Истанбул [тема 54]

AIR, май сме се срещали по сокаците.😀
Някъде около Кула Галата. 😀
Сигурна съм, че там съм се навъртала най-често. 😀

Моята приятелка, с която винаги сме заедно в пътешествията, казва, че в Истанбул ставам по-добра. 😀

Аз още като слязох за първи път една ранна сутрин пред гара Сиркеджи, вдишах неповторимия морски въздух, носещ хиляди аромати, видях кулата Галата отсреща, чух корабите, чайките, клаксоните, хората и си казах – у дома съм.
Хич не обичам тълпи и навалици – обаче районът между Сиркеджи и Еминьоню е моето място...
Явно там някъде съм се помещавала пък аз... 

Все едно аз съм го написала.

Момичета, не искам да развалям хубавата тема Усещала съм места като мои, това просто не е. Несъмнено храната е хубава, кафето, чая, даже добре напазарувах, цените са трепач, разходка по Босфора и т.н.
За мен обаче града е в графа цигания. Съжалявам, но неща като Сапфир и аквариума не могат да ме впечатлят, защото са един вид "изкуствени" атракции, за които няма значение в кой град и държава са. Очаквах повече от Света София, големите джамии и дворци, крайбрежието. Не ми допада липсата на зеленина, градоустройство, чистота. Не ми допада самият ориенталски манталитет. Пазарлъка е ок, но по улиците се блъскат като животни, дори пресичат на червено. Културата е много различна от моето светоусещане.
Има хубави места в Истанбул, няколко посетих, много вероятно не съм. Не е дестинация, която бих повторила, ако няма особена причина.
Страх не съм изпитвала, но на моменти ме беше изключително много гнус. Не искам никого да обидя, пак го казвам. Реално много ми хареса разходката с корабче, Свети Стефан, храната, особено Мадо ( изобщо може ли да се причисли към традиционните турски заведения ). Погнусих се, от това, че я мраморно море няма риба, че е замърсено, че златния рог е бил толкова замърсен, изобщо в това отношение и България е същата, строи се без мисъл, замърсява се без мисъл, мен такива неща ме впечатляват и ме погнусяват. Полицая на площада пуши и хвърля фаса на земята ...не че другаде го няма, но някак ми се създаде това впечатление, за което много хора е екзотична, топла, уютна атмосфера, а мен ме отблъсна.
 Видях и някои хубави стоки, те разбира се са си скъпи За съжаление не посетих хубав ресторант на някой шеф, вероятно бих добила други впечатления...като първо посещение посетих основани туристически забележителности, за съжаление планираната преди време екскурзия за фестивала на лалето не се състоя, мисля, че цветята щяха да ми създадат друга атмосфера и цялостното впечатление щеше да е съвсем различно. Района на Лалели е отвратителен, а съм с ниски критерии. Вероятно това същп има значение

Хепи, съжалявам за разочарованието ти, но пък ще ти остане хубавият пазар. 😀
Пък не се заричай, може случайно пак да се озовеш в Истанбул и да промениш мнението си.
Признавам си, че Света София  и аз не бих искала вече да я видя в новия ѝ вид като джамия.
Иначе даже като чета поста ти и пак ми се ходи. 😀
И имам една дата на ум, но няма отсега да говоря, че да не ми мине котка път.

🍀HAPPY 🍀, колко различен поглед имате.
Пиша долните редове не за да ви убеждавам колко е хубав града, а ми е странно как го виждам аз и как вие ( имам и приятели, които са го описвали по подобен начин  )

 На мен винаги ми прави впечатление не как цапат турците, а колко хора са ангажирани в чистотата. Нещо от което БГ фирмата "Чистота" трябва доста да се понаучи.
 
Не знам от къде сте минали на влизане ( пропуснала съм дали сте пътували със самолет, ТА или собствен транспорт ), но винаги отбелязвам колко много се грижат за озеленяването. Буренясали градини не съм вижда ( нямам време да ходя по забележителности много и не мога да ги коментирам как е около тях). Залесява се навсякъде където може магистрала, булеварди .
За първи път когато посетих Истанбул си признавам, че ми падна ченето след като минахме по булевард/магистрала с висящи-вертикални градини от естествена растителност.

  Аз пък съм очарована от него. Грубост и нелюбезност поне до момента не съм срещала.
Впечатлява ме с каква усмивка турците вършат служебните си задължения... по този въпрос ние българите не знам към кого трябва да се причислим ...
И да си призная, че там съм много по-усмихнат и позитивен клиент от колкото тук у нас.

Имам приятелка, на която изобщо не и хареса в Истанбул. Друга иска да я заведа, и още от сега знам какво ще чуя, цигания , и т. н. Мисля, че повечето от хората, които реагират така са основно исторически и географски неподготвени за това, което ги очаква, как да кажа, с твърде европейски представи за нещата, и очакванията са им такива и съответно са разочаровани.
Факт е, че Истанбул е толкова еклектичен, дължащо се на факта, че е място гранично за източния и западния свят, срещата и смесицата на култури, това трябва да се има в предвид когато се отива там. Ако смяташ, че е изток, ще се изненадаш от европеизацията, ако смяташ че е град като град, ще се погнусиш от ориенталщината. Поглеждайки картата на света, и виждайки на какво стратегическо място между различните култури, религии е този стар град, човек би бил по-толерантен към неговия натюрел. Не трябва да се забравя, че там във Фатих, в историческата част умишлено се оставят сградите в наличния си вид, точно за да се запази този вид и дух, тази атмосфера. Да се върне човек назад във времето. Да, за някои може би е депресиращо, запуснато.
За другите е колорит. Заглеждала съм западните туристи преди, като ги имаше много. Те вървят като омагьосани, очаровани, точно от тази ориенталщина. Може би защото е  било много чуждо от техния свят, докато ние имаме и някои лоши асоциации, за нас ориенталщината е нарицателно за отрицателни явления. За това според мен има и много българи, на които не им харесва, те търсят подреденост, чистота, бягат точно от Ориента. Обаче Истанбул..., този град е пълен с история, по улиците по които ходим векове назад хора са бързали насам, натам, намирайки се на световен кръстопът... Магията му е във въздуха... Аз сякаш се пренасям назад във времето там. Ето, неслучайно много от нас казват, има нещо между Сиркеджи и Еминьону...

Няма да забравя първият път когато стъпих в Бешикташ...както бе коментирано по-горе ходих по уличките ... и бях сигурна, че не съм за първи път на Босфора...А бях резервирана и бях сигурна, че няма да ми хареса лудницата...та аз не обичам да слизам в Морската на Варна събота и неделя. Изпадам в ужас и се изнервям от тълпите.
 За мъжО бях 100%  сигурна, че  ще ми е в шок, а той беше впечатлен от организацията на движение в този град. Въпреки хаоса има ред в това да се престроиш без мигач ( става въпрос за комшиите ) и "колегата" да те пусне, а не да те напсува...

За него с две ръце мога да кажа, че любовта му минава през стомаха  

Аз също съм впечатлена от организираността в хаоса, а ориенталщината ме очарова, ако щете и онова незачитане на личното пространство, което го има там. Относно "погнусата" - и там е обратното при мен - обожавам да ди купя пълнени миди от огромните тави на уличен търговец или пък "да ми пляснат" скумрията за балък екмека на скарата. В шума и подвикванията пък има толкова чар....
Наистина, колко сме различни хората в светоусещането си...

От историческа гледна точка не съм съвсем неподготвена Висящи градини не видях ,за съжаление. Голям град, явно има някъде. Най най новите части на града са интересни всъщност но ги видях бегло през автобуса.
Да, аз отдавна знам, че нататък от Турция ептен няма да ми хареса и съм съгласна,че са европеизирани до голяма степен.
Истанбул е място, което трябва да се посети задължително, дори и за да не ти хареса. От всякаква гледна точка има какво да даде, най-малкото историческа, разбира се. Не съжалявам за посещението, не бих посетила повече с цел разходка,отдих и т.н. нито пазар. За съжаление моето мнение си остава,че не е взето най- доброто от всички култури.

И аз, и аз
Смело се мятам в групата на тия с минал живот из сокаците. Черпя ви малко стари снимки.
Само да вметна, че като за толкова огромен, толкова стар и презастроен град Истанбул има бая зеленина, но е съсредоточена основно в парковете. А такива има не малко и немалки дори в централните части на града, но обикновено при първо посещение не остава време за тези "екстри". Иначе улици и площади са по-скоро козметичо озеленени тук-там и създават усещане за липсваща зеленина. И това е само в историческите части! А където има съвременно строителство си личи, че градоустройственият план включва мисъл за зелено.
Но стига съм дрънкала...

В Истанбул е цигания, да. Но хората са някакси по- меки, по- любезни, по- позитивни. Ходила съм преди години, но още не мога да се отърва от сравненията.
1. Техните търговци и нашите: Отношението е толкова различно. Там с памук ти вадят душата и ти е кеф да купиш нещо. Тук продавачките те гледат с досада, защото им пречиш на мохабета с колежките или на сладките приказки по телефона.
2. Силата на вярата: стане ли време за молитва ( към 3 часа сутринта) от всяка джамия пускат различен запис по различно време и става една какафония, не е за разправяне. Но никой не роптае. А при нас камбаните едва се чуват и пак има недоволни, че биели много рано (9 часа). Може би защото Истанбул е многомилионен град, незнам, но е факт, че джамиите по време на служба са винаги пълни, а нашите църкви са празни.
3. Общият дух на града: хората изграждат облика на всеки град. Там хората са усмихнати и любезни към непознатите. При нас са намръщени и с готовност за кавга.
4. Отношението към децата: такава любов към децата не съм виждала никъде. Имам в предвид към ВСИЧКИ деца, а не само към своето си. В България съм виждала вербални битки между родители за ситуации, които децата сами биха разрешили далеч по- миролюбиво.
5. Гостите на хотелите: за тях гостоприемството е свято. Дори когато става въпрос за отседналост в хотел. Бяхме отседнали в малък, евтин хотел. Закуската беше на сет меню. Като видяха, че не ям, дойдоха и ме попитаха за причината. Бяха искрено притеснени какво не е наред и специално за мен ми направиха бъркани яйца. Нищо особено, но жестът още ме топли. За сравнение: в Карнобат закуската беше принцеси с кайма и кашкавал. Когато помолих за мен да е само с кашкавал, просто ми се изсмяха.
И има и още, и още, и още. Така че, да, цигания е в Истанбул, но дори и с тази цигания са на светлинни години от нас и бая имаме да ги догонваме.

Аз няма да изтъквам защо от десетки години съм влюбена в Истанбул, няма смисъл и няма и да убедя Happy.
Само, вие споменахте за Сиркеджи и Еминьоню - за мен там е абсолютна лудница, а и избягвам местата с много туристи. Но, ако трябва да спомена място, на което се чувствам сякаш в предишен живот съм била там, то това е Бейоулу. Обожавам района на Пера, както и Каракьой, след това Арнавуткьой по-нататък - това са моите места. Като добавим и Юскюдар (и, по-специално, Кузгунджук), че и Бейкоз, че и от другата страна Кадъкьой... Ох, отсега ми запърха всичко.
Но районът Сиркеджи-Еминьоню далеч не е моят район. Обаче пък е задължителен за първо посещение.

Tincheto, по-скоро с теб съм била съседка, отколкото с Пепелчето 😉....Районът на Кадъкьой е моят 😁

Любимият Арнавуткьой!