече деца.
Каквото и да решите нека е обмислено и успех!
Финансово добре, но да не можете да се издържате с една заплата не е финансово добре.
Мисля, че много добре си се замислила за жилището. Знам, че повечето смятат, че за отглеждането на дете е достатъчна само много любов и сплотено семейство. Истината е друга. Когато семейството е финансово нестабилно и започне да става тясно и изнервено любовта започва да отстъпва място на битовизмите. Опитай да осигуриш нещо за децата си само с любов. За мен е неразбираемо пъхането на две деца в стая - едното реве нощем, другото утре ще ходи на училище, едното учи за класно, другото шумно бръмчи с колички ….
Също подкрепям мнението, че толкова много не ти се ходи на работа, че искаш да имаш още едно детенце и да си останеш вкъщи. Не зная каква ти е работата, но има варианти да се смени, да се смени на по-малко часове. А най-важното е, че както и по-горе казаха няма две еднакви бременности и две еднакви деца. Аз не мога да го потвърдя от личен опит, а само от видяното от приятелки с повече деца.
Каквото и да решите нека е обмислено и успех!
Детето на ясла, мама цял ден айляк. И се замисля за второ, щото не й се работи. Да погледне съседната тема, дето една майка с две деца, от 10 години си стои вкъщи, и се чуди как ще се справи, ако се върне на работа. Има и такива жени, на които просто не им се работи. Причини все ще се намерят. Поне докато и двете деца не идат в гимназия. Обикновено и квалификация нямат. Разчитат на мъжа си да ги издържа и родителите да им помагат, щото те имали деца. Живеят в наследствено жилище, често със свекъри, пазаруват само най, най необходимото, социалните им контакти се изчерпват с комшийките и родата, имат два ката дрехи и на почивка ходят за няколко дена на бунгало, като си носят манджа от вкъщи... Викат, че са добре финансово, ама пестят от всичко и чакат на родителите си за финансови инжекции всеки месец , или за извънредни разходи, или по големи покупки. Щом ги устройва, няма лошо. Лошо ще стане, ако изведнъж мъжът й си намери друга, а тя на 40 + , с няколко години стаж като продавачка тръгне тепърва да си търси работа.
Тъй като преобладават коментари, че не искам да работя и вероятно нямам квалификация, искам да кажа, че всъщност не е така. Работата ми е стабилна, работя я от 7 години и бях много отдадена. Не чакаме финансова помощ от родители, справяме се сами и от моя гледна точка успяваме да си позволим нещата, от които имаме нужда. Социални контакти също имаме, не сме се вкопчили в детето до някаква много крайна степен. Бабите помагат с гледането веднъж - два пъти в седмицата и успяваме да се разнообразяваме. Вероятно дългото заседяване вкъщи ми е харесало и от там идват тези мисли и факта, че бързам за дете. Може и да не му е времето.
Повечето хора в този форум все пак са каймака на обществото, заплатите са им много високи, на мъжете им също, имат и много имоти и така. Не го казвам иронично, наистина съм го забелязала и в темата за покупки, козметики, в темите за пътешествия, тук в темите като се отвори дума много често се подразбира. Може би си е нормално такива хора да дават повече съвети, защото са по-успели.
Грам ирония и присмех не влагам, често съм си го мислела това за най-активните във форума.
Браво на тях.
Аз съм тук само да кажа, че има и от другите хора, такива сме каквито сме. Гледаме по 2-3 деца и работим и така.
Ако децата живеят в една детска стая - Всичко е наред. Даже и за постоянно така да останат. Хиляди деца в България живеят/живяли сме така, добре са, гледани са и обичани. Даже понякога може и плюс да е, да са си заедно. Но при всички случаи нищо няма да им стане!
Много е важно с мъжа да се обичате и да искате още едно дете. Най-важното е това. Важно е и да сте стабилни финансово, това за мен означава и двамата да работите и да ви се работи, никой да не скатава и да не остава безработен ей така.
Много, много хора си гледат децата и Да РАЗЧИТАТ и на майчинството. Рядко се случва на семействата да не им пука хич за майчинстовто и то да е само за козметика и кафета. Повечето хора разчитат на майчинство и заплата и всичко е наред. Гледаме си децата, плащаме сметките, спестяваме ако може и продължаваме напред.
Децата докато са малки нямат много разходи, с порастването и възможностите за работа на родителя се увеличават, болничните намаляват, свободното време е повече и втора работа може и допълнителни часове.
Все пак не става дума за някакви изпаданли хора на помощи! Говорим за нормални, млади, интелигентни хора, които работят и искат 2 деца. Не 22.
На фона на всичкото това, аз също бих изчакала малко, да походя на работа. Да се върнеш в света на възрастните, да ти актуализират заплатата, детето да порасне малко. 3 или 4 год разлика е чудесна. Едното може да се позанимава само вече.
Ние имаме три деца. И определено връзката между двете с по-малка разлика е различна и много хуабва. И другите имат хубава връзка помежду си де.
За енергията и справянето - абсолютно всеки се е страхувал и притеснявал, но повечето хора ако са здрави се справят с всичко, което живота даде! Ще се справиш и ти. Загледай другите хораа с 2-3 деца - с каквво са по-различни от вас? Хора като хора сме всички:) На мен това ми помогна при доста от страховете, да се върна в реалността и да си кажа - това са супер нормални неща, сумати хора всеки ден правят абс.същите неща и го живеем тоя живот, наслаждаваме му се.
Аз имах своте тревоги, някои оправдани, а някои не през трите бременности, но когато имаш вече детенце е различно, отвлича ти вниманието и може и да не мислиш толкова за това и да ти мине неусетно бременността.
Успешно да е тръгването на ясла, връщането на работа и пожелавам от сърце и втората бременност също!
П.п на мен форума също много ми помогна, в отчетните теми за бременност и бебенца всички бяхме работещи, бързащи за градината, притеснени, развълнувани, чакащи заплатата, всякакви хора:))))
Грам ирония и присмех не влагам, често съм си го мислела това за най-активните във форума.
Браво на тях.
Аз съм тук само да кажа, че има и от другите хора, такива сме каквито сме. Гледаме по 2-3 деца и работим и така.
Ако децата живеят в една детска стая - Всичко е наред. Даже и за постоянно така да останат. Хиляди деца в България живеят/живяли сме така, добре са, гледани са и обичани. Даже понякога може и плюс да е, да са си заедно. Но при всички случаи нищо няма да им стане!
Много е важно с мъжа да се обичате и да искате още едно дете. Най-важното е това. Важно е и да сте стабилни финансово, това за мен означава и двамата да работите и да ви се работи, никой да не скатава и да не остава безработен ей така.
Много, много хора си гледат децата и Да РАЗЧИТАТ и на майчинството. Рядко се случва на семействата да не им пука хич за майчинстовто и то да е само за козметика и кафета. Повечето хора разчитат на майчинство и заплата и всичко е наред. Гледаме си децата, плащаме сметките, спестяваме ако може и продължаваме напред.
Децата докато са малки нямат много разходи, с порастването и възможностите за работа на родителя се увеличават, болничните намаляват, свободното време е повече и втора работа може и допълнителни часове.
Все пак не става дума за някакви изпаданли хора на помощи! Говорим за нормални, млади, интелигентни хора, които работят и искат 2 деца. Не 22.
На фона на всичкото това, аз също бих изчакала малко, да походя на работа. Да се върнеш в света на възрастните, да ти актуализират заплатата, детето да порасне малко. 3 или 4 год разлика е чудесна. Едното може да се позанимава само вече.
Ние имаме три деца. И определено връзката между двете с по-малка разлика е различна и много хуабва. И другите имат хубава връзка помежду си де.
За енергията и справянето - абсолютно всеки се е страхувал и притеснявал, но повечето хора ако са здрави се справят с всичко, което живота даде! Ще се справиш и ти. Загледай другите хораа с 2-3 деца - с каквво са по-различни от вас? Хора като хора сме всички:) На мен това ми помогна при доста от страховете, да се върна в реалността и да си кажа - това са супер нормални неща, сумати хора всеки ден правят абс.същите неща и го живеем тоя живот, наслаждаваме му се.
Аз имах своте тревоги, някои оправдани, а някои не през трите бременности, но когато имаш вече детенце е различно, отвлича ти вниманието и може и да не мислиш толкова за това и да ти мине неусетно бременността.
Успешно да е тръгването на ясла, връщането на работа и пожелавам от сърце и втората бременност също!
П.п на мен форума също много ми помогна, в отчетните теми за бременност и бебенца всички бяхме работещи, бързащи за градината, притеснени, развълнувани, чакащи заплатата, всякакви хора:))))
И на мен ми звучи, като да ти е харесало вкъщи и сега да търсиш вариант да си удължиш "престоя". Не че има лошо, но е добре да обмислиш всички следстия от това, защото може и да не ти хареса толкова, колкото си мислиш. Иначе на мен 2-3 години ми се струва добра разлика между деца. Има много други фактори, които трябва да вземеш предвид обаче, и повечето касаят вашата индивидуална ситуация. Ние каквото и да кажем, вероятно сме на различни години, с различни доходи, хобита, визия за ежедневието, различен опит с нашите деца, и нашите съвети могат да са несъпоставими с вашия начин на живот.