Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми”, тема 83 🌸 Светът е за двама, 18+

[
                    Ранно утро,Серкан  ,още не събудил се полека отвори очи , и спря погледа си на Еда.погали я с очи ,леко я притисна към себе си,не смееше да помръдне за да не я събуди.Неговата любима колко крехка и по детски отпусната изглежда в съня ,а как поставила си цел се превръща в дива амазонка.Той всеки ден благодари ,че тя се пребори за него,че думата обичам в нея изразява най възвишените понятия на това чувство.Усети как полека в него се надига гняв  ,гняв към Селин и най вече към себе си.Тихо се измъкна от леглото ,затвори вратата и слезе да си направи кафе.Гневът му се увеличаваше ,имаше усещане че завладява цялото му съзнание,взе чашата и излезе така необлечен на терасата,може утринния студен въздух ще го охлади.Но не  пред очите му е Селин която заедно с Еда е в стаята в болницата и ей така спокойно казва,че детето е от друг,и се изниза както винаги през вратата.А той ,той бе на крачка да загуби тази прекрасна жена,заради ината си.Не издържа и позвъни на Селин.
          -  Ало Серкан ,какво искаш толкова рано?
          -  Да поговорим Селин ,да ми дадеш отговор защо?
          -Ти видял ли си колко е часа?Нима толкова рано ще говорим?
          - Селин,нима смяташ че бих искал да загубя дори и един миг в  разговор с теб,когато Еда е будна?Твойта памет си е намясто и сама знаеш  колко не мигове ,а месеци ни унищожи,кажи ми само защо/
          -Казах ти,много те обичах.
 След тези думи Серкан робота ,човека ,влюбения ,този който винаги е контролирал всичко усети че не издържа,той направо изкрещя в слушалката.
           -Селин ,чуваш ли се какво казваш,изобщо докога ще продължаваш да криеш злобата и завистта си за тези думи.Знаеш ли какво изобщо значи да обишаш,а Селин.Ти бе човека от моето детство ,на когото вярвах ,споделях и ценях,и точно ти ме предаде,толкова пъти ,а аз ,аз като по голям прощавах.Сама знаеш че на теб простих това за което всеки друг бих сравнил със земята ,но на теб не ти стигаше ,по моя вина и допускане ти се вреше между нас с Еда,а след катастрофата заради моята памет,направо ограби спомените  ми ,замени ги с измислици и бавно и методично се опитваше да ни отдалечиш.Но това с бебето бе върха,да стовариш бащинство ,без да съм те докоснал..И ти говорищ за любов,та ти собственото си дете не обичаш,как би обичала мен.А ако бе успяла,какво щеше да правиш с мен,да ме закичиш като медал на гърдите си ,знаейки че си ме оставила без сърце.А след време ,когато и да се случеше аз и детето разберехме ,че аз не съм неговия баща ,а то не е мое дете,че и двамата си ни излъгала?Мен който си унищожила и детето което си лишила от истинския му баща.Знаеш ли ,с Еда се опознахме когато исках да те разделя с Ферит,оказва се че не съм познавал хората не Ферит е играл зад гърба ни а ти.Ферит просто те е обичал,ти бе тази която го развяваше  пред очите ми знаейки,за мойте опасения за холдинга.Но знаеш ли благодарение на теб  и твойте игри опознах Еда ,заради лъжите ти след катастрофата я обикнах,а с лъжата за бебето разбрах какъв човек обичам,и последния ми дъх ще бъде нейното име ,Ако имам деца то те ща са от Еда ,тя би била прекрасна майка ,ще ги дари с любов и грижи ,съжалявам от сега мъжа ти който ще е принуден да живее с теб,Селин ти не знаеш как се обича ,а най лошото в теб е че не знаеш и да цениш.
Каквото и да кажа ,вече няма смисъл ,не може да се промениш да му мислят тези около теб,хубава си интелигента ,но Селин ти си безчуствена ,на теб душата ти я няма ,единственото чувство което можеш да изпитваш е собственост.Бях ти ядосан но сега мога само да те съжалявам,в твоя живот едва ли би влезнал втори път човек като Еда,имаше Ферит но дори и той не събуди в теб  обич,жалко за теб така и ще изживееш живота ,не познала и непочувствала какво значи да обичаш.Как ще  загърбиш твоите мечти и усещания за да е щастлив този кокото обичаш.Дано това е последния ни разговор ,дивидентите ще ти се пращат по сметка или ако искаш продай акциите които ти дарих обратно на мен,макар и да се съмнявам  че би го направила,но повече не бих искал да те виждам,а колкото по малко чувам за теб по добре.Разбираш ,че аз който винаги те закрилях сега ще успея да покажа на всичките ни общи познати какви си ги вършила,не заради теб а за да подпомогна твоето напускане на живота ни.Здраве на детето ти ,и на теб ,но по далеч от нас.Серкан затвори телефона ,усети че гневът го бе напуснал,изприказвал това което му тежеше бе освободил душата си,сега тя бе пълна само с Еда.Да помисли какво ще правят днес.Откакто тя е в живота му  работата е важна но не водеща.Какво прави ,как го прави но те всички от семейство Болат са други.Майка му би я носила на ръце ,а той той просто диша заради нея,и да ревнува я ревнува от всички и всичко което я заобикаля.След разговора с лекаря ,знае че днес е сега защото утре е друг ден ,иска Еда да е усмихната ,заради всички сълзи които той и причини,имаше причина но той пак се усеща виновен ,Не ще спре да мисли за миналото,сега е днес ,отиде до машината и пусна ново кафе,Взе чашата ,от вазата избра една маргаритка и се заизкачва по стълбите.Ще я събуди ,най напред целувка ,а после кафе,докато тя пие кафето облегната на гърдите му  заедно ще направят план на деня.Само при картината на рисувана в съзнанието му Серкан се усмихна и с тази палава усмивка открехна врата на стаята,там където го чака приключението,приключение да живееш с гневна ,ядосана,нацупена или сияеща Еда ,неговата Еда и неговата любима.



         Снощи нямаше ли епизод?От всички колажи клипове и споделяния все едно сме гледали един уникален сериал изпълнен с най вулнуващите и въздействащи мигове между тези сладури.Усещам че тези 2 месеца почивка ще бъдат за екипа който наустина има нужда ,за нас те ща са с повторение на прекарсни моменти и събота вечер че е пак вечерта на нашия филм.