Братята и сестрите растат в един дом и са им предлагани сходни културни мероприятия и занимания. Естествено, че с времето се появяват различия, но им остават много общи интереси, общи спомени. Братовчедите се засичат само у бабата и дядото.
Нямам братя, сестри, но нямам и братовчеди. Лятото съм прекарвала много време с втора и трета братовчедка на моя възраст. Едната беше посредствена академично, а другата интелектуална, но се разбирахме прекрасно. Общи интереси, обаче нямахме.
Нямам братя, сестри, но нямам и братовчеди. Лятото съм прекарвала много време с втора и трета братовчедка на моя възраст. Едната беше посредствена академично, а другата интелектуална, но се разбирахме прекрасно. Общи интереси, обаче нямахме.
Вече не помня, но катоцяло момченцата са по-мрънкащи. След първото (което имах чувството,че няма да спре да реве понякога) просто си казвах "Ревеш, ревеш, но ще спреш" 
Така че няма смисъл да се заблуждаваме, че е нищо работа. Изморително психически и физически е. Трябват здрави нерви и силна мотивация. Хубавото е, че когато ти е било много трудно, след това когато започне да става по-лесно, изпитваш силно облекчение и оценяваш много повече неща. Но мен точно този период с бебе/тодлър и малко дете ме отказа от идеята за още едно дете. След 3 годишна възраст, за мен, децата се гледат мноооого по-лесно, но до тогава какво правим? Аз лично съм удовлетворена от себе си, че се справих с децата до момента, но само аз си знам на моменти какво ми е било. И въпреки всичко никога не съм съжалила и за моменъ за избора си. Толкова ги обичам и съм горда , че имам такива прекрасни деца. 
