Второ дете

За тва хич да нямаме ли, да не подпомагаме западните икономики ?
Това разбира се е само част от решението, но и голяма част от тези деца остават. А и не малко от родените навън българчета се връщат, около 10,може би 15 % от децата покрай нас са родени в чужбина, но родителите им са се върнали тук.

Моите са разнополови с разлика 2г.
И да, в един момент водиш едното на ясла, другото на ДГ. После едното на ДГ, другото на училище. Но общо сме ги водили заедно 3г на ДГ и 3г на училище. Това не е за подценяване.
За спорта - предлагам избор и записвам само където и двамата искат да ходят. На този етап това е бойно изкуство. Едното може да иска на футбол, другото танци-манци и рисуване - пускам си го покрай ушите. Все пак и аз съм човек. Аз плащам, следователно аз решавам, не те.
А по отношение на курсовете по математика или ЧЕ - нямат избор и никой не ги пита.
Не съм чак толкова ларж, че да угаждам на капризи поотделно.
Така че да - нашите от години си вървят в комплект, което много улеснява нещата.

Абе, кой нормален човек ражда деца, за да бори демографската криза, съвсем смешни неща взехте да пишете.

То пак се връща в БГ защото аз с пълна сила подпомагам българската икономика нарочно. И не съм само аз според мен. Гледам в чужбина да не харча а тук да се размазвам.

Никъде не съм казала такова нещо, но не познавам алтруисти, раждащи за държавата или за демографската криза.
Аз съм родила 5. За себе си и за баща им, и за самите тях. Не за друго.
Вече 3 от 5 са навън и поне 2 от тях няма да се върнат. Още 2 ще заминат с нас след 2 г. Поне за известно време, което също може да се превърне в "завинаги". И накрая от 5 не се знае и 1 дали ще остане тук. Самите ние надали ще прекараме тук старостта си. Та накрая вероятно ще сме -7. Толкова за решението на демографския въпрос с раждане.

Това че повечето деца заминават в чужбина,за да следват,не означава,че след известно време не се прибират в България.
Разбира се,има изучени,които лесно се преадаптират към културния шок,има и такива,които съжаляват за решението си да се върнат в България.Сценарии всякакви съществуват.

Разбира се, че някои се прибират в България. Има и останали да учат в България, които заминават да работят и учат за по-висока степен след като завършат.

Заминаваме да учим млади и често срещаме половинките си или първите партньори докато учим и е по-лесно да останем с тях в държавата, в която учим, отколкото да дойдат с нас в България. Първо защото никому няма да се налага да учи нов език. Второ - доста е сложно да доведеш чужденец, който няма гражданство на ЕС, дори и с общо дете. По принцип родител на европейско дете има право да живее в държавата, в която живее детето, но в България такива майки и бащи не намират лесно решение как да останат с право на работа. Много учещи тук българи искаха да си идат, но няма как да си заведат южноамериканските партньорки законно, а тук те вече имат право на престой след 2г съжителство с българина. Поне 10 такива познавам. Не пиша, че е невъзможно, но е трудно, а жената тук си има сигурна работа. Третото са заплатите в някои отрасли.

Чак културен шок при връщането няма. Тях ги е нямало 5 или 8 години, не 15 или 28.

С днешното онлайн работене нещата станаха по лесни - познавал 3 българки които си доведоха американските мъже в БГ, и тримата работят онлайн и не се оплакват от живота тук, напротив.
Фивър ако не е тайна, към къде сте тръгнали да се изнасяте?

Не е тайна.
По план трябва да се върнем в Дания, но големите ни деца настояват да помислим дали да не е Италия, за да сме до тях.
Възможно е първо да идем в Дания, заради конкретен проект, а и ни липсва животът там.
След пенсия вероятно ще отидем близо до децата, ако най-малките не решат да останат в Дания.
Времето ще покаже.

Значи ще правиш второ, защото не искаш дa се връщаш на работа.
 Аз още като се роди първото исках второ. После поразмислих,но си направих. Зор е голям, може би защото е в началото. Не съм вярвала че е толкова трудно.
 Аз съм за второ, но мотивите са ми малко странни.

Първото ни дете беше много ревливо(още е такова),но едва като го пуснах на ясла и се върнах на работа се убедих за второ.Беше ми хубаво на работа.Първото не е боледувало много и не е носило никакви вируси от градина.Имат 3 г разлика.После ще работите още 30години,а деца ще може да правите само в следващите 10г.

Аз ако съм на мястото на авторката бих си родила второ детенце без да отлагам, стига и мъжът да е съгласен и да участва активно в грижата за децата.
Да, трудно се гледат породени или такива с малка разлика. Тамън едното вече се е поочовечило и сте минали фазите с недоспиване, памперси, кърмене и захранване, и айде пак всичко на ново, но в същото време голямото все още не е толкова голямо, че да е напълно самостоятелно и ще си иска своите грижи и внимание почти постоянно. Но опитът с първото ще е още пресен, майката вече веднъж минала по този път ще е по-спокойна и уверена и по-леко ще минава през нещата.
Относно бременността - ежедневието на майката като е заето с грижите по голямото детенце, едва ли ще има толкова време да се вкарва в разни филми.
Рано или късно на авторката ще й се наложи да се върне на работа с две малки деца и тогава циркът ще е пълен.
Но тези деца няма да са все бебета, ще пораснат преди да се усетите. А поотраснали с малка разлика се гледат по-лесно, всичко им е почти идентично, тъй като имат сходен режим, сходни занимания и игри, даже често и обща социална среда. От личен опит мога да кажа - с брат ми имаме малка разлика, 2 години и нещо, и си бяхме най-добри другарчета в игрите.
Определено няма да е лесно докато са малки, но ще си заслужава. Енергия ще намерите - все пак сте на по 30 години, не на 60. Всички други обстоятелства са променливи величини - по-голям апартамент може да се купи и по-натам, работата може да се смени и тн. А това за стаята - отделна стая за всяко дете все още е екзотика по нашите ширини, нищо че според американските филми това е нормалното. И съм сигурна, че децата на поне 90% от пишещите в темата са в обща стая. Реално са много малко четиричленните семейства с жилища с 3 спални. Да не говорим, че и за родителите е по-удобно децата да са в обща стая, и на децата им е по-приятно.
Тъй че, авторке, ако се чудиш дали си готова за второ и дали сега е моментът - ДА. Ние хората често отлагаме разни неща за по-натам, а на това по-натам така и не му идва времето, а когато му дойде, то пък не става така както сме го искали,
Познавам много хора, съжаляващи че са останали с 1 дете или че са отлагали дълго второто, но не познавам някой да съжалява, че е избързал с второто.

Твърде несериозно.
Апартамент можело са се купи по-късно.
Като станат на по 18 години?
То важното е децата да си играят заедно.
Това, че двама различни души и едното ще иска кукли, а другото шах...