Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

"вдетиняване или реален проблем'

  • 2 589
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте, не зная пишат ли много бащи и има ли в моята ситуация..също и дали не е проява на слабост от моя страна или пък ниска родителска интелигентност.. не зная но, знам че съм родител на прекрасно момиченце на две годинки и половина..
Опитвам се да открия много отговори за това, което преживяваме всички заедно, както да помогна на себе си така и на семейството си, най-вече да повлияя в положителен аспект на емоционалната ми връзка с детето.
Проблемът е с едно поведение, което много ме наранява и зачестява в последно време..
Всяка вечер а от няколко дни и сутрин..независимо от това, което правя детето ми ме гони от леглото, на моменти е много агресивно, особено когато се опитам да опонирам което се изразява с обяснения, добър тон и огромна болка, която не винаги успявам да скрия и съм сигурен, че се усеща. Не ми позволява да положа грижи, които до преди време дори сама предпочиташе, сега предпочита всичко мама или сама и до преди седмица това, което беше сякаш се промени на 360 градуса..
Знам, че много неща са нормални и по скоро е необходимо да се обърна към себе си за обратна връзка защо се случва всичко, но имам нужда да чуя мнението на родители, който са го преживяли..и преди да продължа държа да кажа, не ме жалете и не ми спестявайте нищо, приемам критиката и ако причината е изцяло в мен е по-добре да си го знам.
Ако съм сгрешил с това, че не съм я пляснал веднъж, не съм се скарал.. добре де веднъж или два пъти най-много нервите ми не издържаха в опасна за нея ситуация и се разкрещях, след което и обясних, че не искам да се караме и е нормално тати да се ядосва в такава ситуация.
Може също да е грешно и моето държание, защото изпитвам ужас от това постоянно „отхвърляне“ и в един момент спирам да инициирам много от нещата, които в други моменти с удоволствие правя, като на моменти дори не смея да я погаля защото знам, че ще ме отблъсне.. както и днес след като си легнах с думите „тати махай се, и се събудих със същите“ дори и не казах довиждане на излизане…просто си излязох..
Не знам наистина какво да правя и как да се справя със ситуацията, искам и имам толкова много да и дам, а ме боли като не мога..

Както казах, приемам всякакви мнения… само Ви моля..не ми казвайте живей си живота, защото го правя ..Живея с грешките на баба ми и дядо ми,на родителите ми и със своите собствени, но с главна цел и надежда да предпазя,до колкото е възможно, помогна и подготвя собственото си дете за един по-добър живот, с много любов мир и хармония.

И не на последно място, не търся съжаление или още повече се оплаквам, търся съвет Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 2 067
Детето не ви отхвърля в никакъв случай. Повечето деца на тази възраст започват да искат да правят много неща сами и така да се почувстват малко по-самостоятелни. Приканете детето ако иска помощ ако не просто се отдръпнете и го наблюдавайте. Децата постоянно се променят и са в различни фази. Съществува и такова нещо като бебешки пубертет незнам дали сте чували. Нормално е човек да си изпусне нервите не се опреквайте. Не приемайте всичко така, че детето ви отхвърля това е просто фаза и ще отмине.

Също така ако детето прекарва повече време с единия родител е нормално да не иска да прави всичко с другия родител.

Последна редакция: пт, 02 апр 2021, 10:43 от I.R.

# 2
  • Мнения: 4 987
Опитай се да поговориш с детето, да каже защо не иска да й помагаш, защо те гони. Ако не иска да каже какво е станало, се отстрани временно, за 2-3 дена, нека бъде повече с майка си, ти прави нещо друго и после пак опитай.
Децата си имат своя логика, която ние не винаги разбираме. Например: "Тати е много лош човек. Аз плачех, а той ми каза да не плача. Аз имам право да плача!" Какво ще кажеш на това? Не съм го измислила, чух го наскоро, само че от петгодишно. Или тати може да е убил муха и това може да е много лошо и непростимо.

Прояви търпение, може би ще разбереш какво е станало и ти даже не си забелязал. Може да помолиш детето да нарисува мама, после да нарисува тати и така да се разбере за какво си мисли.

# 3
  • Мнения: 3 175
Аз не разбрах много ... от чие легло те гони детето - нейното или твоето? При каква ситуация?

# 4
  • Мнения: 6
Аз не разбрах много ... от чие легло те гони детето - нейното или твоето? При каква ситуация?

Да... аз не уточних.От общото спим в едно легло и тя е между нас все още...като цяло дори от спалнята а в моменти, когато се приближа и искам да направя нещо за нея или да я успокоя в които е трвожна.Предимно е в момента преди да заспи дори да не обръщам внимание и да говоря пак се случва.Все едно е навик като от два дни е и сутрин.

# 5
  • Мнения: 42 715
На тази възраст дъщеря ни беше пристрастена към баща си. За всичко искаше само него. Нормално е, период, който ще отмине.
Първите 2 г. си спеше сама, после дойде при нас в спалнята. Мъжът ми спеше в средата, така не ме виждаше и не ѝ "пречех".
Игнорираш, ако ескалира, повишаваш леко тон, обясняваш, че това е твоето легло и се обръщаш на другата страна.
Ще мине.

# 6
  • Мнения: 6
На тази възраст дъщеря ни беше пристрастена към баща си. За всичко искаше само него. Нормално е, период, който ще отмине.
Първите 2 г. си спеше сама, после дойде при нас в спалнята. Мъжът ми спеше в средата, така не ме виждаше и не ѝ "пречех".
Игнорираш, ако ескалира, повишаваш леко тон, обясняваш, че това е твоето легло и се обръщаш на другата страна.
Ще мине.

Разбирам...при нас такова пристрастяване е недопустимо .. не , че не се е случвало.. но за кратко, после променям подхода "изкуствено" и под влиание на критики и някак стигам пак до такава ситуация ... чудно ми е как не сте "обвинили и осъдили" съпругът ви, че е "нарушил" правилата..а лично, Ви се възхищавам, че сте дали възможност когато  вашата топлина и любов  е била " посята" да се "посее" и на бащата, като в резултат детенцето има възможност да се научи какво може да получи от единия родител и какво от другия, както и най-важното спасителен бряг за всеки период.За мен методите са без значение, когато резултата е постигнат мирно и без страдание, и може би колкото и да не ми се иска трябва да погледна за проблема другаде, защото мен никой не би ме допуснал след като веднъж детето е отделено да спи между нас ако ще и да се леят сълзи изведро ... или дори да е временна нужда тестваща отдадеността ми като родител.Не толерирам модела, че бащата трябва да е безчуствен и, че "дете се целува докато спи" всеки сам си преценява, но за мен живот в който не мога да се разплача или засменя не си струва да се живее, независимо от материалното,социалното,сексуалното и една моя дума "егоцентралното" благополучно състояние.
Достатъчно интелигентен съм относно прекъсване на юношеството, отделяне на детето от дома и насърчаването за самостоятелност и способност за личностно развитие като отделен индивид, но не смятам и не вярвам, че е необходимо да се случва с фугурата на строгият и безчувствения баща.
Много хора биха ми се изсмяли включително и много близки около мен за мисленето ми, което може да е "плоско,посредствено,елементарно" но за съжаление за замислям често над ситуациите..

Отплеснах се и съжалявам, ще приложа съветите ви и ще се опиитам да съм по пасивен временно..

# 7
  • Мнения: 42 715
Ами много е просто, въпрос на характер. Аз съм много практичен, не особено емоционален човек, който намира филисофстването за подобни неща излишно.
Нищо не съм посявала, заедно сме посявали. От ден 1 сме се грижили еднакво за нея. Аз половината от денонощието, той - през другата половина. Условно, разбира се, не сме засичали с хронометър. 
Те си приличат много като характер, така че възможно и това да е причната.
Към днешна дата, живот и здраве тази година ще прави 17 г., е еднакво близка и с двамата.

# 8
  • Мнения: 15 997
Дете на 2 години си е детe, няма как да се вдетинява, ама ти ми изглеждаш като вдетинен и доста егоцентричен. Повече разбрах за теб, твоите проблеми, чувства и дрън-дрън, как ти се отразява на теб отношението на детето, отколкото нещо за самото дете. Търсиш рецепта как да спре да прави някакви неща, защото те карат ТЕБ да се чувстваш некомфортно.

# 9
  • Мнения: 6
Дете на 2 години си е детe, няма как да се вдетинява, ама ти ми изглеждаш като вдетинен и доста егоцентричен. Повече разбрах за теб, твоите проблеми, чувства и дрън-дрън, как ти се отразява на теб отношението на детето, отколкото нещо за самото дете. Търсиш рецепта как да спре да прави някакви неща, защото те карат ТЕБ да се чувстваш некомфортно.

Приемам че е така и го признавам, затова потърсих мнение, дали ситуацията е нормална.
Именно под заглавието визирах себе си.
Разбирам, че са нормални етапи в развитието на всяко дете, с които трябва да се справим.

# 10
  • Мнения: 6 127
Замислих се... И си спомних ситуациите в които моето дете отблъскваше баща си. Когато е болен и трябва да му се даде лекарство таткото упосртваше да се свърши тази работа по-бързо и без значение как. Детето пък упорстваше, защото се дразнеше на подхода. Моя подход с лекарствата е съвсем различен. Татко му си изпуска нервите, когато вижда, че подходът му не върши никаква работа. И като си изпусне нервите детето дори казва "не те обичам вече, отивай си на твоя град!" Това е много болезнено. Но той просто не знае друг подход. В такъв случай какво правим? Ами, таткото се вдетинява, събира си багажа и си тръгва за неговия град. А аз оставам да говоря с детето, да разсъждаваме заедно какво и защо така се е случило. Детето разбира, че моя подход в самата ситуация е по-различен и изслушва спокойно разсъжденията ми. Давам право на детето да се сърди на татко си, защото и аз ако съм на мястото на детето и аз бих избухнала, ако моя баща е такъв в такава ситуация, в която мен ме  е страх, и вместо да ме окуражи да си изпия лекарството, да ми се скара, че още не съм го изпила. Така детето знае на кой родител кога може да има доверие и кога не. До ден днешен се доверява на мен в ситуация на боледуване и отказва всичко, каквото каже татко му, защото усеща, че татко му не знае как да се справи със ситуацията. Съветът ми е да не показваш на детето, че не можеш да се справиш с отказа му към теб. След време може да се променят нещата и да търси теб за нещо, което види, че майката не се справя. И тогава трябва да си там. Никакво вдетиняване! Трябва да си на разположение, когато те потърси и да си отворен за нови възможности. Използвайте думата "извинявай".

# 11
  • Мнения: 6
Замислих се... И си спомних ситуациите в които моето дете отблъскваше баща си. Когато е болен и трябва да му се даде лекарство таткото упосртваше да се свърши тази работа по-бързо и без значение как. Детето пък упорстваше, защото се дразнеше на подхода. Моя подход с лекарствата е съвсем различен. Татко му си изпуска нервите, когато вижда, че подходът му не върши никаква работа. И като си изпусне нервите детето дори казва "не те обичам вече, отивай си на твоя град!" Това е много болезнено. Но той просто не знае друг подход. В такъв случай какво правим? Ами, таткото се вдетинява, събира си багажа и си тръгва за неговия град. А аз оставам да говоря с детето, да разсъждаваме заедно какво и защо така се е случило. Детето разбира, че моя подход в самата ситуация е по-различен и изслушва спокойно разсъжденията ми. Давам право на детето да се сърди на татко си, защото и аз ако съм на мястото на детето и аз бих избухнала, ако моя баща е такъв в такава ситуация, в която мен ме  е страх, и вместо да ме окуражи да си изпия лекарството, да ми се скара, че още не съм го изпила. Така детето знае на кой родител кога може да има доверие и кога не. До ден днешен се доверява на мен в ситуация на боледуване и отказва всичко, каквото каже татко му, защото усеща, че татко му не знае как да се справи със ситуацията. Съветът ми е да не показваш на детето, че не можеш да се справиш с отказа му към теб. След време може да се променят нещата и да търси теб за нещо, което види, че майката не се справя. И тогава трябва да си там. Никакво вдетиняване! Трябва да си на разположение, когато те потърси и да си отворен за нови възможности. Използвайте думата "извинявай".

Много сте прави... за всичко но факта е че аз пак съм “прогонен” от спалнята и скоро може би и от живота им..явно така се случват нещата в живота...но мога да кажа само че със се справял хладнокръвно, с разбиране и много внимание в много от ситуациите в които е имала нужда.
Моите уважения, но не съм се изнервял държал грубо и карал на детето си, освен един или два случая както споменах.Зная  какво е да си отгледан в скандали и физическа разправа и поне съм си обещал, че моето дете няма да го види.

Последна редакция: пт, 02 апр 2021, 22:51 от independent

# 12
  • Мнения: 42 715
Прекалено много драматизираш. Направо ми се струват нереални размислите ти. Чак пък прогонен. Това е бебешки пубертет, стегни се малко, че после те чака и истинския.

П.П. Случвало ми се е да отида да я прибирам от градина и като видя, че съм аз, взе да се връща назад. Въобще не могат да ме впечатлят детските капризи.

# 13
  • София
  • Мнения: 29 468
Ами да си спи сама в нейното легло!
Какво толкова сложно има?

# 14
  • Мнения: 15 997
Ако скоро те прогонят от живота си, стига просто да не драматизираш излишно, със сигурност проблемите не са ви в бебешкия пубертет и някакви нормални етапи на израстването. Детето може да се държи така като следствие от някакво отношение от твоя страна към него и към майката.

Общи условия

Активация на акаунт