- Публикувана: 1 апр. 2021, 21:26 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2021, 19:07 ч.
Фентъзи и фантастика - 21
Олд си е на английски, на немски е алт. Карл Май слага навсякъде това "олд", като твърди, че такива били прякорите в Дивия Запад. Нещо като нашето "бай" 
Това за християнството и как Винету в смъртния си час го приел и мен ме дразнеше. Наскоро се опитах да прочета някакво продължение на Винетуто и го зарязах. Чудя се как съм го харесвала като дете.
За да не разводнявам темата, чета "Проектът Аве Мария" на Анди Уеър, която си е в добрите традиции на "Марсианецът" и много по-добра от "Артемида". Няма оставяне.
Това за християнството и как Винету в смъртния си час го приел и мен ме дразнеше. Наскоро се опитах да прочета някакво продължение на Винетуто и го зарязах. Чудя се как съм го харесвала като дете.За да не разводнявам темата, чета "Проектът Аве Мария" на Анди Уеър, която си е в добрите традиции на "Марсианецът" и много по-добра от "Артемида". Няма оставяне.
Скрит текст:
Олд на английски, но Карл Май го слага в смисъл на членуване - Поразяващата ръка, Огнената ръка, Старата Смърт. В действителност олд/алт е стар, възрастен.
За християнството при Карл Май
Скрит текст:
Смятам днеска-утре да започна Косачи 2 на Шустърман, та ще пиша ревю, като го прочета - има го кажи речи на всяка крачка във Винету, пък и в "арабските" му книги. Примерно той държи проповед колко гадно нещо е отмъщението. Противника е изверг, убива жена ти, отвлича дъщеря ти, ти иска да те убие (Финети), обаче Олд Шетърхенд държи проповед, че нямат право да го убиват. За Сантър - същата работа - Ншо чи е влюбена в Олд Шетърхенн, Сантър я убива, както и баща й, обаче Поразяващата ръка гледа да забави клетвата за мъст на Винету. После пък убиеца е наказан "по божия промисъл", т.е. злото само се наказав, Поразяващата ръка не пролива кръв и все тъпизми от тоя род. Иначе за Оцеола - аз всеки път като я чета плача. Тази книга е писана 3 десетилетия след Втората семинолска война и е много автентична, а Майн Рид изгражда като невероятен образ, характера на Изгряващото слънце, който постепенно се надгражда
Цитат
Олд на английски, но Карл Май го слага в смисъл на членуване - Поразяващата ръка, Огнената ръка, Старата Смърт. В действителност олд/алт е стар, възрастен.
ами лично на мен ми е много тъпо, да казваме "Добрия стар Шетърхенд", когато той в първия том надали има и 30 години. Подобната е ситуацията и с "Бай" - това е дума, която произхода от "Бате", с нея се обръщаш задължително към по-възрастен човек, за да покажеш уважение. За Добрата стара Англия може да се каже, защото тя е на няколко века. Също така правилното изписване на името е Шутърхенд (още повече, че на английски shoot - е стреля, след като следваме логиката да следваме английското old) . Той обаче го изписва Old Shatterhand, някаква странна комбинация между английски и немски
както и да е това е спам. Както казах, днес ще прочета Косачи 2, и ще ви информирам какво е положението там
както и да е това е спам. Както казах, днес ще прочета Косачи 2, и ще ви информирам какво е положението там
Скрит текст:
Да, ама в друга книга на същия автор същия мъж го наричат Таве - шакла - Ръката, която улучва. А в първата книга му дават прякора, след като уцелва с един куршум мечката, без да се цели, та за това е Поразяващата ръка. Вече по-натам се доказва и с юмрука си.
Разбиващата ръка, няма нищо общо с Поразяващата ръка. Да поразиш нещо, значи че майсторски си го улучил.
Разбиващата ръка, няма нищо общо с Поразяващата ръка. Да поразиш нещо, значи че майсторски си го улучил.
Почнах Косачи 2 дотук 62 страници и съм възхитен. Със сигурност утре, ще имате ревю
Спориш вече от инат. Ето цитат защо му дават прякора, ходих специално да потърся в Читанката:
Скрит текст:
"Но, сър, това е ужасно! Не бих искал да попадна в ръцете ви. Би трябвало да ви нарекат Шетърхенд[22], защото с един-единствен юмручен удар поразявате такъв човек-канара. Не бях виждал още подобно нещо.
Това предложение, изглежда, се понрави на малкия Хокинс. Той се закиска доволно.
— Шетърхенд, хи-хи-хи-хи! Такъв грийнхорн, а вече с бойно име, и то не какво да е! Да, когато Сам Хокинс хвърли око на някой грийнхорн, все нещо излиза от него, ако не се лъжа! Шетърхенд, Олд Шетърхенд! Съвсем прилича на Олд Файерхенд, прочутия уестман, който също е силен като мечка."
Това предложение, изглежда, се понрави на малкия Хокинс. Той се закиска доволно.
— Шетърхенд, хи-хи-хи-хи! Такъв грийнхорн, а вече с бойно име, и то не какво да е! Да, когато Сам Хокинс хвърли око на някой грийнхорн, все нещо излиза от него, ако не се лъжа! Шетърхенд, Олд Шетърхенд! Съвсем прилича на Олд Файерхенд, прочутия уестман, който също е силен като мечка."
Абсолютно, Лорде, тук спориш излишно! Точно заради здравия юмрук получава прякор Олд Шетърхенд, а не заради точния мерник и карабината Хенри.
Трябва да кажа, че съм голям почитател на Карл Май и независимо от залитанията му по религиозни обяснения, намирам книгите му за много хубави и многопластови. Вярно е, че има навик да си нагажда някои ситуации, както му е угодно, но това важи за всеки автор...
Трябва да кажа, че съм голям почитател на Карл Май и независимо от залитанията му по религиозни обяснения, намирам книгите му за много хубави и многопластови. Вярно е, че има навик да си нагажда някои ситуации, както му е угодно, но това важи за всеки автор...
Чела съм и "Винету", и разните други на Карл Май, но така и не можаха да ме грабнат. Дори и с детския си акъл ги определях като боза. Съвсем друго мнение имах за Майн Рид. А най-добрата за мен книга за Дивия Запад беше и си остава "Синовете на Великата мечка" ❤️
Харесвах също и "Последният мохикан".
Тези на Карл Май ми изглеждаха като един безкраен екшън. Не ми харесваше соченето в тях на добри индианци и лоши индианци. Олд Шетърхенд все побеждаваше всички като някой свръх герой. Четях ги само защото поглъщах огромно количество книги и покрай хубавите изчетох и доста плява.
Харесвах също и "Последният мохикан".
Тези на Карл Май ми изглеждаха като един безкраен екшън. Не ми харесваше соченето в тях на добри индианци и лоши индианци. Олд Шетърхенд все побеждаваше всички като някой свръх герой. Четях ги само защото поглъщах огромно количество книги и покрай хубавите изчетох и доста плява.
Е, не можем да сравняваме "Синовете на Великата мечка" с "Винету", почти век разлика и един диалектически материализъм ги делят, да не говорим, че Велскопф-Хенрих си е историчка. Бих направила по-скоро паралел с Аркади Фидлер, а защо не и с Любен Христофоров, с известни уговорки.
Майн Рид лееко ме отегчаваше с безкрайните си описания, особено "Пълзачи по скали" и "Ловци на растения". Но запомненото се оказа много полезно за решаване на кръстословици.😁
П.П. Коригирах се, къде пък се присетих за Иван Аржентински!😟
Майн Рид лееко ме отегчаваше с безкрайните си описания, особено "Пълзачи по скали" и "Ловци на растения". Но запомненото се оказа много полезно за решаване на кръстословици.😁
П.П. Коригирах се, къде пък се присетих за Иван Аржентински!😟
На големия така и не можах да "пробутам" "Синовете на Великата мечка". Малкият я чете, но само първите два тома. В един момент взе да се отегчава. Той в момента привършва поредицата "Магистериум". Във възторг е от нея и ме кара да я чета. Я, кажете, става ли и за възрастни? Аз всъщност нямам нищо против тийн книгите и доста такива чета, стига да не е съвсем детинско.
Happy, не ми казвай, че си чела само момичешки книги 🤣 Всъщност кои точно са момичешки от класическите детско-юношески?
Аз четях "момчешките" - пирати, индианци. Битки и приключения да има. Загадки. Абе така като се замисля, май поглъщах всичко наред, без да се спирам на конкретен жанр. То и сега май съм така.
Аз четях "момчешките" - пирати, индианци. Битки и приключения да има. Загадки. Абе така като се замисля, май поглъщах всичко наред, без да се спирам на конкретен жанр. То и сега май съм така.