На мен ми казаха че в Испания раждали на около 40 едно и това е. Така поне ми твърдеше бивша колежка чиято дъщеря от години живее там. Интересно ми стана и ми прозвчпа много бобщаващо, пък не знам така ли е в действителност.
- Публикувана: 30 март 2021, 21:18 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2022, 08:18 ч.
Как да се престраша за второ дете?
Аз не познавам нито една жена родила след 40, заради кариера или пари. На всичките, които познавам, така се е случил животът, тогава са срещнали мъжа си.
Добре е дете да се ражда при някаква финансова стабилност, но и това не е константа. Днес може да си стабилен, утре става нещо. Имам и примери - рабатещи фирми, финансова стабилност, помощ от детегледачка, частни училища и т.н. И после фалит......
Добре е дете да се ражда при някаква финансова стабилност, но и това не е константа. Днес може да си стабилен, утре става нещо. Имам и примери - рабатещи фирми, финансова стабилност, помощ от детегледачка, частни училища и т.н. И после фалит......
В Испания наистина масово раждат след 35 години, поне от мои наблюдения.
А иначе съм съгласна с момичетата, които отбелязаха, че над 40 по- скоро не достига енергията да тичаш след малките деца. Още съм далече от тази възраст, но имам познат на 40 с бебе и все вика, че искал да почине вечер а не да търчи. И че по- трудно се възстановява от не спане на 40 отколкото на 30.
А все пак наистина детегледачката ще си тръгне и дечицата пак си ги гледа мама вечер. Не е лесно да не се спи, да се кърми и т.н . Аз не искам детегледачка, защото искам да преживея точно моментите с детето си, а не да ги пропусна заради работа ( която никога няма да приключи). Но това е моят случай, споделям моя опит.
Според мен най- важно е вътрешното желание , че искаш второ дете, а и първо , както и че ще го гледаш с любов и грижа. Никога обстоятелствата няма да са перфектни , все има какво друго да се прави и извинение да се намери, ако не искаш дете / второ/ трето и т.н. И няма лошо, важно е всеки да реши, кое е най доброто и подходящо за неговия случай.
С пари и без много пари дете се гледа, важното е да е отгледано с любов и спокойствие, колкото и банално да звучи.
А иначе съм съгласна с момичетата, които отбелязаха, че над 40 по- скоро не достига енергията да тичаш след малките деца. Още съм далече от тази възраст, но имам познат на 40 с бебе и все вика, че искал да почине вечер а не да търчи. И че по- трудно се възстановява от не спане на 40 отколкото на 30.
А все пак наистина детегледачката ще си тръгне и дечицата пак си ги гледа мама вечер. Не е лесно да не се спи, да се кърми и т.н . Аз не искам детегледачка, защото искам да преживея точно моментите с детето си, а не да ги пропусна заради работа ( която никога няма да приключи). Но това е моят случай, споделям моя опит.
Според мен най- важно е вътрешното желание , че искаш второ дете, а и първо , както и че ще го гледаш с любов и грижа. Никога обстоятелствата няма да са перфектни , все има какво друго да се прави и извинение да се намери, ако не искаш дете / второ/ трето и т.н. И няма лошо, важно е всеки да реши, кое е най доброто и подходящо за неговия случай.
С пари и без много пари дете се гледа, важното е да е отгледано с любов и спокойствие, колкото и банално да звучи.
Мис Бингли, отдавна съм разпознала характерите ни като доста сходни и написах всичко това най-вече за теб и твоите лутания из същото.
Когато нашата дъщеря беше на 3-4 не бях сигурна, защото ако имахме второ исках да са поне с 4-5г разлика, но след няколко години вече бях сигурна. Не съм искала породени никога, нито деца с голяма разлика като 10+ години.
За мен само любов и мерак не стига за отглеждането на дете.
Всичко струва пари, за съжаление, и като почнеш от храната, заниманията до уроците и спорта...са все големи разходи. А факторът време с децата ми е най-важният за мен.
На 40 въобще не искам и да помисля за деца, въпреки, а и виждам, че силите, умората, търпението и най-вече възможностите леко намаляват с годините. Въобще не е същото като на 30, че дори и 35.
Когато нашата дъщеря беше на 3-4 не бях сигурна, защото ако имахме второ исках да са поне с 4-5г разлика, но след няколко години вече бях сигурна. Не съм искала породени никога, нито деца с голяма разлика като 10+ години.
За мен само любов и мерак не стига за отглеждането на дете.
Всичко струва пари, за съжаление, и като почнеш от храната, заниманията до уроците и спорта...са все големи разходи. А факторът време с децата ми е най-важният за мен.
На 40 въобще не искам и да помисля за деца, въпреки, а и виждам, че силите, умората, търпението и най-вече възможностите леко намаляват с годините. Въобще не е същото като на 30, че дори и 35.
Разбира се , трябват и средства, но уроци и спорт не са задължителни, например. В крайна сметка ако родителят не може да си го позволи, няма да заведе детето на тенис примерно.
В Пловдив има общински център за работа с деца, където има лесно достъпни уроци по рисуване , на които ходеше братовчедка ми. Сигурно и по другите градове има. За спорт - зависи от града и спорта, но има доста евтини варианти за желаещите да спортуват.
Та разбира се семейството е редно да осигури някакви базови неща, дрехи, храна и т.н, но има и неща, които са си опция.
За мен също времето е кът и нямам помощ, същевремнно работя още от родилното. Също това ме спира и мен за второ за момента.
В Пловдив има общински център за работа с деца, където има лесно достъпни уроци по рисуване , на които ходеше братовчедка ми. Сигурно и по другите градове има. За спорт - зависи от града и спорта, но има доста евтини варианти за желаещите да спортуват.
Та разбира се семейството е редно да осигури някакви базови неща, дрехи, храна и т.н, но има и неща, които са си опция.
За мен също времето е кът и нямам помощ, същевремнно работя още от родилното. Също това ме спира и мен за второ за момента.
За мен само любов и мерак не стига за отглеждането на дете.
Всичко струва пари, за съжаление, и като почнеш от храната, заниманията до уроците и спорта...са все големи разходи. А факторът време с децата ми е най-важният за мен.
Всичко струва пари, за съжаление, и като почнеш от храната, заниманията до уроците и спорта...са все големи разходи. А факторът време с децата ми е най-важният за мен.
Ето това за мен трябва да е водещата мисъл при създаване на още едно дете. Ако човек трябва да лишава детето/децата си от основните неща (ясно е, че човек не може да има всичко на този свят) и от себе си (като време с тях), по-добре да се откаже навреме.
За възрастта при мен е наопаки. С годините имам повече сили, енергия и желание. Но пък стартирах с 2 породени на сравнително млада възраст и сега всичко в сравнение ми е лесно. И реално с повече от 3 деца едновременно у дома (т.е. с всички 4 досега) сме били много за кратко, заради голямата разлика и тогава големите вече си бяха почти самостоятелни хора.
Аз пък смятам, че уроците по език, музика или каквото ти дойде на ум са много по-важни от това "дай да го родим пък то само ще се оправи". Ами ако не се оправи? Или това не е от значение?
Имам позната която роди млада, но подплатена финансово от родителите си. Успя да изучи децата си и им даде хляба в ръцете им (и двете й деца не са емигрирали, а се развиват в България).
Ако си сигурна, че можеш да отгледаш децата си правилно, а не да ги направиш миячи на чинии или чистачи на тоалетни може да раждаш и 10 ако щеш. Обаче ако нямаш идея как да им подсигуриш бъдещето не се различаваш от едни малцинствени групи дето раждат ей тъй за "детските" и "помощите".
Имам позната която роди млада, но подплатена финансово от родителите си. Успя да изучи децата си и им даде хляба в ръцете им (и двете й деца не са емигрирали, а се развиват в България).
Ако си сигурна, че можеш да отгледаш децата си правилно, а не да ги направиш миячи на чинии или чистачи на тоалетни може да раждаш и 10 ако щеш. Обаче ако нямаш идея как да им подсигуриш бъдещето не се различаваш от едни малцинствени групи дето раждат ей тъй за "детските" и "помощите".
Ако ще наследи бизнес добре, въпреки че и там не е сигурно дали ще потръгнат нещата. Аз и на 30 нямам сили и се уморявам.
На 30 бях с едно и половина годишно дете.
Енергията ми беше в пъти повече от на 40. На почти 42 не искам и да помислям за бебе.
Какво значи - да му дадеш хляба в ръцете? Щом си го отгледал и изучил, това е хубав старт, защо да не се справи? Всеки почва да работи и си хваща живота в ръце.
Означава да могат да ти платят кандидат-студентските частни уроци, за да се справиш с приемните изпити, означава да имат правилните "връзки", за да започнеш хубава работа в България, а не да ти покажат вратата за самолета в чужбина. Учех в училище в което предимно бяха деца на богаташи - имаше две-три изключения измежду които и аз. Познай кои емигрирахме? Ами точно тия дето родителите им акъл за две стотинки са нямали като са ги "правили" на младини.