Второ дете

От първия пост ми звучи, че не си се насладила на първите месеци, поради притеснения, и сега искаш шанс да преживееш този период отново.

Обаче всичко ще е различно - плюс ще имаш още едно детенце в микса. Ще имаш други притеснения.

Трябва да обмислиш добре ситуацията - искаш ли второ дете, ако пак началото е изключително трудно, просто тревогите са други?

Според мен е глупаво да се създава цял нов живот, защото на теб ти се седи вкъщи. Като второто дете навърши 2 или 3 години и нямаш повече майчинство какво ще правиш? Неизбежно е връщането ти на работа, а и не виждам защо го отлагаш. Ако си толкова мързелива и вече с две деца, мъжа ти ще те контролира както иска. Бъди готова винаги да можеш да се оправяш и сама. Без финансова независимост самата ти си дете, за което някой трябва да се грижи. Ако търсиш на хляба мекото най-добре си останете с едно дете, за да не се натоварваш.

Абе щом разчитат и на 730 лева майчинство, значи не са толкова добре финансово. Това в днешно време са пари за семки и бонбонки. Не знам и колко майчинство ще вземе, ако сега забременее с второ, не ми се чете КСО.

Не очаквах толкова нападателни коментари. Аз не усещам да сме зле финансово, вие преценихте, че сме. Изкарахте ме мързелива и неквалифицирана. В крайна сметка решението е наше, да, но наистина сякаш усетих доста подигравателно отношение. Бъдете живи и здрави, благодаря ви за мненията!

За усещанията ти през първите месеци от майчинството напълно те разбирам. Няма как да знаеш обаче отсега как би се чувствала с две деца - второ може да е спокойно, но може да е и още по-ревливо. Просто трябва да прецениш сама своя капацитет да се справиш с две малки човечета с различни нужди и желания. Отново ти трябва да прецениш дали можеш да им отдадеш по еднакво много обич или вътрешно си знаеш, че едно детенце те удовлетворява и искаш да се съсредоточиш само върху него.

Само в скоба искам да споделя и една история от не толкова близкото ми обкръжение: нормално младо семейство с едно дете решава да има и второ. Господ обаче им праща близнаци Голямо щастие, обаче и натоварването си е друго. 6 месеца след раждането им срещам баща им. Изглеждаше все едно токущо той лично ги е родил.

Няма какво да се цупиш. Човек, който иска да има второ дете и знае, че има възможност и ще се справи, не пита в анонимен форум, ами го обсъжда с мъжа си.

А мъжа и от къде да знае какво ще и е с 2 деца на главата? Той и едно дете не знае какво е защото го няма по цял ден.

Според мен си в такъв период. Искаш деца, занимава ти се с деца и бебета и това е супер, защото казваш, че и двамата с мъжа ти искате голямо семейство. Нормално е да си позагубила интерес към работата, иначе пък щеше да се терзаеш, че изпускаш нещо.

Хубаво е да помислите кой ще ви помага. Поне за няколко часа седмично. А и мъжът ти да има предвид, че ще трябва да поеме доста повече грижи за едното дете.

Сравнително нов потребител си,нормално е.
Има някои като Примадона,които не се държат подигравателно и провокативно,но са “старши” бг мами.

Това не е вярно. Всеки си има някакви притеснения, колкото и да е материално подготвен, поради неизвестни величини и пр. Единствено невежите, тези, на които изобщо не им хрумва, че може да има някакви усложнения, или тези, които имат як гръб и каквото и да се случи, друг ще го отнесе, са спокойни.

Ами търпелива съм с хапливите пепелянки, изчаквам стратегически да се изморят от плюене за да започна на чисто с обстрела.

Нищо в този форум не е лично. Никой не те познава, за да се отнася подигравателно точно към теб и твоя проблем. Хората тук валидират личните си избори и обслужват собствените си комплекси, поднасяйки личният си опит като единствен и правилен. Няма защо да се обиждаш и впечатляваш, чети без емоция, и отсявай рационалното зрънце от всяко мнение. Чуждият опит е ценен, дори когато е напълно неприложим за конкретния човек. Чета с интерес и мнения на хора с едно дете, и на такива с три-четири-пет. Хората сме различни, но добра идея (или лайфхак ) може да се вземе от най-неочаквани места.

По темата не знам какво да ти кажа, ситуацията ни е съвсем различна. Аз съм работохолик и кариерно ориентирана, затова с мъжа ми решихме децата ни да са с малка разлика, за да мога да отсъствам от работа наведнъж, а не да ми се накъсват нещата майчинство-работа-майчинство-работа. Докато бях в майчинство също отделях време за квалификация и да съм в час с новостите в професията ми, правех някои неща от вкъщи, за да поддържам форма. Не ми се е стояло вкъщи повече от необходимото, и цялото ни семейно планиране беше направено конкретно за нашите нужди. При всички случаи, нещата няма как да се случат, ако и двамата родители не участват активно в отглеждането на децата и организацията на дома.

За някои жени е достатъчно да имат някаква помощ - от баба, от домашна помощничка или детегледачка. За мен беше важно помощта да е от мъжа ми, да сме равно замесени в общия ни живот - и материално, и времево и физически, и емоционално. Аз съм го избрала и съм се събрала с този мъж, за да бъдем партньори и да градим живота си ЗАЕДНО, а не да ми е някакъв банкомат или провайдър. Затова и двамата през годините много внимателно сме подбирали служебните си ангажименти така, че семейният ни живот да не страда. Звучи странно, че хем и двамата сме работохолици и обожаваме професиите си, хем си браним семейното време и пространство. Трудно е, и се постига с много усилия, но си заслужава.
Но както казах, това е личният ми опит, който е проработил за нас и нашето семейство. При друг е проработило друго. Няма общовалиден съвет

Ами мнението на Василиса, че 780лв.майчинство са джобни пари ми прозвуча обидно, не само към авторката, но и към всички нас, които вземаме около и под средната работна заплата за страната и мислим, че се справяме прилично и не сме лишили децата си от нищо. Не мисля, че авторката е и мързелива, ето и Бернарда, въпреки, че е работохоличка е искала деца с малка разлика. Всеки си казва мнение каква според него е най-добрата разлика, да, но от констатации, че жената е бедна, мързелива, че не може да разчита на мъжа си, щом пита тук не са правилни.

Здравейте!
Децата са най-хубавото нещо на този свят! Не мислете много- друго е детето ви един ден да си има най-близък другар и човек. Отделно от това, свиква да поделя и споделя, да се грижи за някой, да бъде по-отговорен, дори по-социален ако искате. Аз имам 2 деца и честно казано бих имал и повече, но вече станах на почти половин век, та маалко е късно. За вас и вашите 30 години.. прекрасна възраст за 2 детенце- не се колебайте, времето бяга и никого не чака. Успех!

С жена ми искахме децата да са с малка разлика, защото после растат почти като близнаци,  нужни са им почти еднакви неща и грижи, както и после не се налага да прекъсва работа за второ дете. Действително в началото е трудно докато са в бебешка възраст, но после се водят заедно по площадки, заедно на училище и спортове, далеч по лесно ми се вижда от това да съчетаваш ученик с бебе или 2-3 годишно. А при достатъчно желание може да имате и 3то малко като поотраснат първите две. За хейта, той е неизменна част от този форум, някои потребителки така изпускат парата, чак се учудвам, че още не са я посъветвали да бяга с 200 от мъжа си, което също е неизменна част от всяка тема тук.