Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Фентъзи и фантастика - 21

  • 13 093
  • 739
  •   1
Отговори

Анкета

Кой е вашият любим фентъзи писател/фантаст

Опции:

* Може да изберете максимум 3 опции.

# 510
  • Мнения: 39 623
Не са превеждани, за съжаление

# 511
  • Мнения: 23 581
Дочетох Загадката на имението Клумбър, то си е нещо като разказ. Ами, доста наивно, но е интересно как Артър Конан Дойл и хората по негово време са си представяли източните мъдреци и магии. Имам чувството, че често се смесват понятия - все едно разликата между араби, индийци и тибетци е била почти никаква за автора, както и между йога и будистки монах... Британците не трябва ли да са били по- осведомени - по онова време са имали доста тесни връзки с Изтока... Бих могла да напиша, че грешката не е на автора, а се дължи на възприятията на героите, но това си личи - някои от персонажите са очевидни расисти, други - обратното, вижда се, че авторът е очарован от източната мъдрост (така, както си я представя), но "будистките" монаси са по-скоро индийски магьосници. Ако беше живял в днешно време, Дойл щеше да е запален нюейджист и вероятно - почитател на Деникен (не че аз нямам такъв уклон, но при мен скептицизмът е огромен).

# 512
  • Мнения: 51
На мен ми допадна Аз, вещицата! Не ми допаднаха безкрайните обяснения по 3-4 страници за "общата английска култура" Joy но са любители на английска история ще е много интересна, някои твърдят че Блек пишела като Маас, ноо аз не харесах как е написала Вълшебният народ историята е интересна, но не е моята авторка! Иначе много интередни са Клеър книгите, всички са с някаква последователност, преплитат се истории съдби, на Клеър не харесах само Хрониките на Магнус Бейн! И не съм чела последните 2 за червените свитъци и Верига от злато. Но има много интересни Автори и произведения Виктория Айвярд, Игрите на глада, Дивергенти....
Едит: така нашумялата Лий Бардуго също, нещо сериала не ме грабна, но ще го изгледам, след като прочета и 6 врани, но някак си не възприемам актьорите, изглеждат ми малко като кукли на конци. Иди там направи така върни се учуди се , но ще го изгледам Joy мале каква мазохистка съм Joy Joy Joy

# 513
  • Мнения: 23 581
А аз не можах да го догледам... Но пък записах книгите на майка ми, тя ги хареса умерено.

# 514
  • Майничка
  • Мнения: 9 653

Може и да са имали по-широки познания някои, но повечето са били хем задръстени, хем с имперско самочувствие, за какво им е да навлизат в подробности в магиите на някакви там низши създания. Както едно време тук ходеха да им гледат и баят циганките - хем вярваш в магията, хим мнението за "проводника" й ти е някак като за втора ръка човек.😁

# 515
  • София
  • Мнения: 735
Той сериалът по "Аз, вещицата" става само за плакнене на очи по Матю Гуд, мисля аз. Smiling Imp
Иначе книгите не са лоши, четат се леко. Така и не ми стана ясно, защо A Discovery of Witches се е превърнало в това заглавие на български, но от мен да мине.
Обаче много спи тая жена, бе! Особено в първата книга, след всяка елементарна проява на вещерските ѝ умения я наляга такава дрямка, че нещастният Матю постоянно трябва да я мъкне на ръце към някое легло. Отделно, освен че спи като мечка през зимата, когато се събуди, яде за трима и нищичко не ѝ се лепи на вещицата проклета, грозно ѝ завидях... Satisfied

# 516
  • Мнения: 6 399
А аз си препрочитам "Какавидите" на Джон Уиндъм. Повечето от неговите книги съм ги чела преди повече от 30 години, само някакви откъслечни спомени пазя. Отдавна съм си ги сложила на четеца с идеята да ги прочета отново и снощи докато се чудех какво да подхвана, погледът ми се спря на "Какавидите" Simple Smile Не ме лъже паметта. Прекрасна е, точно както си я спомням. Аз имам проблем с препрочитането на книги. Понякога се разочаровам и затова рядко го правя, но с тази книга всичко е наред.

# 517
  • Майничка
  • Мнения: 9 653
Ох, много любима книга!
Впрочем, наскоро попаднах на един разказ на Уиндъм, който едновременно ми  напомни "Добре охранявани мъже" на Мерл и "Разказът на прислужницата" - кастово общество, оформило се след смъртоносен за повечето мъже вирус, и разделящо жените на "майки", "учени", "работници" и т.н. Само дето има пътуване във времето и заемане на чуждо тяло, за разкош.
На френски заглавието беше "Царуването на мравките", не съм го срещала на български или руски и не съм сигурна дали е същото на английски.

# 518
  • Мнения: 3 030

Впрочем, наскоро попаднах на един разказ на Уиндъм, който едновременно ми  напомни "Добре охранявани мъже" на Мерл и "Разказът на прислужницата" - кастово общество, оформило се след смъртоносен за повечето мъже вирус, и разделящо жените на "майки", "учени", "работници" и т.н. Само дето има пътуване във времето и заемане на чуждо тяло, за разкош.
На френски заглавието беше "Царуването на мравките", не съм го срещала на български или руски и не съм сигурна дали е същото на английски.
Consider Her Ways.

# 519
  • Мнения: 39 623
Звучи интересно, излиза и такъв филм

# 520
  • Мнения: 9 823

Може и да са имали по-широки познания някои, но повечето са били хем задръстени, хем с имперско самочувствие, за какво им е да навлизат в подробности в магиите на някакви там низши създания. Както едно време тук ходеха да им гледат и баят циганките - хем вярваш в магията, хим мнението за "проводника" й ти е някак като за втора ръка човек.😁

Абсолютно! През 18 в. не са имали компютри,Интернет, презокеанските пътувания са били скъпи, завръщането е било дълго и проблематично, имало е пирати,  цели неизследвани континенти.
Американци и англичани налагат собствената си призма, когато гледат чужда култура.
Карл Май не сте ли чели? На всяка крачка набива тезата за лоште американци и добрите германци, както и за  християнското милосърдие (книгите му не са популярни в САЩ, за разлика от тези на Майн Рид), освен това в тях има ужасно много грешки, защото повечето книги ги е писал без въобще да е бил по тези места, само като е събирал разкази на очевидци- авантюристи. В "из дебрите на Балкана" бъка от грешки относно религията, етноса и обредите на местното население.
Впрочем ако седнете да четете английски или френски източници от 17 век, ще се смаете - франзуците, които са минавали през Балканите, почти всички са били свещеници, и са гледали през призмата на това, че сме еретици и си заслужаваме съдбата. Англичаните минали оттук пък са основно търговци, те имат по-светски и практичен подход, но и те допускат много грешки, най-вече в своята надменност към селският начин на живот

# 521
  • Майничка
  • Мнения: 9 653
Нормално е Майн Рид да е популярен в Щатите, макар че е роден в Ирландия, той работи основно там, дори участва във войната с/у Мексико.
Все пак, основният недостатък на книгите на Карл Май е, че са на немски. 😉 При това в период, в който Америка вече развива собствена качествена литература - По, Хоторн и т.н.

# 522
  • Мнения: 9 823
Е, те са преведени, но аз никога не бих избрал Карл Май пред Майн Рид. Първо нещата  за които пише въобще не отговарят на реалността. Личи си, че не познава индианците, за които пише. Второ навсякъде пише с разни тромави описания от типа "На шестандесет мили западно от Мисисипи, на двадесет мили от Гранд Каньон се стеле не знам каква си долина" Трето постоянно набива канчета колко е праведна християнската кауза, което е изнервящо. Да не говорим, че - например Олд Шетърхенд - независимо дали ще се превеждат от немски или от англий не могат да се преведат като Поразяващата ръка. На английски е Дъ Шутърхенд, а на немски Олд значи Стар, т.е. Старата Поразяваща ръка, а той слага това Олд пред всекиго един вид че го членува. В същото време ОЛд Дет е Старата Смърт, но Олд Файерхенд е Огнената ръка, а не Старата огнена ръка. Просто няма как да е истина.
Самият Карл Май признава, че са го критикували, че пише глупости и неща от които няма ни най-малка предства, как стоят фактическите неща в Америка, но той тъпо и упорито е, казвал на критиците си, че са хейтъри.

Майн Рид добре познава местността, племената,  книгата му за Оцеола, може да мине дори да историческа. ЕЗикът е четивен, а не тежък като на Карл Май и т.н. Дори и книги в които действието се развива пред Средновековието /Бялата Ръкавица/ са на много високо ниво

# 523
  • Мнения: 86
Олд си е на английски, на немски е алт. Карл Май слага навсякъде това "олд", като твърди, че такива били прякорите в Дивия Запад. Нещо като нашето "бай" Grinning Това за християнството и как Винету в смъртния си час го приел и мен ме дразнеше. Наскоро се опитах да прочета някакво продължение на Винетуто и го зарязах. Чудя се как съм го харесвала като дете.
За да не разводнявам темата, чета "Проектът Аве Мария" на Анди Уеър, която си е в добрите традиции на "Марсианецът" и много по-добра от "Артемида". Няма оставяне. Simple Smile

Последна редакция: нд, 09 май 2021, 10:13 от i.m.i

# 524
  • Мнения: 953
На възрастта, на която четях Карл Май много ми допадаше, пък Майн Рид ми беше скучен. Не съм чела нищо от авторите над 13 годишна възраст обаче. Не съм била в състояние да оценя достоверност, предполагам. Не помня нищо за християнството да е имало .... (да не би да е било цензурирано по комунистическо време или ми се е изтрило от паметта)

И като говорим за приключенски книги, дочитам Инспекцията (остава ми съвсем малко), като приключенска книга става. Всичко, което не е от името на децата не ми е със нужната дълбочина и мотивация. Не съм чела друго на автора.

Преди 4ри години препрочетох Денят на Трифидите на Джон Уиндъм, преди това съм го чела на 13-14. То беше моята тийн апокалиптична книга и мнооого ми хареса като тийн (мисля че тийн и апокалипсис много добре си върви). На препрочитане пак ми хареса, ама не беше същото Simple Smile
Хванах да чета (преди 4ри години) и Кукувиците от Мидуич за първи път и се зашеметих как в книга писана през 1957 има актуални политически теми, явно нещата не се променят толкова колкото си мисля.

Какво ще ми препоръчате на Сара Маас - цяла поредица - дето мога да изтегля за киндъл? Нищо не съм чела досега.

Общи условия

Активация на акаунт