Как да се престраша за второ дете?

Никога не съм мислила по въпроса. Моите деца са различни и с различни интереси, но си намират общи занимания. Малкото на почти 5 години обожава кака си, която е на 16 и постоянно се върти в нейната стая, налага се с хитрост да я измъкваме оттам понякога

Големите ни дъщери са породени и винаги са били на една вълна. Сходни интереси, сходни разбирания, сходни специалности избраха, обща компания имат. Третата дъщеря е 7 г. след тях и много се търсят и обичат. Същото е и с малкият, който пък е 7 г. след третата дъщеря. Разбира се, няма как да очаквам да имат общи интереси, защото най-големите дъщери вече 2, съответно 3 г. живеят в чужбина и са поели по пътя, който са избрали. Докато живееха у дома, сами проявяваха желание да се занимават с малките, те пък от своя страна много се въртяха покрай тях. Особено дъщеря ми, която обожаваше да рови из козметиката на каките си, из дрехите им, а те се забавляваха да я гримират и обличат. Сега, когато се прибират, малките спят в техния апартамент, излизат заедно и ходят да хапнат нещо, слушат музика. Близки са в рамките на обичайното за хора, които се обичат, но не съжителстват постоянно.
Малкият обича да стои с кака си сега. Често я вика да редят заедно пъзели, да оцветяват, а тя все още с удоволствие играе с него, но си гледа и нейните неща, а той май повече обича да играе с баща си, докато тя предпочита да си оставаме по женски  или да си излизаме само двете.
С номер 5 ми е интересно как ще е, защото той/тя никога няма да живее с най-големите си сестри, третата сестра ще се е отделила преди да е тръгнал/а на училище и вероятно само с брат си ще има възможност да се сближи повече.
Това мен никога не ме е притеснявало. Дали ще бъдат близки или не мисля, че ще покаже на една много по-голяма възраст, докато сега още е много рано. Пък и с малка разлика децата няма гаранция да са близки след време или пък животът да ги раздели на двата края на света.

Моите две са с разлика 2 години и половина. Първите около 2 години с две деца бяха много изтощаващи за мен. Наистина второто не го мислиш толкова и не се тормозиш за глупости. При мен по-скоро проблемът беше, че чисто физически бях уморена и непрекъснато трябваше да се занимавам с децата. Хубавото е, че тези моменти отминават с времето и става по-лесно. Сега децата ми са на 2 и половина и на 5. Компания са си, играят и се забавляват. Често у дома просто си полягвам на дивана, а те се занинават с нещо сами. И в тези моменти вече се радвам, че са две. Много се обичат, прегръщат се често и се търсят. Такава мила картинка са, че вече забравих трудностите, през които преминах.

А за по-късното раждане, звучи ми още по-изтощаващо. Освен ако не получи човек прилив на енергия към 40. На тази възраст вече ще имам тийнейджъри и се надявам да имам време за разкрасителни процедури,  коктейлчета и хобита.

По-лесно е в смисъл че двете си играят, а едно е все самотно и иска компания. А като са в близка възраст, са на един акъл и е голямо удоволствие да ги наблюдаваш как си общуват. Един възрастен човек няма как са замени другарчето в игрите.
А ако са и от един пол като моите, излиза и икономично-едни дрехи и играчки ползват. 😉

За мене наистина беше по-лесно да отгледам породени. Първото изобщо не можеше да седи и да се занимава само и другарче за игра му дойде много добре. Не са изисквали никога вниманието, което изисква единственото дете. Сутрин ги карахме заедно на ДГ като тръгна и малката, после една година нея на ДГ, а него на училище. На обяд вземах малкото и отивахме да чакаме голямото. По-злоядодо ядеше покрай ядящото. След обяда ги завеждах заедно и в 4.30 ги чаках и водех в парка заедно. От първото знаехме как да се справяме с домашните и проектите на второто. Покрай първото проучихме прогимназии, интернати, специализирани училища, гимназии, университети и на следващата година вече имахме опит.

Много рано започнаха да си идват сами на обяд и след училище, като винаги синът ми чакаше дъщеря ми или обратното. Рано започнаха да излизат да играят в парка до блока без нас, но знаеха, че не бива да се делят и да ходят у други деца.

Лесно се отделиха от нас в друга стая, защото все пак не бяха сами, макар че дъщеря ми продължаваше да идва в нашето легло почти всяка нощ. Не приеха да са в отделни стаи, но в пубертета и това отделяне се случи.

Децата ми са много близки и непрекъснато заедно. Имат много общи интереси като фехтовка и рисуване като малки, компютри и кодиране, музеи, театри, кина. Имат и собствени интереси, които не споделят двамата, разбира се.

Като им предложа да поканят приятел или да излязат с приятел ми казват, че са си най-добри приятели и не изпитват нужда да общуват в реала с други хора.

Негатив за мене е, че още от деца си играеха заедно и не се интересуваха от други деца, макар че завързаха приятелства. Това не се случва с деца с голяма разлика. Аз бях много контактна.

Присъединявам се към казаното от Aminka. Точно това щях да напиша, в този смисъл ми е по-лесно сега с двамата, защото са непрекъснато заедно, абсолютно синхронизирани и режимът им е един и същ, т.е, хранене, спане, ходене на у-ще, всичко. Но пък разликата им е 2 год, така че не знам дали е възможно, когато е по-голяма.

При мен разликата е 7 години. Бебето сега ми е като първо дете, в смисъл, че имам много време за него. Каката е на училище, дори и да е вкъщи, тя е голяма и самостоятелна. Физически обслужвам само бебето. Тя се къпе, храни, облича съвсем сама. Докато кърмя бебето си говорим с нея или пък ми показва разни танци. Породените да, играят си, но докато стигнеш да си играят, си физически с две бебета ангажиран. Като е гладна, изважда си храната от хладилника и се храни, моят ангажимент е да я стопля и да отсетвирам в някакъв момент. Ако беше на 2г, нямаше да стоят така нещата. Разбира се, страхотно е деца с малка разлика, но аз съм мързелана и предпочитах почивка и по едно бебе наведнъж 😁

Дъщеря ми е ходила на достатъчно уроци и има добра основа (ЕГ + бакалавър микробиология), но не мога да кажа, че е особено реализирана, а вече е на 28. Не съм я изпратила да учи непременно в чужбина, защото исках преди да изтегля някакъв кредит, да имаме яснота какво ще работи и че тя ще го връща. Ами....още го чакам този план.
Безспорно аз и ММ имаме своите пропуски, но роля има и характерът й + първите 7 (всъщност 11), гледана от баба и дядо. Аз лично много държа на образованието, но видях, че колкото и да даваш, в един момент не можеш да дадеш насила, ако човекът не иска.
Хора, далеч по-малко учили от нея, но пробивни (или нахални), се реализират много добре.
Език сам по себе си е някакъв бг самоцел, куцо и сакато ходи на английски и всеки втори е с претенции, че го знае. Докато чуеш колко думи ползва и как конструира изреченията си.
Ти си имаш някакви комплекси, които няма да ти избием, колкото и да пишем тук.

Да, разбрахме, че като станат на 2г и 4г си играят заедно и се водят заедно на ДГ, ама какво се случва ПРЕДИ ТОВА? Бебе и тодлър, които и двете искат постоянно обгрижване на ежедневни физически нужди и постоянно трябва да се следят някой да не налапа нещо или тодлъра да не бие един тупаник в главата на бебето или да го замери с някоя играчка... То като станат над 3г и двете всеки може, даже и три деца над 3г мога да гледам, ама що не казвате преди това "колко лесно се гледат"... Затова казах, че не се връзвам на такива изкривявания на истината.
Иначе за мен разлика 5-7 години ми се вижда идеална. Голямото вече е самостоятелно от към елементарно обгиржване, че даже може и да наглежда бебето за 10-15 мин. Ако изобщо се реша на второ, ще бъде в този период.

Има деца, които се гледат лесно. Това са така наречените еднорози дето само спят, хапват и се усмихват. Не са диви, не се бият, не се тръшкат и т.н.

По-голямата разлика за мен е за предпочитане. Всяко следващо дете след първите 2 ми беше по-лесно за гледане.
Породените ми бяха трудни през първите години. Най-сложно ми беше, докато едното беше вече на няколко месеца и се борех с недоспиване, захранване, зъби и подобни, а другото вече беше любопитно човече, готово зад гърба ми да направи някоя беля. Когато първата тръгна на ясла и на градина, вече ми стана сравнително лесно. След като и двете вече бяха в градината, всичко си дойде по местата. С четвъртото бебе ми беше най-лесно, но тогава имах и бавачка, и бабите вече бяха пенсионерки, и аз работех по-малко, а с 3 каки под ръка, от които 2 вече в последните гимназиални класове и с желание да дондуркат бебето, направо ми беше песен.
Предполагам, че с номер 5 ще е аналогично - то ще е третото вкъщи, като другите ще бъдат съответно 9-ти и 1-ви клас. Единствено 1-ви клас малко ме притеснява как ще учат, но се надявам да е минал моментът с пандемията до есента на 2023 г.

Малка разлика е добре за децата, голямата - за родителите. Е, в крайна сметка и малката се отплаща, стига да издържиш.
Синът ми като по-малък казваше: "Ей, защо си нямаме още едно момченце, да си играем".

Деца, които все се усмихват и никога не се тръшкат, съм виждала само на картинка.

Ами аз имам такава племенница. Ужасно спокойно и послушно дете е. И други съседки го твърдят за децата си, но все още са с по 1 дете

Моят номер две беше такъв. А бебе с кака тодлър е супер - каката сигнализира кога е напикан или наакан, аз работех (от къщи).