Публикувана: 9 юни 2025, 00:28 ч.
Последно мнение: 28 юни 2025, 23:22 ч.

Второ дете

5 115
87
1

# 15 9 юни 2025, 16:51 ч.

Paris, France
Мнения: 17 644

След 2г с второто дете в къщи пак ще трябва да тръгнеш на работа, но тогава сутрин ще будите, миете, обличате и храните две малки деца, като едното ще го водите на ясла (ако намерите място), а другото на градина. Ще си предават едно на друго налепените навън инфекции и през ден някое ще е болно, докато другото ще пращи от енергия и ще иска да излиза.

Трудно се гледат породени деца. Две пълнолетни имаме и ги изгледах като домакиня. Животът с едно дете е много по-лесен ако е здраво. Освен по-трудно е и по-скъпо. Понякога мислим едно, а става друго. За моето второ дете, както и за първото, нямаше места в яслите до нас и никога не се освободи място. Замисли се и за това!

Цитат на: Анонимен в пн, 09 юни 2025, 13:50

Аз съм тук само да кажа, че има и от другите хора, такива сме каквито сме. Гледаме по 2-3 деца и работим и така.

Ако децата живеят в една детска стая - Всичко е наред. Даже и за постоянно така да останат. Хиляди деца в България живеят/живяли сме така, добре са, гледани са и обичани. Даже понякога може и плюс да е, да са си заедно. Но при всички случаи нищо няма да им стане!

Вие гледате по 2-3 деца и работите, но на авторката едно дете, което ходи на ясла вече и идва нанагорно и не иска да се връща на работа. Прекрасно е, че се справяте, но тя има друг характер и енергия.

До някаква възраст могат да живеят в една стая децата, но породените се гонят, играят си и си пречат да учат. Изпитано 🌞. След 12-13г на голямото си им трябват собствени стаи, задължително ако са разнополови. С разходи за две деца може да им дойде нанагорно да купуват ново, по-голямо жилище, а може да се наложи да продадат сегашното.

Храна и дрешки за малко дете не струват скъпо, но детегледачка, някакви специални нужди ако има здравословен проблем вдигат сумата десеткратно.

Сега децата ни са много близки, защото са породени, въпреки че са разнополови. Много ни беше трудно и изморително докато бяха малки.

# 16 9 юни 2025, 17:28 ч.

Варна
Мнения: 7 020

Ако мога да върна времето назад, щях да породя.
Ама да отрасне детето, то пък после се появи проблем и така си останахме с едно.

# 17 9 юни 2025, 17:36 ч.

Мнения: 2 559

Зависи на колко години е. Ако е на 35, да бърза. Ама иначе не. Моите са с близо 10 години разлика, и с двете си върнах след първата година на работа. Ама първото го гледаше свекървата, докато тръгне на градина. За второто изчаках майка ми да се пенсионира. Да, от една страна е хубаво да са породени, ама после е голям зор, особено ако няма кой да ти помага, а ти и на работа трябва да ходиш. Вече е друг въпрос, ако имате финанси, детегледачки, частни детски градини, помощ от родителите, или си на някаква държавна работа, където взимаш отпуска, болнични, търпят те да закъсняваш, да излизаш по рано от работа.... Гледам сега една колежка, с едно дете, на три е вече, е тя мисля, че вече си опука болничните, които й се полагат за цялата година - към 40 работни дни май бяха, плюс половината отпуска.
Друга колежка, съвсем целенасочено беше решила децата й да са с по малко от година разлика. Бяха в една група в детската градина, един клас в училище. За второто дете майчинството й беше колкото за първото. Отделно, мъжът й имаше бизнес в кетъринга, и тя не готвеше вкъщи. Тя водеше сутрин двете деца заедно на градина, мъжът й свършваше работа към 3 следобед и ги прибираше. Заедно с достатъчно кутии храна.
Та , моят съвет е, върни се на работа, изчакай първото да стане на 6, тъкмо като родиш второто, то ще е първи клас. После две години вкъщи, поне и на голямото ще можеш да му обръщаш внимание, вместо да ходи на занималня.

Последна редакция: пн, 09 юни 2025, 17:56 от Прекрасная Василиса

# 18 9 юни 2025, 19:00 ч.

Мнения: 3 907

+ 1 сопол = - 100 лева
Иначе може да се живее всякак.
Бабите ни са отглеждали толкова деца в една стая и хора са станали.
Е, вярно преди години, но пък колко да се е променил живота от тогава.

# 19 9 юни 2025, 19:15 ч.

Мнения: 1 187

Аз съм с породени, трудно е, но е хубаво.
Не съм чувала никога жена да е съжалила че е родила още едно дете. Щом имаш желание, действайте. Стига и мъжа ти да е съгласен, да не е само твое желанието.
Не мога да си представя на по-късни години толкова да тичам след децата, да не спя… Докато сме млади по-лесно се гледат.

# 20 9 юни 2025, 19:22 ч.

Paris, France
Мнения: 17 644

И двете ми баби са спали зимата с децата си в една стая и даже в едно легло, защото къщите не са били добре изолирани, а и трябвало да мъкнат дърва и въглища всеки ден. Едните баба и дядо са живяли в една стая с майка след ВСВ. Водата в чашата в стаята замръзвала зимата. Ужасен студ и глад е било. След определена възраст, обаче, момичетата са отделяни от момчетата и не са допускали да се затварят заедно в една стая. Едната ми баба имаше 2 деца, разнополови и по едно време е живеела в една стая с дъщеря си, но баща ми живеел в друга. Тя е била разведена.

Моите две баби, родили общо 3 деца в периода 1932-1940г не са водили дете на училище, освен първия ден. Майка ми, баща ми и леля ми са ходели и са се връщали сами от училище от първия ден, като баща ми и сестра му си готвели лятото сами от 6 или 7 годишна възраст и майка ми също помагала. Едната ми баба, с едно дете, не е работела, а другата водела децата с нея на работа, както и по къра. В днешно време не знам кой работодател ще приеме дете на работното място. И собствен бизнес да има е трудно.

Да, за децата е много добре да са породени. За родителите избор на гимназия и университет са по-лесно за второто дете, защото са проучили системата. Има позитиви, но 2 години в къщи с бебето ще излязат през носа на авторката като свърши второто майчинство.

# 21 9 юни 2025, 19:29 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 297

2 деца в една стая е по-добре, защото лежиш първо с едното, после с другото докато заспят, едното изчаква. Иначе беше лудница - бащата лежи в едната стая, ти в другата и чакате бебетата да заспят обаче и двете реват за теб. Сина ми ме дебнеше само кога ще се измъкна.... беше ужас. Накрая ги сложихме заедно в една стая и се оправиха нещата. Още са в една стая - 10 г по- късно, още искат да ги гушкам, но вече мисля за разделяне на стаите след 2-3 години няма да се побират в една.

# 22 9 юни 2025, 19:44 ч.

Paris, France
Мнения: 17 644

Нашите спяха с нас като малки. Отделиха се когато сина беше на 5.5г а дъщерята на 4г, но пак идваха да спят с нас, а дъщерята нощем се намъкваше при нас всяка божа нощ. Предвидихме отделни стаи, но дъщерята поиска да се отдели чак към 13-14г, а синът никога. Тя още идва да спи при нас. Снощи спах на дивана с нея. Той поне не идва да ни спи в леглото.

Това с лягането ме напрягаше. Ние ги слагахме в нашето легло и като заспят отивахме в другата стая. 🌞 Това ако не бяхме заспали преди тях.

Но да, докато са малки искат да са заедно. Аз съжалявам, че не ги отделих в отделни стаи насилствено, от 4-5г, защото после се гонеха и ученето ставаше мисия невъзможна. Ние имахме свободна стая, но и двамата казаха, че ги е страх сами в стая. Трябваше да им сложа вещите и бюрата в отделни стаи и да не допускам пренасяне, а да спят заедно като толкова ги е страх сами в стая.

Все още си държат някои вещи в стаята на другия, особено дъщеря ми. Хайде, вече не се гонят и не вдигат шум поне. От 5 до 15г ученето с тях беше ад. Не искаха да учат сами.

# 23 9 юни 2025, 20:43 ч.

Мнения: 1 463

Моето е едно и не искаше да учи само вкъщи, затова до края на седми клас ходеше на занималня и си тръгваше от последните. Аз също учех в една стая със сестра ми, докато завърших гимназия. После в общежитието с три момичета в стая нямах никакъв проблем да уча. Обичах да уча и в читалнята, там пък имаше още повече хора.

# 24 9 юни 2025, 21:07 ч.

София
Мнения: 4 221

Като човек с 2 деца с 3г и половина разлика - ами доста е тегаво. Голямото е на 4г9м, малкото 1г3м. Второто като се роди беше лесно от гледна точка на хранене, режими, сън, нямахме никакви проблеми. Но дни ми се губят от умора и нерви като се изливаше една огромна ревност и дори агресия от голямото. Последната половин година горе долу затихнаха нещата, даже от време на време играят двете заедно, но умората е вече като 5-ти член на нашето семейство. Голямото колкото е самостоятелно в някои неща, толкова и се вбебенява за други. Малкото само търчи да опознае света и няма спирка и за 2мин. След половин година ще видим как ще е. На есен и то тръгва на ясла, страх ме гони. Сега лепва всякакви неща, а тогава не знам. Най-големите ни разходи по децата са по лекари, лаборатории и аптеки. Дрехи, храна, други консумативи са капка в морето, ако трябва да ги сравним. Мен най- много психически ме уморява този кръговрат и чакам момента, в който ще се поразредят болестите и вече ще станат изключение, а не правило.

Не планираме да са в отделни стаи дори като тийнове. Имаме 4-стаен апартамент, но едната стая ни е офис с възможност за сън. Ако някое изпищи да спи само има вариант, но засега голямото дори не дава да се отвори дума да спи само и иска малкото да е при него (търсят се много взаимно). За учене и усамотение има достатъчно място във всяка една стая. Аз с брат ми съм била в една стая и винаги ми е било спокойно, че не съм сама. И до сега не ми е комфортно да спя сама в стая (не че скоро съм имала този шанс).

# 25 9 юни 2025, 21:11 ч.

Мнения: 1 463

JayRay и аз съм така със спането. Преди две години за пръв път сигурно близо 30 години ми се наложи да спя сама за две нощи в апартамента, първата не мигнах цяла нощ. Човек е социално същество, не е естествен този стремеж към усамотяване.

# 26 9 юни 2025, 21:39 ч.

Мнения: 128

Аз точно поради факта, че съм само дете, не си предтавям да деля стая с брат/сестра. Но пък ММ има сестра и с нея са спали в една стая. Казва, че не е имало проблеми, единствено са се карали за телевизора. И на мен с 2 деца с малка разлика ми се струва сложно. Тичане по едното, по другото, време за теб почти нулево. Но пък си има и добра страна, като всяко нещо. Виждам ММ и сестра му колко са близки, колко си помагат и са приятели. Разликата им е около 2 години. Не и е било лесно на свекървата, факт е, но оцеляла е жената.

# 27 9 юни 2025, 21:55 ч.

Paris, France
Мнения: 17 644

Моята свекърва е отгледала 4 деца с разлика 2-3 години със всяко следващо, но ги е слагала всяко в собствена стая от раждането и нощем ги оставяла да реват без да ги храни. До седмица спирали да реват нощем. Така я посъветвали в родилното. Не са разрешавали на децата да ходят по чуждите стаи. Само в собствената си и общите помещения. Съжалявам, че не я послушах за отделните стаи от малки. Можеха да спят с нас, но всяко да си има стая.

Не навсякъде има занималня. Неприятно е да се учи и с едно дете, но когато не сяда, а другото го закача и вдига шум става зверилник.

# 28 10 юни 2025, 00:20 ч.

Поморие
Мнения: 607

Цитат на: vika.03 в пн, 09 юни 2025, 00:28

Здравейте. Не знам дали поста ми е за тук, но си извинявам, ако не е. Имам дете на 2 години и в началото докато беше бебе бях доста изнервена и имах някакви нелепи очаквания раждането да е най-трудното и след това само да си спите и гушкате с бебето. Е разбиха се. Беше много ревливо и неспокойно бебе, но мина този период и дори не помня много от нещата, въпреки че са минали само 2 години. Сега детето вече ходи на ясла и за мен наближава времето да се връщам на работа. През първата една година на детето нямах търпение, но сега нещата много се промениха и дори не искам да стъпвам там. Много ми е добре вкъщи, станах домакиня и правя нещата с удоволствие. Но ще се наложи, естествено, и от финансова гледна точка да се върна на работа, а и това е нормалното нещо за всяка жена след майчинство. Когато родих и първите месеци с бебе просто за мен беше немислимо да имаме второ. Цялата грижа, внимание, недоспиване явно са ми дошли в повече и до днес мъжа ми не смее да отвори темата. Обаче както се заричах, така сега от няколко месеца започнах да си мечтая какво би било да имаме още едно детенце. Да изживея отново всичко, вече с опит и да знам, че трудностите отминават и някак да се насладя на първите месеци, защото с първото дете бях в страшна дупка. Отделно и ме притесняват много неща. Първо, че живеем в малък апартамент, а искам и двете ми деца да си имат собствена стая, второ - как се случва всичко вкъщи и ще имам ли енергията да се справя, трето- не знам защо, но много се притеснявах с първата ми бременност дали всичко ще е наред с детето. Постоянно ходех по изледвания и консултации, без да има смисъл или проблем. Бях полудяла. Правих си всевъзможни изследвания, за които мъжа ми не знае, но просто някак трябваше да се чувствам спокойна. Детето се роди в самото начало на 9ия месец и съм притеснена дали ще мога да износя отново, дали пък няма да тръгне да се ражда още по-рано. Все такива въпроси и терзания без отговор. Но много искам. Искам да усетя онези малки ръчички, онази бебешка миризма, да излизаме с количката и всичко останало. Ами написах каквото имам, очаквам вашите коментари, споделете опита си. Колко деца имате, как се справяте с 2 и повече деца. Ще се радвам да получа отговори, защото се чувствам много странно и съм много объркана. Правя малка редакция, за да добавя, че финансово сме добре и мъжа ми съм сигурна че с удоволствие ще приветства моите искания, защото неведнъж е казвал, че иска голямо семейство. На 30 години сме и сякаш годините много бързо започнаха да се изнизват.

Според мен не бързайте. Аз съм с двегодишно момченце и едногодишно момиченце и направо нямам бял ден. Първото ви дете е в трудна възраст, на две започват истериите и тръшканиците, освен това някои деца още са съвсем несамостоятелни и ще се чувствате сякаш имате две бебета. Моят син на 2,6 е като бебе - сменям памперси, защото не се научава на гърне, колкото и да опитвам, храня с лъжичка, защото не му се получава да се храни сам и всичко е на квадрат, защото същото правя и по сестричката му. Плюс всички тези грижи като хранене, къпане, памперси, приспиване, забавляване, търпя и всекидневните истерии на по-голямото си дете и отскоро и постоянно тормози и закача сестричката си. Резултатът - изтощена 28 годишна жена, изглеждаща с10 години отгоре, недояла, а до преди известно време и адски недоспала. Често резервът ми от психически и физически сили се изчерпва отвсякъде. Самотен родител съм засега. Нямах представа, че някога ще стигна до тук. Не мога да мръдна никъде без децата, никой не се наема да ги гледа и двамата заедно, забравила съм за пътувания, приятели, развлечения, едно кафе не мога да седна да пия спокойно. Копнея да оцелея до мига, в който поне единия ще влезе в ясла. Трудно е с деца с малка разлика. Ентусиазирана сте, но помислете добре дали сте готова да минете през нещо подобно. Повярвайте ми, не е за всеки.

# 29 10 юни 2025, 08:38 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 297

Има надежда! Дръж се.

Препоръчани теми

Граници и свекърва

Дете и баба

Дете на около 2 г. с проблемни родители.

Въпрос към майките и омъжените - страните ли от неомъжени жени без деца?

Причина:

Причина: