Второ дете

Форумните критерии са такива, защото днешният живот в България поставя жената в трудно положение ако остане сама с дете, а няма собствено жилище. Също издръжките не са особено високи и са само за детето. В британски или френски форуми никой не пита има ли собствено жилище, но има ведомствени за продажба с 20% намаление, ведомствени под нисък наем, общински, на кметството. Има помощ с наем, социални помощи, с които няма да гладуват и ще живеят прилично. И пак младите жени не се изтрепват да се женят и да раждат.

Аз без собствено жилище и без спестявания не бих тръгнала да раждам, че и второ. Мъжът ми днес ми е мъж, а утре - мъж на съседката докато ще си чукам главата с две малки деца сама. Може и да е прекрасна връзката, но да умре. И да имат апартаменти, те няма да им гледат децата.

Всичко приемам да се прави неосигурен - да се пътува, да се учи 100 години, кариера, гаджета, връзка, хобита, местене, но преди детето някои неща трябва да се обмислят.

Също е важно психическото състояние и емоционалното. Никакви пари не помагат при тежка депресия, а авторката вече е в такава.

Бих я посъветвала да си изследва нивата на вит Д, В12 и фолиева. Често след бременност и раждане има дефицит, а той дава депресия. Да си вземе хубави коензимирани В витамини, магнезий.

Не е лошо в случай на депресия и апатия да се поссети психиатър, но в България това е мръсна дума, та не го споменавам.

Невена - Значи ти си родила две деца с година разлика, които вече са пълнолетни, отгледани, мъжа ти не отиде при съседката? Но смяташ, че авторката няма да се справи така добре както теб?
Твоите две разнополови деца са спали в една стая или във вашето легло и ти сега 20 години по-късно съжаляваш, че не си ги отделила, макар и с плач? Защо??? Имаш отдавна отгледани деца, възрастни вече хора, какво значние има къде са спали?

От къде дойде това, че авторката е в депресия и е трудно? Върнах се пак да и прочета поста. Казва, че в началото е било трудно, но сега вече е забравила това, наслаждава се на домакинстването, а детето е само на 2. Значи е било трудно ама наистина в началото, когато няма как - на прясно родила жена си е трудно, какво да е?

Тя няма да има породени деца. И веднага да забременнее, което не е сигурно, ще има 3 годишно и бебе. Аз съм имала 3 годишно и бебе, това не са породени. На 3 детето може да ходи на гърне, да се храни само, да се облича и съблича, да разговаря, да чака, да се знимава само, даже и да помага с нещо.

Продължавам да съветвам авторката да походи малко на работа.
Само проверявам да видя дали нешо аз не съм разбрала.
След като уточнихме, че има хора, които на заплата и джобни от 780лв си гледаме децата. Макар и с по-евтин сладолед, но каквото такова.

В момента не съм в депресия. Чувствам се много щастлива. Може би първите 2 3 месеца с бебето бях, но сега определено не съм. Колкото до работата, да, не ми се връща, защото са се променили доста неща към по-лошо. Но това пък е естествения преход на нещата и ще работя. Със сигурност на този етап няма да търся нова работа, защото тук ме устройва и работно време и заплащане, пък евентуално ако планирам и нова бременност не искам тепърва да съм започнала и бум - бременна. И другото - по време на бременността наистина бях много паникьосана дали всичко е наред с бебето и прекалих с изследванията и филмите. Сега ако забременея втори път се надявам да не се стига до там. Засега ще почакаме с бебеправенето, защото не мисля, че ще се справим с 2 деца с 3 години разлика от физическа и психическа гледна точка. След година - две ще се замислим по-сериозно. Наистина много искам и изобщо не е свързано с факта, че не ми се работи. Просто вътрешно усещане. Благодаря отново на всички включили се

Не смятам, че няма да се справи добре, а обяснявам, че е много, много изцеждащо, тежко, изморително и трудно, а аз бях домакиня. С ходене на работа е още по-изморително и тежко + че второто дете налепва непрекъснато инфекции от първото, дори и да не ходи на ясла.

1г10м имам между първото и второто раждане.

Мъжът ми не избяга при съседката, но бягаше по задачи, проекти, командировки. Била съм сама с двете деца, едното проснато с тежка варицела, другото с една пъпка на челото и иска да излиза, а аз с варицела и 41°С треска, полужива и сама. Няма кой чаша вода да ми подаде, а трябва да готвя за малкото, да давам мляко и вода на голямото, да играя с малкото. Няма да ри казвам как се кара варицела на 36г.

Обясних вече защо съжалихме, че не ги разделихме още като малки - гонеха се, пречеха си и не можеше да се учи с тях. И пак, след някакво време си им трябваха самостоятелни стаи и дъщерята се отдели бавно и плавно. Добре, че имаше обзаведена стая, че ако трябваше пак да се местим в друго жилище, жална ни майка!

И с тригодишно и бебе може да е трудно. Малкото дете беше сухо денем и нощем малко след навършване на година, но голямото още беше в пелена нощем. Голямото на 4г знаеше таблицата за умножение, а малкото и на 7 не можеше да разбере концепта. Има си разлики.

На 3г никое от децата ни не се обличаше или хранеше само. Мислех, че никога няма да се научат, честно.

Още като бременна авторката е била тревожна и ходела непрекъснато по прегледи.

Никого не спирам да ражда породени, но си е тесла.

Разбира се, че няма да търсиш нова работа след като планираш бебе скоро. Представи си, намираш мечтаната работа, работиш две-три години, за да се утвърдиш, това с цел да ти е готино като се върнеш от майчинство, забременяваш и фирмата фалира. Животът е несигурен, работа завинаги няма, и аз не обичам промените, но ми се наложи да търся работа на 50 и работа има, намира се, а ти си млада. Дъщерята на една приятелка, наскоро започна работа след майчинство няколко месеца преди детето да стане на две на нова по-висока позиция в старата фирма, предложиха й да се върне по-рано, защото имаха нужда от човек именно за това място. Много оправно и организирано момиче, почти завърши второ висше(остават й няколко месеца) по време на майчинството, плюс два онлайн курса, всеки с продължителност няколко месеца. Работа в България има, за който иска да работи, може би няма за тези, които търсят 5 бона заплата.

Невена, в началото си спомням колко се оплакваше, че ви е малко жилището за две деца, че не ви стига и колко е невъзможно да се намери във Франция по-голямо жилище, доста по-реалистично звучеше, после извън сякаш те препрограмираха, не само в битово отношение  Сега гледам, че се е появила свободна чакаща и обзаведена стая, която мисля, че я нямаше към момента на раждането на децата ти. Та така, появяват се стаи, когато се налага, не е нужно да си осигуриш 9-стайно жилище, преди да започнеш да забременяваш и да раждаш някакъв плануван брой.

ако го искате и 2та - давай. не знам защо питаш тук, като за всяка майчинството е различно. аз съм с 1 дете, мислим за 2ро. и на мен докато стане на 2 ми идваше малко трудно - най-вече ментално. изцяло зависимо малко човече, залепено за теб, отделно искаш и малко време за себе си.
ще ти кажа и от гледна точка на човек, който работи с колежка, наскоро върнала се след почти 5 години майчинство за породени деца. ами, трудно й е. вече половин година още се настройва на работен режим. не знам какво работиш, но ако е нещо, където има постоянна динамика и нововъведения - няма да ти е комфортно ако се върнеш след 4 години +.

Никой не може да гарантира, че второто дете ще бъде от същия пол като първото и заедно ще ходят на спорт и ще харесват едни и същи неща. Дори при 2 деца с малка разлика, все се налага едното да се води на училище, а другото на градина поне една година. Може едното дете да харесва футбол, а другото рисуване. При мен дъщерята  - танци, синът - футбол и всичко останало се прави по отделно. Две деца са си две деца с техните лични нужди.

Няма толкова значение дали са един пол или не, естествено, че имат различни нужди и интереси дори и еднополовите.  Но нивото на ангажираност е едно и също, 2 годишното или бебе имат съвсем различни нужди и ангажименти от ученик и поне на мен ми изглежда по трудно съчетаването им.

Синът се роди в Англия. Към момента на раждането на второто бяхме в апартамент на свекърите тук, в който дойдохме със сина. Там се роди дъщеря ни. Останахме 4 години там и междувременно търсехме друг. Много малко жилища с 3 спални се предлагаха, а ако сложиш условие да е ново строителство съвсем. В сегашния апартамент дойдохме с децата преди 18г, през 2007г. 3 години търсихме.  Взехме го точно за да си имат стаи и местенето беше кошмар. Обзаведохме им спални, но както писах  избраха да живеят в една стая. Но да, към момента на раждането на второто и 3г след това нямаха стаи в жилището, в което живеехме тогава, нито искаха.

Това, че жилището има 3 спални не означава, че не може да ни е малко. Броят спални няма връзка с квадратурата. ММ държи доста бумаги из къщи, вече и на балконите ☹. Още 2 спални, стаи де, биха ни дошли добре, но нямаме намерение да се местим до пенсия.

Оплаквах се от липса на собствена стая, в която да си наредя такъмите за нокти и парфюмите и никому да не пречат.

Жилището пак ни е малко. Някои непотребни вещи ги носим в празна селска къща, но не е наблизо, а поне 2ч път с кола.

И да, с едно дете или без деца има повече място в къщата, каквато и да е.

Местенето с бебе е ад. За местенето с двете деца дойде майка, а след нея и двамата свекъри и пак беше много трудно. Обяснявам, че ако ще се местят в по-голямо жилище е по-лесно да се преместят преди появата на дете.

Уважавам жените, които искат да имат повече деца и борят демографската криза в България. Още повече уважавам тези, които го правят от желание, отговорност и обмислено. И категорично не разбирам и приемам онези, които нацвъкват породени деца 2-3 на брой, за да висят на социалната система на държавата. И никой да не ми обяснява как за това някой си е плащал осигуровките, че сметката не излиза. В случая си е чист мързел.

Ами как тогава роди 2 деца в апартамента на свекървата?

Как точно броят на децата бори демографската криза, когато тези деца не са крепостни и не всички остават в страната след пълнолетие?

Как? Никак. Второто дете се роди докато живеехме у свекърите.

Това, че съм живеела в жилище на свекърите, на мъжа ми или под наем не означава, че нямам собствени имоти другаде.

При днешната мобилност малко хора живеят цял живот в жилищата си. Майка ми живя основно на квартира и на квартира живееше като се пенсионира. Това не значи, че няма нейни жилища.

Pinko.lover може ли да обясниш какво разбираш под висене на социалната система на държавата?